Гафове в кухнята

Гаф в кухнята и друг може да ти спретне.
На гости на една приятелка всичко беше перфектно от основното ястие до сладкишите, ама кафето с тях ни сви гърлата. Бабата изсипала няколко пакетчета лимонтозу в захарницата и познайте.

Аз обърках копчетата на печката и включих този котлон, върху който за малко уж бях оставила пластмасова купа с домати.

Преди години майка ми на работа и аз ще правя закуска на брат ми. Сварих макарони, но се сетих, че майка ми загряваше олио, с което ги заливаше. Грабнах едно джезве сложих олио и зачаках да ЗАВРИ...естествено се запали, аз се шашнах и го тикнах под мивката. Започна да пръска изгори ме цялата, стената също,  брат ми яде макарони без запръжка... 

Преди доста години правих капама и то точно за Нова година, без преди това никога да съм правила. Намерих някаква рецепта, според която трябваше да се сложи само 1 ч. червено вино, без каквато и да било друга течност. Месцето се опече добре, но пък ориза хрупаше здраво  Вечеряхме само месо със салати. 

Това и аз съм го правила .Изпекох баница и сложих тавата върху включен котлон.Резултата беше половин баница на въглен и страхотна пушилка в кухнята.

Последно поръсих кекса със сода бикарбонат.

Сетих се и друго. Студентските години в квартирата съм събота вечерта-сама. Всички съквартиранти са се прибрали по домовете си. Умирам от глад, а няма нищо, ама наистина НИЩО, а навън тъмно и ме достраша да ида до магазина. Намирам някакви сбръчкани картофи и решавам да си правя супа. С такова желание и нетърпение я готвя и най-накрая супата готова...сипвам си, настанявам се пред тв, бъркам да не пари, лапвам една лъжица и тичам към мивката! ОТВРАТ!!! В първия момент не можах да разбера какво се е случило. Върнах се в кухнята, разгледах и установих, че вместо сол съм сложила сода бикарбонат, защото били в еднакви бурканчета... а аз обичам по-соленичко!Така си останах гладна...

Аз пък ще правя на малката курабийки. Ама досега не съм, отварям чинно БГ-мамата, измъквам рецепта, започвам да бъркам тестото, е, не можах да го докарам до желаната консистенция. Сигурно час и половина бъркам,  добавам брашно, ако е рядко, после вода, ако стане гъсто... Накрая се ядосах и го оставих каквото е, понечвам да оформям курабийки в тавата, то се разля и станаха няколко питки. Пак си ги изядохме, де Но определено не бяха курабийките, които си представях

Рецепта от нета за гости, идващи отдалеч - панирани кюфтета от ориз със зеленчуци и месо...заготовката ми стана на течна каша, нямаше никакъв вариант да ги панирам, на вкус беше като блудкава каша. Всичко на кучето и в последния момент май успях да изтърча до магазина и да купя печени пилета.

Бяла каша - рецепта от Добруджа, запържва се брашно в олио, слага се вода да заври и после се наръсва със сирене. Не знам как точно съм я "направила" може би в пети или шести клас, но получих лепило от брашно и накрая с тенджерата на боклука, не успяхме да махнем брашното

Варя кус-кус на обърната по гръб печка "Елва" върху две тухли - в студентските години. Глааад голям, само макарони и сол. И накрая тенджерата се плъзва от "котлона" и кускуса - на земята. Не, че не събрахме каквото можеше, ама и доста похабихме

Пети клас - ще правя меденки, сама съм вкъщи, отварям тетрадката на майка ми и почвам. Майка ми пише като доктор, ужасни гергелици, но аз упорито разчитам съставките и слагам 3-4 чаши олио. Получавам нещо печено, което плува в мазнина Като слагах да ги пека, бяха топчета, а извадих цял блат , в рецептата пишело 3/4 чаша олио...не 3-4 чаши

Много яка тема! Поздравления

Правя гафове почти всеки ден
Едни от по-пресните са ми свързани със "загори тенджера", седейки на компютъра
Друг такъв от миналото лято е, задушавам лук и морков за ядене, а в това време ми се звъни на вратата. Една комшийка дошла да ме пита нещо, но така стана, че от едно на друго се разприказвахме. Аз естествено в миг забравих, че имам нещо на котлона и резултата беше пушеща в сиво кухня, изгоряло до черно дъно на тенджерата, почти запалена.....директно в кофата отиде То, не можеше да става дума за миене, пълен ужас. Три дена не мога да проветря помещението, с ароматизатори и какво ли не, не ставаше...

И палачинки не се научих да правя.
Последният ми опит датира от преди две или три години. От около 3-4 яйца правя 2-3 палачинки. Другото е в кофата, защото или са залепнали и ги изчегъртвам, или не мога да ги обърна и се разпокъсват. После изглеждат, като бъркани яйца И вече се отказах. Добре, че е мъжа ми /много му се отдават/, та да хапне детето палачинка, че ако чака не мен.....

Спомням си, че като дете ще си правя пържени яйца, майка я няма. Сигурно не съм намерила олиото, защото пробвах да изпържа яйцата в оцет. Иначе много гледах Бон апети с Иван Звездев и реших оттам да си замеся ньоки, ама те пък ми се получиха сравнително добре, учудващо.
Варила съм спагети в разтворимите супи на Маги вместо сос доста пъти в студентството си. Застроих супа с белтъци, много парцалеста стана. Ако се сетя още нещо, ще допълвам, но то май няма много фрапантни случаи, понеже не готвя често и много.

В момента се сещам само, че с последното пакетче лактан (още от едно време сухото мляко) шоколада го направих със сол вместо захар  Разбира се отиде в кофата, но аз си пострадах, защото ми е любим десерт, а лантан след това не съм намирала по магазините. Сега го правя със сухо мляко за бебета и съм много внимателна 

На моят съпруг (пък и на мен) все още му е любима история за разказване първото ми готвене за него. Направих бухтички с готова смес. Аз нямам спомен какви точно са били, но той много се забавлява колко ужасни са станали. И до сега ми е чуденка какво точно съм объркала- сместа се разбърква с вода и се пържат?!?!?! 

Преди години......бях безработна и безпарична,решавам да си сваря последното кафе,останало на дъното на бурканчето,направих аз кафето и отпивам,а то отврат,сложила съм сол вместо захар,отиде директно в мивката.За друго кафе нямаше пари

Като съвсем млада булка, ще готвя за първи път на ММ супа топчета. Докарах го до застройката, ама за да не се покажа скъперница застроих супата с половин бурканче кисело мляко. В резултат - супата вонеше на мляко, беше кисела и изобщо не ставаше за ядене - та на боклука Ми кой да ми каже че се слага 1сл кисело мляко

Темата е супер, айде и аз тука с моя мъж гаджета, ще си готвим ризото. И аз се права на много уфатна, много разбираща сложих зеленчуците да се пържат, поопържих ги и след това е време за ориза, почнах да сипвам от пакета, ама все ми малее. Накрая реших, че целия ще стигне / от килограм беше/, сложих и вода и почна едно бъркане, за резултата сами се сетете, едвам завлекох казана с ориза до кофата

Бях малка- 6-7 годишна. Аз съм на гости на баба за лятото и ще правим кекс. Обаче баба переше и трябваше да я почакам. Какво пък толкова един кекс...Мога да чета. Взех й тетрадката, приготвих една голяма купа и продуктите. Но баба има още да пере и не идва, а аз нямам търпение. Добре, ще го правя сама. Откъде да знам, че се слагат един по един продуктите, а не всички заедно. Баба ми се хвана за главата след като аз с гордост й показах всички продукти разбъркани в купата. Но ставаше за ядене. Даже и съседките почерпих.

Скоро имах гаф. Добре, че не беше нещо сериозно. Ще правя гювеч във фурната- аз му викам изпразни хладилник. Слагам какво ли не- картофи, месо, луканка, суджук. А бе каквото се намира вкъщи. Сложих аз всичко и го слагам във фурната. И знам, че се пече близо 2 часа. Хич и не го гледам. Като го отворих установих, че съм забравила да налея течност- бира или вода. Ставаше за ядене, но не беше с чудесния вкус от друг път.

Това ми напомни на един мой скорошен гаф
Много обичам един крем на основата на крем карамел - мляко, яйца, мед вместо захар и нарязана на кубчета предварително сварена тиква. Правя аз веднъж, слагам го във фурната, пека го вече час... не иска да се изпича, все си стои такова течно  хм нещо ми куца. По едно време се сетих, че съм забравила яйцата  Разбих няколко яйца и сложих по малко във всяка купичка, не успя да стане както си трябва, но го спасих и го изядохме 

Един от най- големите ми гафове е от преди няколко години. Лятото бяхме във вилата на свекърва ми. Уж знам кое къде стои, но...Готвех пиле с прясно зеле. Оказа се, че вместо сол съм му сложила сода    Не мога да ви опиша колко ужасен вкус имаше...

Аз слагам цяла кофичка и супата става супер, не се усеща никакво мляко.

Това беше в далечната 1988г, тогава киселото мялко беше истинско кисело мляко - киселоо

Гафове бол Иначе правих пържени кюфтета, но вместо да ги овъргалям в брашно, ги овъргалях в пудра загар. Докато разбера обаче какво не им беше наред, голямо чудене се чудих

Гафове не си спомням да съм правила, но и нямам възможност да готвя много. С удоволствие ще чета вашите, обаче. Темата е мн свежа!

Страхотна тема! 

Имам толкова гафове, че сигурно ще се сещам една седмица за тях, но ето ви няколко.

Най-бесният гаф - детето е на 6м, точно преди Коледа. Прибирам се вкъщи, след няколко седмици прекарани при майка ми, защото мъжът ми имаше изпити и гледаше да учи, а мен трябваше някой да ме замества по час-два в майчинството, че да ходя на лекции. Печките в двете къщи еднакви, но копчетата им - различни. Ставам сутринта и като всеки ден включвам шишета и биберони да се изварят. Тенджерката ми хлопаше като заври водата и аз си легнах и цачаках познатия звук. Ама то не и не. В един момент си казах, че нещо не е наред, скочих и ме посрещнаха кълба черен дим. По грешка съм включила другия котлон, а там мазнина от снощните пържени картофи. Мазнината се запалила, от нея щорите зад печката, стъкропакетът на остъкления балкон се спука, а цялата къща беше черна. И досега не ми е смешно.

Аз съм около 6-7 годишна, сестра ми с две години по-малка. Решаваме да правим течен шоколад за нашите и техни гости, които ще идват вечерта. Беше 87 година. Намираме продуктите, правим, каквото правим, разливаме в едни алпака чашки за сладолед и бум в хладилника. На края на вечерята заявяваме, че имаме изненада. Поднасяме с лъжички и какво да видиш - камък, не лъжица, а чук и длето трябваха. Обаче ние щастливи, гостите - възпитани... изядоха си го, добре че порциите бяха малки 

Шести клас някъде решавам да готвя боб. Едно, че не беше киснах, второ - бях го насолила хубаво от самото начало. Никакво увиране. Като си дойде майка ми, след около три часа, направо го хвърли. Пък аз пък и обидена  Докато ми обяснят, че никога няма да уври при тази заготовка, голям зор беше.

Вчера, тръгвам да си правя един импровизиран сладкиш - постен такъв. Направих блат, сложих грис за грис халва, бърках, бърках и какво се разсеях с блата за 3 минути, обръщам се - черен грис виждали ли сте Още ми се кисне тенджерката. Пък захарта ми беше малко, добре ще имах за втора доза. Стана това http://wp.me/p1wDnY-Gf

Пак ще пиша, като се присетя за нещо. Темата е супер

Копирам един виц (може пък да е и истина),побликуван от mimsim в една друга тема.

"Жените хич не обичат да им се бъркаме в работите. С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница. Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе. Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкова лесно. Слизам до магазина. Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци. Качвам се. Забравил съм яйца. Пак долу. Взимам цигари, но на асансьора се сещам за яйцата. Връщам се. Вир вода отново съм вкъщи. Олиото е свършило. Яко псувам. Сещам се, че имам сланина – ето ти мазнина. Тавата е заета с пържоли и трябва да я измия. Упорито търкам с гъбката, но няма голям ефект, а и верото почва да ми свиди. Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е повръщал гъбена супа. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят. Взимам яйцата и в този момент се хлъзгам, хващам се за сушилника... много лошо решение... повличам го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло. С порязани пръст и чело почиствам. Слагам първия лист, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки парчето – бинт, йод(който разливам върху телефона си), превръзка с картоф(нали се слага за рани) и съм готов. Кокошите яйца съм опазил някак(за моите не е сигурно) и почвам да ги чупя майсторски в един оцелял кастрон. Повечето съдържание излиза отстрани, но го събирам с шепи. Има черупки, но те са полезни против кръвно и слаб слух. Мачкам сиренето... не... ще ползвам миксера. Едната му бъркалка не се побира вътре. Какво пък... включвам... Господи... торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото 200 грамова бучка сирене, котката ме гледа отстрани цялата оклепана, сякаш сега е излязла от утробата на майка си – казва едно тъжно „мауу”, оттегляйки се за миене. Разделям криво-ляво листите, изтърсвам останалата плънка, нареждам парченцата сланина и бой във фурната. Изпивам една бира на екс, предоволен от себе си. Обръщам се – от печката излизат гъсти кълба черен дим, все едно съм запалил гума. Кулинарното ми произведение се запалило(бях му сложил малко уиски за вкус) и сега оживяло се мъчеше да бяга от горещината. Позатиснах го малко, но в крайна сметка го измъкнах. Изгорен на две места оглеждам черната си баница – прилича на капак от улична шахта. В тоя момент любимата се прибра. Точно както по филмите си изтърва торбите при гледката – рядка кочина, парчета въглени, разтвор от яйца, сплъстена котка и един мъж върнал се от битката за Сталинград. От тогава мога да влизам в кухнята само, ако питам"

yoyo, искрено се смях! 
Аз преди бях чела нещо подобно как една блодинка готви боб, ама след това не го намри пак, а беше много забавно.

Това го четох преди няколко дни и се смях със сълзи  Това с повръщаната гъбена супа е най-точното определение, което съм срещала 

хахах! това и аз съм го правила,ама едно към едно като теб МП като видя,щеше да му стане лошо  

Ще разкажа една случка от детството ми , в която готвача не съм аз , но пък бях дегустатор.
   Лятото сме на село / то е малко градче де / . На гости съм на моя приятелка и майка й вари боб на печка на дърва в лятната им кухня / приятелката и майка й са на гости и те и майката не знае къде точно стоят подправките / . Та ние двете си стоим на един дървен миндер и четем книги и чакаме боба да се свари ,наближава обяд , ухае вкусно.
  Солта и повечето подправки са в разни буркани . Майка й слага сол с една лъжица от един компотен буркан. Мине се не мине време опитва боба и пак посолява. Аз виждах отвреме на време ,ама не съм се замислила.
  Леля **отиде нанякъде и изведнъж ....... дядото на приятелката се яви - взе буркана и  излапа 3супени лъжици от него .   Аз видях ,ама си мълча .
 Връща се майка й пак опитва ,пак взема буркана и добавя сол  
  Накрая бобеца е сварен и ни сипва и сядаме на масата ..... опитваме странен вкус ама безсолен .
Донася тя буркана и ... дядото казва - Ама това е захарта  

  

Получавам за 21-си рожден ден луксозна книга с чуждоземски рецепти. Решавам да приготвя крем супа от грах, в която се добавят 3 с.л. джоджен, ама кой да прочете/осъзнае, че 3 с.л. пресен джоджен не са равни на 3 с.л. сух джоджен. Нещо зловещо се получи, опитах се да го прецедя, но беше ужасно. Още ме подиграват.

Първото готвене в живота ми изобщо, на била съм 10 или 11-годишна. С баща ми ще правим пълнени чушки, преди това ни е проведен подробен устен инструктаж от майка ми, която на излизане оставя писмени указания за всеки случай и заръчва да не подпалваме къщата. Започваме с баща ми с немска прецизност да изпълняваме рецептата и мятаме чушките във фурната, но без да налеем вода. Може да се е е подразбирало, ама не го пишеше. Сещате се как ни завари горката жена. Каза, че нямало как да не намери пътя за вкъщи. Ориентирала се по кълбетата дим.

Баща ми се връща от работа ,слага тенджера с пълнени чушки на котлона ....... ляга на дивана в кухнята и .... заспива .
 Ние с брат ми сме пред блока и играем .Прибираме се и от коридора ни посреща черен дим - влизаме от печката в дъното се носи дими и мирише ужасно и баща ми си спи дълбоко . Будим го и го гоним в хола . Месец миришеше на тези чушки и  даже помня пръскахме с един дезодорант "Дива река "  / имаше едни малки такива / ........ та после с брат ми го бяхме кръстили "Дива воня "  ./ Със седмици стояха отворени прозорците в кухнята -нямаше измирисване /
 Чушките бяха на въглен залепени в тенджерата - изхвърлихме я директно в контейнера .


 

Веднъж гафа случайно се оказа сполучливо попадение, но не съм го повтаряла, де.
Гювеч с картофи, но не във фурна, а навън на котлона. Говорех по телефона, но в същото време си мисля - трябва да сложа фиде на супата. Та, вдигам капака, пускам фидето и... ами то гювеч.
Нямаше как, изчаках да се развие фидето, но се получи много вкусно ядене, дето не знам как се казва.

Много готина тема! Благодаря на авторката и за смеха от всички постове!
Когато бях млада, току що станала самостоятелна домакиня, решавам в един неделен ден да се пробвам да правя истински оригинален тутманик, при който тестото се тегли с ръце на големи кори, които се ръсят  с олио и сирене и така корите се редят една върху друга, а после се сгъват като носна кърпа. Уж  съм гледала свекърва ми много пъти как го прави, ама при мен не се получи. Тестото не се теглеше, ама аз упорита-ръся сирене, сгъвам, но стана нещо като безформена тестяна топка.  Отидох и го хвърлих на кокошките. Мъж ми отива да ги храни. Влиза и ме пита какво става с тутманика. Аз му смутолевих нещо. Той  почна да се смее и ми каза да ида да гледам как кокошките теглят дъвки. Като кълвяли суровото тесто, то се изтегляло също като дъвките.
Дълго време не правих опити. Сега вече съм му майсторка, ама този гаф още го помним и двамата.  Имам още много гафове и гафчета през дългия ми семеен живот, били те от разсеяност, от прибързване, от неумение.

Да се включа и аз 

Тъкмо започвах да се уча да готвя ,ще правя пиле с ориз всичко точно вода ,ориз ,пиле обаче бях пропуснала олиото  Е беше станал на подметка ...

След това реших да правя зелеви сърми ,при което вместо да развия листите на зелката най решително я разрязах на 2 ,а после и на 4 едва след това ми светна чее не се правеше така е после забравих и червен пипер на сместа да сложа  но научих се после

  Още пресни гаджета бяхме с ММ и няколко пъти преспивам у тях,а той все ми носи закуска(кафе,сок и сладки)в леглото.Решавам да го изненадам и аз една сутрин и понеже знам,че много обича палачинки аз ще правя палачинки за първи път.Майка ми по телефона ми обяснява всичко,но за съжаление нито една не успявам да извадя цяла,всички стават на парчета.Поднесох му палачинкова каша обилно полята с течен шоколад.Всичко си изяде,но аз бях ужасно засрамена.
  От тогава се запалих по готвенето и вече мисля,че се справям много по-добре не само с палачинките,но и с доста други неща,но все още стават гафове.Днес ,например,сложих да задушавам зеленчуци за малкия - броколи,карфиол и моркови,но се заиграхме,забравих ги и по едно време миризмата на изгоряло ме подсети,че готвя.Много късно - бяха станали на черни въглени.Едвам си измих тенджерата,а миризмата още се усеща.

И аз като млада и неопитна невеста решавам да сготвя зелен фасул,купувам от пазара най-едрите шушулки,измих го,махнах крайчетата....но не го нарязах,а така цял си го сготвих...доста трудно се ядеше

Готина тема

Аз имам гаф с пилешките бутчета на кучето. Сложих на котлона за да се притоплят (непонятно защо при наличие на микровълнова тогава не я ползвах) и излязах да го изпишкам. Навън пред блока, обаче срещаме съседи, които ни поканиха на разходка с тяхното куче и ние тръгнахме. Ходихме през едни гори, хълмове, поляни... Чак накрая съседката като спомена как хубаво се виждал нашия блок отвисоко и на мен ми светна, че сигурно у дома вече гори пожар...
Е, не гореше, но всичко беше черно и миризмата трая месеци.

Иначе от студентските години имаме много със съквартирантките ми. От супа, гъста като манджа - сайд ефект от многото фиде, та чак до макарони течни като яхния - в следствие на многото сос.

Аз - вече ученичка, излязла за първи път лятна ваканция - демек голямо момиче - и сестричето с година по-малка от мен сме командировани на 26 май при баба си. Баба ни не баба като баба, а цял главен счетоводител, бюро "Справки", "Точно време" и "Услуги" в 1. Викат я спешно от работата и тя като нинджа се заема с поредната задача. Да, ама децата са сами, а е обяд. Обаче ученичката - нали не сте забравили коя е - няма да остави нещата така и категорично отказва да умре от глад, а и трудно щеше да ѝ е, защото ядене няма, но има цяла градина, а там както знаем какво ли няма. И решавам, че точно сега е моментът за таратор и за пържени яйца. Пращам сестра си за чесън, брей, забави се. Отивам, седи малкото в лехата, след малко и аз седнах, защото то чесън и лук ама много си приличали, бе!
След като решихме, че е все едно и даже не е отровно, отиваме при тигана с олиото, който съм оставила. Ох, гледам го, гледам, качила съм се на табуретка даже по-добре да го виждам. Осъзнавам, че ако не е горещо яйцата не могат да се опържат. Решавам да пробвам .. с цяла длан.

... Накрая все пак се яде. Тараторът с лук изобщо не бил гаден, а колкото до ръката - не я мислете, тя е ръка беладжийска и много пакости ѝ предстоеше да извърши. Пък да не забравяме, че за да се загрее олио и печка се включва все пак.

Като някои каза за кафе се сещам и аз как бабата на една моя приятелка си беше сложила хапчетата за кръвно в шишенцето от захарин   Тааа ясно кафето какво е било на вкус  


За мои гафове не се сещам  

 5-6 клас бях на гости на баба,реших аз да й сготвя свинско с картофи на дървена печка-дотук добре,но като седнахме да обядваме.....дъвчехме и плюехме..... /месото сурово/
Гаджета с моя мъж -тогава се редяхме на едни големи опашки за хляб -той си мисли че аз ще взема хляб след работа,аз си мисля че той и вечерта се оказахме без хляб....реших да меся за първи път.Сръчно забърках всичко наведнъж ,наредих хлябопитката във фурната и като я изкарах ужас можеше да утрепа някой с нея ,беше твърда като камък  
С бебе на ръце-далечната 1998 година ....започвам да готвя,сложих месото да се запържи и на вратата се позвъни.Една приятелка дойде  да пием кафе,след около половин час бъбрене нещо замирисва на препържено месо но аз не вдявам и казвам че мирише на леко поприпекано месо на приятелката ми и че го обичам така.След час отново й казвам че месото на този който готви вече е изгоряло защото мирише вече гадно.....и в този момент докато говоря се сещам че месото е моето  
Лятото бяхме на гости на моята приятелка,реших да направя  рогчетата на Пина-много им ги хвалих  /правя ги сигурно за стотен път/ винаги са ми се получавали,но тогава как ги забърках....нямам спомен и кучетата не ги искаха 3 немски овчарки ,2 чихуа и 2 йоркшира-пукат ме от бъзик все още  

п.п.Майка ми беше в командировка,падна се честта баща ми да ни готви -на мен и брат ми.Реши да сготви постни картофи със зелен боб,сложи лук да запържи ,добави картофите и установи че няма зелен боб та реши да допълни с ориз,оттам добави маслини,сложи грах ,метна салам кучешка радост и всичко което му хареса от хладилника.Представете си каква пумия беше -ревях и чоплех хляба .Това преди 31-32 години 

да се разпиша и аз. 10 клас- правя гъбен сос... и пише чаша бяло вино (не обичам и не пия вино) та вземам аз шише от минерална вода от хладилника с "домашно вино" и слагам в соса... бъркам до сгъстяване на слаб огън около 20-30 мин. и ме замайва главата..виждам двойно, тройно...вече незнам къде съм... котката е гладна сипвам й от соса, а останалото прибирам да изненадам наще за вечеря..котката се мръщи, ама не е яла от предния ден та хапна соса...реакциите и бяха забавени (като моите)... как да е вечерта всеки опитва соса и... абе удря те соса яко... и тогава баща ми ми казва,че нямаме вино, а онова е било домашна ракия-парвак    

 

Не знам дали е гаф или недоглеждане - ще слагам да пържа кайма включих котлона взех една тенджера сложих олио сложих я на котлона и отидох в другата стая , до тук всичко добре обаче във тенджерата имало половин пръст вода , стоя аз в другата стая и чувам нещо пръска отивам отварям вратата на бокса ,мале мале що да гледам вътре фойерверки , пращи това олио , за първи път ми се случва не знам какво да направя, покрих си ръката със хавлия отидох дръпнах на другият котлон тенджерата и всичко се нормализира.
Никога не съм правила хубав кекс. Два три пъти съм забравяла да сиропирам блатовете на тортата, но при положение, че правя торта през две седмици не го считам за голямо нарушение. Винаги оставям нещата малко безсолни ,но го правя нарочно. Един път загорих малко ориза дето се вареше ,ама после открих, че не е голяма работа . Не мога да си харесам рецепта за палачинки , ама не съм виновна аз а рецептите , въпреки че всеки път се получават добре.
Никой никога не ме е учил да готвя , нито ми е давал съвети ,нито ме е викал да помагам или нещо такова, само стоях отстрани и гледах , сама почнах да готвя и си спомням ,че първото нещо което сготвих беше леща (бях на 19 сега съм на 21), емии беше станала уникална , и от тая леща се запали желанието ми за готвене ,      от тая леща нататък направо живота ми се промени , записах се на курсове на практики ,купувам книги ,възхищавам се на храната . Сега се замислих , и ще се сетя за още неща и ще пиша пак .  

Аз и брат ми си готвим от малки .Родителите ни работеха във военен завод и вечно на смени и ние децата в едно училище и ние различни смени . Заедно на маса рядко сме се засичали
 Имам спомен - майка и татко на работа . Аз лятото за пръв път в новия апартамент / вместо да съм при баба на село / малко градче е /  кибича сама в апартамента и чета книги и пия какао по цял ден./ . Та тази вечер майка ми е нощна / втора смяна и ще се прибере като спя /,татко май беше запас и аз сама и ми хрумна великата идея ,че ми се яде боб. 
  Сложих вода и боб иииии сол и пробвам ----явно съм цапнала бая сол . Доливам вода -изливам все солено /  имаше режим на водата тогава и свърших де що имаше запаси по шишетата/ . Цяла нощ си варих боба и накрая си го ядох леко пресолен и хрупащ
Като цяло гафове големи не помня
 Брат ми като стана в първи клас започна да готви сам и за неговата невръстна възраст и ръст / на пръв поглед повече от 4-5г не може да му дадеш/  - та той правеше картофени супи със запръжки ,измиваше си съдовете ,чистеше .......абе страхотна домакиня . Виж мен по чистенето ме няма толкова
Ама то нали трябва талантите да се разпределят равномерно - за един цапането ,за друг -чистене.
   По цял ден бяхме сами и всичко зависеше от нас ,та в някои случай бяхме по отговорни от баща ни например - той като се прибереше от смяна и заспиваше и доста поразии са ставали
  Сега се сетих преди години - брат ми на гости тук , на селото на ММ сме . Ден - два преди Нова година - брат ми чупи орехи ,ще правим баклава.
 Давам му едно хаванче и едно желязо /черясло му казват / и той да накълца орехите наситно . 
 Кълцал човека усърдно ,ама преди това не толкова усърдно е чистил ядките от черупки .......и после баклавата беше с късметчета . Счупени зъби и паднали пломби нямаше ,ама беше доста богата на черупки -финно скълцани

Майка ми и баба ми (свекърва й) преди много години пият кафе на терасата, пафкат си цигарките - много добре се разбираха, лафчето си е вървяло със сигурност, и леко злорадо коментират миризмата на изгоряло зеле, която обикаля блока - че някоя снаха си е загорила манджата. По едно време се усещат да си погледнат тяхното зеле...

Като тийнейджърка и хабер си нямах от кулинария,но решавам да изненадам майка ми след нощна смяна с едни спагети болонезе. Не знаех как точно се постига течната консистенция на соса и джаснах цяла бутилка олио в една касерола+буркан домати. Забелязвам,че доматите клокочат в олиото и реших за вкус да им добавя някаква подправка,но не знам каква. Естествено,избирам най-"подходящата" в случая-джоджен.   Сутринта майка ми каза,че много ме обичала,ама това чудо не можела да го яде.  
Друг гаф,но не точно моя грешка-ще имаме гости и взимам хубаво,голямо парче контра филе. Приготвям го на фурна с мащерка. Изваждам го и установявам,че от него се носи непоносима,остра миризма на мухъл. Подушвам пакетчето мащерка и разбирам,че мащерката е мухлясала. Премахнах,каквото можах от филето,но месото се беше пропило с тая миризма-да се чудиш да го ядеш ли,или да го напръскаш с някой анти-мухъл препарат.  

Сами сме една вечер със сестра ми/аз на 17,тя на 7год./ и тя иска да и направя пържени картофи,а аз само съм гледала как става.Изчистих ги,нарязах на някакви неопределени форми,сложих последното останало олио в тигана и ги бухнах още преди да се е сгорещила мазнината...Първите се опържиха горе-долу,за втората порция почти няма олио в тигана.Поразтършувах из шкафовете,открих една стъклена бутилка/тогава олиото се продаваше в такива/,гледам капачката с парафин ,отворих я,изсипвам в тигана,то пръска,пуши,но аз си сипвам,слагам и останалите картофи...след 1/2час се получи нещо...хапнахме,по-късно разбрах,че в тази бутилка имало бяло вино...

Аз да ви обясня безопасна  технология за пържене на картофи /значи както поясних в къщи като бях дете почти нямаше никой / майка и татко вечно на смени / , през седмицата се ядеше печено пиле или салам или нещо набързо -майка или на работа или си отспива след тежки смени.
  И кой не обича пържени картофи 
 Та беля ,мия и ще пържа / няма кой да ми каже поне да подсуша / .
  Слага се тигана на печката и се приготвяте за висок старт - бухвате картофите в тигана и бягате в другият край на кухнята със скоростта на светлината -да не ви опръска врялото олио. Крадешком придобили смелост се промъквате и отивате да ги обръщате . Вадите и пак същата операция - бух картофите и на бегом 

И аз съм го правила същото. Много мразех да ме пръска мазнината от картофите, а то си пръска и след като са подсушени.
Върнахте ме в детските ми години с тези спомени.   

колко пъти съм щяла да предизвикам пожар в кухнята като малка...

слагам да пека фъстъци,след малко забравям за тях и слизам за по кафенце при една приятелка,добре че баща ми се е върнал и предотвратил пушеците,фъстъците въглени...

пуснала съм грешен котлон да загрява,но не съм махнала тавичката с орехи,оставени да се сушат,опекоха се с черупките,но не ставаха за ядене,отново въглени

най-редовно кафето в джезве изкипяваше и правеше мазало по печката...

отново забравен котлон на печката,става течение и пердето леко се допирало до котлона,влизам няколко пъти в кухнята,виждам че пердето е станало на ресни,но си мисля че майка ми нещо се е пробвала да го разнообрази на ленти и не забелязвам че този "ефект" е от прегарянето на котлона...как не се подпали този изкуственяк,не знам

На около 12-13 г. съм. Решавам да пълня чушки с боб. Само дето не се намери някой да ми каже, че все пак бобецът не е лошо да се посвари предварително...
Горе-долу на същата възраст съм. Нашите решават да поощрят кулинарните ми мераци и ми заръчват да панирам чушки. Да бяха ми заръчали и да ги поопека ли, преди да ги бутна в яйцата    Напук на тези ми спомени обаче двете чушчени манджички са ми любими и до днес 

Аз не мога да меся тесто-никой от женската част от родата не ми е показвал как се прави,и за това пробвам със рецепти от нета..Мъжът ми и до ден днешен разказва за “содената питка"която сътворих за Бъдни вечер-хем сплескана ,хем корава като камък,хем безвкусна..изтипосана на празничната трапеза. Като дойде празник,ме пита няма ли да забъркам някоя питка пак.Между другото,какъвто и хляб,питка,месеница или нещо подобно да съм захващала-резултатът е съвсем същия.Отказах се вече,явно няма да се науча как става номера.

Със сестра ми решаваме да правим пържени филийки, но касеролката, която майка ми ползва за целта, беше заета с нещо. Прехвърляме храната и измиваме съдинката. Само дето никой не знае, че преди да сложиш олиото трябва да подсушиш. Резултатът - фойерверки и изненада за майка ми в мивката - касеролка с две филийки и пълна с вода - в мивката. Директно я хвърлихме там, без да се замислим  

Пак двете, малки сме, ще правим изненада на нашите. Тъкмо се бяхме научили да правим кекс сами. Сваряваме картофи за вечеря и правим кекс. Измиваме всичко и скриваме. Нашите си идват и ние щастливи поднасяме вечеря - необелени картофи, които сладнят, щото кой да се сети да сложи сол където и де. Имаше и гарнитура за картофите, ма не я помня и кекса. Нашите с огромна любов и търпение си обелиха картофите и си ги изядоха... ама много гадни бяха, още си ги спомням  

Пак двете, баща ми в командировка, решаваме да изненадаме майка ми. С година-две сме по-големи от предходния случай. Правим вечеря, кекс - естествено, щот друго не можехме. Измиваме, нарязване кекса скриваме всичко. Майка ми си идва и вечеряме, всичко е ток и жица. Отиваме в нашата стая да вземе кекса от бюрото, абе нещо малее драстично. Замислихме се какво става, що така, не намерихме логичен отговор и поднесохме кекса с думите "абе повече беше май..."   Майка ми веднага се светва и пита къде е бил скрит... ми на бюрото. "Ааа, ясно, кучето е вечеряло"  

И още има   ще се сетя

Е то аз тази Коледа точно такава направих ,че и по специална рецепта от някакъв лъскав блог .
 Че и пухкава се зовеше май . Получи се нещо като кирпич и тестяво отвътре
Странното е ,че всички си я ядоха и им хареса . Само аз мърморех
 Като цяло повечето ми неуспехи се изяждат от не толкова придирчивото ми обкръжение .
Те ядат аз недоволно мърморя наоколо .
   Преди години правя кекс с краве масло и нишесте ягода . Рецептата точна ,кекса си се изпече идеално - Красота отстрани . / Друг път близвам и пробвам сместта - този път хич не съм / Обикновенно като се изпече бързам да отрежа парче за проба - този път -сигурна в успеха си го оставих за след вечеря .
 И хапваме си ние ,поднасям кекс - всеки взема парче -отхапва и плюе .
 Беше се улучило солено краве масло / това беше в годините ,когато всичко си беше менте ,а и маслото беше купено от селският магазин /
 И кекса го грабнах и цоп в коша
   Още един несполучлив кекс се сетих , аз и моя приятелка лятната ваканция ще правим кекс . Всички от компанията знаят / около 10момчета / и чакат да ядат.  Рецептата е изпитана и единственият проблем е ,че нямахме миксер / бях у баба ми на гости / .  Приятелката като по- силна / аз бях като тогава като от концлагер избягала / си предложи услугите и разбиваше яйцата с тел . Сложихме да се пече - поду се той -абе идеален на вид .  Отвътре тесто .
  Момчетата пред портата като гладни глутница се мотаят и питат . И ние казахме ,че не става за ядене - показахме им го и те във въздуха го излапаха още парещ  
 В 9 клас чета една книга "Детска кухня " и там рецепта за бутер тесто . Всичко точно съм направила и после соленки ще правя . Пека идеални на вид.
  Пробвам ...........ами не съм сложила сол

Аз също съм от тези,който правят много рядко гафове със сменени подправки или нещо друго свързано със храната.
При мен проблемите са от сорта "загори тенджера"
Преди време, сигурно ще се сетите имаше едни плетени кръгчета за слагане на топли неща от котлона.
Та, майка си беше купила доста от тях. Е, аз запалих 5 или 6 не помня вече
Държеше си ги жената върху котлоните, а аз нали съм бързица пускам котлона без дори да ми хрумне да махна плетеното кръгче....Резултатите бяха едни и същи - пушещо и черно, запалено кръгче
Щом отказах майка да си ги подновява и въобще да купува от тях, смятайте колко и е било писнало да ги паля

Серия казуначени:

1. 2001 г., няма нормален достъп до интернет, няма и мобилни телефони кой знае колко. Детето е на 10 месеца и е в проходилка. Аз за първи път в живота си ще меся козунаци за Великден. Майка ми навремето месеше, после спря, бабите ми и двете не месят точно козунаци. Бабата на бившия ми мъж няма телефон. ОК. Две седмици разпитвам куцо и сакато в градинките за рецепти, тънкости и какво ли още не. Спирам се на рецепта, купувам всичко и се заемам. Слагам детето в проходилката, измивам добре кухненската маса, разбърквам яйцата с млякото и захарта, шупвам маята и правя кладенче в пресятото брашно. Абе всичко ток и жица. Започвам да наливам в кладенцето лепкавата смес. Кладенчето се пробива. Замесвам. Всичко лепне... навсякъде. В този момент дребната казва "нани мамо, наниии". А сега де! Поглеждам се, тесто до лактите на двете ръце, тестеното чудовище. Всичко наникъде. Всичко лепне. Жално започвам да меся с все сили, белким стане тесто от таз пихтия и говоря на малката. Ефект никакъв. По едно време детето се закроти, поглеждам, а тя се свряла под простряните на сушилката тениски и спинка - в проходилката, с палец в устата. Отдъхнах си и продължих да меся. Стана тесто. После се мих половин час, като откривах козуначено тесто на неподозирани места, в това число в ... косата. Занесох детето да спи и се отдадох на дългото почистване на кухнята. Стана вкусен козунак, ама си беше голямо премеждие.

2. Оттогава все меся козунаци и на една Велика СЪбота бързаме да опека козунаците и да пътуваме на село. Фурната ми нова, не съм й свикнала още. Бухвам всичко припряна да се пече. Започвам да събирам багаж и изведнъж ме удря мирис на загоряло. Леле кората въглен, отвътре сурово. Като се ядосах, рев, бяс. Покрих с вестник и доопекох. По принцип не давам козунацците да се пипат преди Великден, щото аз постя не е честно. Тогава обаче много разстроена се поддадох на уговорките на мъжо да разрежа един. Като го подкараха с детето - те ядат и махат изгорялото, кучето го изяжда. Викам си добре, стана работата. Пак се изяде.

3. Миналата година съм с ужасен вирус. Лошо ми е цял ден и си казвам, карай ще минем без домашен козунак. Късно следобед се почувствах добре и все пак замесих един. Какво го обърках, какво стана, не знам, ама то едно, че не втаса, едно че имаше солено-сладък вкус. От тия топузи, дето можеш да ги ползваш за хладно смъртоносно оръжие. Не се ядеше. Ама хич!

Пъка утре ще меся питка за прощъпулника на малкия племенник, та се сетих какъв ужас беше с питката за Погачата му преди година. Ето ви разказа (не си промотирам блога, той не е кулинарен въобще, просто е описано като пресен случай) https://juliapulia.wordpress.com/2014/02/21/%D1%81%D0%BF%D0%B0%D … 0%B0%D1%82%D0%B0/

 Като чета за козунаци се сетих как веднъж аз и свекърва ми правим козунаци / то аз по-скоро бях публика де    Не можех да меся още ,а тя питки ,погачи ... всичко друго ,ама козунак за сефте/.
   И така преставете си двойна или тройно петорна доза  Абе много козунак ще става . Направи тя там маята ,после замеси всичко точно .
  И започна да ми обяснява как баба й й казвала ,че се меси козунак -"месиш докато дупе ти се изпоти "    и меси тя усърдно  и добавяме брашно / то идеята е да се измеси с мазнина ,ама ние откъде да знаем - важно е "дупето да се изпоти" .
 Голямо месена падна ,и после печем ние козунаци серийно производство ,като в цех беше .
 И всичките като тухли станаха 

Хайде и аз да се включа с кратък разказ за първото ми самостоятелно готвене.
Аз 9-10 годишна,болна вкъщи,а и сама.Решавам да си наготвя супичка.Намирам картофи- чудесно ,обаче решавам, за по-вкусно и други зеленчуци да добавя.След кратко търсене установявам,че такива няма,но пък има туршия.Без повече мислене добавям морков ,карфиол и каквото друго има и приготвям успешно супата.
Най-странното е,че супата беше ядивна,че дори приятна на вкус (туршията беше и леко люта).Та хапнах и заспах.Като се събудих супата беше изядена,преди да стане ясно кой я е наготвил. Та май трябаше да я патентовам тази моя супа с кисели зеленчуци   

Супа киселец
Страхотни истории, накарахте ме и аз да се замисля. Типичните ми "гафове" са недоизкусуряванеето на някоя питка или торта, ама с моите примитивни инструменти така е
Най- големите излагации, за които се сещам на прима виста са 2-3.
1. Когато бях на 13-14 там някъде, много исках да направя торта на майка ми за РД.Представете си избрах Гараш. Нямам спомени какъв е щял да ми е крема, но нямах никаква подготовка. Врътнах няколко пъти белтъците, но не станаха на пяна, не на сняг. Орехите ми бяха "на око" и то чукани с чук. Нямах чопър и така взимам аз едва правоъгълна тава и с черпака се опитвам да намажа някакво кръгче върху хартия за печене. Слагам, пека, пак всичко по моя си преценка. Майка ми стои и мълчи до мен, не съм  и дала да пипа а и тя не беше много по тортите. Извадих блата,той се счупи, не се отлепяше от хартията, беше 1-2 см дебел, т.е. беше много тънък и неугледен. Накрая изядох остаъците, отнесох едно винаги за цялата бъркотия и изхабени продукти и никаквата не я свърших. По ирония на съдбата на година правя поне 5-6 такива торти и се получават пусто! Вечерта на РД на майка ми все пак се отсрамих от гостите (баба и дядо) с бисквитени торченца , прилежно подредени с чиния и на всяко по една свещичка Като ги палих си изгорих ръката и в средата останаха изгасени. Абе шоу беше.
2. другия ми гаф е печене на меки маслени сладки, които разбира се текнаха и като отворих фурната очите ми станаха целите в дим, беше ужасно. А какво чистене падна.....

Моите гафове винаги ги прикривам:)Започвам нещо, ако не се получава ,сменям ,,концепцията ,, в движение.
Ще разкажа как  бяхме  оставили щерката  4 годишна  на село  ,отиваме да си я вземем на следващият ден  и майка ми ни черпи :със сплескан ,мнооого жълт и доволно сладък кекс .
Не се стърпях и попитах ,какво е сложила,не знаела ,  трябвало да питам щерката-
Докато баба и дядо  били в обора при животните,девойката  счукала набързо 20 яйца и 1 кг захар,добавила и чаша брашно и така  се наложило да  изпекат  забърканото за да не и скършат мерака за готвене ,а и да не хвърлят продуктите.
Е ядохме си го
Сега след 20години  не се втурва да прави  такива сладкиши,но сигурно наличните продукти у дома  и са малко

интересна рецепта ,подобна на "умния"сладкиш,само пр.мляко липсва

Последното да потвърдя си е оригинална рецепта. Баба ми ми е разказвала как са правили точно такива кексове с колежките, докато беше на работа в една птицеферма. За да не изхвърлят пукнатите яйца, които няма как да продадат, правили си кекс. 

Яйцата са си били здрави,преси от ,,свободни  селски кокошки,, подготвени в кора да ни дадат на следващия ден Дадоха ни ги ,ама сготвени..
пп
Един път я бяха взели с тях в обора ,да седи на столче и да гледа.Но докато издоят кравите/5 бр/
малката се измъкнала и  изяла на ловджийското  куче попарата.Голям ужас са преживели ,като я видели  легнала до кучето , да лочи с него от една паничка. То беше   много  лошо и не даваше да го доближаваш като се храни.Сега е  ни е смешно и се шегуваме ,но за родителите  ми  е било кошмар.Много палава беше,като малка.

Отклонение малко от темата, но ми напомни как брат ми беше влязал в обора при коня и седнал да му гали задните крака. Баба ми щеше да получи удар като го видяла... жива - умряла. Тъкмо била сипала сено на коня и той късмет - залисал се да яде, че му било по-важно от масажа на брат ми..

Аз да се включа с моето така наречено "кексово проклятие". Имах период, в който не ми се получаваха никакви кексове. Яйцата от село, пресни, брашното и останалите продукти - също. Може би година време упорито се опитвах да докарам кекс по рецептите, които винаги сме ползвали у дома. И - нищо. Надуваха се и после спадаха до 2 см първокачествен каучук. Що материал изхвърлих...
Накрая реших, че правя един последен опит и ако пак не стане - край, изключвам артикула от личния си рецептурник. Забърках яйцата, получи се пухкава пяна, добавях останалото, нещата явно вървяха. Сложих го във фурната, наду се както се полага и... след 10 минути спря тока. Когато го пуснаха отново, за кекса ми беше твърде късно. Изхвърлих го и в следващите десетина години не посмях да пробвам, а за торти ползвах готови блатове или молех майка ми да направи.

Пресен случай от вчера. От няколко месеца имам нова печка, малка такава. Досега все в големи съм пекла и ми беше притеснено как ще стане питката за прощъпулника на племенника. Ставам сутринта, поглеждам си тавата (единствената вкъщи) и осъзнавам, че е доста по-голяма от тези, на които съм свикнала и на които си знам дозата. Бързо спретнах доза и половина. Правих семпла украса, всичко втаса. Буквално баях докато се печеше. Абе ток и жица. Вадя питката, доволна от себе си. По едно време реших да я извадя от тавата, да не стана влажна и глетава отдолу. Вкарвам цялото си усърдие, ама на едно място се залепила упорито. ВНимателно отлепвам, обръщам и ... питката се счупва от единия край. Прирева ми се. За успокоение пробвах залепналото парче, поне се ядеше.

Е, търкаляхме я счупена  ма си свърши ролята. Пък и почти я изядохме. Ноооо, много ме беше яд

Моя гаф е от миналата седмица.Никога не съм месила ,и не знам защо изведнъж решик че ще правя питка.....гледам рецептата ,всичко е ок...едни брашна,яйца ,млека ....меся аз ,че пушек се вдига.😀😀
Оставих я да фтаса ,ама не би,пък и аз от де да знам какво фтадсало тесто....та реших ,че може да се пече.Не знам дали сте  били скоро във Варна,но паветата дет са ги поставили на центъра са паветата от моята питка......безвъзмездно ги дарих на общината!

  Това с паветата искрено ме разсмя! 

Мъжът ми дава на негова колежка рецептата за кекс, който бях правила и в него пише 2/3 ч.ч олио, което аз си разбирам две трети, обаче колежката решила че са две, три чаши и за по-сигурно сложила три. И звъни притеснена да пита сигурна ли съм, че са толкова чашите, понеже олиото станало повече от всичко останало. Много се смяхме Тя някак си успяла да отдели по-голямата част от олиото, та и кекса се беше получил  накрая.

Хайде да издам и моя мъж и неговите перипетии в кухнята.
Аз - прясна родилка,с постоянно плачещо бебе с колики и никакъв шанс да сготвя .Той - до момента готвил само пържени яйца ,геройски решава да приготви вечеря.
Мен обаче нещо ме човърка,отивам да хвърля едно око и сварвам току-що изгасената кухня,всичко черно,дим навсякъде ,съседите отсреща излезли по терасите и гледат.
Моя любим решил,че нищо не пречи на загрялото олио да почака,за да отиде той до хола и да си запали цигарка  Естествено то лумнало в пламъци. Съседите бързо ни запомниха (бяхме се нанесли преди седмица).

95 год. аз съм нова булка и новодомка. Все още нямаме печка и аз от време на време обяснявам подробно на съпруга, че само да ми сложи печката, такава мусака ще му извъртя, че пръстите ще си оближе /наистина мусака много готвех и се получаваше чудесна, та и за това споменавах нея/. Дойде големият ден, печката е монтирана и е мой ред за мусаката. Понеже нямам месо, оттичвам до магазина и грабвам някаква кайма в пакетче /никога до тогава, а и след това не съм готвила с готова кайма/. Слагам аз каймата да се запържи и о, ужас! Тигана започна да се пълни с някаква вода, сивкава на цвят, а каймата - също сивкава - става осезаемо малка. Започнах да чакам, дано изври течността, но не би. Довърших мусаката, както и да е, но дълго след това мъжът ми разправяше, как се потресъл, че това е най-хубавото нещо, което мога да готвя

чета си аз по форумите че ако искам да ми стане хрупкава коричката на кекса да намажа формата за кекс с малко и после захар ... стана резила , захарта се карамелизирала и половината кекс остана вътре ама се изяде де 

Ето едно от моите най - запомнящи се премеждия в кухнята. Един ден реших да пържа тиквички усърдно нарязах тиквичките на колелца през това време бях включила котлона и бях сложила тенджерата, но съм забравила да сложа олиото да се сгорещи, телефонът ми звънни и аз забравям за печката и провеждам един 15 минутен разговор та чак тогава се сещам, че съм включила тигана за да пържа тиквички, затварям телефона веднага и отивам в кухнята виждам, че съм забравила да сложа олиото и че нищо не се е случило и се успокоявам в момента който сложих олио в тигана.......... фатален момент. Като лумнаха едни пламъци в тигана и аз естествено се стреснах тъй като досега не съм се сблъсквала с това и решавам уплашена и незнаеща какво да прави... че трябва да стигна до терасата и да хвърля тенджерата през терасата за моя най - голяма безопасност, но в този момент се сещам какво ли ще кажат комшиите..... няма да стане така сложих я в мивката пуснах водата... още повече се подпали , но след това утихна и изгасна. След това видях, че котлона се беше зачервил чак.Забравих да кажа, че съм на 16 години, но много обичам да готвя. номномноном

Първите гафове в кухнята ми започнаха още когато бях малка на 6-7 годинки, решавам аз, че ще си стопля малко прясно мляко включвам аз котлона и до тук добре, сипвам си два черпака мляко в една пластмасова купичка и я слагам на котлона. Не мина известно време и тази купичка, почна да се топи, пластмасата се разтича по котлона, аз изпадам в паника и отлепям купичката от котлона и я хвърлям в мивката и веднага изключвам котлона като се опитвам да прикрия какво съм направила, за да не разберат нашите ... Цялата стая миришеше на разтопена пластмаса, котлона беше в отвратително състояние и купичката беше с разтопено дъно, нямаше как да скрия какво съм направила, но пък нашите много се смяха и не ми се караха на глупостта която направих.

Вторият ми запомнящ се гаф беше когато бях малко по-голяма 14-15 години, решавам, че ще правя аз питка. Намирам рецепта за питка в интернет и започвам да следвам рецептата стриктно. 1купче мая, 1 кг брашно, сол, олио, топла вода и смесвам всичко аз и слагам наведнъж 1 кг брашно и започнах да меся ии тестото като стана едно кораво - камък, не можеш да го пипнеш, камоли да се опиташ да го размесиш, ръцете тогава ме боляха от опити да го размеся, накрая се отказах и изхвърлих цялата смес, която бях направила.

И 3-ят наскоро направен гаф беше с една картофена манджа. На гости съм на приятеля ми и решаваме да сготвим картофена манджа, понеже у тях не знам много добре кои подправки къде стоят и той идва и ми изважда един съд, в които стоят пакетчета с подправки. И до тук добре, започвам аз да правя манджата и съм на финалната права и решавам, че ще сложа малко повече червен пипер за цвят, обаче въобще през ум не ми минава да прочета на пакетчето, че всъщност този червен пипер, които имат у тях е лют ... слагам аз в супата, ама мъжката слагам и след малко опитвам да видя какво съм сътворила и започвам да крещя и да търся вода, защото този лют пипер ми изгаря устата ... толкова много беше, че очите ми се насълзиха от люто. Започнах да се чудя какво да правя и реших да сменя водата на манджата с надеждата, че лютото ще се измие. Слагам в нова тенджера вода да заври, за да сложа картофите, които мих в един цадак от лютивият червен пипер, слагам подправки с надеждата да се опитам да оправя нещата ... накрая супата все пак налютяваше малко и нямаше никакъв вкус, беше отвратителна и едвам едвам я изядохме.

Олио, мазнина....за др път да знаеш - гаси се със сол. Ръсиш с шепите яко  и всичко е ок.

Най -голямата изцепка беше, като правих кекс и обърках бакпулвера и лимонтозуто , защото са с еднакви опаковки...Резултата беше кисел бъркоч  за кекс, който за 40мин. не пожела да се изпече и отиде право в кофата..Правих втори, той вече стана От тогава винаги гледам какво добавям

В събота имах гаф в кухнята. Сама съм с малчо, които е на 1 г. и 11 м. Решавам да сложа яйцата да се сварят, че да ги боядисам след разходката му, докато спи. Яйцата завират, мисля си още малко и ще ги махна. В това време малчо пълни памперса и естествено яйцата минават на заден план. Измивам го, сменям памперса и го обличам. Отивам в кухнята и в тенджерата само 2 здрави яйца, всички останали разполовени.

A аз така си прецаках каната на блендера..Правех палачинки и сипвам направо от каната,а малкия тогава беше някъде 2 годишен,се вреше навсякъде,кога е врътнал копчето..Замина каната..

И докато ви четях историите се сетих и за няколко мои

Крем от цедено кисело мляко,с обилно количество сол,вместо пудра захар

Печено пиле с пудра захар,вместо сол

Козунак,яко наръсен отгоре..Пак със сол..А той като втасал,бухнал,като се разтопила оная ми ти сол,беше пропила навсякъде..Обичам с много захар,и ръся обилно..А бяха 2 огромни тави,разкошни козунаци,месени баш "докато се изпоти дупето"..

И един тийнейджърски опит за баница(майка беше в болница,та за нея..),но корите станаха дебели и накрая с получи нещо като милинки/тутманик..Ама беше вкусно де

Аз преди 3-4 дни правих един сладкиш и го сложих във фрмата/кръгла със свалящи се стени/, но прецених, че не е загряла фурната достатъчно и го оставих отгоре докато загрее. По едно време реших вече да го тикна във фурната и като го хванах и като се отвори формата, падна дъното и аз да бързам да отида до мивката цялата кухня стана...да не ви казвам  След като 1 час чистих пода и готварската печка и мивката забърках нов... 

Навремето, като млада булка, получих подарък гювеч. Сготвих с кеф, ама количеството голямо, та имаше поне за три дни. Тикнах гювеча в хладилника без много да му мисля и на другия ден реших да взема да го стопля на котлона. Патица!!! И като се пукна тоя ми ти гювеч по средата на дъното - една хубава дълга пукнатина, но за сметка на това широка. Всичко се изсипа навсякъде. по котлона загаря, по печката тече, по пода - локви... просто уникална красота. А гювеча тежък и сцепен на две почти равни части. Нито да хванеш едната, нито другата, а едновременно двете не може.

Чистих кухня два дни и вече се отнасям с подобаващо отношение към този съд. Каквото остане от сготвеното, прехвърлям го в нормална тенджерка. И никакви експерименти повече.

Да съживим малко темата Бях малка, останала съм сама вкъщи, и по някакъв случай няма нищо за ядене, ,само 1 яйце останало. Аз гладна, никога не готвила нищо. Обаче решавам, че все ще успея едно яйце да си изпържа, нали съм гледала как става. За олио въобще не се сещам, все пак за какво ми е притрябвало олио за пържене  Чуквам яйцето в тигана и го гледам, по едно време се сещам, че майка ми взимаше по едно време една лъжица, и поливаше яйцето с нещо. Грабвам лъжицата, пълня една чаша вода, и започвам да заливам яйцето с водата. Да не ви описвам как изглеждаше яйцето и какъв вкус имаше, ама си го изядох де 
Сещам се още една случка, вече малко по-голяма ще правя кекс да изненадам мама  Отварям тетрадката с рецепти и почвам (всичко чета и правя каквото пише). Крайния резултат- нещо с дебелина на блат за торта, твърдо и безвкусно. Реших, че трябва да се хвърля, но не мога да го отлепя от тавата, а времето наближава майка ми да се прибира и къде къде пъхнах го с тавата под леглото. Стоя там поне 2 седмици, през които аз като "добра " дъщеря не давам да се чисти в стаята, и аз си чистя всичко. Признах си едва миналата година 

Прясно-прясно - изгорих грил-плочата! Тя е с вода, сложих малко, но явно се е изпарила, шишчетата също миришеха силно и не съм разбрала кога е замирисало на изгоряла пластмаса. Отделен въпрос е защо е толкова смотана и гори толкова лесно. Че и крачетата се бяха разтопили!

Смях се със сълзи на тази тема..

Един от първите ми гафове е от далечната 87 г. С братовчед ми ще правим яйца на очи, сами сме у нас, ще готвим за изненада на майките ни. Аз на 13, той на 12 г., акъл и опит в готвенето - нула.

Той дава идеята да пържим яйцата в малки кръгли купички алпака (от тези, в които сервираха супа едно време). Така щели да имат идеална кръгла форма. Слагаме първата, още мокра на най-големия котлон, който е около два пъти по-голям от нея. Олиото почва да пращи и да хвърчи из цялата кухня, при което ние, от страх да не ни изгори не доближаваме до котлона и чакаме да спре. Да, ама то не спира, а почва да дими, трябва да му сложим вече яйце...
Тогава моят шантав братовчед предложи да опитаме да уцелим купичката от разстояние. Чукваш яйцето, леко го отваряш, но да не изтече и хвърляш към купата. От разстояние метър и половина-два.... Е, познайте колко яйца влязоха в купичките. Повече от половината се приземиха на врелия котлон. После дим, чистене. Майките бяха в потрес, но повече се смяха отколкото да се карат. Ядохме друго, разбира се, като ни помолиха да не готвим пак сами.

то беше още като бях ученика но ще го разкажа  
Учех в Тох и тъкмо бяхме имали първата си практика и аз за да зарадвам мама реших да направя питки ...
Правя си аз слагав квото слагам само че без вода    маята и яйцето и даже нямам спомен как съм го замесила тва тесто без вода   и  че ги направих де толкова твърди бяха че да те ударят ще припаднеш ама аз бях много гопрда от себе си   и най вече че татко ги изяде ама как успя само той си знае ...  

И аз да се разпиша...Когато бях на 16 реших да правя сладкиш по на майка ми рецепта, но вместо 1 чаша захар съм прочела 4.Е, сладкишът се превърна в мармалад.

аз веднъж съм правила гаф като малка... С една съученичка се прибираме 2 часа преди майка ми да си дойде от работа. Решаваме да правим кекс, вадя тефтера бъркаме всичко както си му е реда, пъхаме във фурната, която е все още не загряла, чакахме 5 минути и го извадихме. Решихме, че нещо се е объркало и го хвърлихме. Били сме 5-6 клас.
От тази година: 1 април е рано сутринта ставам да си правя кафе, гледам в буркана захарта свършила, отварям шкафа виждам първия плик с подобно съдържание на захар, наливам най-безцеремонно в буркана и си сипвам 3 ч. л. в кафето, отпивам и   в плика имало сол... Е такова събуждане не съм имала никога   Сама да си погодя номер на 1 април  

 

Боб, прекрасен, страхотен, селски, натурален.

Запръжка.

С много червен пипер. Ама много. Щото обичам.

Обаче не поглеждам пакета, а на него пишело "Лют".

И така....

После мих боба доста време, смесих с лютеница и стана на салата с лукче.

И пак лютеше Леко, но се усещаше.

И до днес хвана ли пакет червен пипер, една минута оглеждам надписите.

това е и моя най-редовен гаф,вечно бъркам сладкия с лют

Казват, че е много трудно да направиш суфле с хрупкава коричка и течна сърцевина, направо висш пилотаж в кухнята.

Пълни глупости, елате да ми видите кекса. От раз става с горните характерискики.
  

Първи кулинарни опити.
На мен се пада честта да приготвя Новогодишната баница. Приготвям си необходимите продукти и започвам реденето на прословутата баница. Нареждам първите кори, малко олио, следващите кори. Накрая слагам ''баницата'' да се пече и излизам от стаята. След около 30 минути отивам да видя дали вече се е изпекла и виждам на плота цялата смес от яйца, мляко и сирене си седи в една купа съвсем неизползвана. Веднага си давам сметка, че това, което пека във фурната е просто кори, малко олио и късмети за баница. И то изгорели кори за баница. Ужас!
Веднага си казвам, че това никой няма да го яде, ама заради късметите как да го хвърля. Решавам, че така наречената баница остава, но заради ужасния и вид се самоуспокоявам, че никой няма да дръзне да хапне от това нещо, слагам я за 5 минути на масата, всеки си изравя късмета и готово.
Въпреки ужасния вид на това кулинарно чудо и предупрежденията ми, един от гостите все пак реши да си опита. Не повтори!  

И аз да се похваля. Първата ми марината на пилешки хапки със соев сос, бе доста обилно осолена. Кой да ми каже преди 15 години, че така вместо вечеря ще излезе бирено мезе.

С мъжа ми решихме да правим кроасани, гледаме рецептата и си казваме - двойна доза за повече кроасани трябва. Да, ама многолистно тесто, нямам опит с тестата, баба му ни беше на гости, а тя ветеран в тази дейност, но все пак никой не съобрази правилните действия. Та мъжа ми се спука да меси и да разточва, че бях прилично бременна, и накрая нарежда корите, а трябваше по 8 кори да стане многолистното тесто, ама ние двойна доза - та 16 кори натрупахме и чак тогава усетихме какво сме направили. Вместо кроасани станаха тутманици, почти нямаше вътре и място за шоколад. Ама поне мъжа ми хубаво тесто забъркал, та брат му ги хареса и не останаха.