Наречи ме сребролюбка,ако искаш, но как да ми харесва да лишавам себе си и евентуалното си дете за сметка на детето му от друга жена. Нещо не ми се връзва, а на теб?!?
- Публикувана: 20 ян. 2014, 10:48 ч.
- Последно мнение: 16 май 2024, 17:58 ч.
Рискове при покупка на имот при съжителство без брак
Наречи ме сребролюбка,ако искаш, но как да ми харесва да лишавам себе си и евентуалното си дете за сметка на детето му от друга жена. Нещо не ми се връзва, а на теб?!?
Наречи ме сребролюбка,ако искаш, но как да ми харесва да лишавам себе си и евентуалното си дете за сметка на детето му от друга жена. Нещо не ми се връзва, а на теб?!?
Не ти се връзва??? Ами не се връзвай с вече женен мъж, търси си ерген без ангажименти. Егоистка. Заради такива като теб страдат много деца. Но и ти ще си получиш урока, внимавай да не се окажеш на обратното място.
Наречи ме сребролюбка,ако искаш, но как да ми харесва да лишавам себе си и евентуалното си дете за сметка на детето му от друга жена. Нещо не ми се връзва, а на теб?!?
Не ти се връзва??? Ами не се връзвай с вече женен мъж, търси си ерген без ангажименти. Егоистка. Заради такива като теб страдат много деца. Но и ти ще си получиш урока, внимавай да не се окажеш на обратното място.
Ами детето му от другата жена какво е виновно, че майка му и баща му са се развели? То не е ли тяхна кръв, няма ли право на наследство? Опитай се да погледнеш и от друг ъгъл. Имаш мъж /независимо с или без брак/. Правите си бебе. Разделяте се. Мъжът ти започва нов живот с друга жена. Как ще се чувстваш ти и детето ти, ако по някакъв начин някой му отнеме правата от наследството от собствения му баща?
Въпреки това те разбирам, че искаш най-доброто за себе си и евентуалното си дете. И аз го искам, но за тази цел искам да създам семейство с мъж, който няма деца от друга и ще отдава цялата си любов само на нашето дете. И нашето дете след време ще наследи всичко от мен и баща си.
Въпреки това те разбирам, че искаш най-доброто за себе си и евентуалното си дете. И аз го искам, но за тази цел искам да създам семейство с мъж, който няма деца от друга и ще отдава цялата си любов само на нашето дете. И нашето дете след време ще наследи всичко от мен и баща си.
И аз го искам, но за тази цел искам да създам семейство с мъж, който няма деца от друга и ще отдава цялата си любов само на нашето дете. И нашето дете след време ще наследи всичко от мен и баща си.
Наречи ме сребролюбка,ако искаш, но как да ми харесва да лишавам себе си и евентуалното си дете за сметка на детето му от друга жена. Нещо не ми се връзва, а на теб?!?
п.п. Зачетох се още веднъж в поста ти. Ама ти нещо си много неориентирана. ЕСТЕСТВЕНО че детето му е по-важно от теб!
EDIT: Сетих се още нещо. Дано не се случва, ама представи си да се случи нещо с майката на дъщеря му. Тогава не само ще трябва да лишаваш себе си и детето си за сметка на дъщеря му, но и ще трябва да я приемеш в дома ви и заедно с мъжа си, да се грижите И за нея. В никакъв случай не ти го пожелавам, само ти давам съвет преди да се обвържеш с някого /независимо дали брачно, ипотечно или само емоционално/ помисли внимателно за всички възможни варианти за в бъдеще. Ако не си готова, ако не ти харесват, просто не обричай себе си и евентуалното си дете на лишения. Не казвам, че така ще стане, а само да го обмислиш като вариант
Късмет.
И аз го искам, но за тази цел искам да създам семейство с мъж, който няма деца от друга и ще отдава цялата си любов само на нашето дете. И нашето дете след време ще наследи всичко от мен и баща си.
Никой не може да ми гарантира бъдещето за каквото и да е. Но поне мога да си гарантирам настоящето, като се омъжа за мъж без деца. Апък бъдещето е божа работа...
колкото и да подбирам някой свестен и т.н. 
Моите родители също са разведени, баща ми по-късно почина. Междувременно имаше съжителство с друга жена, без да имат общи деца. След кота той почина, ние с брат ми не сме предявявали никакви претенции към жилището, което той купи с мащехата ни. То не е било за нас, така мислят егоистите според вас.
И сега мъжът ми си плаща издръжка, и то по-голяма от определената му от съда, вижда се с детето според уговорките им. Освен от постоянното му присъствие при детето, не мисля, че то е лишено от нещо друго. А щом родителите й са решили, че за всички е по-добре те да не са заедно какво има да го вайкаме горко дете.
Аз живях в семейство с двама родители, които не се разбират. И по-късно само с един родител, повярвайте ми това е по-добрия вариант за детето.
И сега мъжът ми си плаща издръжка, и то по-голяма от определената му от съда, вижда се с детето според уговорките им. Освен от постоянното му присъствие при детето, не мисля, че то е лишено от нещо друго. А щом родителите й са решили, че за всички е по-добре те да не са заедно какво има да го вайкаме горко дете.
Аз живях в семейство с двама родители, които не се разбират. И по-късно само с един родител, повярвайте ми това е по-добрия вариант за детето.
Моите родители също са разведени, баща ми по-късно почина. Междувременно имаше съжителство с друга жена, без да имат общи деца. След кота той почина, ние с брат ми не сме предявявали никакви претенции към жилището, което той купи с мащехата ни. То не е било за нас, така мислят егоистите според вас.
И сега мъжът ми си плаща издръжка, и то по-голяма от определената му от съда, вижда се с детето според уговорките им. Освен от постоянното му присъствие при детето, не мисля, че то е лишено от нещо друго. А щом родителите й са решили, че за всички е по-добре те да не са заедно какво има да го вайкаме горко дете.
Аз живях в семейство с двама родители, които не се разбират. И по-късно само с един родител, повярвайте ми това е по-добрия вариант за детето.
И сега мъжът ми си плаща издръжка, и то по-голяма от определената му от съда, вижда се с детето според уговорките им. Освен от постоянното му присъствие при детето, не мисля, че то е лишено от нещо друго. А щом родителите й са решили, че за всички е по-добре те да не са заедно какво има да го вайкаме горко дете.
Аз живях в семейство с двама родители, които не се разбират. И по-късно само с един родител, повярвайте ми това е по-добрия вариант за детето.
Ами така сте преценили с брат ти, така сте сторили. Но сте имали правото така или иначе. Радвам се, че не сте опряли до онзи имот. Апък въпросът с издръжката няма нищо общо с въпроса за наследство. Нито пък това, че ако двама родители не се понасят, е по-добре да се развведат, от колкото да тровят детето със скандалите си - никой не го оспорва това.
Дано наистина не се случи нещо с майка й, но ако това все пак стане, дъщеря му ще стане част от нашето семейство, категорично ще се грижа за нея, няма да си хвана шапката и да ги оставя и да мисля, че при евентуална такава ситуация ще има много по-голямо морално право да получи част от съвместния ни живот с баща й. При сегашната ситуация баща й беше два месеца без работа, през които тя си получаваше уговореното, а ние взехме заем да си платим сметките. Ако тя беше с нас през това време дали щеше де получи всичко обичайно, както стана?!?
При сегашната ситуация баща й беше два месеца без работа, през които тя си получаваше уговореното, а ние взехме заем да си платим сметките.
Това няма никакво значение, той има задължения към детето си и трябва да си ги плаща. Ако майка ѝ остане без работа също ще вземе заем, за да я нахрани, няма да я изхвърли на улицата, нали? Така и той- с работа, без работа, трябва да си храни детето като го е създал. Това, че плаща повече от присъденото му е похвално, значи е отговорен и държи на детето си и знае в тези времена колко струва издръжката на едно дете.
Струва ми се, че си на 20 години и изобщо нямаш представа от истински семеен живот.
Това, че вие с брат ти не сте търсили нищо, не значи,ч е всички трябва така да постъпват. Родителите нямат право по закон да обезнаследяват децата си.
evkunova, дъщерята на човека с когото живееш е част от него. Ако приемаш него, трябва да приемеш и тази му част, която се нуждае от него сега и в бъдеще. Той би трябвало да й дарява точно толкова бащински любов и грижи, колкото би дарявал на нероденото ви дете. Всичко, което придобива през живота си (неговият дял) би трябвало да подели поравно между децата си, защото всички са еднакво негови. Това ако не приемаш, по-добре си потърси друг баща за децата си.
Дано наистина не се случи нещо с майка й, но ако това все пак стане, дъщеря му ще стане част от нашето семейство, категорично ще се грижа за нея, няма да си хвана шапката и да ги оставя и да мисля, че при евентуална такава ситуация ще има много по-голямо морално право да получи част от съвместния ни живот с баща й. При сегашната ситуация баща й беше два месеца без работа, през които тя си получаваше уговореното, а ние взехме заем да си платим сметките. Ако тя беше с нас през това време дали щеше де получи всичко обичайно, както стана?!?
От сега те виждам как ще се грижиш за нея с това мислене и постоянно правене на сметки.
Правата й по отношение на наследството на баща й НЕ зависят от това дали майка й е жива или не и от това дали момичето живее при вас или не. Ще се повторя, защото явно не ме разбра добре. Въпросът с издръжката и въпросът с наследството нямат нищо общо, затова престани да ги вплиташ и да оправдаваш едното с другото. И все пак ако детето беше с вас (и ако таткото е нормален) то момичето щеше да получи много повече от размера на една издръжка. Дори на цената да вземете по-голям заем, не само за сметките и издръжката, но и за всичките й останали потребности.