Уважение, толерантност, такт

  • 12 501
  • 172
  •   1
Отговори
  • В Космоса
  • Мнения: 9 882
Припокриват ли се?
Може ли да уважавате някой, а да не сте толерантни и такични към него и обратното?
Защо уважавате хората? Защо не ги уважавате?
Уважавате ли човека само заради това, че е човек, като вас?

И т.н. Grinning

# 1
  • Мнения: 3 784
Помислих си, че темата ще е от типа "защо ги няма във форума?".  Laughing

Не може да си тактичен към един човек, или ти си тактичен като човек, или не си.

Не разбирам толерантността в заглавието - какво ще рече да си толерантен към някого?

А уважението се заслужава, не идва по подразбиране.

# 2
  • В Космоса
  • Мнения: 9 882
Толерантен към живота, порядките, навиците на отсрещния. Без да го съдиш или да се опитваш да го променяш. Ако постоянно се месиш в живота на някой, без той да го иска, а напротив...

"Не може да си тактичен към един човек, или ти си тактичен като човек, или не си."
Случва се. Laughing

# 3
  • Мнения: X
Толерантен към живота, порядките, навиците на отсрещния. Без да го съдиш или да се опитваш да го променяш. Ако постоянно се месиш в живота на някой, без той да го иска, а напротив...


Това е липса на такт (тактично казано), а не нетолерантност.

Ники, аз мога да съм тактична към някой и съвсем нетактична към друг. И в двата случая е умишлено.

# 4
  • София
  • Мнения: 5 197
"Уважение всекиму , страх никому"
В днешно време думите Уважение, толерантност, такт , губят всякаква стойност...
Пълна анархия

# 5
  • Мнения: 8 163
Уважавам хората, които го заслужават.

Проявявам толерантност към виждания и прояви, които не нарушават обществения мир и ред.

Старая се да бъда тактична, но и да казвам истината.

# 6
  • Мнения: 11 962

Може да си тактичен към един и не толкова към друг.

Например- облекло на чучело.Ако е върху някоя не толкова близка колежка, тактично ще си замълча, ако е по-близка- ще се опитам да и кажа мнението си, но само след запитване, ако е върху най-близката ми приятелка или член от с-вото, може и на нищо да го направя.

С по-малко познати хора се съобразявам повече, не се отварят теми, които може и да са болезнени за някого/ разводи, липса на деца, липса на образование, болести, наднормено тегло и т.н./
Ако е сред близки- коментираме си и още как.

Във форума и на обществено място казваме "роми", но разговорно си казваме "цигани", защото особено за моето поколение това е названието и не е задължително да има негативна отсянка:

Цыганы шумною толпой
По Бессарабии кочуют.


Толерантност- тази дума ми е малко как да кажа...винаги съм я свързвала с известна доза лицемерие.
Ако по естествен начин приемаш човек или явление, това не е толерантност, това е обичайно поведение.

Уважение се заслужава. Не се дължи по презумпция.Но все пак, у децата следва да се възпитава уважение към труда дори и на най-ниските слоеве, към училището, към учителите, а дали ще ги разочароват по-късно, това е др. тема

# 7
  • Мнения: 12 473
Уважавам тези, които смятам че заслужават уважение. Толерантна съм към всичко и всички. Старая се и да съм тактична, докато не се навлезе на твърде лична територия. Тогава съм пряма, дори рязка. Но не осъждам и обвинявам.

# 8
  • Мнения: 1 793
На мен ми прави впечатление, че напоследък почти всеки интелектуален спор и несъгласие с някого се приемат като съдене, нетолерантност, неразбиране и лична нападка. И се вади тежката артилерия на обиденост - "не ме съдете, не хвърляйте камъни" и подобни библейски образи.

Аз обичам да философствам и да мисля и споря за идеи, но това вече почти не е възможно, защото щом не съм съгласна с нечии идеи и се обоснова - излизам нетолерантна с неговото мислене. Направо човешките му права са нарушени от това. Никакво деление нямат някои хора между себе си и идеите си, критиката към идеите се приема като лична.

Или пък за такта - настояват да им кажеш истината, "дори да е неприятна" - после се обиждат.

Старая се да съм възпитана, това е. Но ми се струва, че някаква инфантилност броди и вече всеки иска да е постоянно одобряван, гален с перце, уважаван дори и когато системно е гад и тактично да се съгласяваш с всичко, което сервира егото му. Това е позитивното отношение - много усмивки, никаква дълбочина - и на практика - безразличие.

# 9
  • Мнения: 12 473
Негативна, и аз обичам конструктивните и дълбоки ..дискусии. Спорът е налагане на мнение и его. В една сериозна и аргументирана дискусия мога да обърна мнението си- но в спор едва ли..)

# 10
  • Мнения: 4 841
Уважението при мен се заслужава. И не винаги е абсолютно. Тоест, мога да уважавам някого за постиженията му в определена област, но да го смятам за неприятен човек, когото не бих искала да имам в личното си обкръжение. Ила да не одобрявам същия човек в друго амплоа. Например бестящ финансист, но лош министър; или любим и талантлив творец, но с дразнещо публично поведение.

Тактичността е елемент от доброто възпитание. Обикновено зрелият човек много добре може да прецени кога как е уместно да се държи, съответно при какви обстоятелства да прекрачва собствените си граници за приемливо поведение. Тактична съм винаги, когато е необходимо, и когато не се прекрачват личните ми граници на търпимост.

Толерантността в съвременният ѝ полит-коректен смисъл, е пълна глупост. Няма как човек да е толерантен към глупостта, наглостта, пошлостта и простотията, облечени във формата на "себеизразяване" и "индивидулност" Stop Мързел, черногледство, безотговорност, непрекъснато мрънкане, готованство и липса на инициативност - това са все неща, към които няма как да съм толерантна. А пък към неграмотното писане и изразяване - съвсем.

Това да си "толерантен" към някого предпоставя, че ти с нещо си повече от него, но видиш ли - понеже си много добричък, приемаш го, "толерантно"  Outta Joint




# 11
  • Мнения: 1 793
Негативна, и аз обичам конструктивните и дълбоки ..дискусии. Спорът е налагане на мнение и его. В една сериозна и аргументирана дискусия мога да обърна мнението си- но в спор едва ли..)

Добре, да кажем дискусия вместо спор.


BirdsFlu  bouquet

# 12
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Не, не се припокриват.
Уважението е дълбоко човешко отношение.
Толерантността е модернистична извратения,
повикана да замени усилието на уважението
с привидност.
Тактичността е техниката на отношение - из-
ползва се според случая, а и не се владее от
всички в еднаква степен.

# 13
  • Мнения: X
Науччих по трудния начин, че когато си тактичен и толерантен, спират да те уважават и ти се качват на главата

По-добре за такива близки и познати да ти имат страх, мже да е наложено и фалшиво този вид уважение, но е за предпочитане

# 14
  • Мнения: 30 802
На мен ми прави впечатление, че напоследък почти всеки интелектуален спор и несъгласие с някого се приемат като съдене, нетолерантност, неразбиране и лична нападка. И се вади тежката артилерия на обиденост - "не ме съдете, не хвърляйте камъни" и подобни библейски образи.

Аз обичам да философствам и да мисля и споря за идеи, но това вече почти не е възможно, защото щом не съм съгласна с нечии идеи и се обоснова - излизам нетолерантна с неговото мислене. Направо човешките му права са нарушени от това. Никакво деление нямат някои хора между себе си и идеите си, критиката към идеите се приема като лична.

Или пък за такта - настояват да им кажеш истината, "дори да е неприятна" - после се обиждат.

Старая се да съм възпитана, това е. Но ми се струва, че някаква инфантилност броди и вече всеки иска да е постоянно одобряван, гален с перце, уважаван дори и когато системно е гад и тактично да се съгласяваш с всичко, което сервира егото му. Това е позитивното отношение - много усмивки, никаква дълбочина - и на практика - безразличие.

Цитирам в цялост, защото е и моето мнение. В момента в американските университети тече някаква кампания да се лепят лепенки с trigger warnings върху книги и учебници, които може да разтревожат някого.

Общи условия

Активация на акаунт