Пренебрегването, когато не си една от тях

Подобно поведение не ми е познато. С всичките ми приятелки с новородени бебета сме си говорили за каквото и преди.
Да не би само да ти се струва, че си вирят носовете?
Кажи им в прав текс, че нищо не разбираш от пюрета и не можеш да допринесеш за разговора. Ако няма за какво да си говориш с тях, просто ги избягвай.

И аз не съм се сблъсквала с такъв тип поведение

Не съм забелязала подобно нещо , но май тебе те 'дразни' че те са се 'променили' имайки вече рожба , нормално е да споделят с тебе неща около дететето  мислейки те за приятелка    Нормално е , ежедневието им се променя    да говорят за различни неща не като преди 

След като така се държат въпросните, значи въобще не са ти приятелки, а просто познати, които си мислят, че са извършили кой знае какъв подвиг като са се размножили и света се върти около тях и отроците им, и насраните им папмерси, и омазани лигавници. Сякаш с двете си ръце са ги омесили тия отроци - така се гордеят някои като се размножат, а всъщност реално това си е абсолютно чиста проба божа работа, която спохожда почти всеки човек на земята.
С няколко думи - няма нищо по-досадно от стадо лоботомизирани маминки, държащи сметка на невъзпроизвелите се кога смятат да направят това тъй жизненоважно деяние и да пренаселят планетата с поредния човек.

 

"Хванали господ за шушляка" дето се вика. Случвало ми се е с "приятелки " но по други поводи , не точно родили , а си хванали сериозни гаджета /на млади години/, омъжили се /по на дърти/  и май да, този тiп или синдром , като роди с него не се говори  

Абслютно подкрепям поста.Случвало ми се е, да. Не е приятно, особено, ако с въпросната личност имате години история, много преди да роди. В такъв случай просто пускаш и не се обръщаш назад, колкото и да е болезнено. Естествен подбор на обкръжението 
Разбира се има и хора, които държат на връзките си и ставате още по-близки, но това си е до човек 

Познато ми е това поведение и не се оправя с времето. Център на Вселената са и точка .

Сигурна съм че не си вирят носовете.Когато забременях моя приятелка се отдръпна от мен защото доста години преди това с мъжа си правеха процедури за забременяване( не инвитро).Страх ме беше да й кажа,въпреки че тя знаеше че искаме бебе.така тя разбра вся пак разбра че съм бременна и на мига се отдръпна от мен.Не се обаждаше,нямаше време за виждане.Внезапно се промени.Като родих се обади и дойде да ме види чак като детето ми стана на 6м.Обвиняваше ме че аз нямам време за нея.При мен беше зверска лудница.Както се казва за нула време живота ни се преобърна с краката нагоре.Появата на бебе е прекрасно нещо,но когато ти е за първи път нещата са много трудни.Нямах време за нищо,дори в началото лицето си не можех да измия по 2 дена...Смешно,не смешно,така беше.Един омагьосан кръг от 3 часови интервали през които след като нахраниш ревящото бебе,имаш време да пооправиш и докато легнеш,хоп пак наново...Ако пък и бебето е ревливо,каквото беше моето...Та в този ред на мисли,съмнявам се някоя приятелка да вири нос.По-скоро няма време защото наистина е така.Да се върна на моята приятелка за която писах по-горе.Така все пак тя след година и половина също успя да роди за което бях много щастлива.Оправихме си отношенията.След появата на нейното бебе изведнъж тя разбра че не съм се скатавала от срещи,не съм се обаждала за едночасови разговори защото наистина съм нямала свободно време...В един момент тя разбра че никак е е лесно.Сега след почти 2г и половина мога да кажа че тя повече от мен няма време за срещи.И не защото не иска...
Твоите приятелки не те игнорират и един ден ти ще го разбереш.Сега така си мислиш защото отстрани нещата са много различни.Изглежда толкова лесно да метнеш бебето в количката и цял следобед да се моткаш с любимата си приятелка.Е да,ама не е така...Това че ти говорят за пюрета е толкова нормално...Когато работиш някъде,не говориш ли само за това което те вълнува на работа?Не споделяш ли и ти с приятелките си работните грижи?Или ако учиш,не поделяш ли какво става в училище,с университета?И те така.При условие че това е ежедневието на жените с бебета и малки деца,за както да ти говорят друго?така че не се впрягай и не мисли че си отхвърлена защото не е така.

Е па по-иди*тско изказване не бях чела.
`Щото пък много по-важно е с кой си се изч*кала този петък, колко си се напила, какви парцалки, мазила и белила си си купила, кой те е настъпил на работното място или че в момента ти е супер скучно и умираш от мързел...

Това не е от сега, така си е от време оно. Децата са център на вселената на всяка нормална жена. И само друга майка може да разбере една майка, чийто живот буквално се преобръща, особено през първите три години на детето й. Да те слуша за авантюрите, почивките и злободневието ти и се струва абсолютно незначително при положение, че тя от седмици не спи, настоена е на пружини и действа като робот по всички налични задачи. Ако мъжът й е ЧОВЕК, може и да намери време да се отпусне, ама такива екземпляри са кът.

Да добавя още нещо за което се сетих.Преди аз самата да родя,край мен почти всичките ми приятелки забременяха и родиха.Срещах се с тях,когато имаха време,говорили са ми за кърмене,за бебето,за болестите му,за храната му.Но никога не съм смятала че така искат да ме подтиснат или да ми се правят на важни.Напротив,слушах и се мъчех да запомня.Знаех че един ден тази информация ще ми е от полза.И да,понякога са ме закачали какво чакаме с мъжа ми и не правим бебе,но не съм се нацупвала и не съм го приемала като обида или нещо лошо.Гледай по-ведро на нещата,не търси подтекст защото такъв най-вероятно няма Дори най-вярната ми приятелка е на години,но няма дете.Всеки ден с нея говорим за моето дете,дори като се видим тя се занимава само с него и няма време да говори с мен Тя пък ми споделя нещата които нея я вълнуват-работата,нейното семейство...Моята щерка е болна от 2 дена,казах вчера на приятелката си и познай.Вместо да се цупи че пак й говоря за детски болести,след разговора ни тя купила едно шише скъпи витамини и ги донесла докато ние спим с детето.Дала ги на мъжа ми!Никой не я е карал,никой не е очаквал от нея това.

Пренебрегването , когато не си една от тях .

Тук става въпрос за пренебрегването, когато нямаш дете, а си била приятелка.

Аз имах такава приятелка. Докато нямаше дете търсеше съвети как да забременее, споделяше. А сега са и приятелки само тези, които имат деца. Не става въпрос за липсата на време или за по-голямата заетост около детето и.

Да,видяхме темата и точно по въпроса пишем!Но ако не те устройват отговорите ни,съжалявам...Погледни публикациите по-горе Впрочем ако ти си се отдръпнала,както направи моята приятелка,няма как и твоите дружки да не го направят.