Пренебрегването, когато не си една от тях

 Осъзнавайки факта, че единствено и само бебето ме е интересувало в определен етап, нарочно съм избягвала говоренето за него. Не показвам снимки, не разказвам за ежедневието му. Почти стана апокрифно 
 Не исках да привличам негативни мисли към детето, само защото съм го родила и е най важното за мен, а останалите не могат, а и не искат да го разберат.

не е грешно да имаш дете и да говориш за него. На който не му харесва, хора много, да си търси друга компания.

Имам нагледният пример на позната, която наричаше племенникът си натрапник след неговото раждане, защото сестра й се интересувала само и единствено от него. Разговорите им били станали различни, сестра й не желаела да излиза без детето, говорела за пюрета и кърма... Престана да комуникира със сестра си изцяло. Жената беше много разстроена и недоумяваше с какво отблъсква най-близкият си човек ( те нямат живи майка и баща ) и защо той не идва на празниците на детето.  След 10 години роди и сърдитката, и дойде на мястото на сестра си, ама... Колко болка причини?  

Вярно, че сега го има единият уклон с издигането на майчинството  в култ, но нашите майки и баби са ни гледали по системата - майчинството кратко, ходи се на село, има наоколо баби и дядовци да го поемат, ясли, градини... На всичко отгоре сега майките раждат все по-късно, та имат време да се осъзнаят и да се прехласнат. Но си признавам, че се получава двоен аршин - значи, може да се говори с часове за червила или мачове (при мъжете), работа, хобита и какво ли не, а за децата било досадно! Ми, нали ужким децата са най-важното в живота, защо работата, мачът, хобито или червилото да са с предимство при разговорите!

Забелязала съм ( а и много теми във форума го доказват, да не говорим и за житейски примери ), че хората, като цяло не обичат чужди деца. Особено пък тези, които нямат още собствени.
 По принцип, децата изискват много внимание и грижа, която в повечето случаи пада изцяло върху майката. Това е ежедневен Сизифов труд - без начало и без край. Как може един човек без подобни ангажименти да разбере, а и да не почине от скука, попадайки в ситуация да изтърпи процес на обгрижване на нечие дете? Децата капризничат, палуват, не слушат. Те не са послушни плюшени играчки, на които като им се порадваш, да ги метнеш в ъгъла и да започнеш безкрайни екзистенциални теми за червила и грим и защо новото ти гадже не ти се обажда. Колкото и ужасяващо да звучи на хората без деца, които в повечето случаи живеят хаотично и без план за деня, един ден на една майка е строго разграфен и ако този график се наруши, целият ритъм отива по дяволите. Детето, по точно бебето се храни по часове, спи, има часове на будуване. Между тези занимания майката вмества домакински задължения - пране, готвене, простиране, изваряване. Имало е дни, в които като започна да сгъвам пране сутрин, успявам да го дооправя чак вечерта  , защото бебето е ревало, капризничело е, не е можело да спи, да яде и т.н. В такива моменти телефонни разговори с часове са немислими, да не говорим за излизане и гостуване. Когато захранвах детето пък, ако прекъснех процеса по една или друга причина, то отказваше да яде отново след прекъсването. В такива моменти ми е идвало да удуша някого за проявената несъобразителност.
 Нормално е една майка да се интересува единствено и само от детето си. Останалото няма да е в реда на нещата, съгласете се. Това, че някой майки прекаляват с лигавенето си, е ужасно неприятно, но далеч не са толкова много тези жени. И аз им се дразня. Наричам ги тайно  - майки-героини и толкова. Но едно разбрах за себе си - не натрапвам майчиното си чувство на никого. Както вече споменах, не желая да привличам негативно отношение към детето си, само защото някой е решил , че за мен той трябва да е по важен.

Има ги и такива п*кли, особено ако е по-малката сестра.

При мен се случи игнориране от страна на приятелка в момента, в който разбра, че съм бременна - сякаш й казах, че съм заразно болна, от всекидневните ни срещи и разговори по телефона се стигна до такива 1-2 пъти месечно; аз я търсих, все пак бях бременна, не родила вече, ходех на работа..но тя отклоняваше срещите...беше ми много, много обидно.
И аз съм срещала типажи от описаните от Argent  - аз не бях от тях, и по тази причина не се вписвах в повечето паркове и градинки - беше ми абсурдно да говоря цял ден само за бебето - какво яло, колко спало, наддало и прочие...в началото ти е интересно, да, питаш по -опитните, ама то има такива, които 24ч. в денонощието, в продължение на месеци само това обсъждат

И преди е имало твърде обгрижващи майки. Просто е нямало нет, за да изразяват мненията, ежедневието и грижите си.
Пък в крайна сметка какво толкова...заплеснали се майки...все пак децата много повече си струват, отколкото огромното количество информация за пластични операции, пиянски изцепки под път и зад път, секс и така нататък. Пълен е фейса с голи и порно снимки на потребители и реклами на какво ли не, голяма работа, че някаква майка се полезетила. То стана така, че някои хора не виждат гредата в окото си, а коментират сламката в чуждото.

Точно!

Но най-важното е да бъдеш такъв, какъвто си - само така ще привлечеш правилните хора около себе си!

Лейди Мармалад, моите лични наблюдения и преживявания по тази тема съвпадат много точно с твоите.

 С това изказване съм изцяло съгласна. Много се преекспонират приятелствата и тази титла се лепи на всеки, който малко и ли много сме допуснали до себе си. 
През живота си преминаваме различни етапи и ни съпътстват различни хора. Някои имат щастието да преминават през етапите на живота с едни и същи личности, а други не. С много от приятелите ми в детството съм толкова кардинално различна, та чак се чудя, какво ни е свързвало на времето. Останали са само спомените и добрите чувства по отминалото време, което е било приятно за всички ни. Това е. Ни повече, ни по малко.

 Детето/ децата са най важни и за майката и за бащата. Така е и така трябва да бъде.

Аз съм го писала, писала това, та чак на мен ми втръсна да го повтарям. Пишете във форум за майки..какво очаквате да ви се отговори ..не знам. Форуми всякакви бол, излейте си мъката сред себеподобни.

 Децата променят живота и светогледа. Лейди Мармалад и останалите, които са на нейният етап сега, ще го разберат след време. Пожелавам им го с най-добри чувства.
Така е момичета, ще го усетите със сърцето и душите си. Просто още не ви е дошло времето. 

Аз пък въобще не те разбирам! Ти какво очакваш? Майката да си зареже бебето щото на тебе ти се пие кафе и ти се говори за пича дето си забила в някой нощен клуб ли ?
Нормално е една жена с малко дете да няма време за приятелките си! Това не е пренебрегване, просто се сменя начина ти на живот. Започваш да живееш по строго определен режим - има точно определен час за ядене, за спане или за каквото и да е друго. Аз лично съм имала моменти в които не съм имала време и до тоалетна да отида с часове, камоли да водя безсмислени телефонни разговори - защото бебето не спира да реве в моя случай големият ми син не ревеше той направо пищеше все едно е заклан. Въпреки че си по цял ден вкъщи нямаш време дори  една прахосмукачка да пуснеш или да изгладиш петте бодита които са изсъхнали вчера, поради простата случайност, че ти е останало време да пуснеш пералнята онзи ден. Не знам как си представяш една жена с малко дете да има време за дълги разговори, кафета с приятелки или решаване на чужди проблеми. Не е отбягване ще го разбереш след някоя друга година, когато имаш свои деца. Темата ти ме напомня на поведението на дете загубило любимата си играчка.

Така като чета и на двете им е интересен разговора. Явно само на теб не е, затова те дразни. Не виждам нищо странно в това човек да може да говори с този с/у него по темите, които са общи за него и събеседника му. Ако успяват да говорят с теб по други теми, а м/у тях по тези, които са ок, значи нещата са съвсем нормални