Как се справяте със стреса?

Когато работата ти носи твърде много стрес, смени я. Това си мисля аз. За човек с образование, опит и интелект не би му било проблем да си намери нова, стараейки се да е по-лека, работа. Имам приятелка, която от ученичка работи в заведение, стои извън работно време, плащат малко, имат много изисквания, а не предлагат нищо в замяна. С две думи доста често срещано явление в България. Заряза си ученето, за да работи за 2,50лв на час. Никога не й спестявам критиките, когато започне да се оплаква, защото сама си е виновна.
Иначе по темата - спорт, филми, разходка, аз лично се разтоварвам с готвене  , кино, и въобще всичко, което те кара да се чувстваш добре.

И аз имам същия проблем като повечето тук, работя в малка фирма, но е част от международна верига, заплащането е много добро, но просто вече трудно издържам. Понякога чувствам как живота си минава, а аз съм затворена тук, правейки нещо безмислено. Тъй като сме малко хора, всеки е човека отдел и поема много отговорности, съответно и критики. Това, което мен лично най-много ме събаря е, че когато даваш всичко и се стараеш, а шефа се хваща за всяка най-малка грешка, това ми действа демотивиращо.Чувствам, че каквото и да направя, няма да е никога съвсем идеално, и от там вече губя всякакво желание. Вечер съм уморена, залъгвам се, че ще спортувам, но все ме мързи. Сега съм взела решение за себе си, че ще се взема в ръце, ще си потърся друга работа, ще правя повече неща за себе си. В този ред на мисли, ще си позволя да споделя нещо, което повечето от вас сигурно са чели, вкл.и аз, но наскоро ми попадна отново и може би, поради състояните ми в момента ми направи такова впечатление:

Умира бавно този,
който не пътува,
който не слуша музика,
който не открива очарование в себе си.
Умира бавно този,
който разрушава себелюбието си,
който отказва помощта.
Умира бавно този,
който се превръща в роб на навика,
минавайки всеки ден по същите пътеки,
който не търси разнообразие,
не рискува да се облече в различен цвят
 и не разговаря с непознати.
Умира бавно този,
който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца.
Умира бавно този,
който не променя живота си,
когато е недоволен от работата или любовта си,
който не рискува сигурното за неизвестното,
за да преследва една мечта,
който не решава поне веднъж в живота си
 да избяга от мъдрите съвети...
  

Така е. Две са възможностите, или се "оперираш" от отрицателните емоции, защото абс. не си заслужава.
Изпълняваш си задълженията, докато си там/това няма да е вечно/, пък интриганти и сплетници винаги е имало, игнорираш ги, и въобще не ги забелязваш. Каквото искат да правят и разправят.
Ако пък човек не в състояние да работи в подобна среда, щото не е лесно, просто си сменя работата, но пък и няма гаранции следващата каква ще е.

Да бе, в днешно време работата се сменя ей така ...

Сменя се и още как. Стига да има какво да предложиш, разбира се.

Не е толкова лесно- има хора и хора. Някои могат да си наложат да са над нещата и да не се ядосват, особено ако е за работа. Аз съм от другите. Изживявам всичко. Напълно осъзнавам, че няма смисъл, но няма как да си наложиш нещо насила. Иначе..работата е работа, преценяш- струва ли си, какво ти дава, какво ти взима. Аз вече доста време търпя- не че няма да намеря друго, но са много комплексни нещата.

Да бе сменя се ей така  За това безработицата толкова висока. Имам чувството че си вярвате като ги пишете тия глупости.

Спорт и любов!

Да бе сменя се ей така  За това безработицата толкова висока. Имам чувството че си вярвате като ги пишете тия глупости.
[/quote]
Сменя се в София, в по-големите градове. Ние в Северна България сме пълна трагедия!