обратно в България

Има разлика за нас, които сме омъжени в 4ужбина и градим семейство и дом там. още като се омъжвах знаех, 4е няма да се върна. още пове4е, 4е стандарта на живот е толкова много разли4ен.

Права си, така е.

Макар и омъжена за чужденец, не мога да си представя, че ще съм завинаги в Англия. Още повече, че намеренията и на двама ни са като се пенсионираме да се върнем в България (наште годинки са повечко, та това време не е чак толкова далечно). Аз вярвам, че за тези години в България ще става все по-добре. А мъж ми пък е разочарован, че Англия отива все по на зле, не е това което е била преди. Е, малко зор ще му бъде  да научи български. А аз пък тайничко си се надявам дъщеря ни да избере в България да живее в бъдеще. Но изборът ще си е неин.

мдаа, и аз мисля, че ще дойде ден, в който България ще стане едно райско кътче, докато "големите"  се задъхват въпрос на време докато се открият точните хора, които ще изведат напред тези шепа хора

плануваме- след 2, 3 години
със сигурност тогава ще изпитвам носталгия по испания, но се надявам и тук да СИ идвам честичко

Хубава тема.
Не,не мисля да оставам тук завинаги.Не съм свикнала,лиспват ми много неща,тук се чувствам за малко,не на мястото си и не у дома си.Но не на този етап.Надявам се малко да се стабилизират нещата в Бг,за да може все пак се живее човешки.Може би ако положението остане толкова трагично,колкото е в момента...тогава не знам,сигурно няма да се върнем.Все пак носим отговорност и пред едно (засега) дете и трябва да се мисли и за това,а уреден живот в чужбина,малко или много си е въпрос на шанс и много положени и изстрадани усилия.Плащаш цената на едно за сметка на друго,така е.
Наистина,когато си омъжена за чужденец,тогава този въпрос почти не подлежи на варианти,но пък и момичетата,които са го направили са си дали предвзрително сметка за всичко това.
Другото ,което е важно,е че тук се променяме.Мислим си как не искаме тук,как обезателно ще се върнем някой ден,но те годините си минават и при поредното ни връщане в България установяваме колко не сме на мястото си,колко много неща са станали неприемливи и ненормални за нас.И така след повечко години се оказва,че май не искаме вече да се връщаме.Аз съм от 2 години тук и не съм свикнала.Мъжът ми е от 6,но още отначалото си се чувства чудесно.Има значение и дали ходим на работа,дали градим кариера,учим,какви приятелски връзки имате,колко често си ходим и какво ли още не.
Факт е,че много от нас биха се върнали,че почти всички изпитваме носталгия,но е факт,че много малка част от живеещите в чужбина реално се връщат.

От дълго време обмисляме този вариант. БГ е за нас всичко- родина, близки, приятели, спомени...., но винаги се изправям пред въпроса как ще си намеря работа и жилище там и ще можем ли да си позволим това, което тук имаме. Но при мен везните накланят към връщане, просто въпроса е кога точно.

Е,радвам се,че не само аз драпам да се приберем 

В следваЩите 20 години не планувам прибиране. Евентуално като се пенсионирам, но тогава и приятелите ми в БГ Ще са пенсионери, но с бг_пенсии и неzнам дали ми се ходи сама по курорти. Пък и след толкова години, при деца и дом тука, не съм сигурна дали Ще ме тегли натам

В никакъв случай - поне за сега...

За мое учудване никога нямах проблем със свикването без приятелите и родители. За родителите - има интернет и телефони, благодарение на които сме си по-близки, отколкото като живеех в София - странен феномен, но факт. Приятелите ми отдавна не са в БГ. На практика освен заради нашите - засега - няма за какво друго да си ходя там. Много чакам да се прибера, защото при мама и тате е просто вълшебно, но после много чакам и да си дойда "в къщи", защото в БГ като цяло е просто налудно - и в добър, и в лош смисъл, и с кеф се изнасям към края от там. Не знам вече кое ми е "къщито"...Не мисля да се прибирам, освен ако належащи политически и "катаклизмически" причини не го наложат

На този етап, нямам никакво намерение да се приберем за постоянно в БГ. Но никога не казвам, никога. За сега, единствено обмисляме вариант как родителите ми да дойдат при нас. Това е единственото, което ми липсва от родината

Ами ние го правим вече няколко пъти това насам-натам за по няколко години. Досега преместванията са били свързани с работа, но напоследък се намесват и други неща.
В точно този момент и известно време напред не бих искала да съм в БГ. Има много неприятни процеси, които тепърва започват  - например ксенофобия и истеричен национализъм, свързан с всякакви чужденци, а чужденци и след време и емигранти в БГ ще има все повече. Когато в семейството ти има чужденци не можеш да не мислиш и за това. И не ми се гледа тоя филм, ама хич.

Другото, което дълго проучвах и над което много мислих е кризата в образователната система. Едни от най-мрачните ми впечатления в последните няколко години са от сферата на образованието, независимо държавно или частно. Не се вижда ни-и-и-какво движение, дори напротив, средства за реформа в образованието, които пристигат отвън по линия на ФАР или нещо подобно, отиват за да се укрепят старите хора в старата система. Много може да се каже, но какво от това...
Е, аз имам и големи деца, които имат нужда да учат и да се е развиват точно сега. Това, на което се нагледах в различни училища, по-скоро ще ги деформира, отколкото да им покаже как могат да мислят самостоятелно и как да го съобразяват с живота и на други хора..
Затова засега тук. Или в някоя трета държава.

 

напълно подкрепям и двата ти довода
и ние веднъж се връщахме. От това което видях в прехвалено софийско училище косите ми се изправиха. Като гледам на приятелски деца в България как върви образованието .......

Ние сме в чужбина от 7 год.За целия този период нищо не ме е трогнало така,че да заобичам Англия.
Въпреки всички недостатъци в Бг след 4 год се прибираме. Направили сме си план и от 1 год. инвестираме само там.

Приятели май нямаме кой знае колко,нито близките ни липсват тъй като никога с нищо не са ни помагали (не приемаха брака ни).Това което ни липсва е свободата.

Образованието в България е на по високо ниво от това в Англия.

Напълно съм съгласна с теб. Когато се омъжиш за чужденец в друга държава и всичко е по-уредено от София, няма много избор. Тук някой каза, че дома е там, където обичаш. И с това съм съгласна.  Затова аз не си задавам въпрости.  Изобщо не си правя труда да ' заобичам, да се влюбя в страната или нещо такова, защото това означава да сравнявам, а няма смисъл. Гледам да имам свои места тук, свои преживявания, да извличам максимално хубави неща от живота и мястото, където отскоро живея. Приемам, че е завинаги и просто си мисля как да си 'доставям' пътувания до Б-я, за да виждам любими хора и места.  Искам да 'свикна' да пътувам за БГ често, нашите да идват и така.  Създам ли този стил на живот - нищо няма да ми липсва от БГ.