Не съм съгласна, заради безпардонни, отровни хора, хора без капка морал и пълни с комплекси да сменям работата си. Харесвам това, което работя, получавам добри пари, условията на работа са повече от добри, не съм лош служител. Не мисля, че няма справедливост. Има. И Ще. Рано или късно.
- Публикувана: 27 май 2014, 12:26 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2014, 08:07 ч.
Отровните хора
О дааа!! Напълно подкрепям това всеки да си намери свои си хора и да е щастлив с тях. И отбелязвам, че с това далеч не разбирам само еднаквомислещи, а толерантни към различието. Всеки си е луд по своему, но някои просто трудно се издържаме и не е необходимо. Така наскоро освободих (в главата си) една съученичка и една приятелка да си намерят свои хора и да вървят далеч от мене. Толкова ми тежеше общуването с тях!!
Тук във форума някои хора също му идват вповече. Ако не познават някого лично или отпреди, нападат с някакви пълни фантасмагории.
Тук във форума някои хора също му идват вповече. Ако не познават някого лично или отпреди, нападат с някакви пълни фантасмагории.
Не съм съгласна, заради безпардонни, отровни хора, хора без капка морал и пълни с комплекси да сменям работата си. Харесвам това, което работя, получавам добри пари, условията на работа са повече от добри, не съм лош служител. Не мисля, че няма справедливост. Има. И Ще. Рано или късно.
Лично аз не вярвам в подобно нещо, но щом те успокова тази мисъл ти пожелавам да дочакаш този момент
Like_Smoke , благодаря ти!
Справедливост в чисто професионален план надявам се да се възмезди. На работа тези хора без силна подкрепа трудно виреят. И започват да лъсват като....
За останалото, т.е. личното и отношение към мен....не търся възмездие, защото няма как да се получи. Тези хора мислят, че са най-прави, не падат по гръб и дори виждайки, че са сгрешили продължават с дебилното и нагло поведение. Не им пука. Там няма какво да очаквам от такъв човек. Знам го, но и не ми трябва. От такива хора нищо не искам.
Така описаните отровни са по-поносими за мен от тези, които надяват ведра усмивка и сладки приказки и скрити зад тях сеят раздор и интрига. Във форума поне лесно се усещат- все са над нещата, гарнират постовете си "над нещата" с 
, 
или 
, а всъщност все дълбаят натам, накъдето ги носят дребните душици.
, или , а всъщност все дълбаят натам, накъдето ги носят дребните душици.
нещо като описаното от Мамасита. Отровните хора са най вече психопати, а не оплаквачи, мрънкалници и завистливци. Най-отровните са най-чаровни, готов си да се закълнеш в тях колко са позитивни, емпатични, отговорни... но до момента, в който им е изгодно. Те влизат в ума ти, знаят кога ти е тъжно, с едната ръка те прегръщат,, а в другата държат ножа. Такива хора са зараза, но жертвата гоо осъзнава едва, когато вече отровата е плъзнала в кръвта й.
На мене, честно казано, ми е жал за такива хора, защото животът им минава в мрънкане, злоба и негативни мисли. Но понеже не съм чак такъв алтруист, че да се пожертвам, за да превъзпитавам мисленето на някой, който не ми е никакъв, за сметка на собственото си спокойствие, просто гледам да сведа общуването до поносим минимум.
Джой, аз много често използвам хилещите се имотикони. Уверявам те, никога не е било, за да демонстрирам поведение "над нещата", а за да покажа че нещо е смешно или че аз самата се майтапя. Не бъдете толкова мнителни
Джой, аз много често използвам хилещите се имотикони. Уверявам те, никога не е било, за да демонстрирам поведение "над нещата", а за да покажа че нещо е смешно или че аз самата се майтапя. Не бъдете толкова мнителни
. 
Тия са болест.
С нюх на животни.
Ако ти е от семейството, е най-кофти - игнорът тогава е най-труден. Ще манипулира всички, за да наложи своето (вкл. и по налудничави начини), ще използва всяка дреболия, странност, човешка слабост, за да срине самочувствието ти... Според мен се хранят само с ниски вибрации.
С нюх на животни.
Ако ти е от семейството, е най-кофти - игнорът тогава е най-труден. Ще манипулира всички, за да наложи своето (вкл. и по налудничави начини), ще използва всяка дреболия, странност, човешка слабост, за да срине самочувствието ти... Според мен се хранят само с ниски вибрации.
Тия са болест.
С нюх на животни.
Ако ти е от семейството, е най-кофти - игнорът тогава е най-труден. Ще манипулира всички, за да наложи своето (вкл. и по налудничави начини), ще използва всяка дреболия, странност, човешка слабост, за да срине самочувствието ти... Според мен се хранят само с ниски вибрации.
С нюх на животни.
Ако ти е от семейството, е най-кофти - игнорът тогава е най-труден. Ще манипулира всички, за да наложи своето (вкл. и по налудничави начини), ще използва всяка дреболия, странност, човешка слабост, за да срине самочувствието ти... Според мен се хранят само с ниски вибрации.
Имат и свита от помощници, които са очаровали. Пращат ги при теб, когато опиташ да се дистанцираш. Почват да те обвиняват как смееш да не харесваш толкова добър човек, който на всичко е готов...
Изобщо, не са само самите токсични хора, а и глутницата им от верни кучета.
Искат да задоволят себе си.
Например, ако се покажат разтревожени за някаква ситуация, то не се тревожат истински за самата ситуация, не правят нищо целесъобразно. Но пък се тревожат страшно много за своите емоции около ситуацията. Обичайният израз е "как може да ме тревожиш така!". Грижат се повече да стабилизират емоциите си, отколкото да оправят реално нещата. Затова обикновено са по-спокойни и позитивни, грижат се добре за себе си, не страдат за другите.
Единствено те са ценни.
Наказанието им е, че понякога живеят много дълги години; достатъчно дълги, та да имат време да се позамислят. Или поне да видят как свръхценният им Аз се разпада безвъзвратно.
Например, ако се покажат разтревожени за някаква ситуация, то не се тревожат истински за самата ситуация, не правят нищо целесъобразно. Но пък се тревожат страшно много за своите емоции около ситуацията. Обичайният израз е "как може да ме тревожиш така!". Грижат се повече да стабилизират емоциите си, отколкото да оправят реално нещата. Затова обикновено са по-спокойни и позитивни, грижат се добре за себе си, не страдат за другите.
Единствено те са ценни.
Наказанието им е, че понякога живеят много дълги години; достатъчно дълги, та да имат време да се позамислят. Или поне да видят как свръхценният им Аз се разпада безвъзвратно.
Препоръчани теми