Мъжът ми има дете от предишен брак, което вече е голямо - на 16. То живее при майка си, но често се вижда с баща си (и с мен), особено през лятото, когато не е на училище. Връзката ни е от година и половина, като от година живеем заедно. В момента чакаме нашето първо дете.
Според мен сте чакали твърде дълго, за да заживеете заедно. Не е късно да го направите и сега, но не е имало нужда да чакате толкова.
До колкото разбирам детето не е проблем, но е проблем това, че приятелката ти поддържа отношения с бившия си. Имай предвид, че това няма да спре. Те имат дете, за което е важно да поддържа контакт и с двамата си родители. Може би с израстването на детето бащата ще започне да ограничава контактите с майката и да звъни направо на детето, но може и да не стане така. Ако той иска да участва активно във възпитанието, образованието и т.н. ще продължават да се чуват и занапред, за да се уточняват и съгласуват. Ако искаш да си част от живота им ще трябва да приемеш това. В противен случай по-добре се откажи, защото ще вгорчиш и своето и тяхното съществуване.
Колкото до детето съм напълно съгласна с това което са написали и другите: "с детето даваш всичко от себе си и не очакваш нищо в замяна". Мога да допълня това, което ми каза баба ми: "приемаш го като свое, не го делиш и не изискваш той да ги дели"
Според мен сте чакали твърде дълго, за да заживеете заедно. Не е късно да го направите и сега, но не е имало нужда да чакате толкова.
До колкото разбирам детето не е проблем, но е проблем това, че приятелката ти поддържа отношения с бившия си. Имай предвид, че това няма да спре. Те имат дете, за което е важно да поддържа контакт и с двамата си родители. Може би с израстването на детето бащата ще започне да ограничава контактите с майката и да звъни направо на детето, но може и да не стане така. Ако той иска да участва активно във възпитанието, образованието и т.н. ще продължават да се чуват и занапред, за да се уточняват и съгласуват. Ако искаш да си част от живота им ще трябва да приемеш това. В противен случай по-добре се откажи, защото ще вгорчиш и своето и тяхното съществуване.
Колкото до детето съм напълно съгласна с това което са написали и другите: "с детето даваш всичко от себе си и не очакваш нищо в замяна". Мога да допълня това, което ми каза баба ми: "приемаш го като свое, не го делиш и не изискваш той да ги дели"
Защо трябва да се избира между детето и новата любов? Моят мъж ни събира 2 пъти на барбекю с детето, сестра си, майка си и близки приятели, още преди да имахме официална връзка. Даже някой път се налага да му напомням, че трябва да излязат само двамата, без мен, за да си говорят. Бившата му пък изобщо не е присъствала никога на нито едно събиране/излизане. Някой може да каже, че в моят случай детето е голямо, но дори да става въпрос за 3-4 годишно дете не виждам смисъл от присъствието и. Така както тя има време сама с детето, така трябва и бащата да има време сам с него. Ако нещата стоят по друг начин значи таткото не е в състояние да тропне с крак. Аз така ги разбирам нещата 
. Иначе отдавна да я е отрязал, че иска да е насаме с детето си. Най-малкото има право на това. И бившата му за какво се е навирала да бъде с мъжа си, с който са разделени отдавна. Нещо ми е нелогично. 
. Доста емоции ми е коствало всичко. Събраха се, родители са ми, после решиха да се разделят, ама на много стари години. Но си живеят като "самостоятелни съпрузи" - уж са разделени, пък са заедно.