Когато я изключа, казвам си "изключих я".
- Публикувана: 20 май 2016, 12:34 ч.
- Последно мнение: 25 юни 2016, 23:32 ч.
Лек за разсеяност
Това работи отлично.
Аз също не слушам имена, когато се запознавам. Изпадала съм в конфузни ситуации, да се познавам с някого от години, да си говорим, а да не знам как се казва 
. Най-вече майки и бащи на деца от квартала, училище или градина.
А случва ли ви се да ходите от стая в стая, опитвайки се да се сетите за какво сте тръгнали натам? Тогава ми помага да се върна в изходната точка, за да се сетя какво съм искала да правя
.
. Най-вече майки и бащи на деца от квартала, училище или градина. А случва ли ви се да ходите от стая в стая, опитвайки се да се сетите за какво сте тръгнали натам? Тогава ми помага да се върна в изходната точка, за да се сетя какво съм искала да правя
.И двете!
Връщам се в изходна точка, защото обикновено съм видяла нещо там, което да правя, а после съм се разсеяла и съм забравила какво.
Имена почти никога не чувам.
Също и не помня. Физиономист съм, но имена не помня.
Когато я изключа, казвам си "изключих я".
Когато я изключа, казвам си "изключих я".
) - казваш на глас: Изключих ютията от контакта.Таис,
Скрит текст:
имаме си котенце
Това за снимането трябва да го "открадна", изобщо не ми е хрумвало, а толкова пъти се е случвало да се чудя дали съм я изключила или не, но все си казвам, че съм и не се връщам, засега проблеми не е имало. 
Аз пък заради котката проверявам по сто пъти дали са затворени прозорците когато излизам, страх ме е да го оставя на отворени прозорци когато нас ни няма нищо, че имат комарници, все си представям, че като се прибера ще го намеря долу.
Аз пък заради котката проверявам по сто пъти дали са затворени прозорците когато излизам, страх ме е да го оставя на отворени прозорци когато нас ни няма нищо, че имат комарници, все си представям, че като се прибера ще го намеря долу.
Това за снимането трябва да го "открадна", изобщо не ми е хрумвало, а толкова пъти се е случвало да се чудя дали съм я изключила или не, но все си казвам, че съм и не се връщам, засега проблеми не е имало.
Аз пък заради котката проверявам по сто пъти дали са затворени прозорците когато излизам, страх ме е да го оставя на отворени прозорци когато нас ни няма нищо, че имат комарници, все си представям, че като се прибера ще го намеря долу.
Аз пък заради котката проверявам по сто пъти дали са затворени прозорците когато излизам, страх ме е да го оставя на отворени прозорци когато нас ни няма нищо, че имат комарници, все си представям, че като се прибера ще го намеря долу.
Комарниците изобщо няма да го спрат, ако реши да скача. Извън темата, но имахме един доста буен котарак. Една нощ вилня, бесня, и изведнъж тишина и спокойствие
Заспахме най-после Сутринта съпругът ми тръгва за работа към 5 часа и след малко се връща, носейки писко. Нашия от скачане и мятане, се метнал през комарника, добре че сме на втория етаж 
Ако някой е с дефицит на вниманието, той си го има за всичко и му е много трудно да функционира дори в ежедневието...
Трудно ми е да повярвам, че някой ще има достатъчно неразсеяност, за да завърши висше образование, да ходи на работа и да работи така, че да се го уволнят, ще се качи в колата и ще се научи да шофира без да катастрофира, а в същото време ще е разсеян за всякакви други неща... като описаното в един от постовете за колега и така ще е цял живот. Ако беше тотално разсеян, нямаше да се задържи на нито една работа, нямаше да се образова.
Това не е въпрос на вярване, а на разбиране или неразбиране на клиничното състояние дефицит на внимание (ADD). Идеята, че щом имаш ADD, то задължително ще си останеш неук, неработещ и неумеещ да кара кола, просто не е вярна.
Случвало ми се е очилата ми за четене и гледане на телевизия да са ми на главата а аз да обръщам апартамента да ги търся, да държа химикалката в ръката си и да питам колегите къде е, да тръгна на някъде и по средата на пътя да се чудя аз къде и за какво отивах? Случвало ми се е да си запаля цигара да се заплесна по нещо и след малко пак да си запаля като другата е още в пепелника и като съм към края на втората да забележа първата. Имена никога не запомням от първия път, физиономист съм и с имената ми е много трудно.С едно момче съм се запознавала 3 пъти за една година 
по някаква причина него така и не го запомних нито веднъж 
. Най-голям проблем ми е с пиенето на лекарствата. Ако трябва да пия такива за дълъг период почти на 100% е сигурно че ще забравя не един или два приема. Поне за мен няма оправия ама съм си свикнала поне до някъде
по някаква причина него така и не го запомних нито веднъж . Най-голям проблем ми е с пиенето на лекарствата. Ако трябва да пия такива за дълъг период почти на 100% е сигурно че ще забравя не един или два приема. Поне за мен няма оправия ама съм си свикнала поне до някъде 
някои случаи искрено ме разсмяха, чак не е за вярване. сладурани
на мен повечето неща трудно ще ми се случат. аз съм freak control, което също не е много гот, защото напряга
разсеяна съм за по-несъществени неща, на които не отдавам голямо значение. зле беше докато бях бременна. палех колата за определено място, а си пътувах по инерция та до друго. опознай София, за да я обикнеш
със запомнянето на имената при запознанство съм много зле и аз. проблем ми е, защото обичам да поздравявам по име. за мен е израз на уважение и ми е неудобно като не помня.
на мен повечето неща трудно ще ми се случат. аз съм freak control, което също не е много гот, защото напряга
разсеяна съм за по-несъществени неща, на които не отдавам голямо значение. зле беше докато бях бременна. палех колата за определено място, а си пътувах по инерция та до друго. опознай София, за да я обикнеш
със запомнянето на имената при запознанство съм много зле и аз. проблем ми е, защото обичам да поздравявам по име. за мен е израз на уважение и ми е неудобно като не помня.
За лекарствата има лек кутия за дозиране на лекарства. Аз например трябва да взимам някои медикаменти през ден, с други на четири дни и такава кутийка ми помага.
И кутийки не ми помагат да ти кажа слагала съм си в чантата и като не ми трябва през деня не я поглеждам, следователно забравям и за лекарството, при мен уловката е че пия само докато се почувствам добре, визирам антибиотици, налагало ми се е да пия такива за нерви уж за месеци ама като е много дълъг периода и се чувствам като отровена просто, ако не ми се напомни и да го пия на момента е абсурд сама да се сетя. За щастие от както смених начина на живот (средата) вече не ми се налага прием на подобни лекарства
Аз пък си правя чинно списък за пазар и още по-чинно си го забравям там, където съм го писала. Все пак ми е от полза, защото имам зрителна памет и възстановявам наум какво съм писала. Така си учех и уроците едно време - пишех си ги.
Котьо,
Скрит текст:
страхотна новина, честито 
