Уважение, толерантност, такт

Има го и този момент. Възпитаността пък минава за слабост на характера или за преструвки/префърцуненост.

На мен не ми харесва напоследък тенденцията да сме твърде толерантни. В някои случаи не можеш да изкажеш мнението си дори. Наболял пример в нашата страна е, как ни налагат да сме толерантни към ромското население в страната.

Друг проблем също е, че хората много са се изнежили и са много чувствителни на всякакви теми. Съгласна съм с мненията преди мен, че много хора не искат да чуят истината. В този смисъл общуването става много непълноценно. Смятам, че има много мъдрост в израза, че в спора се ражда истината. Далеч съм от мнението, че ще убедя опонента си да стане вегетарианец, да иде на гей парад и т.н., но със сигурност обогатяваш опонента в спора с факти, които той, може би не е знаел и има повод да си помисли над тях.

Третото, което се сещам е (може и да звучи малко отнесено) възпитанието и толерантността е функция на отношението на човек към самия себе си. Тоест, ако човек не се приема, постоянно се критикува, не се обича безрезервно, не се уважава, той така ще се държи и към останалите. Дори наглите, които изглеждат с голямо самочувствие и не проявяват уважение, за мен това са хора, които не уважават преди всичко себе си. Много жалко за такива хора.

За мен трябва да подхождаме с приемане на волята на индивида до нас, ако не нарушава основните ни права (свобода и собственост) и да обичаме себе си, близките ни, природата и т.н. Без обич в сърцето, няма как. Без обич в сърцето и уважението и толерантостта са просто поза.

Понеже започнахме вчера една дискусията (м/у другото, от онези приятните, когато различното мнение не се приема като лично отношение ), точно за подобен казус стана въпрос и другата позиция беше, че може да е много добър професионалист, но ако е гадняр и се отнася лошо, няма как да го уважаваш.
Моята позиция в началото беше, че човек следва да се уважава на едно елементарно ниво, за това, че е човек, индивид, точно като теб. Но след като подискутирахме реших, че бъркам уважението с нещо друго. Но какво?
Толерантността и тактичноста, за мен са свързани с уважението, точна на ей това минимално дължимо (уважение) към другите.


Не ви допада понятието "толерантност". За мен си е много на място формулирано и нито виждам лицемерие, нито нещо друго. Премам я като едно осъзнаване, че всички сме различни, но тези различия не бива да ни карат да отхвърляме нечии виждания за нещата, а да ги приемаме с разбиране.
Но, смятам, че е трудно постижима и не съществува в чист вид.

Уважавам заслужаващите според  мен да се уважават.
Което няма  общи с толерантността,която е признак на
слабост, както няма общо с такта който е умението за
премерена според случая комуникация.

Какво разбиране за етнокултурната особеност дъщерята да се спре от училище с първата менструация, защото трябва да се жени и да ражда..... За ромите образованието не било приоритет - във времената, когато са се търсели калайджии, бръснари, овчари  - и българите са били точно толкова необразовани, колкото и ромите - е било напълно все тая, но днес?  Толерантността отглежда неграмотни, бедни, гладни, които нападат и грабят, и се самовъзпроизвеждат с ужасяваща скорост... пък разни дебили ни успокояват, че много раждали, но пък понеже били прости и нямали добро медицинско обслужване, та умирали рано.... Ужас.
Не е ли по-добре насила да ги вкарват в релси, насила на училище, пълно преследване на самозаселване в отвратителни гета - това е едно от проявленията на толерантността днес http://intrigi.bg/ckfinder/userfiles/images/1%28245%29.jpg

Възпитана, тактична и уважаваща съм до един момент. След това ставам само възпитана, т.е. възпитано пращам неприятния за мен човек на майната си.
Не мога да уважавам всички.

На мен не ми допада съдържанието, с което се опитват да натоварят това понятие. Лицемерната политкоректност, която се опитват да наложат и у нас.
От една страна, не съм против, защото трябва да има някакви цивилизовани граници в отношенията с хората, макар и наложени отвън - къде с благо, къде с малко кьотек. По-добре лицемерна толерантност, отколкото никаква.
От друга страна обаче, дразни ме комсомолщината в цялата тази работа. Отчита се една дейност, някакви никакви или половинчати резултати, ама се брои изпълнена заръка на Партията, упс, извинете, на ЕС, и всичко ни е цветя и рози, а хората се обичат като братя. Но само привидно, само на повърхността. Отдолу си бълбукат все старите отношения, наслагвани от историята, географията и манталитета, и всеки момент могат да изригнат в грозни прояви.
И какъв е смисълът тогава? Освен да се усвоят едни пари, де.
Или си човек, или не си. Или си толерантен, или не си. Най-вероятно не си, не и към всички, а само когато и към когото ти си решиш. И, най-важното - нулева толерантност към всички, които мислят различно от теб, и особено към нетолерантните!  

Не е добре да нарушаваш свободата на възрастни хора, според мен. Ако един човек не иска да е образован, насила можеш да го затвориш в сградата на училището, но не можеш да го научиш. Проблемът тук е в социалната политика и в принципите на демокрацията. Ако някой не е заслужил даден ресурс, няма причина да го получава. С други думи, аз съм против всякакви помощи – социални, детски, държавно здравеопазване и т.н. Един необразован човек изпаднал в ситуация, в която сам ще трябва да мисли, от къде да си набави ресурси, за да си осигури живот или ще работи ниско квалифициран труд и ще си е необразован, (което е ок, не може всички да сме еднакви) или ще се образова и ще стане специалист в дадена област. И така... насила се взема, но насила не се дава...

Как' Сийке, хубав пост!

Такива спорове не са интелектуални и участниците в тях не са интелигентни.
Пък аз не държа да съм тактична. 

Горните термини са съотнесени към хората, доколкото разбирам от темата до тук. Затова и ще поразсъждавам на глас в тази насока.

Уважение е налице, когато цениш дадена личност, което означава, че такова не се изпитва към всеки и не всеки го заслужава.

Толерантността е нещо различно. Тя е по- скоро търпимост към чуждото /виждане, вкус, поведение/ и е по- често качество на своя носител, а не зависи от субекта, с който се комуникира. Тя се отнася към поведението, отношението, подхода на даден индивид към околните и техните проявления. Също така тя е недискриминиране на по- слабия, на онзи, който е в по- неизгодна позиция.
Често толерантносттта се свързва погрешно с това:
Това не е толерантност, а страхливост. Да си толерантен не означава да нямаш мнение или да не го изразяваш, а да го изразиш така, че да оставиш на другия право и той да има свое такова и да го отстоява, без да си груб.

Тактичността е също качество на индивида, не израз на отношението му към различните хора. Тя е деликатност, възпитание и принципно човек е или повече или по- малко тактичен. А не тактичен към едни и нетактичен към други хора.

Разликата в отношението към различните хора е по- скоро израз на уважението към тях, в рамките на обсъжданите термини.
Тактичните и толерантни хора са способни да комуникират възпитано и интелигентно и с хора, които не уважават.
За мен човек не може да е "уважителен". Това е неприемливо определение за качество. Той, обаче, може да е тактичен и толерантен. "Уважавам" е глагол, не прилагателно. За разлика от тактичен и толерантен, които са качествени признаци.

Judy, съгласна съм стеб, за дефиницията ти за „толерантност”. За мен толерантност е вътрешното усещанев мен за спокойствие, когато хората около мен живеят по различен начин. Това, че не изпитвам нужда да ги поучавам, как да живеят, дали да се образоват и как, дали да се хранят с животни и т.н. Това съм го постигнала с времето, разбира се. Когато бх по-малка, дори да знаех на теория, че хората имат право да гледат живота си, както сметнат за добре, вътрешно изпитвах тревожност, че не ги убеждавам, как е добре според мен. Сега съм вътрешно спокойна, приемам ги и т.н.
Това разбирам аз, виждам, че твоето разбиране е сходно, обаче по дефиниция и особено етимологично е свързана с приемането на малцинствата. Лошото е, че „приемането” се изражда в изолирано отглеждане. Заради криворазбраната толерантност, не можем да ги интегрираме тия малцинства. Но това са други теми с много политически и икономически интереси и дискусията ще загуби философския си облик.

Далеч не само. Това е само една от страните на проявлението му. А да обсъждам само нея стеснява понятието и му придава погрешен смисъл.
А това, че някой вади политически дивиденти от флирта си с определени малцинства е факт, който няма място в тази тема. Това е политика, а не толерантност.

Дали си тактичен и толерантен зависи от теб самия, не от човека срещу теб, според мен. Или си такъв към всички или не си.
Уважението е друга работа. Никого не уважавам просто така. Уважението трябва да се заслужи. С това какъв човек си, какво си направил, понякога с някоя много дребна постъпка, като например да подадеш ръка на слизаща от трамвая бременна или баба... Различно е, но трябва да има причина, за да уважаваш някого. Умрях от смях, когато в новия закон за образованието написаха, че "родителите трябва да уважават учителите". Абсурдно е. Това не става насила и със закон.

Образованието е една от най- нетолерантните прояви на социума ни, понеже.
И най- далеч от интелигентната комуникация.
Затова има и подобни абсурди в нормативите, регламентиращи отношенията в тази сфера.
С многото абсурди там човек може книга на глупостта да сътвори.

И само още нещо да допълня, понеже днес явно ми върви да философствам , толерантността отново е функция на човека, който я проявява или не я проявява. Тоест, човек е толерантен или нетолерантен към нещо, не заради самото нещо, а заради себе си. В този смисъл действията на другите съвсем губят смисъл. Ето пример с гей браковете. Човек е толерантен или нетолерантен не защото самите хомосексуални биха се оженили и заради техни качества, предпочитания и т.н., а заради неговите разбирания и усещания по въпроса. И оттам да смяташ, че всички хора имат еднакви разбирания, усещания и предпочитания като твоите, е изключителна липса на интелигентност и от там смятам, че нетолерантните хора не са интелигентни хора  в това отношение.