Кога проговориха децата ви?

Ти би предпочела, но когато има входирана жалба срещу теб в РИО, в МОН и при директора на учебното заведение от родител, който твърди, че нарушаваш правата на детето му, навлизаш в личното му пространство и накърняваш психичното равновесие на семейството им, се научаваш да мълчиш.
Отделно и от страна на директора, и от РИО позивната е: НЯМАШ ПРАВО.

В случая това ,че ще се сложи диагноза нищо не променя.Защото универсално хапче няма.
Липсата на диагноза също нищо не променя.Защото с порастването раликата между него и другите деца ще е очевидна и без диагноза.
В случая „оправянето” на проблема се проточва във времето.И на кого ще му е приятно 6г му дете да се учи на словоред и звуци,а другите да пишат букви,защото до 4г е чакал да върже изречение.
И ,какво ще стане ,ако на 2г отиде на логопед.Без нужда.Както се посещава ортопед.Не защото е очивидно кривокрако,а да не би да има нещо и майката да не го види.

Лл трябва да си прави прегледите съвество, а не да ги претупва, ама то вече май това е лукс, нали все бързат. Аз разбирам и многократно съм изпитвала страха от това какво ще ми каже лекарят, когато се наложи да водя дете или за мен да се търси допълнителна консултация, че ще струпа сто диагнози, но при децата всяко изпускане на времето е трудно да се навакса после.

Не е вярно, че нищо не се променя. Напротив. Променя се и още как. Знаеш ли как се променя дете с ГРР за една година работа с логопед, психолог и целенасочени и одобрени от родителите действия на педагога в ДГ?

Диагнозата е ориентир, тя е код, под който е описан комплекс от симптоми. Просто така са организирани нещата, че това са описания в медицинската номенклатура, в случая МКБ-10. Специалистите са длъжни да работят с този класификатор, защото така се издават всички документи. Същото е като с нормативните документи в счетоводството примерно - счетоводителят знае какво означава и какво се "случва" там.

Касита, надявам се все пак при запитване от родителя за детето, учителят да може да изкаже личното си мнение.
За мен личната лекарка е човекът, който отговаря за физическото здраве на детето ми. Колкото и добър лекар да е, отклоненията в развитието не винаги са лесно различими. Учителя прекарва 8 часа с детето 5 дни в седмицата, а личната лекарка - не повече от 15-20 минути, когато го заведеш и обикновено е болно.

Не съм се изразила правилно.Имах предвид същото,че ако не се работи с детето само диагноззата не помага с нищо.Понякога и лутането в диагнозите също забавя лечението.Но каквато и да е тя най-малко може да се работи с логопед.

А педиатърът на детето отговаря не само за кашлянето и повръщането, а и за неврологичното и психичното здраве. И никакъв не е проблем вместо да чакаме педагога в детската градина да ни каже, да си заведем детето при педиатъра специално за примерно неговоренето. Виж друг е въпросът, ако той неглижира, но ние може и да досаждаме, така както досаждаме за кашлицата. Защото педиатърът ще види и другите симптоми в развитието на детето.

Защо според вас има неглижиране? Аз ще ви кажа- поради незнание.

Не е проблем, разбира се. Но ако родителите не забележат нещо специфично? Аз бих предпочела да ми обърнат внимание 

Е, аз като заведох и споделих на ЛЛ, че детето не говори, какво се промени? Нищо. Отговора беше- виж, щом чува ще проговори. Аз си търся сама специалисти, които да кажат къде точно е проблема.

йоко, и при моето дете беше така, но това не променя факта че трябва да търсим лекаря за проблема, а не педагога.
ant G , а на мен са ми интересни родители, които не забелязват толкова значим проблем като говора, а в същото време и тук във форума масово се интересуват от вида на пелените на детето, на количката и др. подобни

О, аз спрях да питам какво и що да направя. Сама търся решението. Водя го само ако е болен до толкова, че да ми трябва болничен.

Интересна тема се получи!

Привет!
С радост ще отговоря на въпроса ти. Разбирам любопитството и това, че си "загрижена", но не разбирам защо задаваш въпросът си така сякаш вече детето ми вече има проблем (както и да е)?  Първо съм работила не малко години с деца (всякакви) на възраст между 2 и 7 години и имам известни наблюдения още преди да имам свое дете. През това време разбрах, че всяко дете е различно и не бива да бъдат сравнявани и поставяни в рамки - моето дете, твоето дете. Второ образованието ми е биологично и все пак смятам, че съм добре информирана или ако не съм при съмнение мога лесно да се информирам и да си отсея нужната и точна информация по темата. И не на последно място смятам, че познавам детето си много добре и знам в каква среда расте. Не смятам, че възрастта на проговаряне е основен и единствен фактор, който да е индикатор на подобен тип проблем. Аз лично съм проговорила много рано, но пак се налагаше посещение при специалист, защото имах говорен дефект при изговаряне на буквата "р". Познавам хора, който са проговорили на 3-4 годишна възраст (вече са големи хора с деца), те не са посещавали такъв специалист и не очевидно не е и било нужно. Да не говорим, че съм срещала в практиката си деца, които на 7 години още говорят на бебшки и ми се е струвало странно и едва ли не за специалист, но осъзнах, че на тях така им се говори, а те са си съвсем наред.  Знам, че детето ми чува много добре, няма проблем с не вербалната комуникация, въпреки, че не прави изречения все пак ми отговаря с да или не и ако желае нещо се опитва да каже какво е, че понякога дори го успява да го каже с една дума, а не само показва, тананика си познати мелодии и редовно говори на неговият си език, разпознава някои животни и може да ги назовава, ЛЛ не смята, че има проблем (питала съм я). Има една камара други фактори, които "пречат" на детето да проговори по-рано, като това, че не посещава ясла, често без да се налага да ми казва аз знам какво иска, няма по-голям брат или сестра и тъй като аз първа родих в кръга си от приятели, за съжаление не познавам много майки с по-големи или поне проговорили деца, с които често да общува (това не значи, че ние не му говорим и не го стимулираме). Всички тези пречещи фактори не са константа и не са валидни за други деца, но това е моето си дете и моето обяснение за ситуацията. Когато се почувства готово и уверено ще го направи и този момент не е далеч. Надявам се да съм отговорила изчерпателно на запитването Smile