обратно в България

Стела-Мария,
това все едно брат ми го е писал!!!
Той беше дърт студент ( и след тва аспирантура в Германия) бая години.
Все едно него слушам преди 1-2г.
върна се със същия ентусиазъм. Малката държава, ЕС.. .нуждата от 'Българския Великден (не помня как се казваше кампанията, която широко афишираше  Добре дошли на завършилите умове извън БГ, които се изживяват като 'изтекли мозъци' и умници.) Май само един - двама има успели от тая акция и бяха министри.  а, и пр-а на Кока Кола. Това са хората, които аз познавам върнали се и реализирани.
Да, ама не. Дано съм лош пророк ( защото зависи и с каква специалност си), но реалността за мен   е следната:
на хора, които н-на брой години са били студенти на запад не се гледа с добро око в България. Ако си над 30-35г - забрави - според бг работодател нямаш и един ден трудов стаж ( а ако си правил пи ейч ди - направо си извънземен и си си губил времето). Редовно съветвам брат си да лъже на интервютата, че е работил ,а не правил пиейчди. Той мига на парцали и не може да проумее как така няма опит! Щото това в БГ си е в категорията 'подмотвал се'. Така че като кандидатстваш за работа добре подготви отговор защо много години си бил студент. Брат ми вече около 2г не може да си намери работа. Пък е безкрайно кадърен, умен , възпитан и тн. Тоя човек само като му помиришеш парфчима и теябва да го назначиш! Ама НЕ! Гадни са и завистливи!  И има диплома от престижен университет на запад.  НИКОЙ не му дава и един шанс точно затова - изглежда странен с неговото западно отношение! Просто не излъчва необходимата агресивност и пробивност при кандидатстване за работа.
Хората, които идват да 'спасяват' страната са много често неадекватни по отношение на реалността , а тя е доста грубовата. И веднага изпадат от класациите.  Много по-яко е да се назначават разни селяни , завършили НБУ, които владеят 'реалността'. Ще ги пратят на едно обучение в Германия, споко. И пак ще вземат най-доброто от Запада.

на завърнали се не се гледа като благоволили да се приберат изтекли мозъци, а веднага възниква мислене ' явно е много задръстен да не се оправи и да се върне'.  Никой не гледа на теб, като на взел най-доброто от Запада! Напротив!!! 
Хората нямат нужда от този вид мисионерско мислене и го усещат много бързо, след което го посичат безпрекословно.

Съжалявам, ако звуча грубо, постинга ти е наистина много трогателен.
Представям само реалността за много близък мой човек и съответното на това мое озлобление.

 

Под мнението на lenilaf мога и аз да се подпиша. Моя приятелка се върна преди половин година от Германия с отлична диплома от престижен немски университет, с друга диплома от по-рано в България, с работа като маркетингов специалист в различни фирми в Германия, правила съм проекти с нея и гарантирам за качеството, което може да предложи. Ама йок, на българските дебеловрати самозвани бизнесмени това не им е нужно. Те не го разбират. Не искат. А за оценяване не отварям и дума.

Що се отнася до образованието в БГ и това, което съм получила тук, да, в СУ бяхме царе на теорията, сума-ти книжки изчетохме, ама и беше купон след купон. Който е учил там, сигурно още помни Яйцето и мамчето, нали.
От образованието си в Германия давам само един пример. Преди години показвах на брат си презентация от някакъв мой семинар по Кризов мениджмент (не знам, дали така се нарича в БГ). Брат ми, който на какви ли не обучения, семинари и вътрешнофирмени презентации на какво ли не ниво е присъствал в България, каза, че такова нещо не било показвано досега. Пък моята презентацийка си беше рутинна, такива правехме като студенти във всеки семинар.

Не вярвам човек, който на запад е имал успехи, да може да се реализира в България. Такъв филм няма. Каквото и да ми разправят неовъзрожденците. Няма кой да ни оцени нас, откъснали сме се от цялата действителност, манталитетът ни е отчуждял, останали са само спомените и клишетата.

Що се отнася до това, че сме малка държавица, че затова, видите ли, никoй не ни знае, не можем да се оправим, никoй не ни помага, ах, ние, горките и т.н., да не би Швейцaрия да е голяма. Ами Монако? Или Дания? Стела-Мария, не се заблуждавай, че в България има възможности за изкарване на пари с честен труд. Или смяташ жълтите стотинки за пари?

Стела-Мария,

и аз съм в графата °възрастни студенти °, и аз и съпругът ми учиме в Германия, единствената ни разлика с вас е, че ние правим магистратура, т.е. изучили сме нещо в Б-я и тука си доучваме, за да имаме европейска диплома.Не вярвяам да сте по-стари от нас.И сме пред същата дилема да се връщаме или не?!?
Не знам в България как е , мислия че сме позабравили действителността за тези 3 години , независимо че си ходим редовно.
Съгласна съм с мнението на lenilaf, че там ни очакват изненади, наистина никой не би го заинтересувал какво си завършил и къде, факта че не е в Б-я се гледа не с добро око.Но ако  си създадеш собствен бизнес, може би ще ти е по-лесно да се аклиматизираш наново и да успееш.
За тукашните студенти , доста добре са подготвени и не мисля че в Б-я обучението е на по добор ниво , даже напротив ..а за Икономическият университет се носят какви ли не легенди ....Аз съм завършила в СУ.Тука германските ми колеги , които са завършили същата специалност като мойта бяха  на светлинни години от мойто ниво.Трябваше ми един семестър да си доуча всичко за което в Б-я бях само чувала, но никой не ми беше преподавал.С други думи знаят си хората, и езици знаят и са пътували по света и на практики ходят, все неща от които малко хора се възползват в България.И това прави проблема на тези които искат да се връшат в Родината още по-голям.Тези българи са вече много добре тренирани и знаят повече от °големите шефове в Б-я°, или с други думи не са им удобни, те трябва да получават заплати приблизително като европейските , а такива трудно се дават в Б-я.

Трябва да се намери най-доброто решение дали тук или там, подплатено с добра работа и добри финансови възмможности , и човек трябва да е в хармония със себе си.

Всичко е много относително и невинаги опира до дипломите.Донякъде е и въпрос на късмет,шанс,връзки.Имам не толкова образовани приятели с много пари - много труд след добра идея.Туризъм,заведение и т.н.На Запад с добра диплома и специалност могат да те назначат на добре плкатена работа.В България това е по-малко вероятно.Но може с честен труд човек да живее добре,стига да има добри идеи и възможност да ги реализира.Но,че е трудно - така е.

Блонди, и за Туризма и за Заведенията трябва доста добър начален капитал.Ако не използваш заеми , трудно млад човек може да ги е спестил тези пари с честен труд предвид заплатите в БГ,или ги има по наследство или е взел заем от някоя банка.Така мога да приема че големият труд дава своите положиетлни резултати.Не говоря за твоите приятели, просто доразвивам мнението ти.

Така е,съгласна съм.

за мен има нещо много нередно в системата в Германия да учат по 100 години. че той като завърши и след малко трябва да се пенсионира! освен това познавам поне 10 души, отишли да учат в Германия преди да завършим СУ и още са студенти! Като чели това е начина да се 'задържат' в страната , и в същото време да изкарват мизерни парици по кафенета, хотели и тн. Аз съм на 32, а имам още съученици и състуденти, които са студенти!!!
 В това време аз , и хора на моята възраст имаме сериозен опит в реални проекти и това е основното предимство пред работодатели в БГ. Надявам се , Германия ще си преосмисли тази политика и ще затвори вратата на хора, които уж отиват да учат, след което протакат образованието си много години, накрая се връщат в България и очакват да бъдат приети, като мисионери.  това е лоша услуга за младите хора. Познавам хора с такива нагласи в БГ и никой не е прокопсал.
На Блонди да кажа, че предимно опира до връзки и познанства. Айде бе. Който е намерил работа от обява да дойде да се запознаем!
В България съм почвала няколко пъти работа и НИКОГА не е станало от обява, въпреки че съм изпращала милиарди св-та. Винаги накрая някой ти се обажда да ти каже, че еди кой си търси и те е препоръчал. а за бизнес и заем да вземеш, нали ти трябва гаранция. А колко родители ще си заложат апартаментите, за да подкрепят такава инициатива. Все гледам тия с кафетата в БГ са с някви вратове.
Това е затворен кръг.

Системата в Германия е нормална, това че има студенти , които учат по 10 год, затова системата не е виновна, просто те намират начини д аостанат по дълго в страната с цел работа.
Иначе с-мата: 3 год.Бакалавър
4 -4,5 : Диплом
5 и нагоре : Магистър
И в Б-я се учи 5 год за Магистър, и там можеш да отлагаш...и да си вечен студент.Аз под °стар студент° разбирам такъв , който на стари години е решил да учи отново или да си доучва с цел  наистина преквалификация.

Да , ясно е че стар не означава вечен. Съжалявам, ако постинга ми те е засегнал, изобщо нямах предвид никой от форума. 
Не помня много добре, но в България не можеш да отлагаш вечно и да 'презаписваш'. Може и да греша. А и в България всеки бърза да завърши, за да почне да работи.
При всички положения, система, която позволява някой да следва 7-10 години не е много читава и има нужда от съответната поправка. Мисля че германското правителсвто вече е взело /или взима мерки. четох за това някъде.. 
Аз също бих се върнала в университета тук ( Болонския), за да придобия допълнителна квалификация и още точки в СВто ми с цел по-добра реализазция и шанс за добра работа.  Плановете ми са да го направя през 2007ма, и то за квалификация, която няма да е повече от година и ако може да е дистанцирана или там каквато олекотена форма има.  Изобщо не ми се връща на студентската скамейка, но пък си давам сметка за нуждата от 'тапия' от западен университет в моята специалност.
 

Да , ясно е че стар не означава вечен. Съжалявам, ако постинга ми те е засегнал, изобщо нямах предвид никой от форума. 

Изобщо не си ме засегнала, само се опитах да обясня.Аз даже се гордея че изкарах тази магистратура, отвори ми очите за доста неща, които в Б-я са в начална степен на развитие.

Аз също бих се върнала в университета тук ( Болонския), за да придобия допълнителна квалификация и още точки в СВто ми с цел по-добра реализазция и шанс за добра работа.  Плановете ми са да го направя през 2007ма, и то за квалификация, която няма да е повече от година и ако може да е дистанцирана или там каквато олекотена форма има.  Изобщо не ми се връща на студентската скамейка, но пък си давам сметка за нуждата от 'тапия' от западен университет в моята специалност.
 

Пожелавам ти успех!

  Еее, недейте сега така, аз под "дърти студенти" нямах предвид, че сме на 30 или повече години, напротив по- младички сме  . Аз също ненавиждам вечното удължаване на следването, но това не го правят български студенти толкова (защото не издържат дълго да учат и работят, а положението със стипендиите за чужденци в Германия е трагично), колкото е гигантски проблем на немските студенти. И да, прави сте, немското правителство още предишното, се опитваше да прави нещо по въпроса да намали времето за следване. Може би за това ще допринесат и таксите, които смятат да слагат от следващия или по- следващия семестър.

lenilaf, явно не съм случая на брат ти, защото и в БГ съм завършила висше образование, като заедно с това съм работила и имам точно 5 години стаж в България в специалност, която много харесвам. И тъй като толкова я харесвам, реших да започна да я уча на запад. Обаче поради страх от това, че много се събра да следвам и това, че си прекъснах работата в БГ, затова в Германия дойдох с желанието да не се туткам, а напротив, да се опитам да пришпорвам нещата и факт е, че (дано да стане) смятам да завърша след няколко месеца в осмия ми семестър, когато да си държа магистърските изпити. И да ти кажа, само сред студенти се движа, но който от българите наистина следва (а не ползва само визата за друго), гледа максимално бързо да завърши, за да не му се разкаже играта напълно от комбинацията "следване и пълна финансова самоиздръжка в чужда държава". То затова и повечето сме болни от стрес, де, и каква ли още болест не ни е нападнала вследствие стреса. 

А относно хилядите шансове, които виждаш за завършил в Германия български студент, да го приемат с отворени обятия на работа в Дойчланд - извинявай, ама направо не мога да се сдържа да не се засмея. Ще ти кажа и защо - защото, откакто съм тук, съм станала свидетелка на много завършващи чужденци, които имат примерно много добри оценки от немската си диплома и се опитват после да си намерят работа с голям зор, защото и Германия голяма безработица я тресе. И ако някои от тях са успели да си намерят работа, тогава виж се почва голямото ходене по мъките, защото първо, ти трябва да не работиш нищо друго, освен по специалността си, т.е. докато си търсиш работа, уж имаш право да търсиш една година, но пък нямаш право, докато търсиш да работиш нищо, което да ти позволява да си плащаш сметките покрай търсенето. Т.е. пак се предполага, че си богат, за да имаш пари да останеш да си търсиш работа по специалността. Но да вземем възможно най- прекрасния и щастлив случай, че още преди да си завършил, някоя фирма вземе, че те хареса и иска да те приеме на работа. Тука говорим обаче не за случай на човек, женен за немец или германка и поради това притежаващ специални права и статут, ами си говорим за случай на обикновен завършил български студент, без да е женен за човек с немско гражданство. И оттук идва проблема, че ти трябват разрешителни и сумати неща от няколко институции, които те бавят адски много и се започва едно зверско мислене и умуване над твоите документи от страна на всички институции, през което време минават месеци, и фирмата, която е имала доброто желание да те вземе на работа, ако е толкова търпелива и добре настроена към теб, трябва да изпрати 100 писма, 100 молби за забързване на процеса, да обясни, защо точно ти трябва да заемеш този пост, с какво си бил повече от другите кандидати. При всички, които се пробват да си намерят работа в Германия е така, в крайна сметка фирмата ти обяснява, колко е искала да те вземе на работа, но понеже не може да те чака повече и трябва да назначи друг кандидат, който може да започне веднага.    Нека спомена, че през тези няколко месеца, ти трябва да имаш пари да се издържаш, да плащаш скъпа квартира, докато чакаш да ти се уточнят документите. Връщат те непрекъснато за доразглеждане и институциите си прехвърлят документите ти. Естествено това е с цел накрая работодателя да се откаже или ти да се откажеш поради липса на средства за чакане. А не можеш да чакаш и в БГ, защото все нещо трябва през няколко дена да се носи, да се урежда. В последния от случаите (мой познат) след 3 месеца разтакаване и ужасна толерантност от страна на фирмата, му казаха, че работата, която иска да почне била по неговата специалност, но пък имало и дейности от нея, които можело да не са му по специалността и накрая му казаха в прав текст, че могат да му дадат виза да работи във фирмата само 6 месеца, първо му дават виза за 3 месеца, после за още 3 и след това да не се надявал повече. Той беше така ядосан, но се съгласи на тримесечната виза само, за да изкара за 3 месеца някакви пари, за да си върне заемите, които беше взел за финансирането на престоя и търсенето на работа. Познавам само един случай, в който всичко е завършило успешно и то защото момичето имаше късмет, че фирмата беше американска и запозната с всички трудности по назначаването на чужденци, плюс това момичето правеше преди това практика в тази фирма и се беше запознала с всички и като за щастлив капак на събитията, за мястото, което се освобождаваше й беше казано по- рано, защото ставало дума за място на жена, излизаща след няколко месеца в майчинство и самата фима затова можеше да си позволи да чака да се натуткат с документите на тази българка. Само че, за малко пак да се разсъхне работата, въпреки целия късмет, защото майката си излезе в майчинство, а документите на българката още се мотаеха, та фирмата й каза, че при всичкото си желание да я назначи и при многократното писане до Бехьордетата, че спешно им трябва вече, никаква реакция нямало. Та затова и казаха: Нашире уважения, но ако не ти станат готови документите до след няколко дена, ще сме принудени да назначим друг на това място. Ние направихме абсолютно всичко възможно."

Та така, абсолютно нереално е да се мисли, че с обикновен статут, работа по специалността се получава ей така. Трябва да имаш брак с германка или немец, за да няма проблеми. Това си е, за съжаление реалността.  А да не говорим за клаузата, че може да се даде работата на българин (или човек с гражданство от страна извън ЕС), само ако преди това не е можело да се заеме еди колко си време мястото от немец или гражданин на ЕС.  Така че, незнам откъде у някой от вас този нереален оптимизъм, че Германия е отворила обятия и кани българи да останат на свястна работа  ДА, пише навсякъде, че може уж да се остане, но само си пише, а в действителност е направено така, че да не може да се остава.  Пак казвам, вероятно повечето от хората, които твърдят това, са със статут на съпрузи или съпруги на немски граждани 

Относно малцината успели, които са се завърнали в БГ, аз още преди като работех там, бях адски доволна от фирмата, където бях, направо по- толерантна, професионална и модерна среда така и не срещнах досега. Незнам за вашите наблюдения за завръщащите се в БГ, но моите сочат точно обратното. Или може би вие говорите за ситуация преди 2,3 години, сега нещата са малко по- други. Разбира се, че винаги може да има изключения, но човек, който, за да е оцелял в Германия без никакви привилегии и който е изживял целия тоя стрес (следване-изпити-самофинансиране), е станал толкова борбен, че не ми се вярва да се държи по начина, по който lenilaf описва брат си. Такива хора знаят и 2 и 200 (освен, ако не са били на стипендия някаква или са богати по рождение), защото са се кандидатирали на толкова хиляди места, докато са били в Германия и докато са учели, че вече и насън могат да се явят на интервю за работа и пред най- умния или най- тъпия работодател.  Аз лично познавам доста хора, които са се върнали и не съжаляват, намериха си работа, търсиха всякакви възможности да пренесат опита си. Няколко от тях дори си намериха шанса в това да движат партньорства между немски и български фирми. Друга част от тях, които имаха идеи, кандидатстваха за тях директно по проекти на ЕС за България. Сигурно няма да ми повярвате, но бях на практика в българска институция и очаквах само намусени лелки, които си знаят своето, но открих адски много млади хора, които са завършили в чужбина и които удивително добре са налучкали пътя да движат няколко проекта едновременно, да използват възможности, да се развиват. Не се спираха. Покрай ЕС има толкова работа от 2,3 години насам, че трябва някой да е луд да не се възползва.  А относно техниката и презентациите в БГ - от ЕС по различни проекти вече се отпуска много ново оборудване за фирми и държавна администрация и в институцията, където бях на практика аз, си обсъждаха работата, излъчвайки презентациите от лаптоп на плоскости, точно както правим и на Запад.  И освен всичко друго, лелки не видях да работят там, освен в отдела за счетоводителките и деловодителките. Работещите там ги пращат редовно на срещи и обучения с техни колеги от ЕС, както и на безплатни курсове по езици, въпреки че повечето от тях знаеха перфектно английски или други езици, но най- често английски.

Ако навремето имах повече информация за нещата, щях да направя в Германия или само магистратура или PhD, за да не си тровя живота. И за двете има различни стипендии, но за цяло следване в Германия се иска или да си много богат или да имаш здрави нерви заради несигурността и самоубийственото самофинансиране (ще можеш ли да си платиш наема, ще си платиш ли застраховката, дали няма да врътнеш като хем имаш ограничение за работа като студент, хем трябва изпити да се взимат и да се плаща от някъде лукса да следваш). А ако някой от вас е имал нужда да поразгледа възможността за стипендии за чужденци, чиито родители не живеят в Германия и които нямат брак с немци, то ще сте се уверили, че нещата са направени така, че има хиляди вратички да не ти се даде стипендия, хиляди клаузи, които не те допускат, въпреки, че си със страхотен успех, а уж това искат (успех)    Гледах сега, че откакто за България се отбелязва 2007 година за влизане в ЕС, оттогава вече са отпаднали някои клаузи и евентуално ще има мааалко по- голяма възможност при отличен успех и нужда, да се кандидатираш за стипендия, но до този момент положението беше плачевно и естествено не ми върши работа сега като завършвам. Да съм знаела, как седят нещата в Германия, щях да ида другаде, където поне съвсем честно на базата на успех ти дават стипендия, независимо откъде идваш. Обаче, вече е късно.  Нищо де, поне детето си няма да пращаме да учи в Германия, има прекрасен избор от чудесни възможности за обучение в други страни, ако някой има желание. Само че, тези които не са минали по пътя на нормалното магистърско следване в Германия, без да имат странични привилегии, няма да ми повярват естествено, защото не са го изживели, но нищо ново под  слънцето. 

Ние с мъжа ми не сме изобщо от голите оптимисти (даже след годинките в Германия май изобщо не сме оптимисти) и много добре знаем положението в България, ходим си и няколко пъти в годината, следим нещата много от близо. Имаме и конкретни представи, какво точно ще правим в БГ и къде ще го правим, правим още от рано конкретни стъпки по плановете, които сме си начертали.

Относно момичето, което единствено имаше късмета да го вземат на работа в американска фирма в Германия, нека ви кажа как завършва историята. Работи там вече няколко години, повишиха я и са много доволни от нея. Само че тя е решила да не си подновява договора. Защото ще се връща в БГ, намислила си е да прави нещо там и е адски разочарована от живота си в Германия, нищо че печели много пари. Чувства се самотна, работи предимно с немци, които не я удовлетворяват като манталитет, както не я удовлетворяват средата и контактите й в Германия, студенината и липсата на истински приятели (ама истински, а не такива, които само ти се усмихват така любезно) нещо не й понасят. Всички направиха ей такива очи  като разбраха, че точно тя ще се връща, но така се получи. 

Леле,ако под 30 сте дърти,какво да кажем тези на по 31 и нагоре....

шегувам се 

Не zнам, колко немски студенти поzнаваШ, но мога да ти кажа 4е множинството съЩо е на самоиzдръжка, и те трябва да ходят на работа zа да си финансират следването. А zа стипендий, мноооого малко хора полу4ават истински стипендий. Пове4ето, които полу4ават финансова помоЩ от държавата, полу4ават Бафьог, а 50% от това е zаем. С други думи, веднъж zавърШили, тепърва трябва да си плаЩат дълговете. Пък и друг е въпросът, 4е дори максималната сума на Бафьог по4ти никога не е достатъ4на и пак се налага на студентите да ба4кат. И ето zаЩо "се мотаят", zаЩото трябва да се самофинансират и сигурно си съгласна, 4е са много малко работите, които ти поzволяват да посеЩаваШ вси4ките лекции (от гледна то4ка на работното време). Да не кажем, 4е в големите университети, според специялността, много 4есто zалите са толкова препълнени, 4е поради самите обстоятелства, дори да си имал добро желание, не можеШ да следваШ. Или пък има много кандидати са някой курс и вzимат само определена бройка.....
В БГ пове4ето ми приятели са следвали, но никой от тях не се е иzдържал сам, вси4ки бяха спонсорирани от родителите. А хем у4ебните такси в БГ са дале4 по високи отколкото символи4ните такси в Германия 

Проблемът с оставането в Германия след дипломирането иzобЩо не е немски феномен, поzнавам много такива слу4аи във Франция. Един наШ приятел тъкмо сега си обжалва откаzа zа виzа, а хем жена му (българка) е оЩе студентка там. Мога да ти давам беzброй други примери. Пък и стипендии няма   

  Хе, хе, Блонди, имам предвид, че аз сега следвам заедно с много невръстни момичета и момчета, та като им слушам кой набор са, направо моята възраст ми се вижда "дърта" за студент, това имах прдвид - че съм на толкова години, а все още следвам 

Лиска, аз не твърдя това, което казваш ("Що се отнася до това, че сме малка държавица, че затова, видите ли, никoй не ни знае, не можем да се оправим, никoй не ни помага, ах, ние, горките и т.н., да не би Швейцaрия да е голяма.") - не съм искала да кажа това - дори напротив. Мисля точно обратното, че не трябва да губим самочувствие, защото сме били малка държавичка и т.н. Много ме дразни загубата на самочувствие по подобен повод. Мисля, че трябва да спрем да се оплакваме и всеки да прави най- доброто за себе си. Ставаше въпрос за друго - не може да се сравняваме с големите богати държави по стандарт, защото бяхме доста време комунистическа държава, а преминаването от централизирана комунистическа икономика към пазарно стопанство е доста сложен процес, съпроводен от бедност, корупция и отчаяние в населението. Ще мине доста време, докато успеем да влезем в релси, а и както се вижда ЕС ни помага в това, така че фактите са си факти и не става дума за малка и голяма държава, става дума за бедни и богати държави, вследствие от историческата съдба. Малките държави, които споменаваш никога не са минавали през преход комунизъм-пазарна икономика. А и имах предвид, че като сме малка държава, по- лесно ще се оправим, отколкото една голяма бедна държава.

А за връзките - никой не отрича, че ги има в БГ. Този феномен е задължително характерен за по- южните държави и се описва в много литература, наричат го "социални гнезда" или "социални мрежи" и се получава в общества, където социалните връзки са по- тесни, а близката комуникация и приятелските отношения са много ценени и търсени, та затова хората в такива държави са по- склонни да си правят услуги един на друг. Така че, това не е българска традиция, а е нещо нормално за такъв тип южни народи. В това не намирам нищо лошо, стига да не прекрачва определени граници. Обикновено те биват прекрачвани в по- южните общества по две причини: или заради период на преход, когато има малко или много анархични състояния в определени области, или другата причина си е личен характер на отделни хора, които независимо дали са граждани на Юг или на Север все си ги прекрачват тези граници, защото са си такива като същност. Но "връзките" като цяло не намирам, че са "българска черта", по- скоро "южна" бих казала и не винаги е отрицателно понятие. Какво лошо има, ако във фирмата виждаш, че се е отворило място, за което твоя приятелка или позната би била подходяща, да я информираш и препоръчаш (ако е подходяща и също търси работа)?

Татяна, напълно съм съгласна с теб. Познавам много немци, които с риск да се чудят после как да връщат заема, все пак им е по- добре с Бафьог и го получават. Права си и, че не им покрива разходите изцяло и доста от тях работят. Само че разликата е, че в сравнение с работещите немски студенти, българските студенти в Германия (както и много други студенти) не ги взимат така лесно на работа, защото във визите им пише броя дни, които имат право да работят, а тъй като има много затегнати правила вече, много проблеми се правят от Бехьордетата на фирмите, взели чужденци на работа и затова работодателите, за да им е мирна главата предпочитат да не взимат много много български или друг чужд студент на работа. А на по- обемна работа така или иначе не се получава, защото имаш лекции - това е едното, а другото е, че никой, ама НИКОЙ няма да те вземе със студентска виза и ограничен брой дни за работа на нещо друго освен мини-джоб. Прибавяме и настаналата безработица и лошо икономическо състояние на Германия в момента и какво се получава? Че, ако имаш щастието да си незаменим и те вземат на мини-джоб някъде, то ако си в голям град, този мини-джоб и за наема няма да ти стига  . Ако пък си в малък град, то там и работа няма, но поради този факт всички, даже и немците (било то от Източна Германия или не) се изнасят все към Мюнхен и Франкфурт примерно, с надежата, че там има работа, естествено свършва работата и там, а за квартирите да не говорим, как се вдигат цените непрекъснато  Въобще положението е ТРАГИЧНО за българските студенти в Германия, които наистина искат да следват.  А сега като ни направят и таксите от по в началото 500-600 евро на семестър, после казват, че ще са към 2500 евро, та незнам....  Проблемът е очевиден и многократно дискутиран в университетите и къде ли не, на всички е ясно, че решението са стипендиите, които са факт в много страни по света и заради тези стипендии, университетите могат да слагат и по- високи такси и съответно да имат повече качество. Но в Германия е плачевно със стипендиите, затова и студентите непрекъснато правят протести срещу таксите, без които от друга страна явно вече не може, защото издъхват финансово университетите им и съкращават катедри. Абе...... ужас. Та системата със стипендиите не може ей така изведнъж да се задейства, ще трае години... но пък университетите не изтраяха и обявиха таксите преди да се уредят нещата със стипендиите    Та нали затова и миналата година имаше гиганткси протести на студенти в Германия и даваха по телевизията как ги пребиват по улиците в Берлин  Грозна картина 
Нас, в тоя град дето сме, поне не ни набиха на протестите 
Извинете за дългите писания, но темата е доста интересна     

Stela-Maria,

не драматизирай излишно!
Нещата не са толкова черно-бели,
както се опитваш да ги представиш.
Ама никак не са толкова полярни.
Просто ни се иска да изглеждаме
жертвени агънца в очите на другите
с надеждата някой някога да ни потупа
с благодарност и съчувствие по рамото.
Познавам сума-ти български студенти,
които си учат като хората, междувременно
работят и не мрънкат толкова, че им е оскъдно
положението. А се борят! Аз самата по време
на студетстването си работех, не ми пречеше
да имам отлични оценки, а и на работното
място се чувствах на мястото си и ме ценяха.
И не съм единствената.