И каква им е ползата на хосписите да причиняват бърза смърт на хората които ги използват? Защото моята логика нещо не схваща - има пациенти има постъпления, мъртъв пациент един плащащ по малко. Съгласна съм че идва момент в който трябва да се погрижим за възрастните си родители, но трябва да се търси оптималния вариянт.
- Публикувана: 2 март 2015, 19:05 ч.
- Последно мнение: 8 май 2015, 15:26 ч.
Свекърът ми е с деменция
В държавните домове може и да ги морят бързо. Все пак там е по-евтино, а и опашка има. Казаха ми, че за да вземат майка ми в Дървеница трябва да умрат 15 баби. Та като знаят, че от новите ще има и нещо подмасово - може и да го правят.
В частния се грижиха добре за майка ми - нямам никави оплавания. Ако се плаща в срок за пациента - защо да го морят? Все пак са си калкулирали и печалба, не го правят за чест и слава.
Може би самите старци са на път, с много усложнения и болести и затова си отиват бързо. А и как ще се скрие при аутопсията?
Не знам
В частния се грижиха добре за майка ми - нямам никави оплавания. Ако се плаща в срок за пациента - защо да го морят? Все пак са си калкулирали и печалба, не го правят за чест и слава.
Може би самите старци са на път, с много усложнения и болести и затова си отиват бързо. А и как ще се скрие при аутопсията?
Не знам
В държавните домове може и да ги морят бързо. Все пак там е по-евтино, а и опашка има. Казаха ми, че за да вземат майка ми в Дървеница трябва да умрат 15 баби. Та като знаят, че от новите ще има и нещо подмасово - може и да го правят.
В частния се грижиха добре за майка ми - нямам никави оплавания. Ако се плаща в срок за пациента - защо да го морят? Все пак са си калкулирали и печалба, не го правят за чест и слава.
Може би самите старци са на път, с много усложнения и болести и затова си отиват бързо. А и как ще се скрие при аутопсията?
Не знам
В частния се грижиха добре за майка ми - нямам никави оплавания. Ако се плаща в срок за пациента - защо да го морят? Все пак са си калкулирали и печалба, не го правят за чест и слава.
Може би самите старци са на път, с много усложнения и болести и затова си отиват бързо. А и как ще се скрие при аутопсията?
Не знам
С хосписите поне с 1 на ум...че там не всичко е толкова добре, колкото изглежда.
Набързо уморяват хората, много не доживяват и един цял месец там.
Не смятам, че персоналът ги уморява. По-скоро те си отиват от болестта, но все пак има кой в определеното време да ги нахрани, тоалира, да им даде лекарството, докато в семейство на работещи, това е много трудно и почти невъзможно. При това там си има специално оборудване за такива хора, т.е. предотвратени са всякакви рискове от запалване, наводнение и пр.
Друг е въпросът, ако се наемат хора да ги обгрижват. Познавам три жени, които срещу заплащане се сменят при такава баба.
Човек с Алцхаймер, дори и за час не може да го оставиш сам в оборудвано жилище за здрави хора. Не можеш да го вържеш, за да не направи беля, а това често се случва при хора с тази диагноза.
Това са ужасно трудни решения, които трябва да се вземат уверено и напълно в съгласие с ценностите и съвестта на човека, от когото зависи решението. Ако решението се вземе под натиск, заради някакъв ултиматум, манипулация или просто не напълно убедено, последствията може да са много сериозни. Чувството за вина и угризенията на съвестта могат да разрушат до основи и най-стабилния психически човек. Или поне да го разклатят достатъчно.
От една страна притесненията ти са напълно разбираеми. От друга, мъжът ти трябва да извърви своя път до решенията си сам. Трудни моменти в семейния живот са това.
Пожелавам ви много сила, за да преминете през изпитанията без съществени загуби.
Няма да споделям личен опит, защото смятам, че нещата са много индивидуални, и каквито и да е съвети и свидетелства да се дадат, могат само да влошат нещата и да изкривят преценката. Възрастта ни е такава, че около нас доста хора вече имат такъв или подобен проблем с родителите си, решенията са толкова различни, последствията също...
От една страна притесненията ти са напълно разбираеми. От друга, мъжът ти трябва да извърви своя път до решенията си сам. Трудни моменти в семейния живот са това.
Пожелавам ви много сила, за да преминете през изпитанията без съществени загуби.
Няма да споделям личен опит, защото смятам, че нещата са много индивидуални, и каквито и да е съвети и свидетелства да се дадат, могат само да влошат нещата и да изкривят преценката. Възрастта ни е такава, че около нас доста хора вече имат такъв или подобен проблем с родителите си, решенията са толкова различни, последствията също...
Ако мога да ти бъда полезна със знанията и опита, който имам в това отношение, пиши ми ЛС. Ще се радвам, ако мога да ти помогна.
Домът се казваше Буона вита. Тогава/2004 - 05/ наемаха вила в Бояна. Беше чисто и топло, болните бяха почистени, нахранени. Собствениците бяха семейство лекари. Не знам къде са се преместили сега.
Но тогава беше трудно да се настани болен и в частен старчески дом. По тел. все ме питаха тя дали се движи и обслужва.Като чуеха, че не може - веднага се оказваше, че нямат свободно място. За държавните писах по-горе Та и за там си трябваха връзки. Сега не знам как е.
BirdsFlu, отговорно решение е. ММ на авторката няма голям избор - отпуската ще свърши, има и 10 дни болничен. После може да си пусне и 1 месец неплатена. През това време трябва да решат как да организират гледане на дядото.
Аз предпочетох да нямам угризения към дъщеря ми - да гледаме заедно болна на легло. Все пак живота е в младото поколение. Ходехме да видим баба, да поседим до нея. Тя не винаги разбираше, кой е там. Но беше почистена, нахранена, даваха и лекарства. А ако трябваше двете да го правим?
Но тогава беше трудно да се настани болен и в частен старчески дом. По тел. все ме питаха тя дали се движи и обслужва.Като чуеха, че не може - веднага се оказваше, че нямат свободно място. За държавните писах по-горе Та и за там си трябваха връзки. Сега не знам как е.
BirdsFlu, отговорно решение е. ММ на авторката няма голям избор - отпуската ще свърши, има и 10 дни болничен. После може да си пусне и 1 месец неплатена. През това време трябва да решат как да организират гледане на дядото.
Аз предпочетох да нямам угризения към дъщеря ми - да гледаме заедно болна на легло. Все пак живота е в младото поколение. Ходехме да видим баба, да поседим до нея. Тя не винаги разбираше, кой е там. Но беше почистена, нахранена, даваха и лекарства. А ако трябваше двете да го правим?
...Не знам къде са се преместили сега.
...
...
Гугъл казва, че са в Княжево, Бояна, Горна Баня и Банкя:
http://www.buonavita-bg.com/
За мен основният проблем е, че съпругът ми не го е решил.
Аз бих набавила сериозна информация за съпруга си, да се запознае в детайли какво представлява Болестта на Алцхаймер и какво му предстои ако реши той да гледа баща си. Едно е да пожертва 2-3 месеца, те се издържат някак, но ако баща му е със здраво сърце, го чакат години къртовски труд при все по-влошаващ се баща. Болестта Алцхаймер не е като другите болести. При нея е в пъти по-тежко, и физически и психически да се издържи на натоварването. Това е доказано със стотици научни студии. Една от основните причини такъв болен да се обгрижва много трудно е фактът, че болният вече не е същата личност, че се променя неудържимо и комуникацията с него става от ден на ден все по-трудна и накрая невъзможна.
Факт е, че и мъже се грижат понякога за своите близки, болни от деменция, но те са нищожен процент. В огромното си мнозинство обгрижващите са жени. Може би защото са по-всеотдайни и по-търпеливи. Може би на мъжете по-бързо им идва до гуша и - или захвърлят болния, или самите те се сриват психически и физически. Така че опасенията ти, че един ден може и мъжа ти да легне на ръцете ти са съвсем реални.
Бих те посъветвала да се обърнеш към Алцхаймер България. Те имат издадени няколко книги по темата, можеш да си поръчаш една и да я дадеш на съпруга си.
http://alzheimer-bg.org/%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0% … 0%BD%D0%B8%D1%8F/
Не е нужно съпругът ти да изпитва чувство за вина. Важно е да се запознае добре с хода болестта, за да може да вземе адекватно решение как да постъпи.