Слабите дечица

Темата е за децата с поднормено тегло. Не виждам защо им давате пример с хора с идеално тегло. За всеки е ясно, че то е най-доброто.

Island, не знам защо, но взех историята ти присърце още от предната тема и ще си позволя един по-дълъг пост с надеждата да съм ти полезна. Ти, разбира се, ще си прецениш какво да правиш в крайна сметка.
Първо искам да кажа, че на твое място и аз вероятно щях да съм вторачена в храната, количествата, килограмите. Много е лесно да се коментира така от страни, когато нещо не ти е до главата, но и е много трудно да си обективен, когато си изцяло потопен в един такъв проблем, като вашия. А за разрешването му според мен, в момента имаш нужда от малко повече обективност и да погледнеш ситуацията от страни.
Та, ето ти няколко предложения и идеи за това какво си мисля, че бих направила аз на твое място:
1. Първо и най-най-най-важно - ще се опитам да се успокоя. Не да спре да ми пука, няма как да стане, не да спра да се тревожа, не да спра да смятам всяко хранене, грамче и милилитърче, а да не позволявам всички тези неща да ме побъркват до степен, в която само за това мисля, само за това се тревожа. Изяденото количесвто храна или килограмите сами по себе си не са признак, че детето е здраво. Признаците са други и според тях детето ти Е здраво. Повтаряй си го постоянно и не позволявай тревогите за храната да те превземат.
2. Спри да ровиш и да сравняваш своето дете с всевъзможни таблици, другите деца, нормите, изказванията на педиатрите, кой как изглеждал на площадката и т.н. Това не ти помага по никакъв начин, само точно обратното. Гледай си детето. Повтаряй си - има ли признаци на здраво дете? Има ги. Значи всичко е наред! Само за твое успокоение ще кажа, че имам приятелка, чието дете спря да яде след като въведе твърдата храна. Тя самата ми е споделяла, че се чуди как функционира това дете изобщо. Е, сега детето й е на 3 години, храни се, здраво е, щастливо е. Няма дете, което ще се умори само от глад. Няма.
3. След като ти само се успокоиш, намисли си някакъв план за действие и го следвай поне месец, преди да решиш да пробваш нещо друго. Няма как да промениш каквото и да било за един ден или даже седмица, иска се търпение и постоянство. Не пробвай нов "номвер" всеки ден, така само объркваш детето.
4. Първото нещо, което трябва да направиш според мен, щом като почнеш с плана си, е да дадеш време не детенце да се поуспокои и да позабрави това чудо с храната. Спираш да пледлагаш нон-стоп, спират театрите, клипчетата, моленето, тикането на шишето, насилването. Тези стратегии ги пробваш вече месеци наред и ако съдя по темите ти, не помагат. Така че пробвай нещо друго, ако и да ти се струва драстично. Щом яде само мляко, давай само мляко. Не насилвай, само предлагай. Ако не иска, да не пие. Пак ти казвам, дете, което се е уморило само от глад просто НЯМА. Аз бих държала едно шише с АМ винаги на видно и достъпно за детенцето ти място и от време на време бих й насочвала вниманието към него. (Естествено, периодично подменяй млякото, ако решиш да пробваш.) Само толкова. Ако тя иска, и сама ще си вземе да пие. Ако не иска, всяко допълнително предлагане, настояване и т.н. е точно обратното на това, което целиш, а именно - детето ти да се успокои, да тушираш негативните асоциации свързани с храненето, които си създала, и то да разбере, че не е нужно да се храни на сила. В крайна сметка само да пожелае да се храни. В началото това може да означава да изпие две глътки само, но по собсвено желание и инициатива.
5. Предизвикай интерес към храната: щом пищи само като си види шишетата, смени ги с други, по възможност с картинки и т.н. После й остави едно и не я насилвай, за да не намрази и новите шишета. Демонстрирайте ядене с апетит винаги, когато можете, но не я натискайте нея да яде, тя ако иска, ще си покаже. Ако си поиска, давай само колкото тя поиска. Никакви "тъкмо е поискала да хапне, само още една лъжичка, моля те". Идеята да дадеш цяла обелена ябълка за игра е супер. Може да дадеш и морков така, синът ми цял ден се забавлява с един, накрая си беше и изгризкал доволна част от него. Пробвай да дадеш бебешка бисквитка (на Плазмон са много подходящи) да си я държи. Ако ще да я яде. Но вероятно накрая ще стигне и до устата и като усети вкуса, ако й хареса, пак ще пробва. Ако не, нищо. Важното е да има интерес.
6. Ако искаш наум смятай, претегляй и записвай всеки погълнат или не грам и милилитър, но навън показвай само едно - добре, щом не ти се яде, значи не си гладна, когато огладнееш, ето го млякото къде е, ако поискаш и от нашата храна ще ти дадем. Не си искаш? Не си гладна. Въоръжи се с търпение, не говоря за часове, вероятно ще продължи дни, ако не и седмици. Но бъди сигурна, че детето ти няма да седи гладно. Огладнее ли, ще намери начин да яде/пие мляко и повярвай ми, няма да те остави да не разбереш, че иска да яде. Не очаквай чудеса. Днес ще пожелае да изпие малко мляко, утре може пак почти нищо да не консумира. Но постепенно вероятно ще започне да консумира повече и повече храна. Докато си изяжда нормална порция може да минат месеци, но това няма значение.
7. Дори да започне да яде, не си позволявай промяна в отношението. АКо е гладна, яде и то само, докато сама иска. Ако не е, не. Нека да разбере, че нещата зависят от нея - така хем ще забрави за лошите асоциации, хем ще й хареса, че има контрол и като цяло ще се изгради едно по-здравословно отношение към храната.
8. Не забавлявай с театър, филмчета, седене в този и онзи и т.н., само и само да изяде една лъжичка. Прави това, което искаш да се случва и за в бъдеше - слагаш, предлагаш, яде. Ако не иска, прибираш. Приеми, че не всички деца са еднакви и твоето не е единственото злоядо.
И въобще, започни промяната първо и най-вече от себе си и собсвеното си отношение към проблема, защото докато ти подхождаш по един и същ начин, ще получаваш един и дъщ резултат. Позволи си да се успокоиш и покажи това и на детенцето. Нали не мислиш, че то не усеща всичкото това напрежение около храната. Няма нищо чудно, че не иска да яде.
9. Забрави за историите с операциите! Било каквото било. Сега е минало, зад гърба ви, детето ти е здраво. Докато страдаш от тоя синдром на "горкото ми детенце, оперираха го два пъти и сега не иска да яде", няма да можеш да постъпваш обективно. Гледай какво се случва сега, не какво е било преди половин година. Сега детето ти е здраво, само е злоядо.
Стана доста дълго и не знам дали въобще ще ти допаднат предложенията ми, но ако да, ще се радвам да споделиш наблюдения. И не забравяй - говорим за месеци, не за дни и седмици. Каквото и да се промени, то ще е бавно и постепенно, не изведнъж.
Давам ти един пример, който няма нищо общо с яденето, но има всичко общо с това да промениш дълбоко вкоренен навик в дете, което не иска да се раздели със стария си начин. Синът ми до 10,5 месеца заспиваше единсветно и само с разхождане на ръце по 30 минути и повече. Разреваваше се в мига, в който усетеше, че искам да го оставя в лвглото си. Искрено вярвах, че ще е така, докато започне да разбира и мога да обяснявам, ако не и след това, защото съм категорично против насилието под всякакви форми, като това да го оставя да реве, докато се научи да заспива сам (както и това да насилвам да яде, докато не се научи да гълта покорно). Е, промяната дойде, когато аз промених отношението си - казах си, че пак ще пробвам, но ще дам всичко от себе си и ще бъда постоянна. За да се случат нещата мина поне месец, а преди да посмея да кажа, че детето ми заспива само минаха сгурно 3 месеца. Но сега си заспива сам - синът ми, който мислех, че ще дундуркам едва ли не до абитуриентската. Тъй че няма невъзможни неща. Обаче се иска търпение и спокойствие.
Успех!   

И бих добавила да спреш да търсиш връзка между ниското тегло и развитието на детето.  Писала съм безброй пъти, че на годинка детето ми беше 6900. (7 по документи). Здраво, право, благодаря на Бог. 

Горе долу тези принципи започнах и аз да използвам, късно преодолях себе си и оставих детето само да почне да иска, някъде към четвъртата му година. Първоначално когато огладнееше , не се сещаше какво се случва, и че е гладен. Малко по малко разбра и почна да си казва, да си иска нещата които обичаше да яде. Имаше дни пак на филия хляб, но си я беше поискал сам. После почнах и да предлагам и нови неща, ако иска да ги опита само без да ги яде и така, сега нещата са доста по-различни. Повече време отне (година и половина), защото едната ни баба не спираше да го гони с лъжицата и да драматизира с яденето. Важно е всички близки участващи в гледането и имащи контакт с детето да приемат новия подход, за да се случат нещата по бързо.   

Още нещо което ни помогна след като почна да иска храна беше, и че му сипвах по-малки количества (колкото малките бурканчета от пюре) в по-голяма купичка. И всеки път казвах - ето мааалко супичка, а пък щом я изядеше го хвалех и му казвах колко добре си е хапнал и колко хубаво ще си поиграем защото ще има сили да ме пребори/надбяга/надскочи и тн. И сега яде по-малко като количество, но яде по собствено желание.

Pingu, и аз вече съм осъзнала, че по-добре 2 хапки, но изядени с мерак, отколкото цяла порция, изядена на сила. Адски нечовешко ми е да тъпча дете с храна вече.

Неудобно ми е и се срамувам да споделя, но ще го направя. Когато детето ми се роди и го оперираха, отслабна още повече. Беше 2100 гр., сбръчкано, белеха й се пръстите, бяха й извели анус-претер (акаше през дупка на корема в пликче). Толкова много се изплаших, че получих психично разстройство и се наложи да посещавам психиатър, поставяха ми инжекции за успокоение  и пиех 6 вида хапчета по схема. Мислих си, че детето е тотално увредено, защото някой ми беше вкарал мухата, че причината за това състояние е недостатъчен приток на кислород, ( първият ми психиатър ми каза "Еми липса на кислород, ей ги тези пред вратата ми повечето са от такова"... смених го веднага)няма да навлизам в подробности. Веднага си помислих, че от кислорода най-много страда мозъка и реших...., че детето е увредено. Че ще има най-малкото ДЦП или умствено изоставане. Треперех, когато трябваше да й сменям торбичката и виждах едно парче от червото на корема й. А тя слаба, слаба, само едни криви крачета. Доста време не се хранеше, за да могат да заздравеят червата и да се възвърне перисталтиката. При първата операция изкара 20 дена на легло в болницата на системи глюкоза. След изписването имахме пак два пъти влизане за по 10 дни за усложнения и в 4 месец я оперираха по спешност, повръщаше тревно-зелени материи, анус-претерът не отделяше... Едва я спасиха, наложи се предсрочно да свържат червата и от тогава ака през дупето. Пак имаше три седмици на ситеми и после много по малко захранване с мялко, като казвам малко- по 20 мл на хранене в 4-ти месец и това две седмици поне, после по 30 мл и така бавно увеличавахме. До ден днешен не съм убедена, че нещата са съвсем нормализирани, тъй като акитата са доста кашави, но лекарите нищо конкретно не казват за това. Не знам дали от престоя в болницата, възстановяването ли , какво ли, но тя много късно започна да контактува, да държи играчка, бяхме полудели от притеснение, беше си неадекватна дълго време. И сега макар на 9,5 месеца е като малко бебе, само дето може да седи и да стои права в кошарата, играе с играчки, но не е като 9-месечно дете. Защо ви разказвам всичко това?? Ами от всички тези преживелици аз получих траен страх. Аз се паникьосвам. Събуждам се в паника, сутрин се будя обляна в пот, плача, страх ме е да оставам сама. А имайте предвид винаги съм била много борбена и самостоятелна още от ученичка, справям се с всичко, не съм разчитала никога на помощ. Да, но.... Докато бях на лекарства за детето не се грижех аз. Аз бях в другата стая полуупоена, спяща. За детето се грижеше свекъра ми, детето се привърза най-много към него. Да е жив и здрав , много ми помага! Всеки ден идва и помага. Но, свикнахме детето още от 3-4 месец да яде с клипчета и телевизия. С времето ставаха все по-шумни и динамични, защото й омръзваха и всячески се опитвахме да я баламосаме и да й отвлечем вниманието. Правим го и до днес, защото само така яде. И то не винаги. Осъзнавам напълно колко грешно е това, но отучването ще отнеме време, през което тя няма да се храни, а е толкова слаба че пропуснатите хранения веднага си проличават- сваля веднага. Вкарали сме се в един омагьосан кръг, а най-страшното е, че аз пак се влошавам. Трудно ми е да приема, че родих детето такова, каквото е. Само за това говоря на мъжа си, само това чета, само това мисля и сънувам. Обсебена съм и не мога да се позная в какво съм се превърнала. Все едно съм друг човек. Постоянно търся да намеря и други като нас, а щом ги намеря (въпреки, че са един-двама) си казвам "Ето, няма оправия. Те са вече на еди колко си годинки и са още така." и се вцепенявам и започвам да плача и всичко пак се завърта като грамофон. Страх ме е, че детето няма да е като другите. А още повече ме е страх, че си навлякох психични проблеми, от които трудно ще се освободя. Написах всичко това, защото имах нужда да споделя. Още повече, че е анонимно. С познатите си не говоря. Какво бих могла да им кажа, като няма да ме разберат.

island_of_dreams, много тъжно ми стана за всичко, което си преживяла! Мога само да почувствам болката ти, да се опитам да разбера страховете ти, да си представя през какво сте минали и какво си преживяла!
Няма защо да се срамуваш, нито да ти е неудобно!Не си направила нищо лошо или нередно!!!
Мисля, че трябва да тръгнеш оттук:
Според мен ти чувстваш някаква вина, защото си родила точно такова дете. Вероятно търсиш причината в себе си, вероятно се питаш къде и какво си сгрешила, че да се стигне дотук, как може да си го провокирала. Отговорът е: никак!!! Нямаш вина, няма и от какво да се срамуваш! Всичко, което преживяваш, всички страхове са нормални предвид обстоятелствата. Според мен трябва да потърсиш помощ от специалист (психотерапевт), който да ти помогне да преодолееш вината, да се справиш със страховете си и да осъзнаеш, че всичко лошо е зад гърба ви и че предстоят само хубави неща. Така ще можеш наистина да се радваш на детенцето си и на живота!
Че не си могла да се грижиш за детето си, защото травмата за теб е била огромна, също не е срамно. На всеки може да се случи - не сме машини, хора сме!
Чудесно е, че си имала близък човек, който да поеме грижата за детето в този момент! Естествено е той да действа както намери за правилно!
Какво по-хубаво от това, че детенцето си има такъв чудесен дядо?
Не отлагай, потърси специалист! Твърде тежко е бремето на страховете ти, смазва те, не продължавай да го носиш сама!!!!
Никой не е като никой, защото всяка болка, всяко страдание е толкова индивидуално и лично, че и да има хора с подобна съдба, пак болката е лична, пак човек сам трябва да се справи с обстоятелствата, пак те касаят само и единствено него и той е този, който трябва да намери сили да продължи.
Погрижи се за себе си, върни си живота и ще видиш как всичко ще започне да си идва на място!
И сподели с близките си, не носи цялото това бреме сама, поискай подкрепа и помощ!!!!
P.S. Когато съм била на около годинка и вече съм можела да ходя самостоятелно, съм се заляла с кофа вряла вода и съм била в тежко състояние, в болница и на системи. От всичко това, от залежаването и преживения стрес, буквално съм забравила да ходя (а иначе съм се развивала много добре). Майка ми ми е разказвала как е трябвало да се уча да ходя наново.
Една случка, един престой толкова драстично ми се е отразил. Смятай! А при твоето дете има цялостен проблем, няколко престоя, вероятно и тялото не е получавало достатъчно хранителни вещества, след като с червата не всичко е било наред. Да не говорим пък колко стрес е това - смяна на обстановка, лекарства, операции, непознати хора....
Нормално е детенце да не се развива по схема и да му трябва повече време да навакса. Нормално е да е изживявало стрес, от който да трябва време да се възстанови. Не го сравнявай с другите деца, защото едно, че всяко дете си е различно, второ, че никое от тях не е минало през същото. Ако детенце всеки ден по малко се отваря за света и търси път за комуникация, придобива нови умения, издава нови звуци, ако днес е по-напред в развитието си спрямо преди месец, значи всичко е наред.
А такива лекари, дето ги говорят подобни неща, изобщо не заслужават даже да бъдат коментирани!!!

С това трябваше да започнеш.
Като начало - не се обвинявай, не всичко можем да контролираме. Съдба.
За другото - не сравнявай детето си. Намери си лекар, който е специалист в областта, защото детето изисква специални грижи. Не се води по общите съвети на родители, чиито деца са без здравословни проблеми. Нещата са много различни.
Моето дете има проблем с очите. Ами няма как да я сравнявам с тези, които са със здрави очи. Осигуряваш лечение, консултации, въобще най-доброто, което можеш да направиш за детето.

island_of_dreams, няма от какво да се срамуваш! За нищо не си виновна ти.
Не се сърди, човече ти е казала всичко онова, което мисля и аз. Намерете добър специалист, който да ви помогне. Желая ти много кураж и вяра, че колкото и време да отнеме, нещата ще се оправят.

За съжаление и лекарите вече много често вдигат ръце и те карат да престанеш да ги търсиш, ако не са те накарали преди това сам да се откажеш.

island_of_dreams, не знам дали си попадала на тази тема, аз самата не съм я чела цялата, но на последните страници има споделени добри новини. И това предвид, че темата е стара. Не се отчайвай, докато има надежда нещата да се подобрят.

С най-добри чувства потърси консултация с психолог, за да ти помогне да преодолееш ужаса в теб. Детето ти е здраво и нормално, повтаряй си го всекидневно. Преживели сте много и не ти е било леко. Не се обвинявай, нямаш вина за случилото се. 
И моя син ядеше само на клипчета и с 300 маймунджилъци, той реално не съзнаваше, че яде. Той ревеше защото го карам да яде, аз рева защото той не яде. Първата ни педиатърка, ме хокаше и плашеше, че качва малко, втората ни когато и споделях, че не яде го качваше на кантара и виждаше, че е качил 70-80гр., изправяше го до метъра -виждаше и там +1-2см., и казваше ОК си е, да слаб е, дребен е, но не го тормози и права е била жената, макар и да не ми даваше повече съвети. Водих го и на гастроентеролог, той ме съветваше същото, не го насилвай. Срам ме, но взех решение наистина да спра този цирк и тормоз (и преди се бях опитвала), един ден когато му ударих шамар заради поредната останала не докосната порция. Бавно се случиха нещата при нас, още повече, че му открихме и хеликобактер пилори, която допълнително пък създава проблеми при него, като подувания, киселини и др. Не можехме да приложим лечение с антибиотици, защото не се хранеше. Година отне докато почне сам да иска. През тази година, само предлагах, всеки път различно, малки порции, ако изяде нещо - чудесно, ако не на следващото (много трудно ми беше да не реагирам и да задържа новата тактика), но бабата продължаваше да драматизира и да го кара да яде, а той беше до толкова отвратен вече от храната че повръщаше един два пъти седмично.

Виждам, че сте около годинката - предлагай каквото яде макар и по малко - мляко, месо, варени и сурови зеленчуци, плодове, филии хляб, бисквитки. Смени лъжиците, вилиците, чинии - всичко от което се храни, с ново шарено. Остави детето да пробва само да яде разни кремчета, кисело мляко, плодово такова. . Кекс можеш да направиш в тези силиконови форми с животни или коли.  В началото ще е много трудно, почти нищо няма да влиза в устата, но е важно да не реагираш, да останеш поне външно спокойна. Редях в чинията по 3 неща, едното беше задължително от малкото неща които ядеше. Слагах в определени чсове, за 30-40мин. и толкова. Малко по малко и той и аз се учехме, аз да не истерясвам, той че няма да се случи нищо ако не яде. Когато свикна, че няма драма ако не яде, почнах да го питам не му ли е любопитно какъв вкус има моркова например и ако иска да опита, ако не му хареса може да го изплюе и няма да му предлагам повече и така и правех ако нещо не му харесаше не му го предлагах. До преди половин година ядеше само месо, картофи, ориз и хляб, от плодовете ябълки, макар и в количества като за врабче. Ние ядяхме пред него плодове и зеленчуци без да му предлагаме. Първоначално нищо, после почна да си взима по едно две парченца, а ние го питахме дали му харесва, ако кажеше да, го питахме дали иска - един път искаше, един път не. В началото отслабна много, до толкова, че панталони р-р 12-18м. ставаха в кръста на 4+ годишното ми дете, казваше ми че е уморен, казвах му, че ако хапне малко няма да е уморен, но избора е негов. Периодично му пусках изследвания, да следя състоянието му. Интересното беше, че въпреки не яденето и отслабването, показателите бяха добри, нямаше отклонения и това ме успокояваше. Сега е на 5г.6м. яде  почти всичко, горе долу в нормални порции, навакса с килограмите и ръста.


Сега се замислих, че единственото нещо което наистина желаеше бяха гумените бонбони. Защо, защото с тях не го насилвах - даже го ограничавах.

Ей това ми е много нечовешко вече на мен. Все пак храним съзнателни същества и това да ги пълним като тенджера не трябва да се случва.

Ама тя нищо не яде, как да предложа каквото яде? Освен това няма как да я оставя сама да яде кремче или плодово мляко, как да стане това, тя не може да държи лъжица, а с ръце няма изобщо да си го сложи в устата. Явно наистина много изоставаме щом мислите, че тя ще може да прави това сама (( И ми става още по-мъчно....

Затова казвам, че се осъзнах късно, много късно. Яд ме много на мен си, за това което му причиних, но го преодоляхме. И бабите видяха, че гоненето с лъжицата и всичките циркове дето спретвахме не действат и не доведоха до нищо добро. Нито качваше, нито растеше до тогава, ако имахме късмет да сме на долната граница, беше чудо. Сега е 116см и 20кг., номера на обувките му се качи до 29ти, в началото на лятото му купихме сандали, вече почнаха да малеят.

Около годинката, бях почнала с това да му давам сам да яде, и ядеше макар и малко. Но всички почнаха, да пеят в един глас колко е малък, гърчав, не говори (за ходенето нищо не можеха да кажат, защото проходи на 11м. сам) и че така му вредя, трябвало аз да го храня. Защо не се намери един тогава да ми удари два шамара и да ми каже да не ги слушам.

Това което установих сама за себе си е, че трябва да се доверявам на детето, не на бабите му. Защото когато почнат да ти говорят само едно и също, само за това да питат и  почваш да вярваш в него.  Ако тогава се бях доверила на детето, нямаше да минем през този ужас. За съжаление трябваше да си науча урока по трудния начин.


И моя не държеше лъжица сам, когато започнах, камо ли да си уцели устата, мазането беше пълно, 90% сигурно от храната беше по пода, стола и него. Оставях го само по памперс. Първо му я давах да си играе с нея, да я разглежда да я лапа, понякога с втора лъжичка му давах и аз. Плодове, зеленчуци, месо на парченца и пред него да ги разглежда, ако иска да вземе да пипне да опита. Тогава бях чела тема за захранване водено от бебето или нещо такова. И много ми хареса идеята и почнах така, но тогава се включиха баббите и аз поддадох.