Vaisya, на мен ми помага като спра за миг да търся и се опитам да върна лентата назад.
- Публикувана: 20 май 2016, 12:34 ч.
- Последно мнение: 25 юни 2016, 23:32 ч.
Лек за разсеяност
Лек? Тренировка на мозъка и паметта. Логиката и решаването на дълги задачи помага.
Не мисля-голямото ми дете е с куп грамоти точно от математически състезания,в които има логически задачи-в смисъл,че логиката си му е добра,учи от пети клас в МГ с доволно часове математика на седмица-10 часа,та решава и достатъчно количество задачи,но е патологично разсеян
- аз понеже не съм едва го издържам на моменти...Все нищо не е чул и разбрал и т.н Върха беше,когато отсъстваше за цяла седмица учителката му по английски и той даже не беше забелязал ,че му е др. учител 
Иначе си е отличник,нямам оплакване от оценките,но явно е над разни неща и слуша избирателно...Вечно си губи нещата-не знам по колко шапки и ръкавици купувах всяка година,вече свикна без такива аксесоари да ходи...Триъгълници,транспортири,моливи-това си го купувах доста често,даже хората в книжарницата ме съжалиха и ми дадоха карта с 10% отстъпка...Тази година му казах каквото загуби да си го възстановява от джобните-не помага,пак си губи,но поне не разбирам за всичко и не се ядосвам,защото дребните неща си ги възстановява сам...
И все пак - още е дете. А може да е от малкия процент разсеяни, които иначе са гении. Но не се отказвай в опитите да се научи да е по-организиран.
Имам си изградени стереотипи за ежедневните дребни неща, които правя абсолютно автоматично. Рядко пропускам да направя нещо, т.е. в съвсем съвсем единични случаи съм забравила нещо. Лошото е, че не помня дали съм го направила и изпадам в притеснения, което е пак много неприятно.
Имам си изградени стереотипи за ежедневните дребни неща, които правя абсолютно автоматично. Рядко пропускам да направя нещо, т.е. в съвсем съвсем единични случаи съм забравила нещо. Лошото е, че не помня дали съм го направила и изпадам в притеснения, което е пак много неприятно.
Сега малко по-сериозно за добавките. Аз лично съм с лека депресия някои дни и тогава мозъкът ми съвсем отказва. Така че може много неща да се пият - Омега, витамини, особено В, Магнезий, Гинко - за мозъка. Разни вдигащи - жълт кантарион, левзея, мумийо, котешки нокът и още много други. И да се пие вода. И да се спи достатъчно. И да се хапва риба, орехи, кайсии, банани... Това се сещам засега.
За деца също има 1-2 добавки с Омега.
За деца също има 1-2 добавки с Омега.
Когато извършвам повтаряеми, машинални дейности вкъщи, се случват такива неща, като да започна да слагам мръсните дрехи в миялната, вместо в пералнята или да прибера торбичката с боклука в хладилника, пък в коша да изхвърля току що закупения зарзават. Но такива неща на никого не създават проблеми, смея си се сама на себе си, ако има свидетели, всички се смеем. Няма да седна да срадам пък.
Губенето на ключове и ценни предмети е много кофти, случвало ми се е, но отдавна.
На тръгване от където и да било, си задавам въпроси на ум или дори на глас, това взех ли, онова взех ли, въобще не ме е срам. Даже, ако има хора, те ми помагат, защото оглеждат с мен и ако нещо съм пропуснала, ще го видят. Същото го правя и при тръгване на път по на далече, изборявам си най-необходимите неща, които е трябвало да взема и без които не може, ако не си спомням дали са в багажа, проверявам пак. Ако е много тежък случай, може и със списък, има апп-ове за списък в телефона, че листчетата може и да ги изгубиш в суматохата.
От друга страна, извън битовите дейности, съм точно обратното, всичко помня, внимавам за пропуски, спазвам срокове, часове за срещи и нищо не изпускам. Може би, едното е за сметка на другото, не може концентрацията да ми е на 100% във всички ситуации.
За дати и събития всичко слагам в календар с известия, за да не пропусна нещо. Случва се и на най-организираните хора да не съобразят някоя дата, я рожден ден, я отдавна уговорена среща, затова... с календара.
Губенето на ключове и ценни предмети е много кофти, случвало ми се е, но отдавна.
На тръгване от където и да било, си задавам въпроси на ум или дори на глас, това взех ли, онова взех ли, въобще не ме е срам. Даже, ако има хора, те ми помагат, защото оглеждат с мен и ако нещо съм пропуснала, ще го видят. Същото го правя и при тръгване на път по на далече, изборявам си най-необходимите неща, които е трябвало да взема и без които не може, ако не си спомням дали са в багажа, проверявам пак. Ако е много тежък случай, може и със списък, има апп-ове за списък в телефона, че листчетата може и да ги изгубиш в суматохата.
От друга страна, извън битовите дейности, съм точно обратното, всичко помня, внимавам за пропуски, спазвам срокове, часове за срещи и нищо не изпускам. Може би, едното е за сметка на другото, не може концентрацията да ми е на 100% във всички ситуации.
За дати и събития всичко слагам в календар с известия, за да не пропусна нещо. Случва се и на най-организираните хора да не съобразят някоя дата, я рожден ден, я отдавна уговорена среща, затова... с календара.
И аз съм към разсеяните.
Айде като излизам и забравя нещо усещам някакво странно чувство на липса, че нещо съм забравила и се върна да го взема. Един път съм си забравяла телефона и цял ден на работа изперках. Не че го ползвам, ама друго си е да си е при мене.
Имам навика като се запознавам с някого и се здрависаме да не обърна внимание на името му. Не се заслушвам хич. Не знам защо. Сякаш ушите ми се заглъхнали в такъв момент.
За покупки си водя бележки задължително и като излезна да пазарувам забравя бележката.
Тегаво е да си заплес.
Айде като излизам и забравя нещо усещам някакво странно чувство на липса, че нещо съм забравила и се върна да го взема. Един път съм си забравяла телефона и цял ден на работа изперках. Не че го ползвам, ама друго си е да си е при мене.
Имам навика като се запознавам с някого и се здрависаме да не обърна внимание на името му. Не се заслушвам хич. Не знам защо. Сякаш ушите ми се заглъхнали в такъв момент.
За покупки си водя бележки задължително и като излезна да пазарувам забравя бележката.
Тегаво е да си заплес.
Имам фобия, че съм забравила ютията включена. Като ми влезе в главата въпроса "изключих ли я?" блокирам са всичко друго. Сега гладя наведнъж всичко, колкото и да ми е досадно, само и само да не се налага да бързам за някъде и да се налага да гладя дреха. Когато я изключа, казвам си "изключих я". ММ вече снима стаите, когато отиваме някъде за повече от ден, но още не съм искала да разглеждам снимки за нещо за нещо забравено.
Когато я изключа, казвам си "изключих я".
И все пак - още е дете. А може да е от малкия процент разсеяни, които иначе са гении. Но не се отказвай в опитите да се научи да е по-организиран.
Честно казано откакто тази година го накарах да си купува от джобните триъгълници,линии,транспортири и прочие неща,които губеше ежедневно си мисля,че има някакъв напредък,ама според мъж ми просто не съм разбрала за всичко,което е загубил...
Със сигурност не е гении,умно дете е,но понеже никой друг от семейството ни не е така разсеян много ме дразни на моменти...Например след като губи не знам си колко ключове и не знам си колко пъти сменяме бравата аз му сложих ключ на врата-и от там успя да го загуби-за момента е без ключ-у нас почти винаги има човек,а ако няма съм му казала да звъни или да иде у майка ми-живее много наблизо...
Седми клас е и нямам надежди за подобрение...Малкият е трети клас-винаги всичко е чул и разбрал и най-вече запомнил...Излива ми такъв поток от информация като се прибере след училище,та аз малко трудно я поемам и му казвам,ако нещо е супер важно да ми каже,защото говори много бързо и прескача от тема на тема,а дребния ми отговаря-аз всичко,което ти казвам,мамо е супер важно-та това е...Големият никога нищо не казва-задавам въпроси,отговаря с да и не,повечето пъти даже и не знам и не е от пубертета-от малък си е такъв.
Сега се сетих,че иначе пък телефона си никога никъде не е забравял или губил-друг въррос е,че отдавна никой не го търси,защото той го слага на вибрация и забравя,че е така и не вдига,ама поне не го губи...
Аз също не слушам имена, когато се запознавам. Изпадала съм в конфузни ситуации, да се познавам с някого от години, да си говорим, а да не знам как се казва 
. Най-вече майки и бащи на деца от квартала, училище или градина.
А случва ли ви се да ходите от стая в стая, опитвайки се да се сетите за какво сте тръгнали натам? Тогава ми помага да се върна в изходната точка, за да се сетя какво съм искала да правя
.
. Най-вече майки и бащи на деца от квартала, училище или градина. А случва ли ви се да ходите от стая в стая, опитвайки се да се сетите за какво сте тръгнали натам? Тогава ми помага да се върна в изходната точка, за да се сетя какво съм искала да правя
. 
Аз също не слушам имена, когато се запознавам. Изпадала съм в конфузни ситуации, да се познавам с някого от години, да си говорим, а да не знам как се казва . Най-вече майки и бащи на деца от квартала, училище или градина.
А случва ли ви се да ходите от стая в стая, опитвайки се да се сетите за какво сте тръгнали натам? Тогава ми помага да се върна в изходната точка, за да се сетя какво съм искала да правя.
. Най-вече майки и бащи на деца от квартала, училище или градина. А случва ли ви се да ходите от стая в стая, опитвайки се да се сетите за какво сте тръгнали натам? Тогава ми помага да се върна в изходната точка, за да се сетя какво съм искала да правя
.
Всеки път преди запознанство си повтарям, че ето този път ще се напъна да чуя и запомня името на отсрещната страна, и всеки път то просто потъва някъде преди да го отразя.
Какво ми се случва, имам познати на които им се роди бебе.
Не сме се виждали "лично " с детето, и за това в продължение на година, питах " а как е бебето, расте ли",защото забравях дали е момиче или момче!
Това с имената и на мен ми се случва , особено за майки по площадки.
Онзи ден се возя в служебния асансьор, слизам на петия етаж, влизам си и опа, осъзнавам, че съм на грешния етаж /аз съм на 9/
Бих пробвала Омега, Гинко-билоба.
Не сме се виждали "лично " с детето, и за това в продължение на година, питах " а как е бебето, расте ли",защото забравях дали е момиче или момче!
Това с имената и на мен ми се случва , особено за майки по площадки.
Онзи ден се возя в служебния асансьор, слизам на петия етаж, влизам си и опа, осъзнавам, че съм на грешния етаж /аз съм на 9/
Бих пробвала Омега, Гинко-билоба.
X
Реклама