Публикувана: 2 март 2015, 19:05 ч.
Последно мнение: 8 май 2015, 15:26 ч.

Свекърът ми е с деменция

15 350
34
1

1
2
3
Всички

2 март 2015, 19:05 ч.

Мнения: 901

Не съм отваряла тема от 7.12.2011, когато започнах темата за починалата майка - тя върви добре, доколкото момичетата, преживяващи смъртта на майките си, се намират и си говорят и подкрепят.
Сега имам проблем, за който са ми нужни и други гледни точки.
Бащата на съпруга ми е на 89 години, живее в друг град. Винаги е искал да си живее там, за него къщата и кокошките са най-важното. От около два месеца обаче не се справя никак добре. Правеше нелогични неща, беше паднал на двора, когато съпругът ми си отиде в родното място и.. се оказа, че не може и за час да го остави сам. Така, сега съпругът ми е при свекър ми и нещата са зле - човекът няма нормалния ритъм за ден и нощ, винаги е гладен и вдига скандали, че е държан гладен, дори когато се е хранил преди половин час. Непрекъснато нещо му изчезва и си го търси. Поне веднъж дневно не успява да стигне до тоалетната и после просто хвърля мръсните дрехи в боклука...Знам, деменция се нарича. Но...какво бихте направили, или по-точно - какво направихте в такава ситуация? Намерих хоспис, който изглежда добре и можем да си позволим, но съпругът ми има голяма бариера в това отношение...

# 1 2 март 2015, 19:09 ч.

Испания
Мнения: 37 503

Тъжна картина. Съжалявам. Това, което е описваш, вероятно, е Алцхаймер. Не би трябвало да бъде оставян сам. За съжаление имам близки и дългогодишни наблюдения в това отношение.

# 2 2 март 2015, 20:04 ч.

Страната на приказките
Мнения: 368

Ох, лоша работа, ама то не пита. Съпругът ти хубаво има бариера, но ще може ли да се грижи за него, на работа не ходи ли? В хосписа ще има и медицински грижи, трябва да взима лекарства. Другият вариант е да наемете жена, която да си грижи за него в дома му. Но трябва да е денонощно, вероятно. Желая ви сили.

# 3 2 март 2015, 20:10 ч.

Мнения: 7 325

Убеди съпругът си че това е най хосписа е най доброто за баща му, освен ако той самият не се заеме с грижите за него. Имах позната която се грижеше за баба си. Беше страшно. Жената се побъркваше всеки път когат излезе от дома си за да отиде на работа от мисли какво ще завари като се прибере.

# 4 2 март 2015, 20:15 ч.

София
Мнения: 16 088

Ще става все по-зле. Накрая може и съпруга ти да се разболее от притеснения и грижи по дядото.
За мене хосписа е най-доброто решение в случая. Може би трябва да се срещнете с лекар, специалист по този вид заболявания. Нека той обясни на ММ всичко. Дано тогава се съгласи на настаняване.
Другия вариант е да наеме жена за гледане в дома на баща си. Ако може да и плащате и е читава. Така ММ ще бъде по-спокоен, че баща му не е изоставен в хоспис. Но пък ако жената може в един момент да откаже да работи, да се разболее, да и изникнат други домашни задължения.
Та пак отиваме до варианта с хосписа.

# 5 2 март 2015, 20:17 ч.

Мнения: 901

Цитат на: I.Hr в пн, 02 мар 2015, 20:10

Съпругът ми в момента си е поел грижите, но вече използва годишния си отпуск, остават му още 10 дни болнични за гледане на болен роднина. И после...Не искам да идва да го гледаме вкъщи, защото това значи и аз да се побъркам, а някой все трябва да работи и то в съответствие с добрите практики.

# 6 2 март 2015, 21:42 ч.

София
Мнения: 7 997

Вариантът е хоспис около вас, освен ако съпругът ти не напусне работа. Ще става все по-зле и дядото ще става все по-опасен и за себе си.
Вариантът с жена е добър, но пак не покрива цялото денонощие, а ако трябва да покрива денонощието, трябва да са поне 2 жени и става ужасно скъпо.

# 7 2 март 2015, 22:51 ч.

Мнения: 10 073

Цитат на: милинка в пн, 02 мар 2015, 21:42

Ще става все по-зле и дядото ще става все по-опасен и за себе си.
Вариантът с жена е добър, но пак не покрива цялото денонощие, а ако трябва да покрива денонощието, трябва да са поне 2 жени и става ужасно скъпо.

+1
Твоят мъж скоро ще вдигне бариерата. По-гадна от тази диагноза няма. Човекът няма и да го познава даже.
За гледане в дома ви и дума не може да става. Как ще го оставите сам? newsm78

# 8 3 март 2015, 00:24 ч.

Мнения: 2 114

Имам опит с тежкоболни стари хора и ще кажа нещо различно от другите с оглед на възрастта на дядото.
Остави мъжа си да гледа баща си доколкото може, нека вземе отпуски - платени, неплатени и пр. Знам, че парите не са излишни, че сигурно и деца имате, но ако мъжа ти ще изживее остатъка от живота си с угризения - това би му навредило необратимо.
Времето ще каже своето, човекът има предел, не е на 70 години, а на 89.
За повечето хора хоспис е оптималният вариант, чувам, че в "Токуда" било много добре, но сумата е около 2 хил. за подобни болни месечно и не знам дали ви е по силите.
Не вярвам нает човек да го гледа съвестно 24 часа в дома му, не вярвам.

Правиш го не заради свекъра, а заради мъжа си. Явно той има причини и усет, няма смисъл да търсиш защо, уважи желанието му, ако от това зависи на мъжа ти спокойствието.

Да вземете дядото при вас - заложници ставате всички, но може това също да е приемлив вариант в тежка ситуация. Така поне за мъжа си можеш да се грижиш. Нищо не е еднозначно.

# 9 3 март 2015, 02:08 ч.

Боса по асфалта вървя си ...
Мнения: 20 854

С хосписите поне с 1 на ум...че там не всичко е толкова добре, колкото изглежда.

# 10 3 март 2015, 02:13 ч.

София
Мнения: 1 590

Фирма, която ми помогна (в момента не се сещам за името) осигурява 6 дни седмично по 24 часа болногледачка, и мисля че ми струваше около 500 - 600 лева.
Напиши в Гугъл болногледачи, и тя ще ти излезе!
P.S.
Сетих се!
Медиком социал

# 11 3 март 2015, 11:47 ч.

Мнения: 30

Може би коментарите в тази тема ще ти дадат търсените отговори.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=522536.0;topicrefid=20

Така както описваш състоянието на свекър си, най-вероятно става дума за деменция от тип Алцхаймер. Разбира се, най-правилно е да му се постави професионално диагнозата и да му се предпишат медикаменти, които да забавят протичането на заболяването. Предполагам знаеш, че на този етап медицината предлага само това, излекуване няма. Ако живеете в София, най-добре да отидете в Александровска болница при проф.Трайков.

# 12 3 март 2015, 14:03 ч.

София
Мнения: 16 088

За болничните за гледане на роднина - нека ММ говори с доктора да му ги издадат на 2 пъти по 5 дни.
Ако му пусне 10 дни се губят дни за събота и неделя. Така ги ползваах преди години за моите родители, сега се сетих.

# 13 3 март 2015, 15:21 ч.

Мнения: 2 114

Цитат на: Джулая в вт, 03 мар 2015, 02:08

С хосписите поне с 1 на ум...че там не всичко е толкова добре, колкото изглежда.

Набързо уморяват хората, много не доживяват и един цял месец там.

Затова пиша да не пречиш на мъжа си да гледа баща си, а да му помагаш каквото и да ви струва, но не смеех да го напиша така ясно.

Няма да е леко, но ако не го направите, за мъжа ти ще е по-тежко.

# 14 3 март 2015, 17:11 ч.

Мнения: 49

Минахме през това с баба ми, същото както го описваш, държим я гладна, откраднали сме и нещо, и т.н. Ще става само по-зле за съжаление. Аз нямах избор и я взех при мен в чужбина - имай впредвид че промяната на средата забързва много деменцията, нещата тръгват лавинообразно надолу като ги изведеш от дома, в който са свикнали. Също като съпруга ти имах много угризения и дума не давах да става да я пратим в хоспис в БГ. Но в един момент тя не знаеше коя съм (отгледала ме е от малка), като се изпуснеше в памперса, го изсипваше пред тоалетната, хвърляше дрехите в коша и тръгваше омазана из къщи, покрай децата и мъжа ми. След 3 години гледане се реших и я пратих в хоспис.
Много трудно решение, каквото и да предприемеш, все е грешно спрямо някого. Съвета ми е да оставиш мъжа си да вземе решението, и да го подкрепиш каквото и да реши.
Следях темата ти за майките - аз също загубих моята преди 6г., но нямах сили да пиша там, все още ми е много трудно.
Бъдете силни за това, което предстои. Трудно е, но след нощта винаги идва нов ден!

# 15 3 март 2015, 17:24 ч.

Мнения: 7 325

И каква им е ползата на хосписите да причиняват бърза смърт на хората които ги използват? Защото моята логика нещо не схваща - има пациенти има постъпления, мъртъв пациент един плащащ по малко. Съгласна съм че идва момент в който трябва да се погрижим за възрастните си родители, но трябва да се търси оптималния вариянт.

# 16 3 март 2015, 17:58 ч.

Мнения: 2 142

Хоспис, но трябват средства.
Всичко останало ще е ад без край.

# 17 7 март 2015, 10:45 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Тук страдалец е само мъжът ти. Измъчва се най-вече от психичен х-р.
А скоро и умората ще си каже думата.

Дано намерите правилно решение, което ще ви съхрани и запази физически и психически.

# 18 7 март 2015, 11:31 ч.

Мнения: 1 765

Аз имам наблюдения, че в такива заведения ги уморяват бързо-бързо.

# 19 7 март 2015, 22:39 ч.

София
Мнения: 16 088

В държавните домове може и да ги морят бързо. Все пак там е по-евтино, а и опашка има. Казаха ми, че за да вземат майка ми в Дървеница трябва да умрат 15 баби. Та като знаят, че от новите ще има и нещо подмасово - може и да го правят.
В частния се грижиха добре за майка ми - нямам никави оплавания. Ако се плаща в срок за пациента - защо да го морят? Все пак са си калкулирали и печалба, не го правят за чест и слава.
Може би самите старци са на път, с много усложнения и болести и затова си отиват бързо. А и как ще се скрие при аутопсията?
Не знам

# 20 7 март 2015, 22:56 ч.

Мнения: 901

Цитат на: Aisha в сб, 07 мар 2015, 22:39

Айша, може ли на лични подробности за дома на майка ти?

# 21 7 март 2015, 23:06 ч.

Мнения: 10 073

Цитат на: Deborana в вт, 03 мар 2015, 15:21

Цитат на: Джулая в вт, 03 мар 2015, 02:08

С хосписите поне с 1 на ум...че там не всичко е толкова добре, колкото изглежда.

Набързо уморяват хората, много не доживяват и един цял месец там.

Там се настаняват хора болни, стари, с невъзможност сами да задоволяват елементарните си нужди.
Не смятам, че персоналът ги уморява. По-скоро те си отиват от болестта, но все пак има кой в определеното време да ги нахрани, тоалира, да им даде лекарството, докато в семейство на работещи, това е много трудно и почти невъзможно. При това там си има специално оборудване за такива хора, т.е. предотвратени са всякакви рискове от запалване, наводнение и пр.
Друг е въпросът, ако се наемат хора да ги обгрижват. Познавам три жени, които срещу заплащане се сменят при такава баба.
Човек с Алцхаймер, дори и за час не може да го оставиш сам в оборудвано жилище за здрави хора. Не можеш да го вържеш, за да не направи беля, а това често се случва при хора с тази диагноза.

# 22 7 март 2015, 23:38 ч.

Мнения: 4 841

Това са ужасно трудни решения, които трябва да се вземат уверено и напълно в съгласие с ценностите и съвестта на човека, от когото зависи решението. Ако решението се вземе под натиск, заради някакъв ултиматум, манипулация или просто не напълно убедено, последствията може да са много сериозни. Чувството за вина и угризенията на съвестта могат да разрушат до основи и най-стабилния психически човек. Или поне да го разклатят достатъчно.
От една страна притесненията ти са напълно разбираеми. От друга, мъжът ти трябва да извърви своя път до решенията си сам. Трудни моменти в семейния живот са това.
Пожелавам ви много сила, за да преминете през изпитанията без съществени загуби.

Няма да споделям личен опит, защото смятам, че нещата са много индивидуални, и каквито и да е съвети и свидетелства да се дадат, могат само да влошат нещата и да изкривят преценката. Възрастта ни е такава, че около нас доста хора вече имат такъв или подобен проблем с родителите си, решенията са толкова различни, последствията също...

# 23 7 март 2015, 23:45 ч.

Испания
Мнения: 37 503

Цитат на: schreier в пн, 02 мар 2015, 19:05

...

Ако мога да ти бъда полезна със знанията и опита, който имам в това отношение, пиши ми ЛС. Ще се радвам, ако мога да ти помогна. Hug

# 24 7 март 2015, 23:56 ч.

София
Мнения: 16 088

Домът се казваше Буона вита. Тогава/2004 - 05/ наемаха вила в Бояна. Беше чисто и топло, болните бяха почистени, нахранени. Собствениците бяха семейство лекари. Не знам къде са се преместили сега.
Но тогава беше трудно да се настани болен и в частен старчески дом. По тел. все ме питаха тя дали се движи и обслужва.Като чуеха, че не може - веднага се оказваше, че нямат свободно място. За държавните писах по-горе Та и за там си трябваха връзки. Сега не знам как е.
BirdsFlu, отговорно решение е. ММ на авторката няма голям избор - отпуската ще свърши, има и 10 дни болничен. После може да си пусне и 1 месец неплатена. През това време трябва да решат как да организират гледане на дядото.
Аз предпочетох да нямам угризения към дъщеря ми - да гледаме заедно болна на легло. Все пак живота е в младото поколение. Ходехме да видим баба, да поседим до нея. Тя не винаги разбираше, кой е там. Но беше почистена, нахранена, даваха и лекарства. А ако трябваше двете да го правим?

# 25 7 март 2015, 23:59 ч.

Испания
Мнения: 37 503

Цитат на: Aisha в сб, 07 мар 2015, 23:56

...Не знам къде са се преместили сега.
...

Гугъл казва, че са в Княжево, Бояна, Горна Баня и Банкя:

http://www.buonavita-bg.com/

# 26 8 март 2015, 21:06 ч.

Мнения: 901

За мен основният проблем е, че съпругът ми не го е решил.
Да, аз може отстрани да виждам решението с хоспис като единственото разумно, но ако той има задръжки... Не мога да поставям ултиматуми, макар че къде точно ще отиде той, когато се почти самоунищожи - в моите ръце...

# 27 8 март 2015, 21:13 ч.

София
Мнения: 16 088

Сложно е.
Аз бих изчакала сам да се убеди в решението. Все пак и отпуските ще свършат. А с платена жена няма ли да се справи дядото? Да пробва така за начало.
Лесно ми беше като знаех, че Скъпия има 5 сестри да гледат майка му. Той само помага с пари и возене.

# 28 8 март 2015, 21:50 ч.

Мнения: 30

Цитат на: schreier в нд, 08 мар 2015, 21:06

За мен основният проблем е, че съпругът ми не го е решил.

Аз бих набавила сериозна информация за съпруга си, да се запознае в детайли какво представлява Болестта на Алцхаймер и какво му предстои ако реши той да гледа баща си. Едно е да пожертва 2-3 месеца, те се издържат някак, но ако баща му е със здраво сърце, го чакат години къртовски труд при все по-влошаващ се баща. Болестта Алцхаймер не е като другите болести. При нея е в пъти по-тежко, и физически и психически да се издържи на натоварването. Това е доказано със стотици научни студии. Една от основните причини такъв болен да се обгрижва много трудно е фактът, че болният вече не е същата личност, че се променя неудържимо и комуникацията с него става от ден на ден все по-трудна и накрая невъзможна.

Факт е, че и мъже се грижат понякога за своите близки, болни от деменция, но те са нищожен процент. В огромното си мнозинство обгрижващите са жени. Може би защото са по-всеотдайни и по-търпеливи. Може би на мъжете по-бързо им идва до гуша и - или захвърлят болния, или самите те се сриват психически и физически. Така че опасенията ти, че един ден може и мъжа ти да легне на ръцете ти са съвсем реални.

Бих те посъветвала да се обърнеш към Алцхаймер България. Те имат издадени няколко книги по темата, можеш да си поръчаш една и да я дадеш на съпруга си.

http://alzheimer-bg.org/%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0% … 0%BD%D0%B8%D1%8F/

Не е нужно съпругът ти да изпитва чувство за вина. Важно е да се запознае добре с хода болестта, за да може да вземе адекватно решение как да постъпи.

# 29 24 март 2015, 14:50 ч.

Мнения: 114

За съжаление при тази болест има само влошаване.И аз виждам единственото решение в хоспис,ако имате средства.Иначе ще си съсипете живота.

# 30 24 март 2015, 17:31 ч.

Мнения: 140

Преживяхме същото с баба ми. Майка ми я гледаше през цялото време сама. Единственото, което мога да препоръчам, е бързо да отидете на лекар, който да назначи лекарства. Не за лечение, но за контролиране симптомите на болестта. Гледането на такъв човек е безкрайно трудно, но е въпрос на личен избор дали ще го правите сами или ще пратите човека в хоспис. Недей да налагаш мнението си на мъжа ти, дай му възможност сам да стигне до решение, за да няма обвинения след това.

# 31 24 март 2015, 21:33 ч.

Мнения: 901

Когато съпругът ми се преодоля и прие, че това единственото възможно, за 48 часа организирах местенето от друг град в София и настаняването. Свекър ми се адаптира добре, което не мога да кажа за съпруга ми. Момичета, не постъпвайте като мен - ако решението ви изглежда добро, не чакйте и половинка да стигне на същото миение. Трябваше да действам преди 7 седмици. Не го направих и сега имам разбит съпруг, когото ще опитам да приспя, ама надали...

# 32 24 март 2015, 23:00 ч.

София
Мнения: 16 088

И ММ ще се оправи постепенно. Ще разбере, че там човека е под постоянен мед. контрол. Ще ходи да го вижда в определените часове.
Може по-бавно, но ще се успокои. Пиша го от опит.

# 33 25 март 2015, 21:54 ч.

Мнения: 364

Приятелка бяха с подобен проблем .. Потърсиха помощ и им предложиха специализиран човек и са много доволни от него .. за жалост той наскоро почина

# 34 8 май 2015, 15:26 ч.

Мнения: 2

Моят свекър също е с деменция. Последният месец тръгва на някъде из град Плевен и после дълги часове го търсим. Плашещо е вече! Със съпругът ми стигнахме до решението да го оставим на грижите на някой дом или хоспис в региона, защото и свекървата е зле, трудно подвижна е от повече от 10 години Искам да ви попитам, къде бихте ми препоръчали да го настаним? Аз лично се колебая между дома в Тръстеник и дом свети Лазар в Славяново.

Препоръчани теми

Таткото е ловец, може ли да ходи на лов докато съм бременна?

Защо искате деца ?

Домашното насилие – тема №4

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Причина:

Причина: