Отстоявате ли си предимството?

Не не съм го ползвала, но и не е имало нужда. От момента когато започна да ми личи бременността и до сега включително (вече поне 2 години) имам само няколко случая да не мина с предимство в поликлиниката, да не ми отстъпят място в гр. транспорт (като най-фрапиращия ми случай беше когато един дядка се опита да ме вдигне от мястото ми в трамвая, а аз бременна в 8м с огромен корем, но едни хора се възмутиха и го сиктирдосаха) и тн.  
 Винаги отстъпвам масто на пенсионери, бременни и тн. Правех го дори като бременна защото се чувствах добре и не смятах за редно аз да седя, а някоя баба с бастун да стои права.
 

наистина пенсионерите са доста безчуствени и нахални.На мен ми се случи за първите изследвания гадеше ми се бях и на работа и,помолих да вляза първа,но се направиха че не чуват стана ми лошо -повърнах и направо си влязох след като първия пенсионер излезе.Ако някой ми беше направил забележка щях да избухна

Винаги,когато мога.Когато бях бременна винаги сядах във градския транспорт,в лабораториите минавах първа.Просто не ми пукаше за пенсионерите.Мърмореха,и още как,ама кой ще ги слуша.Аз бях с кървенета и контракции през цялата бременност и бебето ми беше по-важно от някакви безделници.
Но имах случай с моята приятелка,в който висяхме 3 часа пред един лекарски кабинет ПРАВИ.И двете бременни в 8-ми месец с големите кореми.Тя чакаше да си вземе само резултатите от изследванията.Беше пълно с чакащи хора,може би 30 човека,всички влязоха преди нас.Най-гадното е,че лекарката 100 пъти ни каза,изчакайте и този човек,изчакайте още малко.И накрая останахме само ние.Как не ги беше срам не знам

Когато ходех на изследвания, доктора ми ме придружаваше до кабинета и пререждаше всички, независимо, дали са пенсионери. В магазина също са ми давали предимство, но когато е имало малко хора търпеливо съм си изчаквала, беше ми неудобно да ги пререждам

Случка първа - в общината. Сменям постоянен адрес, ще вадя нова лична карта след сключването на брака. Бременна четвърти месец, с опасност от спонтанен аборт, гадене, болки. Направо-не знам на кой свят. Вися на края на дълга опашка. Чакам само за 1 листче - молбата, която да попълня, седнала встрани. Да, ама ще си чакам - никой не ме пуска. И така - около час. Вземем заветния лист. Местата за сядане, естествено, вече заети. Пиша права, наведена над дамската чанта, която ползвам за подложка на листа. После чакам още час. После - три часа права пред паспортен отдел, навън - 13 декември, минус не знам си колко градуса. Зле ми е, плача от безсилие. Опашка от екскурзианти за Турция за новогодишните празници. Какво им дреме - за тях жената не е човек.
Случка втора - 31 декември. Чакам в магазина, мъжът ми е на работа, няма кой да купи хляб. Чакам с 1 хляб в ръката, на опашката - хора с огромни кошници, 50 човека пред мен. Прилошава ми от топлото. Една жена казва да ме пуснат, че съм само за 1 хляб. Пенсионер се изказва - "Ами да си го е купила вчера, бе, как пък точно днес." Ами "вчера", за разлика от него, съм работила цял ден - много важно.
Случка трета - почти всеки ден. Ходя на работа с автобус. Навалицата ме прегазва, бързат да седнат. Оставам права, едва стоя на завоите, блъскат ме с лакти в корема - адска болка понякога. Понякога моля да седна на седалката за майки. И най-грозното, което чух, беше - "Ами къде си се помъкнала с тоя корем, ма, до последно ще работи, ей, не се напечелиха. Ами вземи такси." А аз работя, наистина до последно, вече съм осми месец, защото ако съм болнични, ще ми плащат по-малко, а парите не стигат, защото плащаме наем и всичко за бебето сами купуваме, а пари за такси няма, ама върви обяснявай. И не, че има много бременни в автобусите, та да трябва непрекъснато място да се прави, ама манталитет български............. И не, че бременността е болест, ама коремът тежи, и бебето рита, и те блъскат с лакти...........

В градския транспорт е ужасно положението. В метрото ако се наложи с лакти си отстоявам личното пространство. Аз се качвам на предпоследна спирка за една, сутрин винаги е пълно и от време на време се намира никой, който да сметне, че облегнат върху мен ще му е по-удобно!  Е, тогава не си трая! Какви са тия хора без капка уважение към състоянието ми, не към мен! /не е като да не ми личи/ А най-потресаващото е, че най-редовно са жени, минали по тоя път някога във времето...

До края пътувах с градски транспорт. Затова споменах, че пътуването не е от най- приятните. Но никога ен съм молила някой да стане, защото съм бременна. По-скоро вървях пеша няколко спирки назад- откъдето можех да се кача без проблеми.
Иначе 1 едиинствен път  не съм чакал на опашка  и даже в първия момент отказах- бяхме в КАТ с мъжа ми и опашката беше огрооооооооооомна- сигурно щяхме да чакаме 2-3 часа. Затова аз си обикалях и се разхождах. Тогава една от служителкие ме хвана и ми посочи на кое гише да отида, за да не чакане повече. Единственото, заради което се съгласих е, че мъжът ми беше след нощна смяна и едва гледаше- иначе аз нужда от такова предимство нямах.

Синеочке, и ти ще остарееш, не се пъни толкова. Колкото за другото- никой не ти е длъжен и ти не си длъжна на никого. Това, че аз отстъпвам , но никога не съм настоявала да ми отстъпват- ми е в характера. А това, че не си позволявам определения като "дърта крава"-ми е от възпитанието.

хей, хей
стига любезности!
всеки споделя
аз смея да твърдя, че съм достатъчно любезна и много възпитана, но понякога пенсионерите прекаляват и това е безспорен факт... знаете ли - тези, които наистина имат нужда да седнат никога не питат!! а на тях им личи! винаги ставам, но на разни фръцли, намазали се до уши в червило и стар парфюм, не мога да им простя наглостта и безочието!!!

за всяка майка детето е по-важно от всичко останало!

Качвам се в трамвай 1 - хора седят и тук - там стоят. Лято е, доста ми личи, че съм бременна /6 месец/ и водя дете на 3,5г. за ръка. Отивам до общината да плащам. Място ми направи една жена с патерици, която си седеше на място за инвалиди  ...не и позволих и стояхме прави. Върнахме се пеша....
Отивам до социалните за бележка - бебето спи в количката. Моля хората да ме пуснат, отговарят троснато "МЕН ПРЕДИ 20 ГОДИНИ НИКОЙ НЕ МИ Е ДАВАЛ ПРЕДИМСТВО!!!!" Изчаках си.....а такъв спор се завихри мужди 15-те чакащи по този въпрос....явно преди това им беше скучно 
Абе мнооого съм смотана понякога 

Не мисля, че трябва да говорим за предимство. Според мен става въпрос за едно човешко отношение и нищо повече. Но такова при нас няма.
Когато бях бременна със сина си, един единстветн път ми направиха място - също циганин.
Сега почти не ползвам градски транспорт. За 8 мес. два пъти ми се налага, но за мен големия проблем е, не че не ми отстъпват място, а това че ме гледат така, че се чувствам виновна, за това, че искам да имам бебе. Гледат ме като престъпник - и в автобус, и в магазин, и в поликлиника. И още нещо - не само пенсионери, а и млади дами и господа, на които това им предстои.
И това, което също е обидно, че повечето считат, че щом си бременна - лежиш и си почиваш, а никой не сеща, че и ние сме хора, и ние работим.
В тези моменти, все се заричам, че и аз ще се правя, че не забелязвам бременни жени, но не мога. Това явно е до характер и възпитание.

Да не сме били пред една и съща лаборатория?! Щото отивам онзи ден за кръвни изследвания и една опашка се извила пред лабораторията - баби, дядовци, но и няколко млади момичета. Никой не си направи труда да ми предложи да мина напред (както и да е), но и не се съгласиха да седна, докато ми дойде реда, всеки си стои в опашката (прав!) и си пази така реда. Много мило! Когато доближих вратата, чак тогава видях надписа, че бременните и майкисте с деца до 3 г. са с предимство, но останалите се направиха, че го няма/не го виждат без очила/не им пука и т.н. Просто вече така и така бях чакала цял час реших да си дочакам реда. Не исках да се натоварваме и аз, и бебка с глупави разправии.
Но в автобусите, ако се претъпкани, отивам до местата за бременни (има стикери) и директно си искам да седна. Няма да ме ръчкат с лакти в корема, я! Е, някои стават с явно недоволство, но не ми дреме. За тяхно щастие татито рядко допуска да ползвам градски транспорт.
Иначе има и такива, и онакива хора. Една жена един ден мина през най-голямата кал, за да ме заобиколи с дистанция поне 2 метра, че била с цигара. А бяхме на тротоар, на открито, едва ли щеше да ме отрови. Въпрос на възпитание и човещина.

На мен чак неудобно ми става от тия нахални пенсии да ги вдигна или да мина пред тях и не само те всички в чакалнята гледат на кръв като ме извика Лекарката ми с предимство да влезна.. неудобно ми става от тяхното нахалство.. и несъобразителност

Ползвам си го винаги когато е необходимо,но е имало случай когато ми възразяват и тогава настава ад .Естествено не прекалявам с тези неща,но ние с големите кореми и малките деца сме си с предимство!