Връзка с жена с дете

Моето дете е на 8 и мрази втория ми мъж,изобщо не можах да го накарам да свикне е него

Ами то насила хубост не става. А при това положение не е ли непрекъснато бойно поле в къщи 

ужасно е...няма да накарам детето да свиква с мъжа ми,никога няма да заживеят заедно,аз си разпределям свободното време помежду им,защото ги обичам и двамата от сърце и душа.Но детето веднъж ме попита"Ти дете ли искаш или мъж",умрях от срам...

А детето на колко е  Около мен имам много познати с втори, дори и с трети брак, но никой не е стигнал до там, когато детето не може да приеме новият 

на 8 е и е момче,мисля,че ревнува,но мъжът ми е най-прекрасният човек на света,често прекарвам повече време с детето и той никога не ми се сърди,приема ме с всичките ми болести и дори със съзнанието,че няма да имаме собствено дете(имам гинекологични операции)

Ако можех  да върна времето назад, никога не бих се свързала с мъж с  бивша, че и  с дете. При нас, бившата  е  сингъл,  "детето"   вече е  на 19, а  проблемите   и  ядовете  нямат край. Сама си увесих  доживотен  камък   на  врата, колкото и  грозно  да  звучи,  и  никой  не  ми е крив.
И не, не става дума за пари.

Може да звучи егоистично, но съм имала връзка с мъж с дете, който много обичах. Беше ми ясно обаче, че детето винаги ще е номер едно и преди мен, но от опита ми осъзнах за себе си, че това няма да си позволя да се случи втори път след като мога да имам всичко с някой друг.
Животът е твърде кратък, че да правя толкова компромиси със себе си. Нещо не ми допадаше още тогава идеята все да разбирам и да чакам, докато той си прекарва времето с детето. Разбирам, да, дете му е, няма как, но някак си аз да съм сложена на изчакване няма как да стане. 
Добре, че се и разделихме, та се отвори път на много по-качествени и хубави свободни мъже. 

Не звучи  егоистично. Съвсем  разумно звучи.
Само че аз  си представях  розови идилични картинки, от  рода  на   голямо задружно семейство.
Да, ама не.

уф,май ще изплашим автора...когато има любов се правят и компромиси

Жената на въпросния правеше големи циркове от типа на това, че той в мое присъствие нямало да прекарва време с детето си и тя щяла да намери начини, да говори с адвокати да ми издействала ограничителна заповед след като нищо не съм направила. Представяш ли си що за щуротия при положение, че хич не ми е зор да се правя на семейство с него и детето му. Детето, което ще гледам един ден ще е моето собствено, а не на друга.   Та в тоя ред на мисли исках да кажа, че за мен е мит голямото задружно семейство.  
Въобще като се замисля и въпросните бивши повечето как се държат като примати - не, благодаря.
Имам познат, който е разведен с майката на детето си от доста време и няколко години след развода се събра с една девойка. Вече са 4 някъде може би заедно и момичето ми разправяше как майката не позволявала синът му да остава при тях.   Чак го настройвала явно след като той веднъж казал, че не му е майка и не можела да го прегръща за чао.  

Сложно е, наистина..
И няма формула..само ако имаш истинско желание и волско търпение би могло да се получи.

Аз съм от страната на майката..
За съжаление - и с трети опит.
Синът ми в началото много добре прие приятелят ми, излизахме, общуваха си, на почивка дори бяхме заедно..винаги го взимаме с нас и тн..
Докато не се оженихме..
После..просто стана драма в къщи..
Вярно той е тийн, но отношенията определено са много обтегнати.
Мъжът ми се старае..стиска зъби..но егото му е голямо и трудно се примирява с това..
В крайна сметка - всичко се изсипва на моята глава и постоянно балансирам между двамата..((

Бърди, прекрасен съвет! 

Говори с жената и се разберете 
Тук каквото и да те съветваме, все изпускаме нещо и пропускаме друго 
Изясни пред самия себе си първо ти би ли могъл да се грижиш за нейното дете като за свое и още, ако си имате ваше дете с дамата, би ли могъл да не делиш децата на нейното и вашето си? ... Трудни въпроси, но напълно неизбежни според мен, особено ако планираш бъдеще с приятелката си    Каквото и да решиш, каквото и да решите заедно, желая ви успех, късмет, щастие, любов и попътен вятър!

Ако питаш за личния ми опит, аз съм жена с дете и временно живях при мъж с дете от бившата му съпруга. Тъй като той има пълни родителски права, момиченцето му си живееше при него, тоест при нас. И тъй като синът ми тогава беше поравно поделен между мен и баща му, през половината време живееше при татко си, през другата половина от времето - при нас, тоест ставахме четирима. Двама разведени възрастни и техните деца от предишните бракове.

Връзката не просъществува. Но не заради децата. А заради самите възрастни, тоест ние не съумяхме да мелим дълго брашното на съвместния живот. Децата ни дори свикнаха едно с друго, играеха си заедно, пазаруваха си, деляха играчки, слушаха заедно музика, танцуваха, хапваха и учеха заедно. За протокола, тогава синът ми беше на 9, а неговата дъщеря - на 7. Но това е минало, както вече казах. Сега аз отново съм при бащата на сина си, а другият мъж остана сам с дъщеря си. Дано съм ти била полезна с нещо.

Според мен, такъв тип  връзки  рядко  са  щастливи  и  удовлетворяващи . Не че няма   и   пълноценни  връзки  с  такава  конфигурация, но...си е  до човек.
Такова  съжителство   не е  лъжица  за всяка  уста. Оказа  се, че не е  и    за  моята, но  след 12 години  някак  свикнах- още  повече , че дъщеря ми  много  обича  батко  си  и   от  сърце  му  се  радва.
Моите  контакти  с него са редки , но аз също му се  радвам, ако  се  сети  да ни  навести.
Може би, ако  майка  му  не  беше проявила  навремето  толкова  злоба,  с  него  щяхме  да  сме  много  по- близки /  с баща  му  се  събрахме, когато беше  7 годишен/. За  съжаление,  допуснах  нейните  постъпки  да  рефлектират  върху  нашите  отношения.

Всъщност май проблемът е в отношенията между бившите. Ако се позволява прекаленото вмешателство на другата страна в настоящият живот се получават проблемите. Номерът явно е да не се позволява на бившият мъж/жена да се меси в отношенията на новата двойка и да се даде ясно да се разбере, че настройването на децата срещу "третият човек" няма да се толерира.
Най-скорощния пример, който мога да дам за опит за такова вмешателство от страна на бившата жена на мъжа ми е от преди 4-5 месеца с въпроса "И ти к'во? Ще се жениш ли за оная?". Моят само се обърнал и и казал, че това не е нейна работа. И е така - тя си има връзка от години с някакъв и след като ММ не и се бърка, значи и тя няма право да се бърка в неговите връзки.
Нямам наблюдения да е говорила нещо на детето - държи се нормално (като за тийн), приятелски, помага (когато е при нас), говорим си, хилим се. Не съм му майка и не искам да бъда (има си майка), но бих се радвала ако знам, че ме приема като приятел и че може да разчита на мен за съвет и помощ.


Малко е егоистично, поне според мен. В крайна сметка ако един родител е добър, той/тя винаги би поставил детето си на първо място. Това би важало и ако имате общи деца с този мъж. В този смисъл, че никой мъж, който е добър баща и поставя децата си на първо нясто няма да е добър съпруг за теб, защото ще си "сложена на изчакване". Същото важи и за всяка майка - ако не е способна да постави основните нужди (най-малко) на детето си пред своите и тези на мъжа си, тогава не ми е ясно какъв е смисъла да има деца.
Не съдя никого - просто това е моето мнение. Всеки си има приоритети и разбирания

Но да не забравяме, че има майки, които поставят не само основните нужди, ами и страничните прищявки на детето пред съпруга си. Същото може да правят и някои бащи.

И аз с първото дете бях по-обсебена, но истината е, че най-важен е бракът между мъжа и жената; децата са добавката. А не мъжът и жената да са притурка на безценните отрочета.