Здравейте , както разбирате от темата това е проблема ми. Заедно сме от 6 месеца , може би това е някаква причина, не знам, просто ми е за първи път да се срещам с мъж, който е разведен и има дете - момиченце на 7. С майката на детето са разделени от 2 години, живеят отделно. Детето всеки ден вижда и двамата , след училище при него , след това спи при майката и така всеки ден. Но детето все още не знае за мен. На въпроса ми "Защо?" той отговаря, защото не искам детето да преживява всичко отново(очаква да си тръгна- не знам защо, поводи не съм давала за това никога), когато казах, че ще ми бъде удобно да си оставя четка за зъби примерно там казва "Тя ще ме пита каква е тази четка.", старая се да не казвам нищо , но понякога просто не мога и тогава казва "Ама аз не съм ти казал недей да оставяш нищо." или аз не разбирам или той не се изказва правилно. Някак си всичко ми е много странно и ново и не зная какво да мисля. Не се натрапвам да оставям неща нарочно, вече дори и не желая да оставя каквото и да било, гледам да не забравям нищо, за да не чувам "Малката ще ме пита какво е това."
Въпроса ми е как го тълкувате вие?
Въпроса ми е как го тълкувате вие?
Кога се виждате с приятеля ти - късно вечер само за преспиване ли? И също бих се поинтересувала жена му знае ли, че са разделени и знае ли за теб. Защото е напълно възможно мъжът да е "поискал време и свобода за себе си" и жена му да смята, че това положение е временно и те са си заедно всъщност 
Не бих се учудила да мята и двете ви на върбата. 
Мой познат още на първите срещи представяше приятелките си на сина си (още не ходеще на училище, малък) и тъй като беше с големи претенции (казвам беше, защото вече се задоми повторно и има дъщеря на 2 месеца), нещата продължаваха по няколко седмици, след което идваше следващата. Казах му, че е лошо това и неловко за всички, но най-вече не трябва да причинява стрес на сина си.... Но той като тип човек е супер открит и не иска да крие нищо от никого, обаче според мен бъркаше с тази показност.