Съществува ли лек за разсеяност?
- Публикувана: 20 май 2016, 12:34 ч.
- Последно мнение: 25 юни 2016, 23:32 ч.
Лек за разсеяност
Последно телефонът ми звъня от хладилника. 
Гинко билоба.
Мой един летя изтупан с покривката през терасата.
А други два падаха от задния джоб и се удавиха в обществена тоалетна
.
Пак е добре, моя го изпрах... 
А други два падаха от задния джоб и се удавиха в обществена тоалетна
.
Мисля, че при тежките случаи лек няма. Имаме един любим колега, който никога нищо не е запомнил, не знам колко пъти си забравя портфейла или направо цялата чантичка в автобуса - приятелката му е купила от онези чантички за през рамо, които толкова не се харесват на много от жените - с идеята да си я слага на врата и да не я забравя, ама не би...Един път след като слязъл, другите му намерили чантичката с документите, звъняли му да си я вземе, ама човекът си бил забравил телефона в офиса, та не го открили... 
Миналата седмица същият екземпляр се появи на работа, извади си цайсите, колкото да установи, че е взел нейните очила, два пъти по-силни. Жената му звъняла няколко пъти да се върне да й ги занесе - тя е шивачка и мнооого ѝ трябват - ама кой да чуе...
В офиса имаме еднакви фирмени чаши за кафе, той ходил, където ходил по масите на колегите, разнасяйки си кафето, връща се и по едно време възкликва - Майкоооо, кой ми остави лилаво червило на чашата
Поглежда и се почесва - Ама тук има вода, в моята кафе имаше...
Докато установим чия чаша е отмъкнал, успя да си намаже бялата риза с червилото от чашата, не ме питайте как, факир е да се наклепа, та го чистихме с мокра кърпа да не го убие гаджето му.
За него се шегуваме, че си форматира харда в главата два пъти седмично, във вторник и в четвъртък подема едни и същи теми, убеден, че казва нещата за пръв път. И си вярва!
Та таз' точно персона едва ли ще се излекува
Миналата седмица същият екземпляр се появи на работа, извади си цайсите, колкото да установи, че е взел нейните очила, два пъти по-силни. Жената му звъняла няколко пъти да се върне да й ги занесе - тя е шивачка и мнооого ѝ трябват - ама кой да чуе...
В офиса имаме еднакви фирмени чаши за кафе, той ходил, където ходил по масите на колегите, разнасяйки си кафето, връща се и по едно време възкликва - Майкоооо, кой ми остави лилаво червило на чашата
Поглежда и се почесва - Ама тук има вода, в моята кафе имаше...
Докато установим чия чаша е отмъкнал, успя да си намаже бялата риза с червилото от чашата, не ме питайте как, факир е да се наклепа, та го чистихме с мокра кърпа да не го убие гаджето му.
За него се шегуваме, че си форматира харда в главата два пъти седмично, във вторник и в четвъртък подема едни и същи теми, убеден, че казва нещата за пръв път. И си вярва!
Та таз' точно персона едва ли ще се излекува
а аз имам наблюдения, че колкото са по-спокойни, мислещи за собствените си неща , са толкова по-разсеяни, не че са натоварени от работа или проблеми, просто се реят някъде си и не слизат дори за малко да послушат и помислят в реалния свят, имам познат, който живее сам , без жена , деца , добре е финансово , слава Богу здрав и е отнесен ......... имам да ви разправям 
Ако неспособността да се концентрираш, да запомняш и забравяш разни неща не е типична, а се появява в последствие - може причината да е здравословна. Анемия, щитовидна жлеза, възрастта е от значение също.
Иначе моят начин да се справям е да систематизирам максимално информация, документи, записвам.
Иначе моят начин да се справям е да систематизирам максимално информация, документи, записвам.
И аз много мразя да рова и търся всевъзможни неща. Установих обаче, че най-лесния начин да се прекрати това е просто да оставяш взетите неща обратно по местата им. Гениално, а?
Факт е, че след като си наложих (голям зор беше и отне доста време) да следвам този принцип, ровичкането и суматохите значително намаляха.
Гениално, а?Факт е, че след като си наложих (голям зор беше и отне доста време) да следвам този принцип, ровичкането и суматохите значително намаляха.
"Живял един разсеян на улица 'Басейн'". 
http://www.authorstream.com/Presentation/Bagira-1639727-razseianiat-ot-ulitsa-baseina/
Аз съм ужасно разсеяна, патологично направо. Интересно е, че професионалните задачи ги изпълнявам както трябва, но да си забравя колата на паркинга и да се прибера с такси съм го правила няколко пъти. Вкарвам се в приключения най-редовно.
http://www.authorstream.com/Presentation/Bagira-1639727-razseianiat-ot-ulitsa-baseina/Аз съм ужасно разсеяна, патологично направо. Интересно е, че професионалните задачи ги изпълнявам както трябва, но да си забравя колата на паркинга и да се прибера с такси съм го правила няколко пъти. Вкарвам се в приключения най-редовно.
И аз съм доста разсеяна. Опитвам се да си оставям някакви бележки за подсещане за по-основните задачи.
Търсенето ми е трагедия - особено на документи. Уж ги оставям на едно място, а после не мога да ги намеря. Когато започна да търся следващото нещо, намирам някои от предишните.
Търсенето ми е трагедия - особено на документи. Уж ги оставям на едно място, а после не мога да ги намеря. Когато започна да търся следващото нещо, намирам някои от предишните.
Айде и аз в клуба.
Страшно съм разсеяна. Докато учех имам куриозен случай - легнах с мисълта, че трябва да ставам рано за изпит, за да си припомня темите, аларми две навих даже, че да не се успя, еми отспах си хубаво, станах на кафе ходих даже, през деня гледам алармите и си викам защо съм ги навила за толкова рано събота сутрин?! Чак вечерта се усетих.
Забравям къде съм оставила незначителни неща.
Да не говоря за рождените дни, там съм трагедия.
И аз съм забравяла колата.
Чак на другия ден се сетих като ме пита ММ къде са ключовете.
Страшно съм разсеяна. Докато учех имам куриозен случай - легнах с мисълта, че трябва да ставам рано за изпит, за да си припомня темите, аларми две навих даже, че да не се успя, еми отспах си хубаво, станах на кафе ходих даже, през деня гледам алармите и си викам защо съм ги навила за толкова рано събота сутрин?! Чак вечерта се усетих.
Забравям къде съм оставила незначителни неща.
Да не говоря за рождените дни, там съм трагедия.
И аз съм забравяла колата.
Чак на другия ден се сетих като ме пита ММ къде са ключовете.
Пий повече вода; записвай всичко, което е необходимо; когато се сетиш за някаква задача - изпълни я незабавно и не си казвай "след малко" или пък си я запиши в списъка. Когато се учудиш къде си оставила нещо - не се напрягай, а се отпусни и тогава мисли. Имай си едно определено време през деня за разбор - мини мислено през задачите и помисли има ли още нещо. Хубаво е това да е навик. И отново - пий повече вода.
Горните неща, споменати от другите и от мен помагат много. Но нищо не ти гарантира, че няма да ти се случи да забравиш нещо. И най - вече не си мисли, че си супер тежък и безнадежден случай - на абсолютно всички се случва да забравят различни неща и особено в определени периоди. Ама някои не си го признават.
Горните неща, споменати от другите и от мен помагат много. Но нищо не ти гарантира, че няма да ти се случи да забравиш нещо. И най - вече не си мисли, че си супер тежък и безнадежден случай - на абсолютно всички се случва да забравят различни неща и особено в определени периоди. Ама някои не си го признават.
Докато си бяхме в България и тръгвам аз да водя котето на ветеринар. Весела и щастлива и псуваща, заради неграмотниците, които ме засичаха по пътя стигам благополучно до вета. По време на пътуването се чудя защо котката не издава звуци, но си продължавам. Влизам вътре, умирам от кеф, че няма хора, бам клетката на масата, но...котка няма. Аз така: Викам си: Боже, къде е котката, затрих котката детето ще ме убие. Тичам към колата, после газ към къщи, на бегом по стълбите, отварям вратата и котката пред мен със звучно "мяуууу".
Това е повече за муните, но да тръгна и да забравя котката.
Аз така: Викам си: Боже, къде е котката, затрих котката детето ще ме убие. Тичам към колата, после газ към къщи, на бегом по стълбите, отварям вратата и котката пред мен със звучно "мяуууу".Това е повече за муните, но да тръгна и да забравя котката.
Разсеяният човек обикновено е такъв поради многото и разнообразни мисли щъкащи в ума му.
Намали си стреса и разреши основните си проблеми, доколкото можеш.
Намали си стреса и разреши основните си проблеми, доколкото можеш.
Иначе като "лек" - гинко билоба - подобрява концентрацията. Приемът на повече вода също се отразява благотворно, както Rain сподели!.
Тъкмо и аз щях да кажа, че т.нар разсеяност може да е дефицит на внимание и може да е следствие от много различни причини. Депресия, силен стрес, тревожност са едни от причинителите.
Тъкмо и аз щях да кажа, че т.нар разсеяност може да е дефицит на внимание и може да е следствие от много различни причини. Депресия, силен стрес, тревожност са едни от причинителите.
Но това е друга диагноза..)
Разсеяните са разсеяни, защото могат да си го позволят - винаги има някой друг, който не е разсеян и се грижи за разсеяния. Ако не могат да си позволят разсеяност, лесно се вижда, че нито очилата ще си забравят, нито ще закъснеят за влака, нито ще забравят нужното за работа! С две думи - има кой да им "влиза в положението". Разсеян в депресия не съм видяла, нито разсеян невротик.
Най-отнесеното нещо ми се случи преди няколко години.
В контекста на това, което ще разкажа: с лещи съм, -6 диоптъра и като ги сваля нищо не виждам! А пък през нощта съвсем...(вкъщи съвсем успешно си се ориентирам и нощем, дори без очила)
Гости имахме и тъкмо ги изпратихме, на мен ми прилоша. Колата в сервиз, обадихме се на приятелите ни, дето тъкмо си бяха тръгнали и мъжът се върна да ме закара до дежурен лекар. Там инжекция, хапчета, свестиха ме хората и ме пратиха да се прибирам. Прибрахме се и реших да си легна веднага. Събуждам се по едно време призори, навън се развиделява вече и... о, чудо!!! Аз виждам! Посягам към нощното шкафче, слагам очилата. Ми не! С тях не виждам, всичко ми е размазано. Махам ги - виждам! Леле, как стана това чудо, егати 
Супер, страхотно!!! Десет минути ми трябваха, докато стопля, че съм си легнала и съм спала с лещите... За малко да повярвам в чудеса.
В контекста на това, което ще разкажа: с лещи съм, -6 диоптъра и като ги сваля нищо не виждам! А пък през нощта съвсем...(вкъщи съвсем успешно си се ориентирам и нощем, дори без очила)
Гости имахме и тъкмо ги изпратихме, на мен ми прилоша. Колата в сервиз, обадихме се на приятелите ни, дето тъкмо си бяха тръгнали и мъжът се върна да ме закара до дежурен лекар. Там инжекция, хапчета, свестиха ме хората и ме пратиха да се прибирам. Прибрахме се и реших да си легна веднага. Събуждам се по едно време призори, навън се развиделява вече и... о, чудо!!! Аз виждам!
Посягам към нощното шкафче, слагам очилата. Ми не! С тях не виждам, всичко ми е размазано. Махам ги - виждам! Леле, как стана това чудо, егати Супер, страхотно!!! Десет минути ми трябваха, докато стопля, че съм си легнала и съм спала с лещите... За малко да повярвам в чудеса. 
Не обичам разсеяни хора, чак някои не ги понасям.
Не обичам да завися от други хора и гледам повечето неща да си ги върша сама, но и не обичам някой да ми виси и да съм постоянно на нокти, защото е разсеян. Щерката проявява някакви признаци в тази посока, но кова желязото горещо.
Лек? Тренировка на мозъка и паметта. Логиката и решаването на дълги задачи помага.
Не обичам да завися от други хора и гледам повечето неща да си ги върша сама, но и не обичам някой да ми виси и да съм постоянно на нокти, защото е разсеян. Щерката проявява някакви признаци в тази посока, но кова желязото горещо.
Лек? Тренировка на мозъка и паметта. Логиката и решаването на дълги задачи помага.
Охоо, Бижу с какво се занимаваш???
Напоследък и аз започнах да разсейвам. Днес 5мин се чудих къде ми е телефона, а той в ръката.
За последните 2месеца ,2пъти губя телефона си / но благодаря на хората, ми го връщат /
Нещо нетипично за мен е да съм разсеяна, уж държа всичко под контрол и накрая "бърн аут"
Напоследък и аз започнах да разсейвам. Днес 5мин се чудих къде ми е телефона, а той в ръката.
За последните 2месеца ,2пъти губя телефона си / но благодаря на хората, ми го връщат /
Нещо нетипично за мен е да съм разсеяна, уж държа всичко под контрол и накрая "бърн аут"
При мен лека срещу разсеяността беше...раждането! Сега вниманието ми е на 6! Като забравиш къде ти е кафето и после го видиш разсипано върху новият диван и...вече не забравяш къде ти е кафето! 
Сега вниманието ми е на 6! Като забравиш къде ти е кафето и после го видиш разсипано върху новият диван и...вече не забравяш къде ти е кафето! От дете съм разсеяна, но преди да се размножа всичко беше в някакви търпими граници. Какво стана после - дали хормоните ми еб@ха майката на мозъка, или огромния стрес покрай недоносеното дете, не знам, но от изписването от болницата ситуацията прогресивно се влошава до степен, че става патология. Губя ключове, телефони, дете, забравям чанти и чадъри, редовно излизам и оставям незаключено у дома, забравям за срещи с познати и непознати, прибирам си лаптопа в хладилника/микровълновата, забравям рождени дни на съпруг и баба, абе списъкът е безкраен. Пила съм гинко, не помага. Даже се оплаках на джипи-то, а тя ми се смее защото се опитвам да я убедя, че ме чака ранен Алцхаймер ако не взема мерки. Обаче какви? 
Разсеяните са разсеяни, защото могат да си го позволят - винаги има някой друг, който не е разсеян и се грижи за разсеяния. Ако не могат да си позволят разсеяност, лесно се вижда, че нито очилата ще си забравят, нито ще закъснеят за влака, нито ще забравят нужното за работа! С две думи - има кой да им "влиза в положението". Разсеян в депресия не съм видяла, нито разсеян невротик.
И, не, не е забавно, не е интересно, нито пък сладко, нито секси да си разсеян.
Не видях някой да смята, че да си разсеян е забавно, интересно, секси (WTF), или сладко. Напротив. Аз лично използвам голяма доза самоирония когато си описвам липсите, но си давам ясна сметка, че в реалния живот те не са никак приятни. Просто леенето на сълзи и посипването на главата с пепел стил Mea culpa не са ми по вкуса.
ако някой е с дефицит на вниманието, той си го има за всичко и му е много трудно да функционира дори в ежедневието, защото му е трудно дори в детските години да се научи да се облича и да спазва режим. Проблемите с вниманието заради някакви стресови и др. събития също е мъчително и се отразява на всичко в живота. Хората, които са склонни да се фокусират само върху едно нещо също живеят доста трудно.
Но за всичко останало мисля, си е избирателно от човека. Трудно ми е да повярвам, че някой ще има достатъчно неразсеяност, за да завърши висше образование, да ходи на работа и да работи така, че да се го уволнят, ще се качи в колата и ще се научи да шофира без да катастрофира, а в същото време ще е разсеян за всякакви други неща като описаното в един от постовете за колега и така ще е цял живот. На този колега просто му е такъв номерът в живота - манипулира хората с разсеяността си и ги кара да правят нещата, които той не иска да прави или да се примиряват с разсеяността му. Как пък, този колега не забравя да си вземе заплатата или да си напише доклада? Ако беше тотално разсеян, нямаше да се задържи на нито една работа, нямаше да се образова. Винаги ми е било чудно такива "разсеяни" хора как успяват да въвлекат околните в своята игра.
Който търси лек - правене на схема на дейностите, записване като на дневен режим. Ако е висока тревожност - консултация с лекар/психиатър или психотерапевт.
Но за всичко останало мисля, си е избирателно от човека. Трудно ми е да повярвам, че някой ще има достатъчно неразсеяност, за да завърши висше образование, да ходи на работа и да работи така, че да се го уволнят, ще се качи в колата и ще се научи да шофира без да катастрофира, а в същото време ще е разсеян за всякакви други неща като описаното в един от постовете за колега и така ще е цял живот. На този колега просто му е такъв номерът в живота - манипулира хората с разсеяността си и ги кара да правят нещата, които той не иска да прави или да се примиряват с разсеяността му. Как пък, този колега не забравя да си вземе заплатата или да си напише доклада? Ако беше тотално разсеян, нямаше да се задържи на нито една работа, нямаше да се образова. Винаги ми е било чудно такива "разсеяни" хора как успяват да въвлекат околните в своята игра.
Който търси лек - правене на схема на дейностите, записване като на дневен режим. Ако е висока тревожност - консултация с лекар/психиатър или психотерапевт.
И аз много мразя да рова и търся всевъзможни неща. Установих обаче, че най-лесния начин да се прекрати това е просто да оставяш взетите неща обратно по местата им. Гениално, а?
Факт е, че след като си наложих (голям зор беше и отне доста време) да следвам този принцип, ровичкането и суматохите значително намаляха.
Гениално, а?Факт е, че след като си наложих (голям зор беше и отне доста време) да следвам този принцип, ровичкането и суматохите значително намаляха.
Аз и на местата да ги оставя, забравям къде са им местата. От снощи търся едни платчета. Помня, че ги видях скоро, казах си че са добро място, знам ги и до там
Аз и на местата да ги оставя, забравям къде са им местата.
Бях забравила кутийката с лещите отворена и папагала се беше изакал вътре. 
Замислих се..
Като цяло съм супер организирана и винаги на няколко полета едновременно.
Случва се вече все по-често просто да "изключвам". Не мисля, че е разсеяност, а по-скоро пренатовареност.
Понякога дори се притеснявам от това, но не ми остава много време да го мисля.
Иначе случки с лещи и аз имам много подобни, но обикновено съм пила или забавлявала се преди това и пуснала контрола..))
Като цяло съм супер организирана и винаги на няколко полета едновременно.
Случва се вече все по-често просто да "изключвам". Не мисля, че е разсеяност, а по-скоро пренатовареност.
Понякога дори се притеснявам от това, но не ми остава много време да го мисля.
Иначе случки с лещи и аз имам много подобни, но обикновено съм пила или забавлявала се преди това и пуснала контрола..))
Aз и на местата да ги оставя, забравям къде са им местата. От снощи търся едни платчета. Помня, че ги видях скоро, казах си че са добро място, знам ги и до там
Иначе редовно оставям едно нещо уж на мястото, но после не знам кое е това място 
Лек? Тренировка на мозъка и паметта. Логиката и решаването на дълги задачи помага.
Не мисля-голямото ми дете е с куп грамоти точно от математически състезания,в които има логически задачи-в смисъл,че логиката си му е добра,учи от пети клас в МГ с доволно часове математика на седмица-10 часа,та решава и достатъчно количество задачи,но е патологично разсеян
- аз понеже не съм едва го издържам на моменти...Все нищо не е чул и разбрал и т.н Върха беше,когато отсъстваше за цяла седмица учителката му по английски и той даже не беше забелязал ,че му е др. учител Иначе си е отличник,нямам оплакване от оценките,но явно е над разни неща и слуша избирателно...Вечно си губи нещата-не знам по колко шапки и ръкавици купувах всяка година,вече свикна без такива аксесоари да ходи...Триъгълници,транспортири,моливи-това си го купувах доста често,даже хората в книжарницата ме съжалиха и ми дадоха карта с 10% отстъпка...Тази година му казах каквото загуби да си го възстановява от джобните-не помага,пак си губи,но поне не разбирам за всичко и не се ядосвам,защото дребните неща си ги възстановява сам...
И все пак - още е дете. А може да е от малкия процент разсеяни, които иначе са гении. Но не се отказвай в опитите да се научи да е по-организиран.
Имам си изградени стереотипи за ежедневните дребни неща, които правя абсолютно автоматично. Рядко пропускам да направя нещо, т.е. в съвсем съвсем единични случаи съм забравила нещо. Лошото е, че не помня дали съм го направила и изпадам в притеснения, което е пак много неприятно.
Имам си изградени стереотипи за ежедневните дребни неща, които правя абсолютно автоматично. Рядко пропускам да направя нещо, т.е. в съвсем съвсем единични случаи съм забравила нещо. Лошото е, че не помня дали съм го направила и изпадам в притеснения, което е пак много неприятно.
Сега малко по-сериозно за добавките. Аз лично съм с лека депресия някои дни и тогава мозъкът ми съвсем отказва. Така че може много неща да се пият - Омега, витамини, особено В, Магнезий, Гинко - за мозъка. Разни вдигащи - жълт кантарион, левзея, мумийо, котешки нокът и още много други. И да се пие вода. И да се спи достатъчно. И да се хапва риба, орехи, кайсии, банани... Това се сещам засега.
За деца също има 1-2 добавки с Омега.
За деца също има 1-2 добавки с Омега.
Когато извършвам повтаряеми, машинални дейности вкъщи, се случват такива неща, като да започна да слагам мръсните дрехи в миялната, вместо в пералнята или да прибера торбичката с боклука в хладилника, пък в коша да изхвърля току що закупения зарзават. Но такива неща на никого не създават проблеми, смея си се сама на себе си, ако има свидетели, всички се смеем. Няма да седна да срадам пък.
Губенето на ключове и ценни предмети е много кофти, случвало ми се е, но отдавна.
На тръгване от където и да било, си задавам въпроси на ум или дори на глас, това взех ли, онова взех ли, въобще не ме е срам. Даже, ако има хора, те ми помагат, защото оглеждат с мен и ако нещо съм пропуснала, ще го видят. Същото го правя и при тръгване на път по на далече, изборявам си най-необходимите неща, които е трябвало да взема и без които не може, ако не си спомням дали са в багажа, проверявам пак. Ако е много тежък случай, може и със списък, има апп-ове за списък в телефона, че листчетата може и да ги изгубиш в суматохата.
От друга страна, извън битовите дейности, съм точно обратното, всичко помня, внимавам за пропуски, спазвам срокове, часове за срещи и нищо не изпускам. Може би, едното е за сметка на другото, не може концентрацията да ми е на 100% във всички ситуации.
За дати и събития всичко слагам в календар с известия, за да не пропусна нещо. Случва се и на най-организираните хора да не съобразят някоя дата, я рожден ден, я отдавна уговорена среща, затова... с календара.
Губенето на ключове и ценни предмети е много кофти, случвало ми се е, но отдавна.
На тръгване от където и да било, си задавам въпроси на ум или дори на глас, това взех ли, онова взех ли, въобще не ме е срам. Даже, ако има хора, те ми помагат, защото оглеждат с мен и ако нещо съм пропуснала, ще го видят. Същото го правя и при тръгване на път по на далече, изборявам си най-необходимите неща, които е трябвало да взема и без които не може, ако не си спомням дали са в багажа, проверявам пак. Ако е много тежък случай, може и със списък, има апп-ове за списък в телефона, че листчетата може и да ги изгубиш в суматохата.
От друга страна, извън битовите дейности, съм точно обратното, всичко помня, внимавам за пропуски, спазвам срокове, часове за срещи и нищо не изпускам. Може би, едното е за сметка на другото, не може концентрацията да ми е на 100% във всички ситуации.
За дати и събития всичко слагам в календар с известия, за да не пропусна нещо. Случва се и на най-организираните хора да не съобразят някоя дата, я рожден ден, я отдавна уговорена среща, затова... с календара.
И аз съм към разсеяните.
Айде като излизам и забравя нещо усещам някакво странно чувство на липса, че нещо съм забравила и се върна да го взема. Един път съм си забравяла телефона и цял ден на работа изперках. Не че го ползвам, ама друго си е да си е при мене.
Имам навика като се запознавам с някого и се здрависаме да не обърна внимание на името му. Не се заслушвам хич. Не знам защо. Сякаш ушите ми се заглъхнали в такъв момент.
За покупки си водя бележки задължително и като излезна да пазарувам забравя бележката.
Тегаво е да си заплес.
Айде като излизам и забравя нещо усещам някакво странно чувство на липса, че нещо съм забравила и се върна да го взема. Един път съм си забравяла телефона и цял ден на работа изперках. Не че го ползвам, ама друго си е да си е при мене.
Имам навика като се запознавам с някого и се здрависаме да не обърна внимание на името му. Не се заслушвам хич. Не знам защо. Сякаш ушите ми се заглъхнали в такъв момент.
За покупки си водя бележки задължително и като излезна да пазарувам забравя бележката.
Тегаво е да си заплес.
Имам фобия, че съм забравила ютията включена. Като ми влезе в главата въпроса "изключих ли я?" блокирам са всичко друго. Сега гладя наведнъж всичко, колкото и да ми е досадно, само и само да не се налага да бързам за някъде и да се налага да гладя дреха. Когато я изключа, казвам си "изключих я". ММ вече снима стаите, когато отиваме някъде за повече от ден, но още не съм искала да разглеждам снимки за нещо за нещо забравено.
Когато я изключа, казвам си "изключих я".
И все пак - още е дете. А може да е от малкия процент разсеяни, които иначе са гении. Но не се отказвай в опитите да се научи да е по-организиран.
Честно казано откакто тази година го накарах да си купува от джобните триъгълници,линии,транспортири и прочие неща,които губеше ежедневно си мисля,че има някакъв напредък,ама според мъж ми просто не съм разбрала за всичко,което е загубил...
Със сигурност не е гении,умно дете е,но понеже никой друг от семейството ни не е така разсеян много ме дразни на моменти...Например след като губи не знам си колко ключове и не знам си колко пъти сменяме бравата аз му сложих ключ на врата-и от там успя да го загуби-за момента е без ключ-у нас почти винаги има човек,а ако няма съм му казала да звъни или да иде у майка ми-живее много наблизо...
Седми клас е и нямам надежди за подобрение...Малкият е трети клас-винаги всичко е чул и разбрал и най-вече запомнил...Излива ми такъв поток от информация като се прибере след училище,та аз малко трудно я поемам и му казвам,ако нещо е супер важно да ми каже,защото говори много бързо и прескача от тема на тема,а дребния ми отговаря-аз всичко,което ти казвам,мамо е супер важно-та това е...Големият никога нищо не казва-задавам въпроси,отговаря с да и не,повечето пъти даже и не знам и не е от пубертета-от малък си е такъв.
Сега се сетих,че иначе пък телефона си никога никъде не е забравял или губил-друг въррос е,че отдавна никой не го търси,защото той го слага на вибрация и забравя,че е така и не вдига,ама поне не го губи...
Аз също не слушам имена, когато се запознавам. Изпадала съм в конфузни ситуации, да се познавам с някого от години, да си говорим, а да не знам как се казва . Най-вече майки и бащи на деца от квартала, училище или градина.
А случва ли ви се да ходите от стая в стая, опитвайки се да се сетите за какво сте тръгнали натам? Тогава ми помага да се върна в изходната точка, за да се сетя какво съм искала да правя.
. Най-вече майки и бащи на деца от квартала, училище или градина. А случва ли ви се да ходите от стая в стая, опитвайки се да се сетите за какво сте тръгнали натам? Тогава ми помага да се върна в изходната точка, за да се сетя какво съм искала да правя
.
Аз също не слушам имена, когато се запознавам. Изпадала съм в конфузни ситуации, да се познавам с някого от години, да си говорим, а да не знам как се казва . Най-вече майки и бащи на деца от квартала, училище или градина.
А случва ли ви се да ходите от стая в стая, опитвайки се да се сетите за какво сте тръгнали натам? Тогава ми помага да се върна в изходната точка, за да се сетя какво съм искала да правя.
. Най-вече майки и бащи на деца от квартала, училище или градина. А случва ли ви се да ходите от стая в стая, опитвайки се да се сетите за какво сте тръгнали натам? Тогава ми помага да се върна в изходната точка, за да се сетя какво съм искала да правя
.Всеки път преди запознанство си повтарям, че ето този път ще се напъна да чуя и запомня името на отсрещната страна, и всеки път то просто потъва някъде преди да го отразя.
Какво ми се случва, имам познати на които им се роди бебе.
Не сме се виждали "лично " с детето, и за това в продължение на година, питах " а как е бебето, расте ли",защото забравях дали е момиче или момче!
Това с имената и на мен ми се случва , особено за майки по площадки.
Онзи ден се возя в служебния асансьор, слизам на петия етаж, влизам си и опа, осъзнавам, че съм на грешния етаж /аз съм на 9/
Бих пробвала Омега, Гинко-билоба.
Не сме се виждали "лично " с детето, и за това в продължение на година, питах " а как е бебето, расте ли",защото забравях дали е момиче или момче!
Това с имената и на мен ми се случва , особено за майки по площадки.
Онзи ден се возя в служебния асансьор, слизам на петия етаж, влизам си и опа, осъзнавам, че съм на грешния етаж /аз съм на 9/
Бих пробвала Омега, Гинко-билоба.
Когато я изключа, казвам си "изключих я".
Аз също не слушам имена, когато се запознавам. Изпадала съм в конфузни ситуации, да се познавам с някого от години, да си говорим, а да не знам как се казва . Най-вече майки и бащи на деца от квартала, училище или градина.
А случва ли ви се да ходите от стая в стая, опитвайки се да се сетите за какво сте тръгнали натам? Тогава ми помага да се върна в изходната точка, за да се сетя какво съм искала да правя.
. Най-вече майки и бащи на деца от квартала, училище или градина. А случва ли ви се да ходите от стая в стая, опитвайки се да се сетите за какво сте тръгнали натам? Тогава ми помага да се върна в изходната точка, за да се сетя какво съм искала да правя
.И двете!
Връщам се в изходна точка, защото обикновено съм видяла нещо там, което да правя, а после съм се разсеяла и съм забравила какво.
Имена почти никога не чувам.
Също и не помня. Физиономист съм, но имена не помня.
Когато я изключа, казвам си "изключих я".
Когато я изключа, казвам си "изключих я".
) - казваш на глас: Изключих ютията от контакта.Таис,
Скрит текст:
имаме си котенце
Това за снимането трябва да го "открадна", изобщо не ми е хрумвало, а толкова пъти се е случвало да се чудя дали съм я изключила или не, но все си казвам, че съм и не се връщам, засега проблеми не е имало.
Аз пък заради котката проверявам по сто пъти дали са затворени прозорците когато излизам, страх ме е да го оставя на отворени прозорци когато нас ни няма нищо, че имат комарници, все си представям, че като се прибера ще го намеря долу.
Аз пък заради котката проверявам по сто пъти дали са затворени прозорците когато излизам, страх ме е да го оставя на отворени прозорци когато нас ни няма нищо, че имат комарници, все си представям, че като се прибера ще го намеря долу.
Това за снимането трябва да го "открадна", изобщо не ми е хрумвало, а толкова пъти се е случвало да се чудя дали съм я изключила или не, но все си казвам, че съм и не се връщам, засега проблеми не е имало.
Аз пък заради котката проверявам по сто пъти дали са затворени прозорците когато излизам, страх ме е да го оставя на отворени прозорци когато нас ни няма нищо, че имат комарници, все си представям, че като се прибера ще го намеря долу.
Аз пък заради котката проверявам по сто пъти дали са затворени прозорците когато излизам, страх ме е да го оставя на отворени прозорци когато нас ни няма нищо, че имат комарници, все си представям, че като се прибера ще го намеря долу.
Комарниците изобщо няма да го спрат, ако реши да скача. Извън темата, но имахме един доста буен котарак. Една нощ вилня, бесня, и изведнъж тишина и спокойствие
Заспахме най-после Сутринта съпругът ми тръгва за работа към 5 часа и след малко се връща, носейки писко. Нашия от скачане и мятане, се метнал през комарника, добре че сме на втория етаж 
Ако някой е с дефицит на вниманието, той си го има за всичко и му е много трудно да функционира дори в ежедневието...
Трудно ми е да повярвам, че някой ще има достатъчно неразсеяност, за да завърши висше образование, да ходи на работа и да работи така, че да се го уволнят, ще се качи в колата и ще се научи да шофира без да катастрофира, а в същото време ще е разсеян за всякакви други неща... като описаното в един от постовете за колега и така ще е цял живот. Ако беше тотално разсеян, нямаше да се задържи на нито една работа, нямаше да се образова.
Това не е въпрос на вярване, а на разбиране или неразбиране на клиничното състояние дефицит на внимание (ADD). Идеята, че щом имаш ADD, то задължително ще си останеш неук, неработещ и неумеещ да кара кола, просто не е вярна.
Случвало ми се е очилата ми за четене и гледане на телевизия да са ми на главата а аз да обръщам апартамента да ги търся, да държа химикалката в ръката си и да питам колегите къде е, да тръгна на някъде и по средата на пътя да се чудя аз къде и за какво отивах? Случвало ми се е да си запаля цигара да се заплесна по нещо и след малко пак да си запаля като другата е още в пепелника и като съм към края на втората да забележа първата. Имена никога не запомням от първия път, физиономист съм и с имената ми е много трудно.С едно момче съм се запознавала 3 пъти за една година по някаква причина него така и не го запомних нито веднъж . Най-голям проблем ми е с пиенето на лекарствата. Ако трябва да пия такива за дълъг период почти на 100% е сигурно че ще забравя не един или два приема. Поне за мен няма оправия ама съм си свикнала поне до някъде
по някаква причина него така и не го запомних нито веднъж . Най-голям проблем ми е с пиенето на лекарствата. Ако трябва да пия такива за дълъг период почти на 100% е сигурно че ще забравя не един или два приема. Поне за мен няма оправия ама съм си свикнала поне до някъде 
някои случаи искрено ме разсмяха, чак не е за вярване. сладурани
на мен повечето неща трудно ще ми се случат. аз съм freak control, което също не е много гот, защото напряга
разсеяна съм за по-несъществени неща, на които не отдавам голямо значение. зле беше докато бях бременна. палех колата за определено място, а си пътувах по инерция та до друго. опознай София, за да я обикнеш
със запомнянето на имената при запознанство съм много зле и аз. проблем ми е, защото обичам да поздравявам по име. за мен е израз на уважение и ми е неудобно като не помня.
на мен повечето неща трудно ще ми се случат. аз съм freak control, което също не е много гот, защото напряга
разсеяна съм за по-несъществени неща, на които не отдавам голямо значение. зле беше докато бях бременна. палех колата за определено място, а си пътувах по инерция та до друго. опознай София, за да я обикнеш
със запомнянето на имената при запознанство съм много зле и аз. проблем ми е, защото обичам да поздравявам по име. за мен е израз на уважение и ми е неудобно като не помня.
За лекарствата има лек кутия за дозиране на лекарства. Аз например трябва да взимам някои медикаменти през ден, с други на четири дни и такава кутийка ми помага.
И кутийки не ми помагат да ти кажа слагала съм си в чантата и като не ми трябва през деня не я поглеждам, следователно забравям и за лекарството, при мен уловката е че пия само докато се почувствам добре, визирам антибиотици, налагало ми се е да пия такива за нерви уж за месеци ама като е много дълъг периода и се чувствам като отровена просто, ако не ми се напомни и да го пия на момента е абсурд сама да се сетя. За щастие от както смених начина на живот (средата) вече не ми се налага прием на подобни лекарства
Аз пък си правя чинно списък за пазар и още по-чинно си го забравям там, където съм го писала. Все пак ми е от полза, защото имам зрителна памет и възстановявам наум какво съм писала. Така си учех и уроците едно време - пишех си ги.
Котьо,
Скрит текст:
страхотна новина, честито 
Лек за разсеяност няма, аз съм разсеяна само по-някога, но в такива в моменти много се дразня сама на себе си, пълна трагедия е някаква. Случвало ми се е като ученичка да отида на училище без чанта, случвало ми се е да си тръгна от някъде по пантофи и да не се усетя, случвало ми се е да замразя някоя малка техническа джажда - телефон, мп3, дистанционно, флашка, ключове също съм губила неколкократно. Инак такива неща като ангажименти, срещи, да напиша или да предам нещо, да се обадя някому и т.н и т.н никога не съм забравяла, каквото ми е казано обикновено го помня.
Иначе познавам някой хора, които са безууууууумно разсеяни, единия ми пример е моя преподавателка в университета, е няма такъв заплес. За една учебна година с нея събрах случки за разказване за цяла година, че и повече сигурно - всеки божи път и напомняме от колко часа сме и всеки път тя не идва на време, закъсненията и са достигали до 2/3 часа след като се бяхме уговорили да се видим по-рано, закъсня за изпита миналия семестър с около час може би, беше загубила много важни контролни. Колеги горен курс са ни разказвали как веднъж забравила, че е на работа следващата седмица и въобще не се появила без никакво предупреждение, разказва ли са ни, че самата тя им е казвала, че като млада често си забравяла децата и т.н Когато съм около нея винаги съм на 1000% в пълна концентрация. А иначе не е глупава жена напротив даже, изключително интелигентна и супер концентрирана когато се отнася до преподаване, знае 5/6 езика, та не е да не си тренира мозъка, но те на.
Иначе познавам някой хора, които са безууууууумно разсеяни, единия ми пример е моя преподавателка в университета, е няма такъв заплес. За една учебна година с нея събрах случки за разказване за цяла година, че и повече сигурно - всеки божи път и напомняме от колко часа сме и всеки път тя не идва на време, закъсненията и са достигали до 2/3 часа след като се бяхме уговорили да се видим по-рано, закъсня за изпита миналия семестър с около час може би, беше загубила много важни контролни. Колеги горен курс са ни разказвали как веднъж забравила, че е на работа следващата седмица и въобще не се появила без никакво предупреждение, разказва ли са ни, че самата тя им е казвала, че като млада често си забравяла децата и т.н Когато съм около нея винаги съм на 1000% в пълна концентрация. А иначе не е глупава жена напротив даже, изключително интелигентна и супер концентрирана когато се отнася до преподаване, знае 5/6 езика, та не е да не си тренира мозъка, но те на.
Аз също не слушам имена, когато се запознавам. Изпадала съм в конфузни ситуации, да се познавам с някого от години, да си говорим, а да не знам как се казва . Най-вече майки и бащи на деца от квартала, училище или градина.
А случва ли ви се да ходите от стая в стая, опитвайки се да се сетите за какво сте тръгнали натам? Тогава ми помага да се върна в изходната точка, за да се сетя какво съм искала да правя.
. Най-вече майки и бащи на деца от квартала, училище или градина. А случва ли ви се да ходите от стая в стая, опитвайки се да се сетите за какво сте тръгнали натам? Тогава ми помага да се върна в изходната точка, за да се сетя какво съм искала да правя
.Аз по принцип не съм разсеяна и съм много организирана, но като се претоваря - изключвам. В сряда счупих каничката на кафе машината на работа (имаме много, но точно тази е важна
). Гугъл ми каза, че най-евтините са в Уолмарт, та цял ден си мисля как след работа ще отида в уолмарт за нова машина. Пътувам около 30 минути след работа, през цялото време ми е главата кафе машината, и устремено се целя в Уолмарт. Пристигам, спирам на паркинга, излизам от колата и се замислям "Защо съм тук сега?" Веднага се сетих, но за момент изключих... Ако някой е с дефицит на вниманието, той си го има за всичко и му е много трудно да функционира дори в ежедневието...
Трудно ми е да повярвам, че някой ще има достатъчно неразсеяност, за да завърши висше образование, да ходи на работа и да работи така, че да се го уволнят, ще се качи в колата и ще се научи да шофира без да катастрофира, а в същото време ще е разсеян за всякакви други неща... като описаното в един от постовете за колега и така ще е цял живот. Ако беше тотално разсеян, нямаше да се задържи на нито една работа, нямаше да се образова.
Това не е въпрос на вярване, а на разбиране или неразбиране на клиничното състояние дефицит на внимание (ADD). Идеята, че щом имаш ADD, то задължително ще си останеш неук, неработещ и неумеещ да кара кола, просто не е вярна.
Кое точно клинично не съм разбрала на състоянието на ХАДВ? Ти от един пост, откъслечни данни, и то представени от трето лице, диангоза ли му постави? на какво основание? Специалист ли си и са те учили някъде така или самоинициативи проявяваш? къде прочете да съм написала, че е задължително?
Много избиратело му се проявява дефицитът на внимание на този човек - само за битови неща, и то все неща, които могат да свършат и другите вместо него. Вярно, че с възрастта положението се смекчава, но... аз не бих си заложила на диагноза.
Аз съм ужасно разсеяна, патологично направо. Интересно е, че професионалните задачи ги изпълнявам както трябва, но да си забравя колата на паркинга и да се прибера с такси съм го правила няколко пъти. Вкарвам се в приключения най-редовно.
Ето това ми е фаворит
Дори не мога да си представя как става. Аз имам обратния проблем - толкова съм организирана и пунктуална, че всяка сутрин заключвам и пак отключвам, за да проверя дали всички електроуреди са изключени и дали всеки прозорец е затворен. Вечер не си тръгвам от работа, докато всяко нещо по бюрото ми не е на мястото си и всяка задача за деня не е отметната като свършена. По всяко време знам до стотинка наличността си в портфейла и по картите, задължения и сметки плащам с дни по-рано от срока, всичко това ужасно натоварва. И това не е лесно, понякога ми се иска да го давам по-лежерно, но не става, очевидно е до човек. Не е хвалба, имам го за проблем. С това искам да кажа, че лек няма. 
Ето това ми е фаворит Дори не мога да си представя как става. Аз имам обратния проблем - толкова съм организирана и пунктуална, че всяка сутрин заключвам и пак отключвам, за да проверя дали всички електроуреди са изключени и дали всеки прозорец е затворен. Вечер не си тръгвам от работа, докато всяко нещо по бюрото ми не е на мястото си и всяка задача за деня не е отметната като свършена. По всяко време знам до стотинка наличността си в портфейла и по картите, задължения и сметки плащам с дни по-рано от срока, всичко това ужасно натоварва. И това не е лесно, понякога ми се иска да го давам по-лежерно, но не става, очевидно е до човек. Не е хвалба, имам го за проблем. С това искам да кажа, че лек няма.
Дори не мога да си представя как става. Аз имам обратния проблем - толкова съм организирана и пунктуална, че всяка сутрин заключвам и пак отключвам, за да проверя дали всички електроуреди са изключени и дали всеки прозорец е затворен. Вечер не си тръгвам от работа, докато всяко нещо по бюрото ми не е на мястото си и всяка задача за деня не е отметната като свършена. По всяко време знам до стотинка наличността си в портфейла и по картите, задължения и сметки плащам с дни по-рано от срока, всичко това ужасно натоварва. И това не е лесно, понякога ми се иска да го давам по-лежерно, но не става, очевидно е до човек. Не е хвалба, имам го за проблем. С това искам да кажа, че лек няма.Абсолютно същата съм. И аз го отчитам като проблем. И понякога искам да не се натоварвам толкова с информация, или да забравям разни неща. Може би шанса ми е като забременея, казват, че тогава жените правели необичайни неща
Herz, и аз съм като теб!
Да не изброявам колко неща върша сутрин преди работа.
Всичко вкъщи трябва да се остави като за инспекция!
Същото е с парите и с плащането на сметки.
Винаги искам да плащам по-рано!
Като чета тука, как хората просрочват, ума не ми го побира!
Да не изброявам колко неща върша сутрин преди работа.
Всичко вкъщи трябва да се остави като за инспекция!
Същото е с парите и с плащането на сметки.
Винаги искам да плащам по-рано!
Като чета тука, как хората просрочват, ума не ми го побира!
И аз не влизам в подробности, защото осъзнавам колко ненормални неща правя без да има нужда от това. Искрено завиждам на хора, които нищо не си слагат на сърце. Нямам спомен да съм направила нещо импулсивно, с изключение на някакви дребни покупки, да съм закъсняла за работа или среща и т.н. и т.н. Лошото е, че същото очаквам и от хората, на които държа. Луда работа, знам.
Мразя да закъснявам и очаквам от хората същото. видимо се дразня, даже веднъж закъснях за театър заради трафик, а тръгнах съвсем навреме. Стигнах малко преди антракта, като се сетя още се ядосвам.
Принципно е нормално хората да проектират своите намерения и реакции в ситуациите, дори и с други хора. И аз се кефя на лежерни хора, ама не и в моята къща. ММ е лежерен и веднъж "плаща" тока иииии го спряха. Аз не мога така, дойде ли сметка или вноска по карта/заем всичко се плаща навреме.
видимо се дразня, даже веднъж закъснях за театър заради трафик, а тръгнах съвсем навреме. Стигнах малко преди антракта, като се сетя още се ядосвам.Принципно е нормално хората да проектират своите намерения и реакции в ситуациите, дори и с други хора. И аз се кефя на лежерни хора, ама не и в моята къща. ММ е лежерен и веднъж "плаща" тока иииии го спряха. Аз не мога така, дойде ли сметка или вноска по карта/заем всичко се плаща навреме.
Какъв смисъл влагате в "лежерни" хора? Харесвам хора, които обикновено изглеждат спокойни, не бързат, не припират, хора, които не излизат от равновесие при леко разминаване между планове и изпълнение. Но това е въпрос и на много добра организация реално, и на темперамент. И те не се разсеяни.
Точно, но учудващото е че някои хора такъв тип се оправят, макар и все в последния момент и с цената на доста нерви, но не си взимат пример, следващия път пак е всичко в последния момент. И някои не че са мързеливи, просто наистина са лежерни и си казват има време и наистина е изнервящо да разчиташ на такъв тип хора. И накрая ти излизаш нервак, че даваш зор, понеже работата е свършена макар и пред инфарктно
Другото е темперамент, аз изглеждам така отстрани, а всъщност много добре следя крайни срокове и следвам плановете според ситуацията. И не съм нервак, просто се дразня на мърди.
Другото е темперамент, аз изглеждам така отстрани, а всъщност много добре следя крайни срокове и следвам плановете според ситуацията. И не съм нервак, просто се дразня на мърди.
Аз много мразя, например, да е почивен ден или да съм на почивка с някакъв такъв с "планове", откачам просто. На плаж да се ходи под абсолютно точен час, денят да ми е разпределен до секундата... имах връзка с такъв фрийк. Ако случайно, вместо в 8, тръгнем за плажа в 8:30 изпадаше в кризи. Той става в 7:00 и не понасяше, че някакви хора се опитват да си поспиват до 9-10. И се опитваше да налага ред и на приятели, които са били с нас. Така, че всичко трябва да си има мярка. Аз обичам по-спонтанни неща (говоря за свободното време), не мога да живея непрекъснато в нечия таблица. С пича се разделихме овреме, беше започнал да смята, че трябва да му давам цялата си заплата, защото той по-добре разпределял парите, щял да ми дава джобни. Викам, доообре... ей, ся.
Сметките винаги са ми платени навреме, да си бавиш сметките не го намирам за лежерност, а немарливост някаква.
Сметките винаги са ми платени навреме, да си бавиш сметките не го намирам за лежерност, а немарливост някаква.
Това, което описвате няма нищо общо с думата разсеян. Разсеян е човек, който се заплесва в нещо и забравя за друго. Аз имам отлична способност да се концентрирам, когато работя, но тогава светът спира да съществува и така забравям колата, забравям децата, чантата си и главата съм в състояние да забравя. За среща закъснях веднъж, защото забравих, че са сменили времето. Сметки винаги в срок плащам.
Аз съм от лежерните. По-предната ми шефка май затова ме уволни, но не ми го каза, което я прави от подлите. Свършвала съм си всичките задачи в срок, никога не съм работила толкова много и тя пак беше недоволна. Не обичам да ми се дава зор от разни нерваци. Точно в такива моменти ставам разсеяна и забравям нещо.
последното за шефката ми стана смешно. Ейчарите му казват "неспособен да работи под напрежение в във високо динамична обстановка". Добре, че не съм в корпоративна структура и професията ми го позволява. Аз ги разбирам шефовете, че и тях ги натискат и как ги учат, ама... Понякога се чудя, ако кандидатствам по ейчарските правила, дали да се "лъжем" по правилата или не.
а аз имам наблюдения, че колкото са по-спокойни, мислещи за собствените си неща , са толкова по-разсеяни, не че са натоварени от работа или проблеми, просто се реят някъде си и не слизат дори за малко да послушат и помислят в реалния свят, имам познат, който живее сам , без жена , деца , добре е финансово , слава Богу здрав и е отнесен ......... имам да ви разправям
Аз съм така,
Що да се натоварвам, като си е по-гот да съм разсеяна?
Не преча на никого така. Най-важните неща си ги записвам в календара, другите ги върша ако се сетя.
Научила съм се да не давам газ до дупка и ми е много добре така.
Харесвам лежерните, ненавиждам мързеливите. Два различни типа хора са, няма знак за равенство.
Ако имаш предвид темперамента, да, няма знак за равенство.
Мързеливи могат да бъдат и холерици, флегматици, всякакви.
Аз под лежерни разбирам такива, които нямат екшън план, а всичко измислят в последната минута. Съответно нещата не винаги се вършат в срок и ако си зависим по някакъв начин от тях, си вечно под напрежение.
такива индивиди са ужасно изнервящи за работа. Все едно не са възрастни хора, а 3-годишни деца. Ми, сори, ама три-годишните не са ни колеги, нито са ни шефове, нито са ни партньори! Изброените роли са на възрастни хора и би трябвало да се държат като възрастни, а не като импулсивни 3-годишни! Ако не искаш да свършиш работа - кажи си - какво ме мотаеш! А истината е, че се държат така, защото номерът им минава и винаги се намират будали да свършат работата вместо тях.
Ако някой е с дефицит на вниманието, той си го има за всичко и му е много трудно да функционира дори в ежедневието...
Трудно ми е да повярвам, че някой ще има достатъчно неразсеяност, за да завърши висше образование, да ходи на работа и да работи така, че да се го уволнят, ще се качи в колата и ще се научи да шофира без да катастрофира, а в същото време ще е разсеян за всякакви други неща... като описаното в един от постовете за колега и така ще е цял живот. Ако беше тотално разсеян, нямаше да се задържи на нито една работа, нямаше да се образова.
Това не е въпрос на вярване, а на разбиране или неразбиране на клиничното състояние дефицит на внимание (ADD). Идеята, че щом имаш ADD, то задължително ще си останеш неук, неработещ и неумеещ да кара кола, просто не е вярна.
Кое точно клинично не съм разбрала на състоянието на ХАДВ? Ти от един пост, откъслечни данни, и то представени от трето лице, диангоза ли му постави? на какво основание? Специалист ли си и са те учили някъде така или самоинициативи проявяваш? къде прочете да съм написала, че е задължително?
Много избиратело му се проявява дефицитът на внимание на този човек - само за битови неща, и то все неща, които могат да свършат и другите вместо него. Вярно, че с възрастта положението се смекчава, но... аз не бих си заложила на диагноза.
Само не ми се карай.
Диагнози не поставям, нито отхвърлям. Именно, че от краткото описанието нищо не може да се каже. Но пък ти го правиш! Няма как да знаеш за какво точно и дали само за" битови неща" (каквото и да значи това) този човек "проявява дефицитът на вниманието" и дали има и нещо друго. Логиката ти е, че щом не забравя да си вземе заплатата (а дали е така всъщност), щом работи, евентуално кара кола и е завършил, то вероятността за ХАДВ е изключена. А тази логика е погрешна. Туй то. И да, симптомите на ХАДВ, въобще не е задължително да се проявяват на макс във всяка една ситуация. Като казах въпросът не на "вяра", а на познания.
Вероятността не е изключена, но клони към нула. Особено при възрастен индивид. ХАДВ е очевидна през детството. Нататък хората узряват физически и психически и поведенчески се научават да контролират. Някои си остават импулсивни, действащи преди да мислят, но определено това им създава сериозни проблеми и в професионален план. Но възрастен индивид дори с хиперактивност, щом може да отсее важните неща и да се контролира, значи не е чак хиперактивен. Децата порастват, ЧеКа, и става възрастни. Явно не е случайно, че хиперактивност при възрастните много рядко се среща. Ти говориш като за дете, а става въпрос за възрастен. Сори, ама след 20-годишна възраст, да се твърди, че някой е с ХАДВ, защото е разсеян, но в същото време е достатъчно нехиперактивен и с достатъчно недефицит на внимание, за да не го уволнят, за мен е нелепо. Това е млад мъж, а не 10-годишно дете, дори не е 15-годишен младеж, за да сложим в сметката и пубертета. Мерси, познанията ги имам, така че хич не съм по вярата, когато става въпрос за сериозни неща.
Сещам се за една жена, която е с достатъчно опит и познания, за да си види признаците на хиперактивност, но никога не е била с дефицит на внимание. Та, тази жена е просто неуморна, но нито закъснява, нито забравя, нито е разсеяна. Ако беше от разсеяните, нямаше да постигне това, което е в момента, защото е професионалист в много тежка специалност и със завидни постижения от всяка гледна точка.
Сещам се за една жена, която е с достатъчно опит и познания, за да си види признаците на хиперактивност, но никога не е била с дефицит на внимание. Та, тази жена е просто неуморна, но нито закъснява, нито забравя, нито е разсеяна. Ако беше от разсеяните, нямаше да постигне това, което е в момента, защото е професионалист в много тежка специалност и със завидни постижения от всяка гледна точка.
Пак си измисляш неща!
Как реши, че вероятността, "клони към нула" точно?! Че то и клиничен психолог и специалист не може да направи подобни изводи от наличното кратко и ограничено описание!
Но ти разбира се, можеш, нищо че дадената информация не може да даде отговор на много от стандартните въпроси, които се задават преди да въобще да се помисли за отхвърляне или вероятност за ХАДВ. Ти, ако въобще някога си виждала подобни въпросници (за възрастни!!!), щеше да знаеш колко ограничено е описанието, което беше дадено за този човек и как напрактика не казва много неща, за каквито и да е изводи камо ли да седне някой да твърди, че клоняло към нула (особено когато някои от симптомите са налице)?! Ако знаеше нещо, малко повече от банални общи приказки, нямаше и да твърдиш, че понеже работел, образован е, ката евентуално кола, то това доказва, че няма как да е с ХАДВ. Защото такова твърдение не е вярно и пълен булшит!
ХАДВ се среща и при възрастни и може да се диагностицира и при възрастни! Колко рядко и дали по-рядко от деца, не е въпросът тук. Въпросът е, че се среща и че дадената информация, ни най-малко не е достатъчна, за да се правят каквито и да е заключения за конкретния човека!
Как реши, че вероятността, "клони към нула" точно?! Че то и клиничен психолог и специалист не може да направи подобни изводи от наличното кратко и ограничено описание!
Но ти разбира се, можеш, нищо че дадената информация не може да даде отговор на много от стандартните въпроси, които се задават преди да въобще да се помисли за отхвърляне или вероятност за ХАДВ. Ти, ако въобще някога си виждала подобни въпросници (за възрастни!!!), щеше да знаеш колко ограничено е описанието, което беше дадено за този човек и как напрактика не казва много неща, за каквито и да е изводи камо ли да седне някой да твърди, че клоняло към нула (особено когато някои от симптомите са налице)?! Ако знаеше нещо, малко повече от банални общи приказки, нямаше и да твърдиш, че понеже работел, образован е, ката евентуално кола, то това доказва, че няма как да е с ХАДВ. Защото такова твърдение не е вярно и пълен булшит!
ХАДВ се среща и при възрастни и може да се диагностицира и при възрастни! Колко рядко и дали по-рядко от деца, не е въпросът тук. Въпросът е, че се среща и че дадената информация, ни най-малко не е достатъчна, за да се правят каквито и да е заключения за конкретния човека!
Разбира се, нищо не съм виждала!
Ако се понапънеш, всичко можеш да докараш до диагноза, ако си решил, че точно тази е диагнозата. Има доста по-тривиални причини за поведението на един възрастен, и те не са свързани с диагноза. Както казах, на някои хора просто им е по-удобно да са "разсеяни". Съжалявам, но ти в момента си силно пристрастна относно въпроса за диагнозите, затова не виждам смисъл да споря с теб. Каквото трябва на когото трябва съм го доказала и го доказвам. Свободна си да оценяваш написаното от мен както намериш за добре.
Ако се понапънеш, всичко можеш да докараш до диагноза, ако си решил, че точно тази е диагнозата. Има доста по-тривиални причини за поведението на един възрастен, и те не са свързани с диагноза. Както казах, на някои хора просто им е по-удобно да са "разсеяни". Съжалявам, но ти в момента си силно пристрастна относно въпроса за диагнозите, затова не виждам смисъл да споря с теб. Каквото трябва на когото трябва съм го доказала и го доказвам. Свободна си да оценяваш написаното от мен както намериш за добре.
Ами то план принципно има, ама план за изпълнението на самия план няма, поне не и в допустима времева рамка, то затова е и лежерно, май. Всичко е после или когато му дойде времето
Доста често тези хора не са лежерни, не им е леко и не са безотговорни, а живеят в хаос, който ги изпива и измъчва, но не могат по друг начин.
Природа ли е, проблеми в пренаталното развитие ли са, нямам идея, но е бич за хората, които вечно всичко правят в последната минута. Заема им много повече време и несъпоставимо повече износване на нервите и похачени сили.
Имате ли идея защо постъпват винаги по този начин ?
Няма единно мнение по въпроса. Най-спряганата идея е, че имат проблеми със съзряването на някои дялове на мозъка. Никога не е само едно нещо, но най-често е проблем с планирането на действията, разполагането им линейно във времето, също импулсивност и задръжните процеси. Но всички в някаква степен си го имаме. Плащането на данъци или приключването на проекта на косъм не е патент на хората с проблеми, а донякъде е културно обусловено. Има култури, в които закъснението и правенето в последния момент е надопустимо, и чудо на чудесата, но хората го спазват.
Благодаря за мнението ти! Хев ъ найс дей!
Няма какво да се опитваш да бъдеш саркастична, Андариал.
Накои неща не ги знаеш и говориш общи приказки лаф да става. Не ти е първи път. На мен пък не ми за първи път да ти казвам като грешиш.
Щом можеш, намери тест за скрининг на ХАДВ за възрастни, и се оптай да отговриш на всичките двйасет и кусур въпроса само на базарата на 5 редовата информация, представяне за този човек, за да висиш, че това няма как да стане, за да си правиш каквито и да е изводи! Отделно, ако още се съмняваш, че човек, който им образование, работи и кара кола няма как да има ХАДВ, или пък че симптомите трябва да се проявяват видимо за твоето око буквално навсякъде и във всичко, значи трябва още да четеш.
С най-добри чувства!
Никакъв сарказъм няма. Бях учтива.
не отговарям на цял въпросник от пет реда информация. Казах, че се съмнявам да има ХАДВ при възрастен индивид, описан макар и с оскъдна информация. А за да стигне възрастен да попълва въпросник за ХАДВ, значи има достатъчно на брой и вид затруднения в ежедневието или други серриозни проблеми, които да навеждат към хипотеза за ХАДВ, иначе за какво му е да го прави. То и аз, и ти да направим по един въпросник, ще си открием достатъчно черти. Въпросниците са само един инструмент, и то никой не го приема като единствено средство. Да не говорим за хипердиагностиката.
не отговарям на цял въпросник от пет реда информация. Казах, че се съмнявам да има ХАДВ при възрастен индивид, описан макар и с оскъдна информация. А за да стигне възрастен да попълва въпросник за ХАДВ, значи има достатъчно на брой и вид затруднения в ежедневието или други серриозни проблеми, които да навеждат към хипотеза за ХАДВ, иначе за какво му е да го прави. То и аз, и ти да направим по един въпросник, ще си открием достатъчно черти. Въпросниците са само един инструмент, и то никой не го приема като единствено средство. Да не говорим за хипердиагностиката.
Има - също споменахме и пиенето на повече чиста бистра водица. Мозъкът иска много вода, за да функционира. Ако се обезводни, не гинко билоба, ами и чудодейни еликсири няма да ти подействат. Чрез водата се изпраща и обработва всяка информация. Така че започни оттам, и после намери останалите помощни средства и добавки, които също са добри, но няма как да са достатъчни.
След време ще видиш как в различни моменти през целия ден в ума ти сами ще започнат да излизат най-различни задачи от деня и за бъдещето, както и по-ясни спомени. Пробвай и успех.
След време ще видиш как в различни моменти през целия ден в ума ти сами ще започнат да излизат най-различни задачи от деня и за бъдещето, както и по-ясни спомени.
Пробвай и успех.
По назад когато обсъждахте как се преодолява разсеяността (това ме интересува, не ХАДВ) споменахте гинко билоба. Пил ли е някой и има ли ефект?
Други начини освен нея има ли?
Други начини освен нея има ли?
Вода пия поне по 1.5-1.7 на ден задължително, голяма жаба съм от дете. Също не ми повлиява разсеяността.
Таис, ти можеш да търсиш други варианти, тъй като приемаш достатъчно вода.
Аз имах предвид, че няма смисъл да се очаква подобрение в обезводнен организъм. Много лекове ще помогнат, но само при наличието на добра водна среда.
На някои им помага само увеличаването на приема на вода, на други са им нужни допълнителни вещества и елементи, но така или иначе трябва да се започне от водата.
Аз имах предвид, че няма смисъл да се очаква подобрение в обезводнен организъм. Много лекове ще помогнат, но само при наличието на добра водна среда.
На някои им помага само увеличаването на приема на вода, на други са им нужни допълнителни вещества и елементи, но така или иначе трябва да се започне от водата.
Не забравяйте да й добавите морска сол. Може и хималайска.
Това защо?
Всъщност, водата, която трябва да се пие е въобще водата в диетата, а не чиста вода (тоест, кафе, чай, супи, всичко се калкулира). Но и аз като Таис пия много вода. Добавям солИ, ако съм имала проблем. Има пакетчета със соли, които се добавят във водата. Ако ги нямаше, сигурно щях да ползвам хималайска сол, да.
тези соли не могат ли да се набавят с храната, защо се добавят въъв водата?
Ако си ги изгубила при диария или повръщане. Или при обилно изпотяване. Това имах предвид под "проблем". Обезводняването само по себе си е само част от проблема. С него се губят есенциални соли, които могат да объркат всичко в организма ти, което разчита на тях, като примерно, елетрическите импулси, които поддържат сърдечния ритъм. И до смърт може да се стигне при бебета например. При възрастните не е толкова опасно, но пак си има нужда от възстановяване на солите.
Не говоря за диария и повръщаане, а и тогава от аптеката се купуват препарати за такива състояния. Сега поне ги има в разтворима форма, а навремето единствено можеше да се купи банка с инжекционен разтвор, и то не всеки път продаваха.
Аз говоря за привържениците на "профилактиката" - нямат диаария, нямат повръщане, нямат нищо, но постояннно слагат във водата морска сол, хималайска сол и каквото там е на мода.
Аз говоря за привържениците на "профилактиката" - нямат диаария, нямат повръщане, нямат нищо, но постояннно слагат във водата морска сол, хималайска сол и каквото там е на мода.
Не говоря за диария и повръщаане, а и тогава от аптеката се купуват препарати за такива състояния. Сега поне ги има в разтворима форма, а навремето единствено можеше да се купи банка с инжекционен разтвор, и то не всеки път продаваха.
Аз говоря за привържениците на "профилактиката" - нямат диаария, нямат повръщане, нямат нищо, но постояннно слагат във водата морска сол, хималайска сол и каквото там е на мода.
Аз говоря за привържениците на "профилактиката" - нямат диаария, нямат повръщане, нямат нищо, но постояннно слагат във водата морска сол, хималайска сол и каквото там е на мода.
Аз пък имам познати, които имат лампи от хималайска сол, свещи от хималайска сол, дъски за хляб от хималайска сол..... Твърдят, че ги успокоявала.
Много често и една кратка или дълга помага. Действа терапевтично, освобождава напрежението и човек може да се концентрира върху това, което умът му казва, че сега е важно, а емоциите казват, че всичко е важно.
Действа терапевтично, освобождава напрежението и човек може да се концентрира върху това, което умът му казва, че сега е важно, а емоциите казват, че всичко е важно.Какво е "кратка или дълга"?
Сол се добавя, ако се пие чешмяна вода. Ако се пие минерална няма нужда (става въпрос при нормално здравословно състояние). Пиенето на твърде много вода също не е полезно, защото то също разваля баланса и правилната концентрация на веществата в организма. Това може да е опасно за сърцето например - колкото и обезводняването. Та затова се слага малко сол - за да се запазят правилните пропорции - а не заради някакви незнайни шамански видения, дето Андариел си ги мисли.
Какво е "кратка или дълга"?
Псувня предполагам.
Много често и една кратка или дълга помага. Действа терапевтично, освобождава напрежението и човек може да се концентрира върху това, което умът му казва, че сега е важно, а емоциите казват, че всичко е важно.
Действа терапевтично, освобождава напрежението и човек може да се концентрира върху това, което умът му казва, че сега е важно, а емоциите казват, че всичко е важно.Псувня предполагам.
Много често и една кратка или дълга помага. Действа терапевтично, освобождава напрежението и човек може да се концентрира върху това, което умът му казва, че сега е важно, а емоциите казват, че всичко е важно.
Действа терапевтично, освобождава напрежението и човек може да се концентрира върху това, което умът му казва, че сега е важно, а емоциите казват, че всичко е важно.Какво е "кратка или дълга"?
Казано по нашенски "майна". Или?
Писали сме по едно и също време с rain_bs.
Андариел, отговорът ми беше към Естел:
Доколкото знам, витамин В12 предпазва от анемия, засилва също и имунната система. Ако човек не може да си набави нужното количество в организма чрез храната, може под формата на таблетки.
Не виждам какво толкова "лошо" написах?.. Защо трябва да си винаги толкова саркастична?))
По назад когато обсъждахте как се преодолява разсеяността (това ме интересува, не ХАДВ) споменахте гинко билоба. Пил ли е някой и има ли ефект?Други начини освен нея има ли?
Доколкото знам, витамин В12 предпазва от анемия, засилва също и имунната система. Ако човек не може да си набави нужното количество в организма чрез храната, може под формата на таблетки.
Не виждам какво толкова "лошо" написах?.. Защо трябва да си винаги толкова саркастична?
)) Много често и една кратка или дълга помага. Действа терапевтично, освобождава напрежението и човек може да се концентрира върху това, което умът му казва, че сега е важно, а емоциите казват, че всичко е важно.
Действа терапевтично, освобождава напрежението и човек може да се концентрира върху това, което умът му казва, че сега е важно, а емоциите казват, че всичко е важно.Какво е "кратка или дълга"?
Медитация!
"Благословия", разбира се! Не помня кой културен антрополог или социален психолог беше, но човекът си е направил домашното и установил, че помага.Айс, нищо лошо не си написала.
Много често и една кратка или дълга помага. Действа терапевтично, освобождава напрежението и човек може да се концентрира върху това, което умът му казва, че сега е важно, а емоциите казват, че всичко е важно.
Действа терапевтично, освобождава напрежението и човек може да се концентрира върху това, което умът му казва, че сега е важно, а емоциите казват, че всичко е важно.Какво е "кратка или дълга"?
Медитация!
"Благословия", разбира се! Не помня кой културен антрополог или социален психолог беше, но човекът си е направил домашното и установил, че помага.Айс, нищо лошо не си написала.
Аз никога не псувам, но си имам заместители. Вярно е, че помага. Както и шопинг терапията.
е, аз да не съм свИтИца! Имиджът е според задачата и ролята. В сегашния случай мога да си позволя да съм по-разкрепостена. (а какви неща правя, когато никой не ме гледа! ) Работата е там, че някои нещо, които от гледна точка на възпитанието са недопустими, всъщност се правят от повечето хора, защото водят до разтоварване на напрежението. Без значение от образователния ценз, нито социалното стъпало. Дори има едно разстройство (не го помня как се казва, някакъв синдром беше), при което пациентите псуват наляво и надясно, просто не могат да се спрат от такива изблици, а след 30 секунди си стават пак съвсем възпитани хора.
) Работата е там, че някои нещо, които от гледна точка на възпитанието са недопустими, всъщност се правят от повечето хора, защото водят до разтоварване на напрежението. Без значение от образователния ценз, нито социалното стъпало. Дори има едно разстройство (не го помня как се казва, някакъв синдром беше), при което пациентите псуват наляво и надясно, просто не могат да се спрат от такива изблици, а след 30 секунди си стават пак съвсем възпитани хора.
е, аз да не съм свИтИца! Имиджът е според задачата и ролята. В сегашния случай мога да си позволя да съм по-разкрепостена. (а какви неща правя, когато никой не ме гледа! ) Работата е там, че някои нещо, които от гледна точка на възпитанието са недопустими, всъщност се правят от повечето хора, защото водят до разтоварване на напрежението. Без значение от образователния ценз, нито социалното стъпало. Дори има едно разстройство (не го помня как се казва, някакъв синдром беше), при което пациентите псуват наляво и надясно, просто не могат да се спрат от такива изблици, а след 30 секунди си стават пак съвсем възпитани хора.
) Работата е там, че някои нещо, които от гледна точка на възпитанието са недопустими, всъщност се правят от повечето хора, защото водят до разтоварване на напрежението. Без значение от образователния ценз, нито социалното стъпало. Дори има едно разстройство (не го помня как се казва, някакъв синдром беше), при което пациентите псуват наляво и надясно, просто не могат да се спрат от такива изблици, а след 30 секунди си стават пак съвсем възпитани хора. Турет синдром.
Ами аз не псувам. Втълпено ми е и вътрешно се боря с думите, ако случайно трябва да ги изговоря. Дори думичката "к*р", която си е съвсем валидна дума на латински и ми се наложи да я казвам, докато изпитвах дъщеря си, ме затрудни.
Кажа я и хоп, започвам да се хиля и да се червя. 
Наскоро коментирахме с дъщеря ми точно псуването - баща и не псува, дядо и баба и не псуват, аз не псувам. Факт.
Псуването е въпрос на навик.
еее, вие пък, голям въпрос направихте! Освен ако накуп не сте се събрали изключенията, които никога, нъкиде, дори насаме, не "благославят"! Тая работа трудно ще я повярвам, каквито и навици и възпитание да има всеки. Не зная вие какво си представяте, но не е задължително да са гнусните, има и по-безобидни ругатни, така да го кажем. Хората са го проучили, културен феномен, който не отминава никого, освен някое изключение.
еее, вие пък, голям въпрос направихте! Освен ако накуп не сте се събрали изключенията, които никога, нъкиде, дори насаме, не "благославят"! Тая работа трудно ще я повярвам, каквито и навици и възпитание да има всеки. Не зная вие какво си представяте, но не е задължително да са гнусните, има и по-безобидни ругатни, така да го кажем. Хората са го проучили, културен феномен, който не отминава никого, освен някое изключение.
Ти остави феномените, ами кажи псуването помага ли ти при заплес, че да помогнем на питащите.
Ааа разбрах. Лекът против отвеяност е да метнеш една цветиста на шкафа, с което му отправяш предупреждение повече да не прави грешката да ти се нахвърля така, а да бъде така съобразителен да се отдръпне като всеки възпитан шкаф.
С това твоята лична разсеяност автоматично изчезва. Все пак всички шкафове вече ще те заобикалят, накъдето и да залитнеш.
С това твоята лична разсеяност автоматично изчезва. Все пак всички шкафове вече ще те заобикалят, накъдето и да залитнеш.
Всички витамини от група В са полезни за мозъка.
На мен пък са ми много смешни хората, които все са недоволни и псуват разни предмети.
Имах един колега, който постоянно мърмореше и се оплакваше.. играеше го едва ли е 'жертва'. Веднъж така си удари главата в един шкаф, а мен ме напуши един смях.. не защото се беше ударил, а понеже знаех каква ще е реакцията му. Хубавото беше, че като видя, че ме е разсмял, се поразведри малко, иначе гледаше на кръв..
Просто се сетих за този човек заради дискусията ви и затова писах.. макар и не точно по темата.; ) Разсеян не беше, но леко черноглед - да. Бързо се ядосваше и се е случвало да "нарежда" разни предмети. Не псуваше, но беше доста циничен на моменти. Лошото е, че такъв му беше изказът, беше му навик и не му "минаваше"..
Псуването е въпрос на навик.
Мисълта ми беше, че свикнеш ли да псуваш в определена ситуация, трудно се отвиква, дори и при добро желание.
X
Реклама