Преживяхме същото с баба ми. Майка ми я гледаше през цялото време сама. Единственото, което мога да препоръчам, е бързо да отидете на лекар, който да назначи лекарства. Не за лечение, но за контролиране симптомите на болестта. Гледането на такъв човек е безкрайно трудно, но е въпрос на личен избор дали ще го правите сами или ще пратите човека в хоспис. Недей да налагаш мнението си на мъжа ти, дай му възможност сам да стигне до решение, за да няма обвинения след това.
- Публикувана: 2 март 2015, 19:05 ч.
- Последно мнение: 8 май 2015, 15:26 ч.
Свекърът ми е с деменция
Когато съпругът ми се преодоля и прие, че това единственото възможно, за 48 часа организирах местенето от друг град в София и настаняването. Свекър ми се адаптира добре, което не мога да кажа за съпруга ми. Момичета, не постъпвайте като мен - ако решението ви изглежда добро, не чакйте и половинка да стигне на същото миение. Трябваше да действам преди 7 седмици. Не го направих и сега имам разбит съпруг, когото ще опитам да приспя, ама надали...
Моят свекър също е с деменция. Последният месец тръгва на някъде из град Плевен и после дълги часове го търсим. Плашещо е вече! Със съпругът ми стигнахме до решението да го оставим на грижите на някой дом или хоспис в региона, защото и свекървата е зле, трудно подвижна е от повече от 10 години Искам да ви попитам, къде бихте ми препоръчали да го настаним? Аз лично се колебая между дома в Тръстеник и дом свети Лазар в Славяново.