Гафове в кухнята

Първите гафове в кухнята ми започнаха още когато бях малка на 6-7 годинки, решавам аз, че ще си стопля малко прясно мляко включвам аз котлона и до тук добре, сипвам си два черпака мляко в една пластмасова купичка и я слагам на котлона. Не мина известно време и тази купичка, почна да се топи, пластмасата се разтича по котлона, аз изпадам в паника и отлепям купичката от котлона и я хвърлям в мивката и веднага изключвам котлона като се опитвам да прикрия какво съм направила, за да не разберат нашите ... Цялата стая миришеше на разтопена пластмаса, котлона беше в отвратително състояние и купичката беше с разтопено дъно, нямаше как да скрия какво съм направила, но пък нашите много се смяха и не ми се караха на глупостта която направих.

Вторият ми запомнящ се гаф беше когато бях малко по-голяма 14-15 години, решавам, че ще правя аз питка. Намирам рецепта за питка в интернет и започвам да следвам рецептата стриктно. 1купче мая, 1 кг брашно, сол, олио, топла вода и смесвам всичко аз и слагам наведнъж 1 кг брашно и започнах да меся ии тестото като стана едно кораво - камък, не можеш да го пипнеш, камоли да се опиташ да го размесиш, ръцете тогава ме боляха от опити да го размеся, накрая се отказах и изхвърлих цялата смес, която бях направила.

И 3-ят наскоро направен гаф беше с една картофена манджа. На гости съм на приятеля ми и решаваме да сготвим картофена манджа, понеже у тях не знам много добре кои подправки къде стоят и той идва и ми изважда един съд, в които стоят пакетчета с подправки. И до тук добре, започвам аз да правя манджата и съм на финалната права и решавам, че ще сложа малко повече червен пипер за цвят, обаче въобще през ум не ми минава да прочета на пакетчето, че всъщност този червен пипер, които имат у тях е лют ... слагам аз в супата, ама мъжката слагам и след малко опитвам да видя какво съм сътворила и започвам да крещя и да търся вода, защото този лют пипер ми изгаря устата ... толкова много беше, че очите ми се насълзиха от люто. Започнах да се чудя какво да правя и реших да сменя водата на манджата с надеждата, че лютото ще се измие. Слагам в нова тенджера вода да заври, за да сложа картофите, които мих в един цадак от лютивият червен пипер, слагам подправки с надеждата да се опитам да оправя нещата ... накрая супата все пак налютяваше малко и нямаше никакъв вкус, беше отвратителна и едвам едвам я изядохме.

Олио, мазнина....за др път да знаеш - гаси се със сол. Ръсиш с шепите яко  и всичко е ок.

Най -голямата изцепка беше, като правих кекс и обърках бакпулвера и лимонтозуто , защото са с еднакви опаковки...Резултата беше кисел бъркоч  за кекс, който за 40мин. не пожела да се изпече и отиде право в кофата..Правих втори, той вече стана От тогава винаги гледам какво добавям

В събота имах гаф в кухнята. Сама съм с малчо, които е на 1 г. и 11 м. Решавам да сложа яйцата да се сварят, че да ги боядисам след разходката му, докато спи. Яйцата завират, мисля си още малко и ще ги махна. В това време малчо пълни памперса и естествено яйцата минават на заден план. Измивам го, сменям памперса и го обличам. Отивам в кухнята и в тенджерата само 2 здрави яйца, всички останали разполовени.

A аз така си прецаках каната на блендера..Правех палачинки и сипвам направо от каната,а малкия тогава беше някъде 2 годишен,се вреше навсякъде,кога е врътнал копчето..Замина каната..

И докато ви четях историите се сетих и за няколко мои

Крем от цедено кисело мляко,с обилно количество сол,вместо пудра захар

Печено пиле с пудра захар,вместо сол

Козунак,яко наръсен отгоре..Пак със сол..А той като втасал,бухнал,като се разтопила оная ми ти сол,беше пропила навсякъде..Обичам с много захар,и ръся обилно..А бяха 2 огромни тави,разкошни козунаци,месени баш "докато се изпоти дупето"..

И един тийнейджърски опит за баница(майка беше в болница,та за нея..),но корите станаха дебели и накрая с получи нещо като милинки/тутманик..Ама беше вкусно де

Аз преди 3-4 дни правих един сладкиш и го сложих във фрмата/кръгла със свалящи се стени/, но прецених, че не е загряла фурната достатъчно и го оставих отгоре докато загрее. По едно време реших вече да го тикна във фурната и като го хванах и като се отвори формата, падна дъното и аз да бързам да отида до мивката цялата кухня стана...да не ви казвам  След като 1 час чистих пода и готварската печка и мивката забърках нов... 

Навремето, като млада булка, получих подарък гювеч. Сготвих с кеф, ама количеството голямо, та имаше поне за три дни. Тикнах гювеча в хладилника без много да му мисля и на другия ден реших да взема да го стопля на котлона. Патица!!! И като се пукна тоя ми ти гювеч по средата на дъното - една хубава дълга пукнатина, но за сметка на това широка. Всичко се изсипа навсякъде. по котлона загаря, по печката тече, по пода - локви... просто уникална красота. А гювеча тежък и сцепен на две почти равни части. Нито да хванеш едната, нито другата, а едновременно двете не може.

Чистих кухня два дни и вече се отнасям с подобаващо отношение към този съд. Каквото остане от сготвеното, прехвърлям го в нормална тенджерка. И никакви експерименти повече.

Да съживим малко темата Бях малка, останала съм сама вкъщи, и по някакъв случай няма нищо за ядене, ,само 1 яйце останало. Аз гладна, никога не готвила нищо. Обаче решавам, че все ще успея едно яйце да си изпържа, нали съм гледала как става. За олио въобще не се сещам, все пак за какво ми е притрябвало олио за пържене  Чуквам яйцето в тигана и го гледам, по едно време се сещам, че майка ми взимаше по едно време една лъжица, и поливаше яйцето с нещо. Грабвам лъжицата, пълня една чаша вода, и започвам да заливам яйцето с водата. Да не ви описвам как изглеждаше яйцето и какъв вкус имаше, ама си го изядох де 
Сещам се още една случка, вече малко по-голяма ще правя кекс да изненадам мама  Отварям тетрадката с рецепти и почвам (всичко чета и правя каквото пише). Крайния резултат- нещо с дебелина на блат за торта, твърдо и безвкусно. Реших, че трябва да се хвърля, но не мога да го отлепя от тавата, а времето наближава майка ми да се прибира и къде къде пъхнах го с тавата под леглото. Стоя там поне 2 седмици, през които аз като "добра " дъщеря не давам да се чисти в стаята, и аз си чистя всичко. Признах си едва миналата година 

Прясно-прясно - изгорих грил-плочата! Тя е с вода, сложих малко, но явно се е изпарила, шишчетата също миришеха силно и не съм разбрала кога е замирисало на изгоряла пластмаса. Отделен въпрос е защо е толкова смотана и гори толкова лесно. Че и крачетата се бяха разтопили!

Смях се със сълзи на тази тема..

Един от първите ми гафове е от далечната 87 г. С братовчед ми ще правим яйца на очи, сами сме у нас, ще готвим за изненада на майките ни. Аз на 13, той на 12 г., акъл и опит в готвенето - нула.

Той дава идеята да пържим яйцата в малки кръгли купички алпака (от тези, в които сервираха супа едно време). Така щели да имат идеална кръгла форма. Слагаме първата, още мокра на най-големия котлон, който е около два пъти по-голям от нея. Олиото почва да пращи и да хвърчи из цялата кухня, при което ние, от страх да не ни изгори не доближаваме до котлона и чакаме да спре. Да, ама то не спира, а почва да дими, трябва да му сложим вече яйце...
Тогава моят шантав братовчед предложи да опитаме да уцелим купичката от разстояние. Чукваш яйцето, леко го отваряш, но да не изтече и хвърляш към купата. От разстояние метър и половина-два.... Е, познайте колко яйца влязоха в купичките. Повече от половината се приземиха на врелия котлон. После дим, чистене. Майките бяха в потрес, но повече се смяха отколкото да се карат. Ядохме друго, разбира се, като ни помолиха да не готвим пак сами.

то беше още като бях ученика но ще го разкажа  
Учех в Тох и тъкмо бяхме имали първата си практика и аз за да зарадвам мама реших да направя питки ...
Правя си аз слагав квото слагам само че без вода    маята и яйцето и даже нямам спомен как съм го замесила тва тесто без вода   и  че ги направих де толкова твърди бяха че да те ударят ще припаднеш ама аз бях много гопрда от себе си   и най вече че татко ги изяде ама как успя само той си знае ...  

И аз да се разпиша...Когато бях на 16 реших да правя сладкиш по на майка ми рецепта, но вместо 1 чаша захар съм прочела 4.Е, сладкишът се превърна в мармалад.

аз веднъж съм правила гаф като малка... С една съученичка се прибираме 2 часа преди майка ми да си дойде от работа. Решаваме да правим кекс, вадя тефтера бъркаме всичко както си му е реда, пъхаме във фурната, която е все още не загряла, чакахме 5 минути и го извадихме. Решихме, че нещо се е объркало и го хвърлихме. Били сме 5-6 клас.
От тази година: 1 април е рано сутринта ставам да си правя кафе, гледам в буркана захарта свършила, отварям шкафа виждам първия плик с подобно съдържание на захар, наливам най-безцеремонно в буркана и си сипвам 3 ч. л. в кафето, отпивам и   в плика имало сол... Е такова събуждане не съм имала никога   Сама да си погодя номер на 1 април  

 

Боб, прекрасен, страхотен, селски, натурален.

Запръжка.

С много червен пипер. Ама много. Щото обичам.

Обаче не поглеждам пакета, а на него пишело "Лют".

И така....

После мих боба доста време, смесих с лютеница и стана на салата с лукче.

И пак лютеше Леко, но се усещаше.

И до днес хвана ли пакет червен пипер, една минута оглеждам надписите.