Лек за разсеяност

  • 21 220
  • 150
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 38 620
И аз съм го правила този номер с очилата и лещите. И всякакви други. Бях забравила кутийката с лещите отворена и папагала се беше изакал вътре. Sick Mr. Green Добре че имам 2 чифта очила., та поне едните да си намеря сутрин.

# 31
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Не обичам разсеяни хора, чак някои не ги понасям.
Не обичам да завися от други хора и гледам повечето неща да си ги върша сама, но и не обичам някой да ми виси и да съм постоянно на нокти, защото е разсеян. Щерката проявява някакви признаци в тази посока, но кова желязото горещо.

Лек? Тренировка на мозъка и паметта. Логиката и решаването на дълги задачи помага.

# 32
  • Мнения: 54 607
Права е Анди.
Някои хора могат да си позволят лукса да са разсеяни, защото има кой да се погрижи за всичко.
Другите намират начин да бъдат организирани.
Аз от години си записвам всички предстоящи задачи.
И моята дъщеря е от разсеяните, но влиза по малко в пътя. Sunglasses

# 33
  • Мнения: 17 546
Аз съм разсеяна само за себе си и собствените си неща! При четирима мъже вкъщи, дето не знаят къде са им чорапите, ако бях нацяло разсеяна... леле мале! Crazy А пък работата ми е такава, че ако искам да остана жива, не трябва да съм много разсеяна Mr. Green

# 34
  • София
  • Мнения: 5 197
Охоо, Бижу с какво се занимаваш???
Напоследък и аз започнах да разсейвам. Днес 5мин се чудих къде ми е телефона, а той в ръката.
За последните 2месеца ,2пъти губя телефона си / но благодаря на хората, ми го връщат /
Нещо нетипично за мен е да съм разсеяна,  уж държа всичко под контрол и накрая "бърн аут"

# 35
  • София
  • Мнения: 12 374
При мен лека срещу разсеяността беше...раждането!  Mr. Green Сега вниманието ми е на 6! Като забравиш къде ти е кафето и после го видиш разсипано върху новият диван и...вече не забравяш къде ти е кафето!  Joy hahaha
При мен се случи точно обратното  Laughing От дете съм разсеяна, но преди да се размножа всичко беше в някакви търпими граници. Какво стана после - дали хормоните ми еб@ха майката на мозъка, или огромния стрес покрай недоносеното дете, не знам, но от изписването от болницата ситуацията прогресивно се влошава до степен, че става патология. Губя ключове, телефони, дете, забравям чанти и чадъри, редовно излизам и оставям незаключено у дома, забравям за срещи с познати и непознати, прибирам си лаптопа в хладилника/микровълновата, забравям рождени дни на съпруг и баба, абе списъкът е безкраен. Пила съм гинко, не помага. Даже се оплаках на джипи-то, а тя ми се смее защото се опитвам да я убедя, че ме чака ранен Алцхаймер ако не взема мерки. Обаче какви?

# 36
  • Мнения: 8 916
Разсеяните са разсеяни, защото могат да си  го позволят - винаги има някой друг, който не е разсеян и се грижи за разсеяния. Ако не могат да си позволят разсеяност, лесно се вижда, че нито очилата ще си забравят, нито ще закъснеят за влака, нито ще забравят нужното за работа! С две думи - има кой да им "влиза в положението". Разсеян в депресия не съм видяла, нито разсеян невротик.
Това е и моето мнение. Не за всички случаи, но поне половината са разсеяни, точно защото могат да си го позволят.
И, не, не е забавно, не е интересно, нито пък сладко, нито секси да си разсеян.

# 37
  • София
  • Мнения: 12 374
Не видях някой да смята, че да си разсеян е забавно, интересно, секси (WTF), или сладко. Напротив. Аз лично използвам голяма доза самоирония когато си описвам липсите, но си давам ясна сметка, че в реалния живот те не са никак приятни. Просто леенето на сълзи и посипването на главата с пепел стил Mea culpa не са ми по вкуса.

# 38
  • Мнения: 8 916
Не гледам само в темата, разбира се. Наблюдения имам върху реални познати, които съвсем не се самоиронизират толкова, колкото се намират за интересни с разсеяността си.

# 39
  • София
  • Мнения: 12 374
Разбирам  Peace
Аз пък съм в почти постоянен отбранителен режим, тъй като около мен масата са обратното на разсеяни, и твърде често ми се налага да се оправдавам и/или извинявам. Не е приятно нито за мен, нито за тях.

# 40
  • София
  • Мнения: 62 595
ако някой е с дефицит на вниманието, той си го има за всичко и му е много трудно да функционира дори в ежедневието, защото му е трудно дори в детските години да се научи да се облича и да спазва режим. Проблемите с вниманието заради някакви стресови и др. събития също е мъчително и се отразява на всичко в живота. Хората, които са склонни да се фокусират само върху едно нещо също живеят доста трудно.
 Но за всичко останало мисля, си е избирателно от човека. Трудно ми е да повярвам, че някой ще има достатъчно неразсеяност, за да завърши висше образование, да ходи на работа и да работи така, че да се го уволнят, ще се качи в колата и ще се научи да шофира без да катастрофира, а в същото време ще е разсеян за всякакви други неща като описаното в един от постовете за колега и така ще е цял живот.  На този колега просто му е такъв номерът в живота - манипулира хората с разсеяността си и ги кара да правят нещата, които той не иска да прави или да се примиряват с разсеяността му. Как пък, този колега не забравя да си вземе заплатата или да си напише доклада? Ако беше тотално разсеян, нямаше да се задържи на нито една работа, нямаше да се образова. Винаги ми е било чудно такива "разсеяни" хора как успяват да въвлекат околните в своята игра.

Който търси лек  - правене на схема на дейностите, записване като на дневен режим. Ако е висока тревожност - консултация с лекар/психиатър или психотерапевт.

# 41
  • Мнения: 1 153
И аз много мразя да рова и търся всевъзможни неща. Установих обаче, че най-лесния начин да се прекрати това е просто да оставяш взетите неща обратно по местата им.  Laughing Гениално, а?
Факт е, че след като си наложих (голям зор беше и отне доста време) да следвам този принцип, ровичкането и суматохите значително намаляха.

Аз и на местата да ги оставя, забравям къде са им местата. От снощи търся едни платчета. Помня, че ги видях скоро, казах си че са добро място, знам ги и до там Simple Smile

# 42
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 253
Аз и на местата да ги оставя, забравям къде са им местата.
Познато, много познато  Grinning
Бях забравила кутийката с лещите отворена и папагала се беше изакал вътре. Sick Mr. Green
Joy

# 43
  • Мнения: 12 473
Замислих се..
Като цяло съм супер организирана и винаги на няколко полета едновременно.
Случва се вече все по-често просто да "изключвам". Не мисля, че е разсеяност, а по-скоро пренатовареност.
Понякога дори се притеснявам от това, но не ми остава много време да го мисля.
Иначе случки с лещи и аз имам много подобни, но обикновено съм пила или забавлявала се преди това и пуснала контрола..))

# 44
  • Мнения: 4 303
Aз и на местата да ги оставя, забравям къде са им местата. От снощи търся едни платчета. Помня, че ги видях скоро, казах си че са добро място, знам ги и до там Simple Smile
И аз!
Иначе редовно оставям едно нещо уж на мястото, но после не знам кое е това място newsm78

Общи условия

Активация на акаунт