Държавата,която нехае за психично болните

Целта на темата е да споделите според вас,кой трябва да се грижи за тези хора и как бихте живели в стрес ,ако някой от тях ви тормози? Надали бихте били така спокойни ,ако луд с нож се разхожда в блока ви ,нали?

Дам много ми е скучно ,когато до мен живее човек ,който както си седи може да реши да нарани мен или семейството ми !!!!

Защо така на контра в тази тема?!

Струва ми се, че всички разбраха грешно авторката и й се нахвърлиха. Ясно е, че никоя от вас няма за съсед подобен човек и не изпраща със страх детето си до магазина или на училище, чудейки се тоя/тая дали няма като се прибира да изкочи отнякъде с брадва/тухли или не знам там какво и да му изкара акъла. Или по цял ден и цяла нощ да слушаш трясъци, писъци и т.н. Стресът да живееш около такива хора изобщо не е малък. И не видях някъде тя да си позволи да оплюва психичноболните хора. Просто човешко зададени въпроси защо държавата не се грижи за тях.

Изобщо не смятам, че е нормално всички да са затворени, но не мисля и че е оправдание ако нямат близки или пък те не желаят да поемат отговорност да са оставени да е гледат сами, просто защото не могат да го правят.

На село срещу къщата на баба и дядо живее такава жена. Съседка ни е от 100 години, беше съвсем нормална, нещо й стана по едно време, излиза, блуждае, яде от контейнерите за боклук, а не е като да няма какво вкъщи. Слава Богу не е опасна и не буйства. И какво реши семейството й - заключи я! Оставиха я сама като куче, че и заключена. Само едни девойки от социалните идват да й носят храна без да могат да влязат даже. Оставят я отвън, тя после я яде развалена вече след дни като се сети, че нещо има за ядене оставено там. Грозна, тъжна картинка... Щеше и да се подпали веднъж... изобщо много мога да напиша още, но мисля, че е ясно какво имам предвид.

Не е решение тези хора да не ги гледа никой, смятам, че това имаше предвид авторката и аз така възприех темата й. Държавата трябва да поема отговорност, защото са опасни не само за околните, но и за себе си.

Защо така реши?

Морско_момиче точно това исках да кажа. Извинете ме, ако съм малко рязка, но просто ми дойде до гуша от тази ситуация и не виждам изход. На никого не пожелавам да живее в такъв стрес или да е на мястото на тези хора, за които на никой не му пука. Факт е ,че държавата ни не може да се погрижи за всичко и всички,ние само трябва да си помогнем . Тук идва въпроса - Как? Това исках да обсъдим в темата.

Не само нашата държава нехае за психичноболните.Спомняте ли си този случай http://m.vesti.bg/novini/bezdomen-bylgarin-ubi-britanka-v-ispanski-mol-3813911
Близките на жертвата бяха тръгнали по тежкия път да разберат какво точно е накарало убиецът на майка им да стори това.Разкри се,че той всъщност е страдал от психическо разстройство туоще в България,но заминава в Англия при леля си,която казва,че проявявал симптоми на психическо разстройство,докато бил при нея.Приет е бил и в тамошна институция,но в последствие пуснат,без последващи грижи. Отново отпътува,но този път към Испания.Известен е и на местните власти с това,че е носи риск за себе си и околните.Дъщерите на жертвата стигнаха до извода,че всъщност всички просто са оставили човека без необходимата му подкрепа,болестта му се е задълбочавала,докато всички институции са му обръщали гръб.И така,до трагичния резултат-едно семейство,остава без майка,която губи живота си по най-варварския начин...Защото наистина нищо не се прави.Тези хора трябва да има към кого да се обърнат,ако трябва да се хоспитализират,да им се окаже помощ,която да не престава,след като психичноболният е вече вън от институцията.Трябва да има работеща схема-ето,вашият комшия ви 'тормози'-обаждате се,прибират го,махат го от погледа ви,но проблемът му не изчезва,след като му сложат усмирителната риза.Някой трябва да му погне да живее в реала,някакси да съществува..Сложно е,а лично аз не виждам как скоро нещо би се променило в тази сфера на здравеопазването,както май и във всички други

Ами те него го прибират от време на време и го пускат. Много станаха хората с психични проблеми, това е бичът на нашия век. Поради тази причина трябва да има работещи механизми за тяхната грижа, която да се поема от близките и държавата и да ги задължава да се лекуват.

И аз това се чудя...откъде знаеш какви хора живеят около мен?!
От дете имам такъв съсед, който не е много по-голям от мен. Навън всички деца го избягваха и той изпадаше в истерии, започваше да блъска, да крещи и т.н И днес прави същото. Когато се държиш добре с него, той се усмихва и се държи мило.
Не знам защо си мислите, че има ли луд в блока ви, то трябва да го гледате със страх, омраза или друго отрицателно чувство. Може да са психически нестабилни, но не са идиоти и им е пределно ясно, че ги мразите, съответно агресират много повече.
flower_girl,  имала съм такъв човек в семейството си, знам как се гледа, знам и как се укротява. Работила съм с психически нестабилни хора ( все още работя с такива), не захаросвам нищо, но и не ги обиждам.

С какво съм ги обидила ,защото не ми е била такава целта.

С начина, по който говориш за тях-луди хора, които по цял ден едва ли не, единствената им мисъл е как да наранят някого.
Ами не, те са хора, колкото и ние сме хора. Защо трябва да бъдат затваряни? Ти това искаш.
Пак казвам-не можеш да очакваш психично болен човек да се грижи за себе си, и да се сеща всеки ден да си пие лекарствата (въпреки че имам близка, която страда от маниакална депрсия и всеки ден си пие хапчетата, от които обаче сетивата й се притъпяват, а има малко дете...и е ни така, ни иначе), не че няма и такива, които го правят.
Интересно ми е, според теб, какви мерки точно би трябвало да предприеме държавата спрямо тези хора? Особено ако не са престъпници и не нараняват никого. Защото в България, за съжаление, има адски много хора, които са в неравностойно психическо състояние, но мнооого малък процент от тях са криминално проявени. Та, какво очакваш? Да им назначат надзорници, които да следят дали си пият лекарствата? Да ги изолират от света, за да не пречат на "нормалните" да си живеят спокойно? Замисляла ли си се (вероятно си), че вместо да се страхуваш бясно от психично болния си съсед, можеш като го видиш, да проявиш любезно отношение, да го попиташ как е, има ли нужда от помощ? Повярвай ми, колкото и изтрещели според теб да са тези хора, знаейки, че ти се държиш добре спрямо тях, не биха ти посегнали.

Умирам от ужас, ако забележа психично болен агресивен човек!

Според мен е добре тези хора да бъдат принудително лекувани в заведения.

Има случаи, в които хоспитализацията е наложителна, но на повечето хора може да се окаже подходяща подкрепа да водят нормален живот - дори в съседния на моя апартамент.

Намирам за изключително грозни призивите хора с психиатрични заболявания за бъдат задължително отвеждани принудително, затваряни някъде. Не знам колко от вас са влизали в специализирано заведение, аз съм - условията са нечовешки, въобще сякаш тези хора съществуват в друга реалност, не нашата. Излишно е да казвам, че това не е лечение, а просто скриване на хора, страдащи от някаква болест, от погледа на останалите.

Така е, повечето хора се страхуват от психично болните, защото не ги разбират. Ходила съм до психиятрията за медицинско за брак и потвърждавам, че това е едно ужасно и нещастно място.
Не съм сигурна, че държавата прави достатъчно за безопасността на тези хора. Така се случва, че все живея до хора с видими психични заболявания. До сега не съм забелязала да идва редовно лекар и да проверява как върви лечението им, спазват ли се предписанията, близките как се чувстват, да обясни на околните и съседите за състоянието на болния и да даде съвети. Това са човешки същества с проблем, който не може да се реши чрез изолация. С подходящо лечение голяма част от тях могат да живеят пълноценно и да бъдат полезни на другите.

Е то ако болният проявява агресия към околните, значи няма грижа от близки за неговото лечение. И тогава-принудителното лечение(няма как да не е в заведение), идва на помощ. И на болния, и на околните.

Дори и да не проявява агресия, ако тормози околните, няма как дълго време да проявяват разбиране. Всеки има право на спокоен и сигурен живот. Което отново ни връща на въпроса защо обществените институции не правят нищо.