Винаги си ползвам предимството и докато бях бременна също. Сега вършея из цяла София с количката, която хич не е малка. Странно ми е, че останалите майки в квартала са едва ли не вързани да обикалят тук и не си представят да ползват транспорт сами или да си вършат работата докато излизат с количката. Аз имам чувството, че по принцип си гледам лошо или пък попадам все на свестни гора, но почти не се налага да подканям някой да ми помогне или да ми отстъпи място или ред.
- Публикувана: 20 март 2006, 10:30 ч.
- Последно мнение: 26 март 2006, 11:02 ч.
Отстоявате ли си предимството?
Случка първа - в общината. Сменям постоянен адрес, ще вадя нова лична карта след сключването на брака. Бременна четвърти месец, с опасност от спонтанен аборт, гадене, болки. Направо-не знам на кой свят. Вися на края на дълга опашка. Чакам само за 1 листче - молбата, която да попълня, седнала встрани. Да, ама ще си чакам - никой не ме пуска. И така - около час. Вземем заветния лист. Местата за сядане, естествено, вече заети. Пиша права, наведена над дамската чанта, която ползвам за подложка на листа. После чакам още час. После - три часа права пред паспортен отдел, навън - 13 декември, минус не знам си колко градуса. Зле ми е, плача от безсилие. Опашка от екскурзианти за Турция за новогодишните празници. Какво им дреме - за тях жената не е човек.
Случка втора - 31 декември. Чакам в магазина, мъжът ми е на работа, няма кой да купи хляб. Чакам с 1 хляб в ръката, на опашката - хора с огромни кошници, 50 човека пред мен. Прилошава ми от топлото. Една жена казва да ме пуснат, че съм само за 1 хляб. Пенсионер се изказва - "Ами да си го е купила вчера, бе, как пък точно днес." Ами "вчера", за разлика от него, съм работила цял ден - много важно.
Случка трета - почти всеки ден. Ходя на работа с автобус. Навалицата ме прегазва, бързат да седнат. Оставам права, едва стоя на завоите, блъскат ме с лакти в корема - адска болка понякога. Понякога моля да седна на седалката за майки. И най-грозното, което чух, беше - "Ами къде си се помъкнала с тоя корем, ма, до последно ще работи, ей, не се напечелиха. Ами вземи такси." А аз работя, наистина до последно, вече съм осми месец, защото ако съм болнични, ще ми плащат по-малко, а парите не стигат, защото плащаме наем и всичко за бебето сами купуваме, а пари за такси няма, ама върви обяснявай. И не, че има много бременни в автобусите, та да трябва непрекъснато място да се прави, ама манталитет български............. И не, че бременността е болест, ама коремът тежи, и бебето рита, и те блъскат с лакти...........
Случка втора - 31 декември. Чакам в магазина, мъжът ми е на работа, няма кой да купи хляб. Чакам с 1 хляб в ръката, на опашката - хора с огромни кошници, 50 човека пред мен. Прилошава ми от топлото. Една жена казва да ме пуснат, че съм само за 1 хляб. Пенсионер се изказва - "Ами да си го е купила вчера, бе, как пък точно днес." Ами "вчера", за разлика от него, съм работила цял ден - много важно.
Случка трета - почти всеки ден. Ходя на работа с автобус. Навалицата ме прегазва, бързат да седнат. Оставам права, едва стоя на завоите, блъскат ме с лакти в корема - адска болка понякога. Понякога моля да седна на седалката за майки. И най-грозното, което чух, беше - "Ами къде си се помъкнала с тоя корем, ма, до последно ще работи, ей, не се напечелиха. Ами вземи такси." А аз работя, наистина до последно, вече съм осми месец, защото ако съм болнични, ще ми плащат по-малко, а парите не стигат, защото плащаме наем и всичко за бебето сами купуваме, а пари за такси няма, ама върви обяснявай. И не, че има много бременни в автобусите, та да трябва непрекъснато място да се прави, ама манталитет български............. И не, че бременността е болест, ама коремът тежи, и бебето рита, и те блъскат с лакти...........
Случка номер 1 (трамвай София) - Ставам като бременна в 8 месец, на една друга млада дама бременна в 9 месец, че да не роди милата в трамвая. Всички други граждани бяха много заинтригувани от гледката.
Случка номер 2 (трамвай София) - Влизам в трамвая и тръгвам към едно свободно място (бременна 8 месец). Точно сядам и един дядка търчейки от другата страна ме удря с лакът в корема и ме изхвърля буквално от седалката чрез удара си
Слезнах плачейки от болка и обида и от страх да не би на бебето да му се е случило нещо.
Случка номер 3 (личен лекар София) - Отивам в 6 месец с 40 градуса температура, 3 дни повръщане и разстройство и тотално обезводняване при личната ми лекарка. 10 пенсионери отказват да ме пуснат в кабинета защото имали записан час отпреди 2 седмици, и защо видиш ли не съм си била записала час. Добре че личната лекарка ме видя, вдигна един скандал на всички пред кабинета и ме вкара вътре (но това стана след час чакане).
Случки в Мелбърн (бременна в 6 месец) - Заговорихме си за другият свят. Вярно никой не ми е ставал в градския транспорт в 6 месец, но просто нямаше нужда хората да стават. Винаги има места, има места и за бременни и деца на които никой друг не сяда. Ако случайно няма място, както веднъж се случи, направих една физиономия от присвиване на коремаи вкупом 10 човека станаха и ми направиха място. По улиците и автобусите хората ми се усмихваха, радваха и ме разпитваха какво ще е бебето, как се чувствам и ми пожелаваха живо и здраво бебе и леко раждане (абсолютно непознати хора). В магазина не се налага да чакаш защото ако има 2-ма човека опашка се отварят допълнителни каси.
Това мога да разкажа аз
Извод: При възможност не искам повече да бременея в БГ !
Случка номер 2 (трамвай София) - Влизам в трамвая и тръгвам към едно свободно място (бременна 8 месец). Точно сядам и един дядка търчейки от другата страна ме удря с лакът в корема и ме изхвърля буквално от седалката чрез удара си
Слезнах плачейки от болка и обида и от страх да не би на бебето да му се е случило нещо.Случка номер 3 (личен лекар София) - Отивам в 6 месец с 40 градуса температура, 3 дни повръщане и разстройство и тотално обезводняване при личната ми лекарка. 10 пенсионери отказват да ме пуснат в кабинета защото имали записан час отпреди 2 седмици, и защо видиш ли не съм си била записала час. Добре че личната лекарка ме видя, вдигна един скандал на всички пред кабинета и ме вкара вътре (но това стана след час чакане).
Случки в Мелбърн (бременна в 6 месец) - Заговорихме си за другият свят. Вярно никой не ми е ставал в градския транспорт в 6 месец, но просто нямаше нужда хората да стават. Винаги има места, има места и за бременни и деца на които никой друг не сяда. Ако случайно няма място, както веднъж се случи, направих една физиономия от присвиване на коремаи вкупом 10 човека станаха и ми направиха място. По улиците и автобусите хората ми се усмихваха, радваха и ме разпитваха какво ще е бебето, как се чувствам и ми пожелаваха живо и здраво бебе и леко раждане (абсолютно непознати хора). В магазина не се налага да чакаш защото ако има 2-ма човека опашка се отварят допълнителни каси.
Това мога да разкажа аз
Извод: При възможност не искам повече да бременея в БГ !
Беше ме срам да го ползвам, но към 5-ти месец отидох на театър и в антракта исках да отида до тоалетна. Пред мен 6 жени - една по една ги питах мога ли да мина пред тях 4 ме пуснаха, а две ми казаха, че щом те могат да чакат аз защо да не мога, а бяха жени на години. От тогава с корема напред и се карам с всички.
да се похваля - днес ходих да плащам данъци, взех малкия в кенгуруто. Пред стаята с касите - поне 50 пенсионери. Не вярвах да успея, пък и ми беше кофти да се моля да ме пуснат, но застанах най-отпред и попитах един дядо дали касите са в почивка. В този момент вратата се отвори, дядото и две баби с жестове ме поканиха да вляза преди всички, а бодигардът отвътре също ме привика. Влязохме, платих, бодигардът се радваше на малкия, малкия се хилеше и правеше театър, изобщо да ти е кеф да идеш в общината 
Та, до хора си е, не до пенсионери...
Та, до хора си е, не до пенсионери...
Винаги си ползвам предимството; дори съм вдигала хора, които не се сещат да отстъпят място 
ходихме да плащаме сметки и ни пуснаха да минем пред поне 25-30 човека, инициатори пак бяха по-младичките. Бабите ме гледаха грозно ходи обяснявай, че няма на кого да си оставя детето, а не го влача нарочно за да ползвам предимство.
Не съм имала много възможности да "тествам" възпитанието на хората, защото цяла бременност не съм се качвала в градски транспорт - мъжът ми ме караше, рядко си карах сама. А пред кабинета да е имало 1-2 жени, в магазина не ми е било проблем да си стоя на опашката.
Но пък има 1-2 случая, чак в 8-ми месец, тогава ми и пролича, и то защото улучих топли дни и ходех разкопчана: 1-я път в супера един възрастен мъж ме пусна пред него, защото си бях взела само пакет кроасани, а неговата количка беше пълна до горе - сам ми предложи, изобщо не ми е пречело да си почакам. Каза усмихнат "Само с това ли сте? Минете пред мен" и така. 
Стана ми приятно.
Друг път тръгнах да пресичам и направо спрях движението в двете ленти...
А пък на пазара веднъж с мъжа ми купувахме картофи и аз реших да си избера ябълки. Избрах си 4 ябълки, сложих ги в металния съд, който държеше жената - едно кило само бяха, но тя ги изсипа в торбата, не ми ги подаде в протегнатата ръка, заобиколи всички щайги, излезе отпред и ги подаде на мъжа ми. Е нямаше да ми се откъсне ръката от 1 кг, но... Смаях се! 
Явно съм извадила късмет.
Случвало ми се е да ми отварят или задържат вратата разни мъже, когато излизам от някъде. Е, случвало се е и да не ми обръщат внимание, но не се засягам, едно е сигурно - някой докосне ли ме дори без да иска да ме побутне лекично - жив ще го одера!
Но пък има 1-2 случая, чак в 8-ми месец, тогава ми и пролича, и то защото улучих топли дни и ходех разкопчана: 1-я път в супера един възрастен мъж ме пусна пред него, защото си бях взела само пакет кроасани, а неговата количка беше пълна до горе
- сам ми предложи, изобщо не ми е пречело да си почакам. Каза усмихнат "Само с това ли сте? Минете пред мен" и така. Стана ми приятно. Друг път тръгнах да пресичам и направо спрях движението в двете ленти...
А пък на пазара веднъж с мъжа ми купувахме картофи и аз реших да си избера ябълки. Избрах си 4 ябълки, сложих ги в металния съд, който държеше жената - едно кило само бяха, но тя ги изсипа в торбата, не ми ги подаде в протегнатата ръка, заобиколи всички щайги, излезе отпред и ги подаде на мъжа ми.
Е нямаше да ми се откъсне ръката от 1 кг, но... Смаях се! Явно съм извадила късмет.
Случвало ми се е да ми отварят или задържат вратата разни мъже, когато излизам от някъде. Е, случвало се е и да не ми обръщат внимание, но не се засягам, едно е сигурно - някой докосне ли ме дори без да иска да ме побутне лекично - жив ще го одера!
Ами до хора си е, наистина, и до възпитание!
Онзи ден бях тръгнала към лабораторията за изследвания. Аз си мисля, че може би още много не ми личи, особено като съм с по-широки дрехи, но в трамвая един възрастен мъж ми отстъпи място. Тамън се смаях и си казах "Толкова ли зле изглеждам отстрани?", същият мъж на следващата спирка помогна на една баба с бастун да се качи и изгледа мръсно човека пред мен, докато той стана и отстъпи на бабата. Всички по околните седалки бяха тийнейджъри с уокмени по ушите.
Стигнах лабораторията. Имаше две опашки - едната на регистрацията за плащане на 2-та лева и другата пред самата лаборатория. Чинно си изчаках и двете опашки, тамън дойде моят ред, когато една пенсионерка се примъкна отнякъде, изгледа мръсно и злобно опашката, заяви, че има час за 10 (часът беше 10:15, а всички на опашката чакахме там от 9:30; да не говорим, че тази лаборатория изобщо не е със запазени часове) и се опита да влезе преди мене в току що отворената врата. При други обстоятелства щях да я пусна и даже да се усмихна великодушно, но тъй като малко ми беше прилошало, нещо кипнах и като никога взех, че си потърсих правата /на човек, не на бременна/.
На излизане минах през вратата умишлено по такъв начин, че да пропусна жената, която чакаше след мене на опашката, а на въпросната пенсионерка да й препреча пътя. Незнам как точно беше станала ротацията, но когато излизах от тоалетната (две врати по-встрани) и погледнах нататък, видях, че пенсионерката я нямаше (явно успяла да влезе), а жената, която пуснах да влезе веднага след мен, още стоеше пред вратата с тъжен поглед в пространството.
Някои просто са си нахални.
Затова и аз в трамваите правя място на тези, на които им личи, че имат нужда (те по правило никога не си искат), а за натоканите и начервените си слагам тъмни очила (дори през януарските вечери) и се правя, че разглеждам забележителностите на София.
Каквото повикало, такова се обадило
Онзи ден бях тръгнала към лабораторията за изследвания. Аз си мисля, че може би още много не ми личи, особено като съм с по-широки дрехи, но в трамвая един възрастен мъж ми отстъпи място. Тамън се смаях и си казах "Толкова ли зле изглеждам отстрани?", същият мъж на следващата спирка помогна на една баба с бастун да се качи и изгледа мръсно човека пред мен, докато той стана и отстъпи на бабата. Всички по околните седалки бяха тийнейджъри с уокмени по ушите.
Стигнах лабораторията. Имаше две опашки - едната на регистрацията за плащане на 2-та лева и другата пред самата лаборатория. Чинно си изчаках и двете опашки, тамън дойде моят ред, когато една пенсионерка се примъкна отнякъде, изгледа мръсно и злобно опашката, заяви, че има час за 10 (часът беше 10:15, а всички на опашката чакахме там от 9:30; да не говорим, че тази лаборатория изобщо не е със запазени часове) и се опита да влезе преди мене в току що отворената врата. При други обстоятелства щях да я пусна и даже да се усмихна великодушно, но тъй като малко ми беше прилошало, нещо кипнах и като никога взех, че си потърсих правата /на човек, не на бременна/.
На излизане минах през вратата умишлено по такъв начин, че да пропусна жената, която чакаше след мене на опашката, а на въпросната пенсионерка да й препреча пътя. Незнам как точно беше станала ротацията, но когато излизах от тоалетната (две врати по-встрани) и погледнах нататък, видях, че пенсионерката я нямаше (явно успяла да влезе), а жената, която пуснах да влезе веднага след мен, още стоеше пред вратата с тъжен поглед в пространството.
Някои просто са си нахални.
Затова и аз в трамваите правя място на тези, на които им личи, че имат нужда (те по правило никога не си искат), а за натоканите и начервените си слагам тъмни очила (дори през януарските вечери) и се правя, че разглеждам забележителностите на София.
Каквото повикало, такова се обадило
Тука не съм видяла да има никъде такива предимства или обяви. Всички са равни, всеки си чака реда, независимо къде си, никой не се сърди. В един единствен магазин има парко място за бременни или майки с деца близо до вратата, това е е динственото, което съм видяла и от което се възползвам. Ако имаше и по други места - ами да щях да се възползвам защо не? В твоя случай определено щях да вляза преди всички други щом е било изрично казано, че може.
Трябваше да отида до личната лекарка да си взема талона, а там беше пълно с бабки, който са абонати там. Едната жена ми каза да мина и лелеееееееее, щяха да ме изядат, те всички били пред умирачка 
Друг случай:Отивам в полеклиниката на Майчин дом, за преглед , защото кашлях/а бях постъпила в болницата с бъбречна криза/ , идва и още едно момиче,което, щяха да го шият за задържане. Аз съм в осмия месец, тя май в 5-тия, но има корем и двете сме по пижами и чехли и се вижда че сме от болницата, т.е не сме добре. И си стоим ние прави и двете едвам се държим на краката си, а на пейката си стоят двама дядковци и една жена............и двадесет минути никой не ни направи място
, добре че лекарката не прие!
Та да ви кажа аз вече на тези злобни дъртаци място НЕ ПРАВЯ
Друг случай:Отивам в полеклиниката на Майчин дом, за преглед , защото кашлях/а бях постъпила в болницата с бъбречна криза/ , идва и още едно момиче,което, щяха да го шият за задържане. Аз съм в осмия месец, тя май в 5-тия, но има корем и двете сме по пижами и чехли и се вижда че сме от болницата, т.е не сме добре. И си стоим ние прави и двете едвам се държим на краката си, а на пейката си стоят двама дядковци и една жена............и двадесет минути никой не ни направи място
, добре че лекарката не прие!Та да ви кажа аз вече на тези злобни дъртаци място НЕ ПРАВЯ
в интерес на истината почти не се е налагало, хората винаги са били много мили, но ако се случи да не ми отстъпят място или ред, изобщо нищо не казвам или правя... не знам защо.. просто не мога да ида и да вдигна някой да седна аз или нещо от този род... даже и да ми е зле си трая 