обратно в България

Stela - Maria,
както казах и преди - това е затворен кръг.
и ако нещата са, както ги описваш сте с двата крака вътре.
защото първо след като завършите в Германия много много шансове няма ( Лиска мисля, че е пример за обратното, но тя май влиза в графата , която специално си отделила - смесен брак).
В България - отворени обятия просто няма, трябва си борба и то много жестока ( не искам да се повтарям).
относно брат ми - това, че казах, че не е агресивен не означава, че не е борбен, нека различим двете понятия.
като се сблъскаш а агресивни хора от градец Х, учещи в НБУ дистанционно-вечерно и каращи Голф в Студенткия... тогава пак може да поговорим за разликата между агресията и борбеността.
Никой не те убеждава, че в България няма живот и реализация за теб. естествено, че ако нещата се наредят в определена последователност даже ще имаш по-голям шанс за позиция, която на запад заемат само хора с друга кръв. Това и ти пожелавам.
Просто мисля, че е важно , това което Лиска казва - че нещата не са черно-бели. И трябва да имаме трезва преценка, по възможност лишена от поетичност и илюзии.
 

  Лиска, мисля, че не драматизирам излишно и важа за добре оправяща се в Германия, работя, уча и всичко това с мн. добри оценки (с цената на здравето ми, разбира се) И всеки, който следва тук на собствена издръжка и с обикновена студентска виза, може да ти потвърди, че това си е реалността, а не драматизиране. А смяташ ли, че, ако не съм се борела, щях да съм пред завършване? Не става дума за оплакване, а доколкото съм прочела правилно темата на тази дискусия, въпросът беше "Ще се връщате ли в БГ и защо", така че, не възприемай моето мнение, само, защото не ти допада, като оплакване, възприеми го като позиция различна от твоята, а въпросните ми "оплаквания" не ги намирам за такива - това са просто доводите ми, защо не ми харесва в Германия. Все пак, нали мислиш, че имам право да съм с различна съдба от твоята, която да е формирала в мен различни впечатления? А относно това, как почти всички български студенти имат блестящ успех и същевременно работят безпроблемно и всичко е като в рая, това направо ми звучи нереално и дори обидно, защото не отговаря на истината.
Блъскам си ума да се сетя, кое те кара да имаш толкова розова представа за нелекия студентски живот в чужда държава (и то в Германия, където студентите биват следени много по- стриктно, за разлика от други държави), когато се финансираш сам. Но единствените неща, които ми хрумват са, че или си следвала в Германия отдавна и не знаеш какво е реалното положение сега в тези среди и в този период, или си се омъжила за немски гражданин още по време на следването си и така си нямала проблеми с работа, проверки и т.н. Вероятно и изключително лесно си почнала работа, защото си с различен статут. Или просто си била съпровождана от небивал и чак изумителен късмет, в случай, че не са верни първите две неща горе.

Явно не разбираш, че ограниченията на една виза с определен брой дни за работа, вписани в нея, не са нито "илюзия", нито "оплакване". И такава виза реално води до следващи проблеми и огромна финансова несигурност на следването, т.е. тук най- добре да идват да учат само богати студенти или такива, които ползват студентската си виза, за да направят набързо някакви си малко пари на черно, докато не стане опасно и докато не ги хванат или докато не спрат да им плащат за труда. И пак, Лиска, според теб в сферата на фантазиите и оплакванията ли е, че с един мини-джоб, за който могат да те вземат, не можеш да си платиш наема в голям град, а застраховката и останалото?  Или пък фантазия ли е, че чакаш в Мюнхен за общежитие поне 2 години, понякога и 3, докато ти излезе реда, чакаш, а през това време търсиш квартири като луд, които не можеш да платиш? То не и че някой те пуска в тях де, защото не си благонадежден, нали идваш от Източна Европа. Жалко, че в този форум няма настоящи български студенти в Германия (освен мен), сигурно щяха да бъдат силно озадачени от думите ти 

Като оставим настрана "безоблачния" студентски живот в Германия, не разбирам, защо нежеланието да живееш в среда с определен манталитет и определени обществени нагласи, да се счита като черно и бяло или като илюзии. Или можеш да свикнеш с манталитета или не. Немците имат доста особен манталитет и това не е нещо ново, което аз сега тепърва го съобщавам. Те са много особени птици и това е тема от преди 100 години, хора от всякакви народности са склонни да ги окачествят като много по- особени, студени и по- трудни за общуване. Така че, предвид тази им особеност е съвсем нормално да има много хора, които да не могат да свикнат с тях или поне с тяхното общество. Аз незнам защо някои от вас така се обиждат на тази тема, като тя е стара, колкото света. Не може да не знаете, че прословутият немски манталитет пречи не само на мен и други като мен, ами и на много от самите немци. За справка сравнете, колко много от немските големи писатели и умове са мразели родината и съгражданите си. (справка: книжката "Вас ист дойч"). Като говорим за черно-бели тонове, Лиска, мисля, че ти виждаш Германия в много розови тонове, а България в унищожително-черни. Но това си е твое мнение. Аз лично смятам да взема, каквото добро мога от опита си в Германия, обаче да си живея на място, където мога спокойно да си ида на театър, опера, изложба (дори и да нямам тлъста заплата) и да го правя, когато и където искам, да се наслаждавам на страна с богати културни традиции и невероятна културна памет и да не гледам повече по телевизията в няколко-минутните им централни емисии новини, кой с кого е спал, кой на кого е изневерил и кой си е направил гърдите. Ако се окаже, че не мога да си реализирам плановете в БГ и не съм успяла, въпреки голямата борба, на която съм готова, то тогава има цял свят пълен със страни по всеки вкус и с манталитети по всеки вкус, така че ще си опитам късмета другаде, но повярвай ми - не и в Германия, защото не ми харесват хората тук, а не смятам да се затварям в контурите на собствения си свят, само и само да остана тук.   

Ленилаф,  така е. И с двата крака сме вътре и много добре осъзнаваме това, но не сме от хората, които ще са си пропилели времето, почвайки нещо и незавършвайки го. Смятам, че през тези години доста неща съм научила и съм платила висока цена, следователно трябва да си обера плодовете на труда рано или късно, независимо къде. Не обичам и да съм жертвено агънце в очите на другите изобщо, както предполага Лиска, напротив, не мисля, че като споделям впечатленията си от една държава, това ме превръща в жертвено агънце, защото всичко си има цена и след като съм решила да я платя и да си довърша започнатото, значи твърдо съм преценила, че има защо.

Stela-Maria, моля те, пиши по същество и не толкова обстоятелствено. 
Това е форум, не чат, нито e-mail.

Добре, предавам се. В крайна сметка всяка от нас има право
да оценява нещата според това как се е стекъл животът й.
Явно не съм се сблъсквала с прословутия немски манталитет,
не съм чакала две години за общежитие и четири години от
следването си съм работела на нормално място за нормални
пари, без да се чувствам дискриминирана, понеже съм от
Източна Европа и понеже имах какво повече от необходимото
да предложа. Може би е било късмет, та затова не мога да оценя
нещата, които сега се случват по най-адекватния за Стела-Мария начин.
Допълвам само, че по времето, за което говоря, носех фамилия -ова
и пребивавах в Германия с обикновена студентска виза.

Не знам как е в момента в България, личен опит в търсенето
на работа там нямам, познавам хора, които са се завърнали,
за които писах по-горе, и са безкрайно разочаровани. Мога да им
вярвам, защото знам тук какво правеха и как възрожденското у тях
ги подлъга да се върнат, та сега си скубят косите. Познавам и други,
които се връщат, ама с вече уредени места - я от мама, я от тате,
я някакви други връзки. И кацат направо на длъжност Brand Manager
или специалист по стратегическо планиране или понеже са от Българския
Великден, се наместват в отдел Корпоративни клиенти на голяма банка.
Никoй не е кандидатствал по обяви.

Продължавам да смятам, че нещата не са само черни или бели, не са и розови.
Просто човек трябва да има късмет и да е дързък да се бори, да не пада,
да не се предава, докато не намери себе си и мястото, където да е щастлив.
Пък ако ще и на Марс да е.

@Stela-Maria
Съберете воля и останете. Няма по-голяма илюзия от "родният бряг", който е на една ръка разстояние. Той е измамен мираж в момент на трудности и отчаяние.
След време ще разберете, че е най-голямото нещо което сте направили в живота си.
С опита на емигрант от 10 години, всеки ден дишам свобода...Може би имах късмет? Не знам, но и дадох колкото можах...и давам. Да сме здрави за да мога сега да взема, като резултат на всичките изминали години.

Стела-Мария, напълно разбирам мотивите ти да се върнете в България. С постингите ти исках просто да кажа, че и там не е лесно, и че ще се сблъскате с много неща, за които няма как да сте подговени от Германия. До 24 декември 2005 бях в България на работа и знам за какво говоря. Харесват ми разсъжденията за родината, желая ти успех! Дръж ни в течение!
  

Права си, Лиска, всеки е длъжен да си търси щастието, където му е добре, без униние и т.н. Светът е така мобилен днес, че, ако не успее човек в родината, има толкова много други възможности.  Засега ние с мъжа ми смятаме да се приберем и да се поборим в БГ, ако не стане - ще се поборим някъде другаде, където ни харесва   А ти кога си следвала, по кое време точно? Защото сега за намиране на работа, ако си кадърен не е централен проблем дискриминацията, колкото разрешението от институциите им да я започнеш, което в днешно време е трудно. Иначе и аз на работата си се чувствам добре, харесват ме, подновяват ми договора (винаги след ужасни спънки и голямо мислене пак на институциите), но просто не ми допадат немците като хора, както и животът тук. Може, когато си учила в Германия, да не е било още толкова лошо, кой знае. Но пък аз се занимавам точно с обществени науки и това дъвчем непрекъснато, така че обществените проблеми на немците не ги измислям аз, ами те се опитват да си ги преборят и дори не ги крият    

Благодаря ти, lenilaf! Разбира се, че ще се сблъскаме с много неща в България, които няма да са приятни. Не мислим, че ни чакат само пътеки от розови листчета  Обаче сме млади, амбициозни и като изчерпаме безрезултатно шансовете си там, ще идем другаде и няма да се отказваме да намерим мястото, където хем да се реализираме в специалност, която харесваме, хем пък и да се чувстваме щастливи във въпросното общество, защото и двамата сме много социални животни и държим и на пълноценния си живот извън семейството.  . Затова засега събираме всестранна и разноцветна информация за опита на най- различни хора в други държави. Като за начало обаче, ще пробваме в България, където искаме бебчето ни да се появи на бял свят, защото не желая да се отказвам от помоща и съветите на родителите ми, която ще ми е жизненоважна в началото. А и не бих ги лишила от върховното щастие да участват в отглеждането на внуче и правнуче. Май съм малко старомодна и привърженичка на големите, весели и шумни семейства, с много традиции. 

Stela-Maria, УАУ! Евалата!
Виждам, че си нова тук и една от малкото, които имат действително смислени постинги! Невероятна си! Толкова добре изложи тезата си, обясни и обори без хапливи забележки!

Успех в интегрирането в Б-я и намиране на работа!!!
Ако бях аз - веднага щях да те наема! Трябва повече такива българи като теб в тази държава!! 

Diviana ,момичето си пише съвсем по същество.Някъде има ли ограничение колко дълги трябва да са постингите въобще???На мен ако не ми се чете дълъг пост,няма да го правя.

На такъв въпрос винаги отговарям: Божа работа! Не съм мислила, че ще дойда в чужбина. Въпреки това се радвам, че взех това решение, защото имам възможност да уча и да натрупвам практически опит. Не правя планове за бъдещето....

По отношение на образованието: различно е и то в много аспекти. Признавам си, че и на мен ми е трудно да се абстрахирам от онова образование, на което съм свикнала и тукашното. Може би и затова ми се иска да общувам с български учители и да обменяме идеи и информация / само че, ако пусна тема в клюкарника и ще отиде на трета глуха..../ По принцип съм за това децата да придобиват обща култура, но поне тук учителите го нямат за приоритет. + тук са практиката, начина на изпитване и липсата на зубрене / в общи линии/ . - са липсата на уважение и взъпитание на такова, голямата свобода и наблягане на факта: трябва да им е интересно на децата, така че дайте да учат по начин, който им харесва. Няма лошо, но живота не  е само интересен и поне аз виждам една от ролите на училището, като място, където да се научиш да дадеш най-доброто от себе си. Тук това липсва. Резултат: при по-нататъшното си учене в университет сменят по 2-3 специалности или учат по 5-6 години / иначе трябва да е 4/.       

Един от основните чисто технически проблеми на стандартните форуми е появата на огромни постинги в тях.  Поради тази причина, препоръчително е мненията в самите дискусии да са по-кратки и ясни.