Извинете ме за вчерашният пост , но не бях на себе си, чувствах се слаба и бях многоооооооо зле с нервите
Благодаря на всички за точните думи
Айдичка, не съм искала да се получи така- Мима направи нов гърч, повърна, започна да плаче, да мрънка после и имаше нужда да я гушкам и да й давам постоянно бибата в устата. После си дойде тати и трябваше да говорим, да се опитаме да си направим равносметка за случващото се и да решим какво да правим. Затова не продължих разговора си с теб по кюто. Извинявай !!!
Това което си написала е толкова истинско, искренно, затрогващо и важащо за мен до определен момент.
Дни наред разнищвам мислите,желанията и чувствата си.Трябва да приема нещата такива каквито са и изборът е само мой.И избирам да я обичам колкото време ни остава.Нейната поява и страдание за мен вече не са наказание а благословия.Намирам смисъл в говоренето-нищо че не ме разбира.Намирам утеха в прегръдките и хилядите целувки-нищо че тя не ги осъзнава.Усещайки че ще я загубя любовта ми става по-силна.
все още не съм стигнала до най-важният момент, но знаеш че съм ти обещала да работя по въпроса.
Вечерта не беше от много спокойните:
Мими постоянно плачеше, къпахме я, нахранихме я, но след това отново направи гърч и повърна. Заспа, а аз цяла нощ съм будувала и се страхувах да не направи нов.. към 4.30 отново започна да плаче на сън , дадох й малко мляко и заспа... давам й по малко защото повръща на фонтан и нищо не остава в коремчето й ... а от сутринта давам по 60 мляко през два часа и по 10-20 вода Досега държим положението.
Но в момента и на двете тераси са запълнени всички простори с нейни дрехи... остана само един комплект, който не е оповръщан
Всичко това се дължи на спирането на лекасртвото, ясно ни е че няма да е лесно , но се надяваме организма й да свикне на липсата му и да се нормализира състоянието й . Това си е като при наркоманите - 8м тя си беше на една солидна доза, а сега я лишаваме от нея и милото дете се чуди на кой свят е и защо не е в транс, а започва да чува разни шумове от заобикалящата я среда и май и да забелязва нещо което се движи. казвала съм ви че не вижда и наистина е било така, а сега за миг или два задържа поглед върху мен или играчка която й покажа. Не го прави постоянно, но все пак това й е за първи път - тя е като едно новоредо в момента. За съжаление все повече криви очите или ги събира при нослето или двете гледат в различни посоки, но това мисля е най-малкият й проблем.
Сега е важно да не прави гърчове и да овладеем повръщането.
Продължаваме борбата.......
Честито На Лорка за първите самостоятелни стъпчици.
Нека стават все по-уверени и стабилни и скоро малката красавица да си играе с мама на гоненица!