Слабите дечица

Роди се 3 кг и 51 см.,на 1 год. беше 9.200кг и 86см.,а сега на 2г. и 7 мес. е едва 11.800 и 91 см
Доста е слабичък,но пък и нищо не яде,няма как да дебелее.

Две от децата ми са с поднмормено тегло. В един момент човек претръпва. 
Синът ми е почти на 7 години, а е само 21 кг. Иначе е много висок за възрастта си - 130см.
Малката ми дъщеря се роди 2 900 г, на 1 година беше 7500 г, на 2 години - 8500г. Тя върви и много дребна на ръст, в момента е 80 см. И двамата не са злояди, но ядат само, когато са гладни.  Иначе може да карат на кора хляб или салата. Не ги насилвам, оставям ги да ядат колкото поискат.

Ами аз имам позната, която захрани детето си след годинката. До тогава караше на кърма и АМ. Това било някаква схема май американска ( не съм сигурна ). Детето вече е госпожица, умна, красива, добричка... та, не се притеснявай толкова и според мен не я насилвай, защото съвсем ще я отвратиш от храната.

Вихрогонче, пробвали сме да ядем пред нея неведнъж, мъжът ми особено добре хвали храната а тя му се смее и никога не е поисквала да яде. Не 3 часа, ами и 5 часа пауза сме правили между храненията и пак не е гладна. Преди малко вече изтерясах като пак от 200 мл изпи само 40 и ревна и бута шишето. Отидох до магазина и купих хубава извара. Сложих си малко на пръста, лапна я , глътна, пак сложих, пак лапна и така около 6-7 пъти и накрая повърна всичко..... Еми, не знам къде бъркам.

Бъркаш, че й даваш храна, когато не й се яде.  Вече си към групата на майки на "злояди деца".  А това е много тежка диагноза.

А кога й се яде? Как да преценя, след като изчаквам по 4-4,5 часа между храненията. Режимът й е толкова разтеглен, че последното хранене за деня е в 3 през нощта. Тя никога не плаче, ако е гладна или да дава някакви признаци, а ние чакаме максимално много уж, за да огладнее. Как да разбера кога е гладна? И как да я храня по 5 пъти след като толкова много се отлага във времето...

Предлагаш на три часа примерно без да настояваш. Знам колко трудно постижимо е това. Моето дете беше ужас, изкарвала ме е извън кожата ми, освен че не растеше ами не и харесваше да яде. Сега не смея да се зарадвам и похваля, но нещата са мнооого различни. Пак е много слаба, но пък има апетит. Давам само домашно приготвена храна, дори пиците и сладоледите приготвям. Та нещата се обръщат в един момент, ама оставаш без нерви.

island_of_dreams, а да не би да има някаква алергия? Това, че е повърнала от изварата такива мисли ми навява, но мнението ми не е обективно, моето дете е с АБКМ и съответно все търся такива признаци. Не знам заради алергията ли, но коликите при нас продължиха много дълго време, не искаше да суче от около 4 месечна до към 9-10, хранехме се само като беше полуспяща, само тогава ставаше, нерви не ми останаха, но в последствие я кърмих до 1г и 8 месеца. С твърдата храна също винаги е била злояда, винаги е било залъгване с играчки, филмчета и т.н. докато яде. Що-годе ядеше 2 вида пюрета на Хип на тези месеци. Сега има 2 манджи, които горе-долу яде, яде зърнена каша, хляб с краставица и домати, сандвич с един пуешки салам, кроасаните с масло от лидл, солети, някои плодове и май това е.  Злоядството си има и предимства обаче  , не я влече към шоколад, сладолед и т.н., единствено бонбони харибо обича от нещата, които не съм много склонна да ѝ давам, но и тях не ги яде в грандиозни количества.

Не, няма алергия. Тя така повръща вече за трети път последните дни и то защото й присяда трошичката. Трябва всичко да е супер миниатюрно иначе се дави и повръща. Намерих един трик-като я видя че започва да се плези да се дави започвам да й търкам брадичката и й разминава, но този път не можах да спася положението. По-горе някой ме пита за плодовете- плодови пюрета отказва категорично, само веднъж на Хип сините сливи хапна половинка но не повтори. Иначе съм пробвала варена ябълка, пъпеш, круша, банан, кайсия, нектарина. Успех имах само  с кайсията, но само я ближе, а ябълката я налапва цялото парче и понякога си отгризва, но пак се дави. Малко парченце ябълка остъргано с нокът понякога гълта, но рядко. Пасирана не иска.

Пробвай да не й даваш пасирани или кашави храни, а парчета, с които да си играе и да ближе. Не я карай да яде, нека да е само на мляко, но да има възможност да си играе с храната, да я докосва и изследва.
Синът ми беше с подобни проблеми, свързани с дъвченето, на 1.2-1.4 год. се давеше от инстантна каша, ако не я пасирах допълнително. До тогава беше само и единствено на мляко. В момента е на 2.8 год. и все още не се храни нормално за възрастта си, слаб е. Много е важно да не се насилва детето и да не се пришпорва, ако не е готово за твърда храна, защото се постига обратният ефект.

Давам й да си играе с парче ябълка (защото обича като аз й давам да я гризе) или една от нейните бисквити, но не се сеща да ги лапне, а ги подмята. Ще продължавам да опитвам.

Терапевтката, при която водех сина ми за тези проблеми, казваше да му давам обелена ябълка, но цяла и с дръжката. И да го стимулирам да я помирише, да я оближе, да я докосне, да я потъркаля. Естествено, на края на цялото упражнение, става мазало и ябълката е негодна за ядене, но въпросът е да се стимулира интересът.
Също може да наредиш кукли или някакви плюшени животни, които задължително се "хранят" по ред на номерата. И много "хранителни" приказки, от типа на Житената питка, Дядо вади ряпа и пр., разказани с много драматичен глас. И в началото се започва с по 1-2 лъжици от няколко различни вида пюре, в зависимост от това, с кое си захранила. Целта не е да я нахраниш с пюрето, а да се провокират усещанията и интереса. Максимумът на тия "сеанси" е 30 мин., независимо от изяденото количество.

  Първо не се тревожете напразно! По-слабите и жилави деца и възрастни, по принцип са по-здрави от тези с наднормено тегло. Вижте нашата супер тенис звезда Григор Димитров, Нове Джокович, който днес спечели тенис турнира Уимбълдън. В момента, децата по света са заплашен от  наднормено тегло, вече и в България. Манията децата да са пълнички е от времето на войните и след тях, като се предава от баба на баба - та чак до 21-и век!

island_of_dreams, моята малка дъщеря се роди малко над 3 кг. Сега е на 5 години и е 16 кг. За справка: някои нейни връстници стигат такива кг още на 4 години. Да, обаче е енергична, бодра, усмихната, яде доста стабилно, има здраво отношение към храната и аз (макар от време на време да се зачудвам да се притеснявам ли) съм спокойна като цяло. Според мен не се тревожи - всяко дете си е различно, с различен метаболизъм. Познавам уж злояди, но по-пълни деца. Ето, за моето всички мислят, че не яде, но то си яде - просто такъв му е метаболизмът.
Не се притеснявай, защото има опасност да започнеш да напрягаш и детето на тема хранене, оттам следват проблеми с храната, които понякога остават за цял живот. Предлагай разнообразна храна и не мисли малко ли, много ли е яло детето. Гладно дете няма. Днес ще яде по-малко, утре ще има скок в растежа и няма да можеш да му насмогнеш. Не гледай другите деца! Мен са ми чудни майките, дето се фукат колко тежи детето им - много важно. Важното е единствено да е живо, здраво, да расте усмихнато и доволно от живота.
Ако детето:
1. расте здраво и боледува рядко
2. има настроение, желание за игра и занимавки
3. спи добре
4. има здравословно отношение към храната (да не бута лъжицата, да не плюе всяка хапка, да е склонно да опитва нови храни, да си яде нормално, да не преяжда, но и да не стои гладно)
значи всичко му е наред.
Ако се мръщи на яденето, бута лъжицата, има нужда да бъде забавлявано, молено, разсейвано, за да яде (все неща, дължащи се на родителска грешка), значи нещо не е наред и следва да бъде коригирано.
Не брой залците му, не се взирай във всяка хапка, не се тюхкай, че другите, видиш ли, ядат повече, че всички ядат пюрета, а твоето не, че другите харесват кухнята, а твоето не. Радвай се на детенце, предлагай му домашно сготвена, разнообразна храна. Нека времето за ядене да е време за ядене - да не се четат приказки, да няма игра, да не се пуска детско. Давай му, когато сметнеш, че е време да се учи да яде самичко, да държи плодове и да ги смуче/дъвче, да се храни само, покажи му, че му имаш доверие и знаеш, че то усеща кое е най-доброто за него (защото децата имат вродени инстинкти, които им помагат най-добре да усещат нуждите си). Изобщо отърси се от страха и следвай детето ти - нека се захрани, както предпочита (било с пюрета, било с храна от вашата); да яде, колкото му се яде; да не се насилва да яде, когато и каквото не желае. И най-важното: не го сравнявай с другите - защото винаги ще има някой, спрямо когото уж изостава и спрямо когото уж не се представя добре. Да, но това не е състезание - всяко дете се развива по различна схема, със собствено темпо и особености. Следвай го и всичко ще е наред!
Според мен започне ли майката да се взира твърде много на тема хранене, задължително изниква проблем!!!И с времето той се задълбочава. Храненето не бива да се проблематизира, ако детето си расте здраво и щастливо, пък дори то да яде по съвсем малки порции. Когато беше на 2 години нещо, моята дъщеря, след прекаран вирус ядеше символнични количества и изкара няколко месеца на АМ, бисквити и банан. Мина и това, оставих я да яде каквото желае, убедена бях, че когато е готова, отново ще прояде. Ако се бях затюхкала и бях я насилвала, вероятно завинаги нещата щяха да се скофтят.
P.S. Моят брат израсна само на месо, хляб, яйца, картофи, сладки неща и малко млечни. Буквално плодове и зеленчуци не яде вече 20 и няколко години. Ами жив и здрав е!

Допълвам се (че прочетох пак): Мисля, че твърде много се проблематизира храненето. Няма нужда от театър, толкова усилия, че чак и пиеси да се правят и на маймуни да ставате. Сядате, храните се всички дружно, държите я при вас просто. Никой да не й предлага храна, никой да не се прави на маймуна, никой да не се занимава с нея. Просто се храните на спокойствие. (а не в напрежение, защото тя не проявява интерес към храната, не е гладна, не иска да яде). И защо е това хранене в 3 часа през нощта?!...
Пак казвам: дете, умряло от глад, няма. Когато огладнее, ще си поиска по един или друг начин. Ако се инати и не поиска веднага, рано или късно ще се предаде. Но мисля, че много напрежение има на тема хранене.
Наистина има деца, които даже до 1 година и нещо САМО на кърма или САМО на АМ си живеят. И после изведнъж започват да проявяват интерес към храната. Хора всякакви.
Ето: ние сме големи, уж можем да насочим храненето си даже в здравословна посока, ама не ядем всички по една и съща схема, нали? Аз може да обичам авокадо, ти не. Аз може да мразя неща с кремообразна консистенция, ти можеш да не понасяш зърнени продукти.
Схемите, менютата са САМО ОРИЕНТИРОВЪЧНИ!!! Това не е норматив, който следва да се покрива.
Моите деца никога не са яли по схема. Яли са каквото харесват, в количестват, които са им достатъчни. Хич не ме интересува колко изяжда и изпива детето на съседката, нито че яде всеки ден на детска кухня, нито че яде каши на закуска, обяд и вечеря. Захранвала съм по интуиция и също винаги водена от детето и неговите предпочитания и готовност.
Мисля, че ако спреш да четеш и да сравняваш детето с другите деца, както и да се опитваш да го вкараш в някаква схема, всичко ще си дойде на мястото!!!

Синът ми се роди 2850, спадна до 2650. Слаб, злояд, ревлив. Сега е на 5г и 6м. от около половин година почна да проявява интерес към храната и да яде и съответно да качва. До 3г. живееше основно от АМ по около 500мл. на ден, след годинката добави и по една ябълка или парче месо или филия хляб към млякото. А съм го накарала да яде, е повърнал задължително. Винаги е бил около и под долната граница на кг., за тримесечие след годинката ми е качвал между 70 и 150гр. До лудост ме докара. И близките с коментарите си, допълнително ме сдухваха. Всичко минава, по - важното е да е здраво детето, не го насилвай, ако иска ще яде. Трудно да преодолееш притесненията си, но когато спреш да фокусираш към храната почват малко по малко да ядат.   

Някъде бях чела, че всичко е ОК ако до годинката си бебето утрои рожденното си тегло.