Рано е още да ви запознава, бъди търпелива.
- Публикувана: 27 март 2015, 23:04 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2015, 17:15 ч.
Приятелят ми има дете, с което все още не ме е запознал
Ако не си готова да заемеш второто място и да приемеш този факт, няма как да се получат нещата.
Знам, че ще ме оплюят за това мнение. За съжаление е споделено и от други мои познати, пробвали връзка с разведен с дете. Винаги то е на първо място, бившата умело се възползва.
Бившата е майка на това дете. В повечето случаи тя го отглежда.
Скрит текст:
Въпроса ми е как го тълкувате вие?Здравейте , както разбирате от темата това е проблема ми. Заедно сме от 6 месеца , може би това е някаква причина, не знам, просто ми е за първи път да се срещам с мъж, който е разведен и има дете - момиченце на 7. С майката на детето са разделени от 2 години, живеят отделно. Детето всеки ден вижда и двамата , след училище при него , след това спи при майката и така всеки ден. Но детето все още не знае за мен. На въпроса ми "Защо?" той отговаря, защото не искам детето да преживява всичко отново(очаква да си тръгна- не знам защо, поводи не съм давала за това никога), когато казах, че ще ми бъде удобно да си оставя четка за зъби примерно там казва "Тя ще ме пита каква е тази четка.", старая се да не казвам нищо , но понякога просто не мога и тогава казва "Ама аз не съм ти казал недей да оставяш нищо." или аз не разбирам или той не се изказва правилно. Някак си всичко ми е много странно и ново и не зная какво да мисля. Не се натрапвам да оставям неща нарочно, вече дори и не желая да оставя каквото и да било, гледам да не забравям нищо, за да не чувам "Малката ще ме пита какво е това."
Този мъж не те обича. Ако имаш други причини да стоиш при него, добре, но иначе си знай, че за него ще си винаги втора цигулка след детето му. А животът на втората цигулка е тежък, поне докато детето му не порасне и си поеме живота в свои ръце. Но дори и тогава пак ще си втора цигулка, независимо какво правиш за този мъж.
П.С. Мнението ми е, че в един брак партньорът е на първо място. Децата са след това. Иначе по отношение на чувства, да, любовта може да е еднаква и към партньора и към децата, но приоритетите са различни. Защото в един момент децата ще си дигнат чукалата и вие ще останете да живеете с партньора си - затова трябва да се знае, че той е на първо място в живота ви и вие в неговия. И ако не успеете да разберете това овреме, ще се превърнете в гадни и досадни свекърви/тъщи без личен живот, които си пъхат носовете в личния живот на децата си и досаждат до смърт.
Въпрос на гледна точка. Аз не бих уважавала и обичала мъж, който не поставя детето си на първо място, независимо дали е общо или от друг брак. 
Един баща трябва да е винаги в готовност и да прави всичко за детето си. Ако не го прави, си вадя изводите, че не е отговорен, недостатъчно сериозен и след време ще се отнася по същия начин и спрямо евентуално наше общо дете.
Един баща трябва да е винаги в готовност и да прави всичко за детето си. Ако не го прави, си вадя изводите, че не е отговорен, недостатъчно сериозен и след време ще се отнася по същия начин и спрямо евентуално наше общо дете.
Бившите не могат да се навират в живота на новата двойка, ако не им се позволява да го правят. И ММ има бивша и дете (вече доста голямо). Въпросната "дама" се опитва периодично да го манипулира и да иска това-онова. Винаги бива отрязана в зародиш, като аз нямам никакъв досег с нея. От друга страна за детето се прави каквото е възможно - ако трябва да се купи нещо се купува, взимаме го с нас понякога на екскурзии, когато има възможност идва да преспи при нас. Не винаги можем да си позволим да купим нещо или да отделим време, но когато можем го правим, а когато не можем - обясняваме защо. За мен това не е проблем, но предполагам, че има хора, които не могат да приемат подобно нещо.
Иначе, се познавам с детето от самото начало, но както казах става дума за тийнейджър, а не за 7 годишно. Смятам, че при толкова малко дете е добре да се изчака, докато не е сигурно, че отношенията са дълготрайни и сериозни. Иначе и за детето би било тежко при раздяла.
Иначе, се познавам с детето от самото начало, но както казах става дума за тийнейджър, а не за 7 годишно. Смятам, че при толкова малко дете е добре да се изчака, докато не е сигурно, че отношенията са дълготрайни и сериозни. Иначе и за детето би било тежко при раздяла.
Един баща трябва да е винаги в готовност и да прави всичко за детето си.
Съгласна съм с всичко написано от I.Hr 
! Живея с мъж, който има дъщеря и по никакъв начин не смятам, че се конкурираме с нея от към любов и обгрижване, просто защото сме на различни любови плоскости. А и той сам казва - вие двете сте най-хубавото, което ми се е случвало някога...В интерес на истината ни запозна, едва когато заживяхме заедно /т.е след около две години/ Темата ме подсети да го питам, защо не го е направил преди това и той ми каза, че не съм му показала , че държа сериозно на него и очаквал във всеки момент да го зарежа.../което май си е вярно 
/ Та така...За разлика от други писали, аз нямам никакъв проблем с мястото в сърцето. Детето е прекрасно и сме страхотен тандем /за мил ужас на таткото 
/ .
П.П. И да - ако той не показваше колко държи на детето си, щях да бъда много разочарована.
! Живея с мъж, който има дъщеря и по никакъв начин не смятам, че се конкурираме с нея от към любов и обгрижване, просто защото сме на различни любови плоскости. А и той сам казва - вие двете сте най-хубавото, което ми се е случвало някога...В интерес на истината ни запозна, едва когато заживяхме заедно /т.е след около две години/ Темата ме подсети да го питам, защо не го е направил преди това и той ми каза, че не съм му показала , че държа сериозно на него и очаквал във всеки момент да го зарежа.../което май си е вярно / Та така...За разлика от други писали, аз нямам никакъв проблем с мястото в сърцето. Детето е прекрасно и сме страхотен тандем /за мил ужас на таткото / . П.П. И да - ако той не показваше колко държи на детето си, щях да бъда много разочарована.
Въпрос на гледна точка. Аз не бих уважавала и обичала мъж, който не поставя детето си на първо място, независимо дали е общо или от друг брак.
Не знам какво разбираш под това, че не би уважавала човек, който поставя теб преди детето си,
т.е. ако в живота му ти свириш първа цигулка? Странно...За мен това е най-нормалното нещо на света - децата се възпитават от двама души, т.е. дори бившите партньори трябва да се съобразяват първо един с друг по отношение на възпитанието на децата и да се уважават взаимно, за да им е успешно възпитанието.
Давам пример - ти искаш да си лежите тази неделя. Детето (независимо дали общо или само негово) иска да го водите на Витоша. Съпругът ти заема страна на детето и ти си занасяш дупето до Витоша, независимо колко си изморена и не ти се ходи. Или съпругът ти заема твоята страна и си прекарвате една лежерна неделя вкъщи, защото ти си водещата за него - съпруга и майка, а на детето трябва да му се показва, че не винаги ще му се играе по свирката - нито вкъщи, нито навън.
Това имам предвид под номер едно - с кого се съобразяваш повече - с децата си или с партньора си. Ако избереш децата, партньора това ще го осъзнае и доста ще се разочарова от теб, което ще доведе до проблеми в бъдеще време - ревност, сръдни, кавги и пр., а децата ще израстнат разглезени. А при вземането на решения, партньорът винаги има водеща роля - ти и той, след това идват децата.
Връзка с мъж с дете е сложна -много си зависи от мъжа как ще представи нещата .Има мъже които при нова връзка сякаш се притесняват от детето си от другата жена ,чувстват някаква вина ,срам ,и когато детето е там даже са склони да игнорират сегашната си партньорка от срах да не наранят детето си .Този случай ми се струва такъв -явно или мъжа не държи и не ви смята за сериозна или даже да ви приема сериозно и сключите брак пак ще има едно притеснение да показва близост с вас пред дъщеря си .
Даже такъв тип мъже трудно се решават на друго дете общо с вас -пак страх ,да не нарани първородното от другата .Живеят в някакъв свой свят на вина и желание да покажат на детето ,че са Светци и не биха направили нещо за да го"наранят " .А и това всяка вечер за няколко часа при тати -после спи при мама е странно и детето няма точно свой дом -а в пубертета ще наказва и двамата -ако мама каже НЕ то ще тича при добрият татко и обратно каже ли тати -НЕ -ще наказан и детето ще предпочете мама и така ще манипулира всички .
Даже такъв тип мъже трудно се решават на друго дете общо с вас -пак страх ,да не нарани първородното от другата .Живеят в някакъв свой свят на вина и желание да покажат на детето ,че са Светци и не биха направили нещо за да го"наранят " .А и това всяка вечер за няколко часа при тати -после спи при мама е странно и детето няма точно свой дом -а в пубертета ще наказва и двамата -ако мама каже НЕ то ще тича при добрият татко и обратно каже ли тати -НЕ -ще наказан и детето ще предпочете мама и така ще манипулира всички .
Без значение дали децата са общи или само на единият партньор е абсолютно недопустимо винаги да се пренебрегват техните желания и нужди, за сметка на тези на възрастните. Обратното също е абсолютно недопустимо. Както е написала I.Hr, това се нарича компромиси. Понякога се "угажда" на децата, а понякога - на възрастните. И така както детето няма да е доволно, ако "не стане на неговото", е нормално и възрастните да не умират от кеф всеки път, когато угаждат на хлапето.
Бащата и детето да вървят на Витоша.Аз ще лежа.Да не сме скачени съдове.
Аз искам да питам авторката,какво са обяснили на детето за раздялата майката и бащата.Ако не са му казали и обяснили в прав текст си е проблем.Но поне може да те запознае с детето извън апартамента.
Има разлика да представям детето на хората и да интимнича с някой конкретен мъж пред детето.
Аз искам да питам авторката,какво са обяснили на детето за раздялата майката и бащата.Ако не са му казали и обяснили в прав текст си е проблем.Но поне може да те запознае с детето извън апартамента.
Има разлика да представям детето на хората и да интимнича с някой конкретен мъж пред детето.
А, сега те разбрах. Нещо подобно е и моето мнение, само че първото и второто място аз му викам компромиси.
Аз не правя компромиси в това отношение. Всеки трябва да си знае мястото в едно семейство, за да вървят нещата гладко. Първо мама и тате и после детето. А детето като порасне, става първо то и неговата жена или мъж и деца и после мама и тате.
Това са нормалните взаимоотношения.П.С. При вземането на решения, винаги човек трябва да се съобразява с партньора си, после с децата. Децата просто от малки трябва да знаят това и няма проблеми - така ще уважават и двамата еднакво. За обич не говоря - тя си е отделно. Естествено, че човек като обича не означава, че винаги трябва да казва да.
А това с компромиса и желанието на детето и желанието на партн'ора -е само ако детето живее с вас .Ако ви посещава само в събота -2 пъти в месеца или дори 4 пъти -няма как да откажете да излезе на разходка,зоо градина или парк .Единствено може вие да си останете у дома или пък да отидете с неохота .Защото все пак то е само за часове на гости и е кофти да казвате НЕ на желанията му.
Ако е с вас всеки ден е различно защото днес може да кажете уморени сме ,но щом ТИ искаш ще отидем до Парка .Утре ако ви помоли за площадка вече може да откажете и припомните ,че вчера сте били уморени но сте излезли -днес той (тя) ще си остане у дома и ще си играе с лего или чете разглежда книжка ,а ако иска може да ви помогне в нещо ...Тогава това за компромиса сработва и детето не се сърди .
ЗА това има разлика дали детето живее с вас или ви е гостенче в определени дни .
Ако е с вас всеки ден е различно защото днес може да кажете уморени сме ,но щом ТИ искаш ще отидем до Парка .Утре ако ви помоли за площадка вече може да откажете и припомните ,че вчера сте били уморени но сте излезли -днес той (тя) ще си остане у дома и ще си играе с лего или чете разглежда книжка ,а ако иска може да ви помогне в нещо ...Тогава това за компромиса сработва и детето не се сърди .
ЗА това има разлика дали детето живее с вас или ви е гостенче в определени дни .