Впрочем ако ти си се отдръпнала,както направи моята приятелка,няма как и твоите дружки да не го направят.
Впрочем, аз не съм се отдръпнала.
Просто жената която забременя и роди се наду до неузнаваемост, сякаш е хванала Господ за шлифера.
- Публикувана: 19 апр. 2014, 01:57 ч.
- Последно мнение: 3 май 2014, 23:50 ч.
Пренебрегването, когато не си една от тях
Впрочем, аз не съм се отдръпнала.
Просто жената която забременя и роди се наду до неузнаваемост, сякаш е хванала Господ за шлифера.
Моята приятелка за която писах че се отдръпна от мен и тя така мислеше.Че си придавам важности.След като и тя роди, говорихме и го разбрах.Чак след появата на нейното дете,тя осъзна че не е било така от моя страна...Както се вижда от написаното,била съм и в ситуацията на авторката на темата...Но не съм приемала нещата така...
Това не е от сега, така си е от време оно. Децата са център на вселената на всяка нормална жена. И само друга майка може да разбере една майка, чийто живот буквално се преобръща, особено през първите три години на детето й. Да те слуша за авантюрите, почивките и злободневието ти и се струва абсолютно незначително при положение, че тя от седмици не спи, настоена е на пружини и действа като робот по всички налични задачи. Ако мъжът й е ЧОВЕК, може и да намери време да се отпусне, ама такива екземпляри са кът.
Впрочем, аз не съм се отдръпнала.
Просто жената която забременя и роди се наду до неузнаваемост, сякаш е хванала Господ за шлифера.
Просто жената която забременя и роди се наду до неузнаваемост, сякаш е хванала Господ за шлифера.
Мисля, че проблемът е в теб. Пожелавам ти скоро и ти да го дръпнеш за ...шлифера... Тогава ще разбереш.
Мисля, че проблемът е в теб. Пожелавам ти скоро и ти да го дръпнеш за ...шлифера... Тогава ще разбереш.
Проблемът не е в мен. Всичко зависи от това какъв е човекът.
Имам и друга ПРИЯТЕЛКА, пълна противоположност на тази, чийто деца ме обичат безкрайно много, която споделя всичко с мен и която продължава да ми е ПРИЯТЕЛКА, въпреки, че роди. От там си правя изводите
.Благодаря за пожеланието, но когато родя няма да стана високомерна. Не съм такъв тип човек.
Имам много размножили се приятелки (аз също го направих), но при нито една не забелязвам подобна промяна. Даже напротив! Търсим контакт със НЕродили, защото ни е писнало да говорим за деца 
Аз предпочитам да изслушам и обсъдя сърдечните проблеми на приятелка, защото от каши и обриви ми е дошло до гуша 
Дори като се съберем с количките, споделяме за децата първите 15-20 минути, а после си говорим за всякакви други неща, но не и за деца 
Аз предпочитам да изслушам и обсъдя сърдечните проблеми на приятелка, защото от каши и обриви ми е дошло до гуша Дори като се съберем с количките, споделяме за децата първите 15-20 минути, а после си говорим за всякакви други неща, но не и за деца 
Не, че не искам, но не мога.
Нормално е с годините отношенията да се променят, ежедневието да се променя. Всяко нещо е с времето си. Няма как на 30+ и с деца да прекарваш 5-6 вечери в седмицата навън. Това на всички трябва да е ясно и да не се сърдим като 4-5 годишни госпожици, че еди коя си не искала да дойде с нас еди къде си. 
Центъра на вселената някак по го оправдавам, но "ти кога ще раждаш" е недопустимо според мен. Имам много близка приятелка, за която знам че прави опити и има притеснения, но никога не повдигам първа въпроса. Любопитно ми е, но и аз имах притеснения дали ще забременея, и не бях казала на никой, че правим опити. Именно за да не ме подпитват през час дали вече няма новина.
Имам много размножили се приятелки (аз също го направих), но при нито една не забелязвам подобна промяна. Даже напротив! Търсим контакт със НЕродили, защото ни е писнало да говорим за деца Аз предпочитам да изслушам и обсъдя сърдечните проблеми на приятелка, защото от каши и обриви ми е дошло до гуша Дори като се съберем с количките, споделяме за децата първите 15-20 минути, а после си говорим за всякакви други неща, но не и за деца
Аз предпочитам да изслушам и обсъдя сърдечните проблеми на приятелка, защото от каши и обриви ми е дошло до гуша Дори като се съберем с количките, споделяме за децата първите 15-20 минути, а после си говорим за всякакви други неща, но не и за деца 
Родих децата си доста по-късно от моите близки приятелки и много добре си спомням, че срещите ми с тях бяха нещо „специално„. Въобще не сме обсъждали бебетата, говорехме за съвсем други неща. Нито пък те са обсъждали с часове техните деца. Дори и сега, когато се видим си говорим за нашите си работи. Не че не става въпрос за децата ни, но в никакъв случай те не са темата на разговора. 
При мен се случи обратното, аз, като първа забременяла, бях пренебрегната. Момента , в който "приятелките" научиха добрата новина, че чакам дете, спряха всякакъв контакт с мен. Сложиха ме в друга категория и все още ( почти 2 год) аз си кисна в тази друга категория.
Разбирам, че вече съм се променила, с други приоритети съм и друго ежедневие, но пък не съм от заразните
, май . До скоро ми беше обидно това отношение, вече ми мина - безразлично ми е. 
И все пак не мисля, че е редно и правилно..
Разбирам, че вече съм се променила, с други приоритети съм и друго ежедневие, но пък не съм от заразните
, май . До скоро ми беше обидно това отношение, вече ми мина - безразлично ми е. И все пак не мисля, че е редно и правилно..
Не се коси, може да е станало по естествен път, демек така е трябвало да стане.
И според мен.
С времето хората променят интересите си и променят кръга от приятели.
Понякога и разстоянието оказва влияние, аз постепенно се отдалечих от моите стари приятели, но все пак 17 г. вече не живея там...