Шоки, а аз мисля, че както храненето, така и движението се възпитават стига човек да има мотивация. Без последната, резултат няма да има.
- Публикувана: 22 май 2014, 17:55 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2014, 21:07 ч.
Какво закусвате?
Аз пък застъпвам една друга теория, която е свързана и с храненето - тази, че спортът не помага за поддържане на добър метаболизъм, а е обратното - добрият метаболизъм води до желание за спорт.
Помага според мен. Те двете неща си вървят в синхрон особено за хората с ИР. Логично е: когато мускулите подобряват ИЧ, метаболизмът се подобрява, защото има потребител на енергията и адекватен отговори на сиф=гналите на инсулина. А мускулите подобряват своята ИЧ основно чрез хранене, но и с тренировки. Мисля че д-р Роуздейл беше споменал това в онзи материал за инсулина, който се превърна в хранителна Библия за мен (да използвам и тук да ти благодаря, Cioccolata за блога и превода на този материал, а и на останалите материали).
Моята формулировка би била така: спортът помага за поддържане на добър метаболизъм, но единствено ако е съчетан с адекватно хранене.
Magnolia, проблемът на много хора - радвай се, че не си от тях - е, че ако изядат цял шоколад, после може да се съдерат от скачане и тичане и пак да не го изразходват. Може да изразходват част от мускулната си маса, за да си осигурят енергия за тичане, а шоколада да замине директно под формата на мастен резерв. Това си е съвсем реален проблем при някои хора. Простите сметки - "изядох нещо, изгорих го" - работят (пак при известни условности) при хора с идеален метаболизъм. Нещата са много по-сложни, отколкото ги представят разни списанийца и дамски сайтове. Телата ни не са машини, например автомобили, дето знаеш че като сипеш Х гориво то след У км "ще свърши". Пътищата, по които тялото ти осигурява енергия са много сложни. Клетките ти нямат способността да разсъждават в стил "о, трябва да тичаме! добре че преди 30 минути ни дадоха парче торта, тъкмо то ще ни влезе в работа!" или нещо от сорта.
Да, спортът помага, но определено не е достатъчно решение. Много проучвания има вече, които доказват, че със спорт не се отслабва 
А иначе да, подобрява ИЧ, но на първо място винаги е храненето.
А иначе аз карах колело като дете и ми беше приятно. Баща ми беше запален колоездач и държеше да имаме велосипеди със сестра ми и да караме. Но на теглото не ми се е отразило никак.
А иначе да, подобрява ИЧ, но на първо място винаги е храненето.А иначе аз карах колело като дете и ми беше приятно. Баща ми беше запален колоездач и държеше да имаме велосипеди със сестра ми и да караме. Но на теглото не ми се е отразило никак.
Спортът не води до намаляване на килограмите сам по себе си, обаче има друго свойство - хора, които започват да тренират след известно време започват и да внимават, какво ядат 
Като пролееш няколко кофи с пот, не ти се ще всичкото това усилие да отиде на вятъра и много бързо се ориентираш към хранителен режим
Е, има и такива, които ходят на пътеката 20 минути или се разходят в парка със скоростта на охлюв и после решават, че вече са направили достатъчно и могат да се възнаградят с макдоналдс. Но аз тях не ги поставям в графата спортуващи
Като пролееш няколко кофи с пот, не ти се ще всичкото това усилие да отиде на вятъра и много бързо се ориентираш към хранителен режим
Е, има и такива, които ходят на пътеката 20 минути или се разходят в парка със скоростта на охлюв и после решават, че вече са направили достатъчно и могат да се възнаградят с макдоналдс. Но аз тях не ги поставям в графата спортуващи
Спортът не води до намаляване на килограмите сам по себе си, обаче има друго свойство - хора, които започват да тренират след известно време започват и да внимават, какво ядат
Абе както сама казваш, много хора са точно обратното - вярват, че щом са спортували значи имат картбланш да се тъпчат с каквото им попадне.
Затова обаче си е виновна баш хранителната попкултура, за която говорих по-горе, с тия опростенчески съвети "ако много ви се яде торта, хапнете си! После направете дълга разходка и всичко ще бъде наред..." и като цяло посвеместната вяра в механизма "ям-горя".
Интересна дискусия се е заформила тук, пьк макар и да няма много общо сьс закуската.
И аз като Шоки сьм с "лоши" гени ( макар че това определение "лоши" важи повече за сьвременния начин на живот, в други условия тези гени биха били даже доста полезни).
На мнение сьм, че храненето и неговото отражение вьрху метаболизма има пьрвостепенно значение за постигането на нормално тегло и здраве. Спортуването е важно, без сьмнение. Но едно дете с инсулинова резистентност, което като се нахрани доволно с вьглехидрати ( хляб, ориз, картофи, сладкиши), му идва да полегне някьде и да си поспи, а не да спортува. От личен опит го казвам.
Да, може и да има хора от този тип с желязна воля, които вьпреки сигналите на тялото, да си наложат да се движат и спортуват. Но колко ще са те и колко ще издьржат ?
Поддьржането на нормално тегло според мен не бива да бьде някакво усилие, свьрзано с желязна воля, дисциплина, гладуване и извьнредни физически усилия. Ако се налагат подобни мерки, то вероятно човек не се храни с правилната за него храна. Естествено, не става вьпрос да лежиш по цял ден пред ТВ и да се придвижваш от работа до кьщи с кола всеки ден. Нито пьк смятам, че трябва да е задьлжително да се тренира усилено в зала. Човек би трябвало да е способен да поддьржа нормално тегло с правилно хранене и предпочитана от него физическа активност, при това мисля че храненето е в пьти по-важно.
И аз като Шоки сьм с "лоши" гени ( макар че това определение "лоши" важи повече за сьвременния начин на живот, в други условия тези гени биха били даже доста полезни
). На мнение сьм, че храненето и неговото отражение вьрху метаболизма има пьрвостепенно значение за постигането на нормално тегло и здраве. Спортуването е важно, без сьмнение. Но едно дете с инсулинова резистентност, което като се нахрани доволно с вьглехидрати ( хляб, ориз, картофи, сладкиши), му идва да полегне някьде и да си поспи, а не да спортува.
От личен опит го казвам. Да, може и да има хора от този тип с желязна воля, които вьпреки сигналите на тялото, да си наложат да се движат и спортуват. Но колко ще са те и колко ще издьржат ?
Поддьржането на нормално тегло според мен не бива да бьде някакво усилие, свьрзано с желязна воля, дисциплина, гладуване и извьнредни физически усилия. Ако се налагат подобни мерки, то вероятно човек не се храни с правилната за него храна. Естествено, не става вьпрос да лежиш по цял ден пред ТВ и да се придвижваш от работа до кьщи с кола всеки ден. Нито пьк смятам, че трябва да е задьлжително да се тренира усилено в зала. Човек би трябвало да е способен да поддьржа нормално тегло с правилно хранене и предпочитана от него физическа активност, при това мисля че храненето е в пьти по-важно.
Аз категорично съм на мнение, че за поддържането на нормална и здрава фигура, основното се състои в храненето. Спортуването може да допринесе за поддръжка на мускулите и цялостната двигателна система на организма, но не е фактор за регулиране на теглото. Макар сама аз в момента да съм с много наднормени кг-ми, мога да кажа по свой предишен опит, както и по опита на няколко хора, с които по един или друг повод животът ме е срещал, че свалянето става единствено и само с правилно хранене (и под правилно хранене разбирам ВМ-НВХ). Разбира се, всеки има своето право да прави каквото му харесва.
Въпреки че съм диагностицирана с Хашимото, всички светила в ендокринологията ме гледаха с огромна доза недоверие като им обяснявах, че всъщност имам страшно много енергия (това говорим при 100 кг тегло). Хашимото като цяло се характеризира с липса на всякаква енергия (която според мен е свързана с инсулиновата резистентност), апатия и различни форми на депресия. Да, стигнах до тия кг-ми в резултат на много стрес, който при мен водеше до липсата на воля да се храня правилно и съответно в поглъщане на различни въглехидрати (тестени, бургери, пица, сладкиши и т.н.). Същевременно се скъсвах от тренировки (3-4 пъти на фитнес по 2 часа, много ходене пеша и др.). Ето защо за мен лично вътрешният баланс и мир са от огрномно значение, тъй като когато се чувстваме щастливи, тогава обръщаме внимание и на това какво правим за тялото си. Така че момичета (и момчета) обичайте се, намирайте всеки ден нещо ново, което да ви прави щастливи, хранете се правилно и ще постигнете целите си!
Въпреки че съм диагностицирана с Хашимото, всички светила в ендокринологията ме гледаха с огромна доза недоверие като им обяснявах, че всъщност имам страшно много енергия (това говорим при 100 кг тегло). Хашимото като цяло се характеризира с липса на всякаква енергия (която според мен е свързана с инсулиновата резистентност), апатия и различни форми на депресия. Да, стигнах до тия кг-ми в резултат на много стрес, който при мен водеше до липсата на воля да се храня правилно и съответно в поглъщане на различни въглехидрати (тестени, бургери, пица, сладкиши и т.н.). Същевременно се скъсвах от тренировки (3-4 пъти на фитнес по 2 часа, много ходене пеша и др.). Ето защо за мен лично вътрешният баланс и мир са от огрномно значение, тъй като когато се чувстваме щастливи, тогава обръщаме внимание и на това какво правим за тялото си. Така че момичета (и момчета) обичайте се, намирайте всеки ден нещо ново, което да ви прави щастливи, хранете се правилно и ще постигнете целите си!
Аз пък ще ви кажа, че влюбването е най-добрата диета на света 
Аз винаги, когато съм била под въздействието на тази емоция (в положителен вариант) рязко съм отслабвала и това наблюдавам и при други приятели. Разбира се периода на влюбеност не може да продължи много дълго, защото естествено преминава към по-спокойна любов...
Но на мен и лошите емоции ми действат отслабващо. Преди доста години когато имах период на много лоши емоции, аз отслабнах за около две седмици 7 кг. - от 52кг. на 45 кг. Възстанових ги постепенно, като на другата година, когато се омъжих бях 48 кг. /за около 1 година време от свалянето на килограмите/. Но това е защото губя апетит и нищо не ми се яде и след известно време - 5-6 дни човек свиква да яде по-малко и ако стреса продължава съответно стомаха му се свива и той има нужда от по-малко количество храна.
А по отношение на дремването след ядене. Не важи само за пълните хора, че им иде да си легнат като хапнат. Аз като се нахраня изпадам в храносмилателна кома
и ужасно ми се спи. Затова като имам повече работа избягвам да обядвам, поне докато не отметна това, което е спешно, защото ако ям после съм неадекватна 1 час. Спомням си, че като бях малка не беше така, защото само щуреех, а баба ми за да ме накара да стоя мирна ми казваше: "След ядене трябва да се полегне, за да може яденето да си каже, че царица го е яла." А сега де
Аз винаги, когато съм била под въздействието на тази емоция (в положителен вариант) рязко съм отслабвала и това наблюдавам и при други приятели. Разбира се периода на влюбеност не може да продължи много дълго, защото естествено преминава към по-спокойна любов...
Но на мен и лошите емоции ми действат отслабващо. Преди доста години когато имах период на много лоши емоции, аз отслабнах за около две седмици 7 кг. - от 52кг. на 45 кг. Възстанових ги постепенно, като на другата година, когато се омъжих бях 48 кг. /за около 1 година време от свалянето на килограмите/. Но това е защото губя апетит и нищо не ми се яде и след известно време - 5-6 дни човек свиква да яде по-малко и ако стреса продължава съответно стомаха му се свива и той има нужда от по-малко количество храна.
А по отношение на дремването след ядене. Не важи само за пълните хора, че им иде да си легнат като хапнат. Аз като се нахраня изпадам в храносмилателна кома
и ужасно ми се спи. Затова като имам повече работа избягвам да обядвам, поне докато не отметна това, което е спешно, защото ако ям после съм неадекватна 1 час. Спомням си, че като бях малка не беше така, защото само щуреех, а баба ми за да ме накара да стоя мирна ми казваше: "След ядене трябва да се полегне, за да може яденето да си каже, че царица го е яла." А сега де
Аз съм от хората, които след ставане трябва да закусят.
Сменям си закуските, но последно време това са топ 3, които обичам да си правя, особено че не костват много време за приготвяне.
Много обичам да си правя палачинка от трици, в след като я обърна слагам филе, кашкавал, сиренце и я прегъвам на две. След като е готова и нареждам доматки. Засища ме за дълго и мога винаги да закусвам така.
Също така овесени ядки, запарени с вода и после сиренце и става страхотна попара. Често ги меся с разни семена.
Третото нещо, което установих, че ме засища и не чувствам глад повечко време са две пълнозърнести филийки препечени с нещо върху тях. Просто лятото денят ми започва в 6, а на работа имам много изкушения и ако не закуся нещо като тези неща, докато стигна и съм налетяла на каквото ми попадне и цял ден ме гони глад.
Относно метаболизма, спорта и т.н, което сте обсъждали назад да не забравяме и че на всеки кг. мускулна тъкан се горят 13 ккал на денонощие и това при пълен покой. Както бях чела наскоро, ако увеличите мускулната маса с 2 кг. то ще увеличите базовия си метаболизъм с 26 ккал, но пък за да се разделим с 1 кг. мазнини трябва да изразходим 9000 ккал.
Сменям си закуските, но последно време това са топ 3, които обичам да си правя, особено че не костват много време за приготвяне.
Много обичам да си правя палачинка от трици, в след като я обърна слагам филе, кашкавал, сиренце и я прегъвам на две. След като е готова и нареждам доматки. Засища ме за дълго и мога винаги да закусвам така.
Също така овесени ядки, запарени с вода и после сиренце и става страхотна попара. Често ги меся с разни семена.
Третото нещо, което установих, че ме засища и не чувствам глад повечко време са две пълнозърнести филийки препечени с нещо върху тях. Просто лятото денят ми започва в 6, а на работа имам много изкушения и ако не закуся нещо като тези неща, докато стигна и съм налетяла на каквото ми попадне и цял ден ме гони глад.
Относно метаболизма, спорта и т.н, което сте обсъждали назад да не забравяме и че на всеки кг. мускулна тъкан се горят 13 ккал на денонощие и това при пълен покой. Както бях чела наскоро, ако увеличите мускулната маса с 2 кг. то ще увеличите базовия си метаболизъм с 26 ккал, но пък за да се разделим с 1 кг. мазнини трябва да изразходим 9000 ккал.
При мен беше същото, до 24-5 години бях много слаба, никакви проблеми с теглото, каквито и гадости да ям. Бях 52-54 кг. След 30 обаче започвах да натрупвам лесно и да свалям по-трудно. Сега след второто раждане смъквам много бавно. Това, което най-много ме тормози е, че рязко намалих количеството храна, но почти нищо не смъквам.
Винаги съм прекалявала със сладкото, най-вече с шоколада. Сега се отказах от него и започнах да ям чисти какаови зърна, защото съм направо пристрастена към какаото и кафето. Тестото също съм ограничила. За съжаление не мога да спортувам редовно, правя йога от дъжд на вятър, иначе в миналото йогата много ми помагаше да съм във форма.
Винаги съм прекалявала със сладкото, най-вече с шоколада. Сега се отказах от него и започнах да ям чисти какаови зърна, защото съм направо пристрастена към какаото и кафето. Тестото също съм ограничила. За съжаление не мога да спортувам редовно, правя йога от дъжд на вятър, иначе в миналото йогата много ми помагаше да съм във форма.
Не е хубаво да се отслабва ударно, чрез рязко ограничаване на приеманата храна, защото тялото почва да си мисли, че ще бъде така за неопределно време и минава в режим "хибернация". Тогава метаболизма се забавя и отслабването спира. Затова е добре да се намалят съвсем леко калориите и да се отслабва по 1-2 килограма месечно.