Пренебрегването, когато не си една от тях

И при мен се случи обратното. Винаги съм се старала като се виждам с необвързани приятелки да сведа до минимум разговорите за детето и ежедневието ни. Въпреки това явно съм станала скучна за приятелка, с която преди това съм излизала всеки ден. Сега ако се видим веднъж-дваж в годината е постижение и то ако аз се обадя. Просто спрях да се обаждам, защото така се чувствам като натрапник, като връзката е еднопосочна. И все пак е и до човека. Имам друга приятелка, която макар да живее в друг град намира време и начин да ми се обади всяка седмица, както и аз на нея и винаги като си е тук се виждаме.

За мен такива житейски събития са само едно много добро сито за отсяване на истински приятелки.

И по мои наблюдения по- скоро пренебрежението е по- скоро в главите на неродилите.
Аз също имам няколко приятелки, които май така се усещаха пренебрегнати. Обаче като родиш просто ежедневието ти се променя, нагаждаш се към бебето ,отделно домашните задължения и реално може и да не ти остава време за планирани срещи с дружките.
Разходките с колички са по- скоро случайни засечки с приятни майки в парка.

Лейди Мармалад, а ти за какво искаш да си говориш с приятелките?

С най-добрата ми приятелка говорим буквално една през друга, разговорът тече на две писти едновременно, включително на две различни теми, и двете се разбираме прекрасно, и накрая всяка си е казала каквото иска и е чула и разбрала какво е казала другата. Редуваме се в моментите, когато все пак трябва да хапнем и да пийнем, че иначе чиниите  ни стоят небутнати а кафетата изстиват. Това беше и по времето, когато аз бях с корема и с бебето, а тя още не беше омъжена, да не говорим за дете.

след известно жалване като че ли взех да свиквам с така наречената изолация от приятелките какво да направя детето е по важно,и не ми дреме изобщо

Момичета благодаря за отговорите 
Историята е такава , че на две от най - добрите ми приятелки аз бях човекът , който едва ли не им беше единствената помощ за гледането на детето от самото раждане . Мога съвсем спокойно да кажа , че вече имам завиден опит  Много обичам тези деца , около тях съм от самото начало . И аз мога да говоря въпреки че нямам дете дълго за бебешки неща , но когато искам да им споделя мой проблем или радост мисля , че няма значение дали имаш дете или не за да си подкрепя на приятел в труден момент или да се радваш заедно с него .
Когато споделя , свои проблем просто за да ми олекне , те с насмешка ми казват че това са бели ядове и се започва с това какви проблеми те са имали с децата . Разбирам , че по - голям от това няма , но защо аз като не раждала още няма за какво да страдам и нямам какво да обичам и да му се радвам .
Аз не им завиждам , за това , че имат деца и това , че се чувствам зле че нямам още дете , не се дължи на факта , че те имат . Не го искам за да имам след това тема на разговор с тях или просто за да не остана по назад .
И най - интересното е , че когато искам да споделя нещо по темата която тях ги вълнува единствено , а тя е децата - то и тогава не ме чуват .
Аз знам , че няма как да са като преди и аз не съм същата , макар да не ме е сполетяла тази радост , но просто искам да мога да им се обадя по телефона , когато са свободни и да им кажа - ей днес ми се случи това и това и просто да си поговоря нормално с тях , защото каквото и да е аз държа много на тях и ми е болно когато не ме допускат до тях  .
Все го изкарват така , че не съм разбирала и те знае ли всичко . Това ,че нямам дете не ме прави незнаеща и не значи , че не мога да им дам съвет .
Нормално е центъра на тяхната вселена да е детето , аз не искам да съм част от тази вселена , аз искам просто да им бъда приятелка.
Те са се превърнали в някакви роботизирани мами киборги  Събираме се и решавам този път само да слушам и никоя от  тях не осъзнаваше , че всяка си говори едва ли не сама и си повтаря едно и също
- " Ванката хич не яде пюрето от круша " -
- " Ооо , тя Ани само него харесва , любимо и е "
- " Не , Ванката не го яде въобще"
- " Ани пък много го харесва "
- " Пък Ванката що не го яде не знам " -
- " Ми не знам тя Ани го Яде , явно не му харесва на него "
_ " Еми явно щом му се мръщи "
- " Мхм , тя наща само му се облизва "
и този разговор мили момичета нямаше край 

 Не, не съм имала подобни ситуации. Но пък те разбирам, защото ми се случва напълно противоположното.
 Откакто разбраха, че съм бременна, повечето ми познати и приятели ме "карантинираха" (с изключение на една-единствена, която остана до мен). Заляха ме с реплики от типа: "сега трябва да стоиш повече у дома", "ама ти още ли си на работа", "не, не е добра идея много да излизаш"...Обаждала съм се просто да се чуем, трудно ми отделят и до 5 минути за разговор. А да речеш, че говоря за бременност и деца - не. С нищо не съм променяла темите за разговор.
 След раждането вероятно и мен ще ме сложат в категорията - само от деца се интересува и с нея за нищо не може да се говори  
 Та, светът е пълен със стереотипи и ние сами си ги правим. Не говоря за твоя случай, защото ти се опитваш да ги разчупиш, а не се получава. Пожелавам ти да те разберат, макар и след време. Или поне да срещнеш жени, които макар и майки или бременни, не се държат така.

Имай търпение, след известно време ще минат на нормална честота и ще се очовечат. Дай им време да се вземат в ръце. В настоящия момент наистина имаш работа с роботизирани киборги, но и това ще мине. Поне аз мисля, че една жена се научава да бъде майка, а не се ражда такава. Като свикнат с мисълта, че са овладели положението около задълженията си за малкото същество, ще погледнат и настрани, ще им се приходи на работа, ще им се излиза навън, ще им се иска да разговарят с приятели за други неща. Щом са на фаза пюрета...дай им още няколко месеца.

Спомням си, че докато децата навършат година имаше състезание чие дете ще наддаде най-много на килоглами и ще проходи.  Сега ми е смешно..ама...След годината, когато детето стане по-самостоятелно, майката вече се стресира най-вече от болестите и започва да се завръща към нормалния начин на живот.

От така представеното за пореден път се убеждавам, че сме склонни да преекспонираме приятелствата. Просто хората се събират при наличие на общи интереси и се разделят при липса на такива.

Представи си, има и други теми на разговор.
Нито вълнуващите се от споменатите от теб теми, нито другите - тези, за които е темата, ме вълнуват. И изобщо даже не всяка родила жена става такава. Но всеки с интересите си и съответно общува с хора с някакви общи интереси и вълнения.

А според мен при приятелството не са интересни темите, а човекът - той е важният. Мога много интересно да си говооря с непознати или почти познати, но ако някой ми е приятел мога и съм готова всичко  да чуя от него, дори на мен да ми е далечна темата. Важното е, че на него му е важна.

Не ми е мястото много в тази тема, но...
Сякаш от едно известно време се появи едно явление "супер мама" или преекспониране на майчинството. До вчера са били едни и изведнъж в момента, в който родят, стават променени сякаш с магическа пръчка и от устите им не можеш да чуеш нищо друго, освен пюрета, каши, памперси и лигавници. Хайде холан - така човек от днес за утре не се променя. Това е преиграване. Има го този момент и най-вече се наблюдава при младите майки - фантазират се в небесносиньо с майчинството си, сякаш те са единствените, които са майки. Ами нашите майки и баби не са ли ставали и те майки? Но аз поне не знам такова тупане в гърди и такова превръщане на майчинството в позьорство да е имало.
Ако приятелките на авторката са точно от този тип, напълно я разбирам. За какво говоря - жената на един от най-добрите ми приятели в момента, в който роди, сякаш нещо реши, че е единствената, която е родила на тази земя. Без да ги виждам всеки ден, абсолютно всеки ден знам как им протича ежедневието, защото се оповестява под час - 11:25 "бебка се уригна", 12:20 - "обухме първото чорапче", 12:25 - "обухме второто чорапче", 13:20 - "бебка си държи бисквитката сама, ние вече сме големи" и прочие безумни статуси, освен албуми с по 300 снимки, които се публикуват през два-три дена. Това за мен е фантазиране. И нашите майки са били млади майки навремето, но сякаш такова тупане в гърдите на съм чувал да е имало. Ще кажете, тогава не е имало фейсбук. Ами и да имаше, за моята майка поне съм сигурен, че пак нямаше да информира широката общественост под час кога съм пръднал и кога съм повърнал.

Това е характерно за т.н първескини / колко мразя тази дума/.
При второ дете повечето вече са се осъзнали, че не са чудо невиждано.
Пък и с порастването на първото се случва същото.

И аз така ги разбирам нещата. Но пък покрай интересите на приятелите си и колко много нови неща научих..


Родих последна от приятелския ми кръг. Не са ме изолирали, напротив.
На мен самата ми е безкрайно досадно да обсъждам в детайли ежедневието на бебето ми.
Особено с българки. И майка ми. Както и да е.
Има и такива жени като приятелките на Лейдито, за радост не са ми приятелки.