Умения на дете на 1 година и 2 месеца

Децата не учат по този начин.

Купи си от книгите за Монтесори метода.

Това с "ученето" на детето да прави това и онова е възпитание от зрелия соц, то не е маймуна да се дресира. Интелектът и възприятието се тренират по друг начин. Вярно е, че трябва да я учиш, но не директно. Със сигурност не й пипай и хващай ръцете, целта е тя да се научи да ги управлява. Давай й да меси домашен пластилин, да пресипва макарони, да мести топки от една купа в друга. Това е, но ако държиш да казва Чао, ще трябва да го повториш около 500 пъти и ако поиска, ще казва чао.

Много благодаря за съвета!Ще се позаинтересувам и задължително ще си взема от книгите за Монтесори метода.Между другото веднага изпробвах идеята за пресипване на макарони.На малката много й хареса.Сега пада голяма игра с пресипване на макарони от една купичка в друга.

Бъди сигурна, че разбира и знае всичко, което е видяла. Но не е длъжна и явно не иска да повтаря. Не я насилвай и изобщо не се ядосвай. Дори не разбирам защо се притесняваш

Предполагам, че Ви е първо дете. Човек толкова се впряга и се сравнява с другите деца по площадките само с първото дете. Аз сравнявам себе си с първото дете, имах приятелка  с дете на същата възраст което на годинката беше свалило памперса и аз се побърках от притеснение как моето дете е глупаво. Сега обаче с третото изобщо не ми пука дали правим неща като другите деца. Успокой се и се наслаждавай на детето си. Това е безценно време, което няма да се върне и след време ще ти се вижда смешно как си се навивала за нищо. Децата не са еднакви и всяко си има свое темпо на развитие, така че не го сравнявай с другите деца по площадките и не се връзвай на приказките на баби и лели как на еди коя си детето вече чете на 1.5 г.

Първо дете ми е и винаги имам чувството,че не правя всичко както трябва.Аз съм човек със самочувствие и знам,че хората са различни и не трябва да се сравняват.Но когато става въпрос за детето не мога да се позная.Понякога чувствам такава безпомощност(която по принцип не ми е присъща),че не се справям.Предполагам и други майки имат такива моменти.

Двете ми деца на горе-долу тази възраст можеха съвсем различни неща. Или по-точно казано, първото можеше много неща, а малкото изостава с месеци от кака си по отношение на всяко едно умение. Това на първо време ми показва да не сравнявам децата си с тези от площадката или от някъде другаде.

И второ, наистина децата не учат под дресировка или поне не всяко се поддава. Второто ми дете постоянно го питат колко голямо ще стане, да маха за чао, да пляска с ръце, да дава боц... но то не може. Само гледа с неловка усмивка и не разбира какво искат от него. Важното е и ти да не се впечатляваш.

Има различни умения за тази възраст, които може да тренираш, ако имаш желание (детето и само ще си ги развие с напредване на възрастта). Двигателни умения - да се качава по стълбички, примерно на пързалка, да виси на ръце, хванато за лост, да тича, да скача. Все са забавни и развиват грубата моторика и равновсието.
За фината моторика може да пресипва всякакви предмети, да подрежда стъклени топчета в улейчетата на форма за лед, да пуска стотинки в касичка, да прелива вода с чашка в друга чашка или през фуния в бутилка...
За говора може да повтаряш интересно звучащи рими от две думи или да четеш книжки с такива кратички римувани текстчета.
Но най-вече я остави да прави каквото ѝ е интересно, защото децата научават най-добре и най-бързо именно нещата, които те сами са пожелали да научат.

Голямата ми дъщеря,беше по същия начин.Никакъв интерес,да показва,на колко,чао,колко ще порастне  е и тн.На около 1.3-4м ззапочна,да дава боц и да имитира някои дейности.Обаче пък можеше много други неща,които връстничетата не.Сега (1.9г) пък трябва всичко,което види,да го повтори 
Не си причинявай сама ядове 

Никси,  чувстваш се така,  защото си поела цялата отговорност откъм грижите за детето и се притесняваш,  че " ако ти объркаш нещо" после ще се обвиняваш... Недей да сравняваш...Този пример с откъснатата страничка ясно показва,  че всъщност детето те разбира отлично,  защото именно е скъсало кучето,  а не случайна страничка:)
С две ръце съм за книгите относно Монтесори. Препоръчвам да започнеш с " Чудото Монтесори" - Елена Тимошенко
Не ние трябва да учим децата,  а трябва да им помогнем да се учат сами.
Това с легена е добра занимавка,  следващия път сложи вътре и чашка и друг съд,  да пресипва водата. Давай бутилки да ги пълни с боб,  леща,  бонбони. Сложи ориз в купичка и дай лъжичка да пресипва. Ако имаш цветя,  поливайте ги заедно и т. н. Всички тези игри са много занимателти, интересни за децата и страшно полезни...Няма да задълбавам. Просто се води по детето,  помагай му с нещата,  които са му интересни и стой та гледай:)))))
И аз имам бебенце и започвам да се уча на много неща от него:)
Не се притеснявяй!

Моят племенник е на година и половина и ако му дадат да пресипва боб и леща, най-много да си ги сложи в устата или в носа.

Това се прави под надзор на родителя,  разбира се!  Благодаря,  че ме подсетихте да отбележа!

А пробвалили сте или само предполагате?  Може да останете изненадани,  че не само това би направило:)

Нямах предвид, че детето е глупаво Не сте ли виждали деца, които просто лапат всичко? Трева, цветя, камъчета? Батерия се опита да глътне пред мен. Ако дъщеря ми беше като него, последното, което бих направила, е да й дам да си играе с малки предмети.

Излишно се напрягаш. Играй си с детето без да се мъчиш да го дресираш. Моята дъщеря никога не показа, че е на една или две години. Сега навършва 3 и казва, че е на 5, защото иска да е по- голяма, а когато ѝ изнася казва, че няма 3, но никога не показа с пръсти на колко е. За чао започна да маха сигурно година след други деца, а да показва с ръце нагоре колко голяма ще стане - никога не го е правила. Като ги гледам сега тези, които правиха всички тези дресировки, ами не ги виждам да са по- развити или по- умни от нея.

Даването на малки предмети става по следния начин:
1. Показваш играта.
2. Ако лапа, отнемаш играта.

Повтаряш, докато детето схване, че ще играе, само ако не лапа. Може и 20 пъти да извадиш и прибереш, докато схване.

Леща и боб определено са за деца над 3 години. Съвсем нормално е да лапат, в бебешка възраст устата им е много по-сетивна от ръцете и като искат да опознаят по-добре един предмет, е нормално да го лапнат. Пипането с пръсти все още не им дава същата информация, както устата и езика.

В тази връзка се сетих, че за детето може да е забавно опипването на различни текстури - грапаво, гладко, хлъзгаво, меко, боцкащо и т.н. В Монтесори има такъв материал, но сигурно и човек може да си направи сам.

А какво правиш, ако детето просто откаже да играе, щом не може да лапа?

Аз също нямам това предвид,  даже защитавам тезата,  че децата са много по- умни,  отколкото възрастните смятат...
Има такава опасност наистина,  затова беше наистина важно да уточним,  че тези неща се правят под надзор. С възрастта се израства и този навик.
То има опасност навсакъде. Моето бебе също обича да опитва от всичко " заобикалящо" - трева,  листа, цветя,  събира боклуци и т. н.,  както всички останали:)... Не можем да им забраним всичко... Гледам да му измислям други забавления с по- опасните неща. Целта ми е то да си задоволи любопитството относно този предмет,  а моята- да огклоня вниманието от лапането,  доколкото е възможно:)Така и двамата сме доволни.
Не,  че не ми се лучва и да изтръгвам нещо опасно от ръцете му,  но при нас това дава негативен ефект:)

Моята дъщеря много лапа и до днес (почти 3), но това прехвърляне на топчета от купа в чаша или буркан с лъжица, толкова много ѝ допада, че не ги лапа. Ползвали сме боб, нахут, лешници с черупки, кестени.

Показването на колко години е детето, колко голямо ще стане, разни боц-моц и т.н. винаги са ми приличали точно на дресировка за кучета! Дъщеря ми е на 1.4 мес - никога не съм я учила на подобни неща, струват ми се откровено нелепи. Някои неща научи сама (махането напр, защото махаме на баща й като тръгва на работа), без да съм я карала. Други не знае и съм повече от Ок с това

От това, което описваш имаш едно будно, жизнено и игриво дете, точно каквото трябва да бъде на година и 2 мес. Дори според Монтесори до около 1,6 мес най-важното за детето е просто да се движи  - да пълзи, ходи, тича, играе, да прави неща с ръцете и като цяло с тялото си. С движение научават много неща, повече от колкото дори си представяме. Радвай се на детето, играйте си и остави дресировките на другите майки, щом имат интерес

Моят хубавец е на същата възраст, показва неща, но когато си иска. Когато научи нещо го прави в продължение на две седмици и после спира. След това си го ползва когато пожелае, няма сила, която да го накара нарочно да прави неща. Аз (и главно майка ми в редките случаи когато е с него) му показваме разни неща, пък той си решава дали да си ги прави, или не. Обикновено в момента на показването не реагира и не проявява интерес, но когато анй-малко очаквам ме изненадва с някое ново "умение". Веднъж взе да ми прави рибешка муцка с уста и аз се счудих как го е открил. После се оказа, че докато сме пътували, сестра ми му е показала без да видя, а той след една седмица я направи...
Общувайте с него, показвайте му различни неща, пък то ще си прецени.

П.П. Ще го видя аз това Монтесори.

Аз мисля, че не е в интерес на детето да му забраняваш да лапа, когато то е в тази фаза на развитието си.
Можеш да се опиташ да му развиеш тактилното усещане с други игри и когато е готово, тогава да му дадеш малките предмети, но не и да му забраняваш да ги лапа. Ако го прави, значи това е сетивото, с което то опознава предметите и като му забраниш, директно му пресичаш любознателността, а това, че му предлагаш друго сетиво, с което да опознава, не му помага много, ако не е дорасло до него и не може да го използва така пълноценно.

Оставям за по- късен етап,  считам че не му е забавно в момента и го измаквам сам да пожелае.
Не му давам да лапа,  разбипа се,  но крия даденото нещо от ползрението му и го изкарвам след време...
Не казвам, че е правилно,  плосто споделям опит. При нас това действа:)

Дъщеря ми на 4 г. и половина знае всички букви, знае много думи на английски, включително и да брои до  10, знае геометричните форми, кое е ляво и дясно (всичко това е научила сама), но никога не казва, когато я попитат на колко е години, името си, не е давала боц и не е повтаряла след мен. Просто има такива деца, които не обичат да бъдат притискани, да отговарят на очакванията на околните. И не съдействат съвсем целенасочено. Спри да я "учиш" и притискаш и тя сама ще ти покаже, че знае Аз никога не съм харесвала дресивовките и не съм го прилагала на децата си, но гледам бабите много си падат. Повдига ми се като започнат с клишираните си въпроси. Но малката напълно ги игнорира и те скоро се отказват

+ 1
Много се дразня по площадките, когато дъщеря ми отиде при някое дете и веднага „долита“ и маминка и почва да раздава команди - „гушни я“, „покажи ѝ на колко си“, „дай боц“ и всякакви други такива. И съответно ние с дъщеря ми стоим и гледаме цялата тази циркова програма, по някое време тя се изнервя и отива при друго дете и ако имаме късмет, никой с нищо не ги занимава и те си се разбират помежду си. И за мен са излишни и нелепи тези неща, затова и никога не съм я учила целенасочено на тях. Вече е на две и доста неща разбира и умее, така че това още веднъж затвърждава мнението ми, че няма смисъл от такива дресировки.

Разбрах те, eleaa
Към Авторката - дъщеря ми не искаше да маха за "чао", нито да дава целувки, нито да се "научи" да отговаря на каквито и да било въпроси, които масово се задават.
Никога не съм я учила целенасочено, нито ми дремеше, че някое дете давало целувка и маха с ръка, а моето пее на бебешки поредната песен и не обръща внимание на никого. Към каквото показваше интерес, натам се насочваха заниманията ни. Това, което казвате, с пресипването, ние го правехме с малки кубчета и топчета - от едно място на друго. А относно това дали разбира кое е бау-бау, кое па-па - разбира, просто не я вълнува. Аз си мислех, че моето няма интерес към названията на животните, защото само кучета харесваше и ги споменаваше. Ако я питах за пате или коте, не ме отразява. Докато й подариха някаква пееща играчка пиано, която задава въпроси - покажи къде е патето и ако натисне картинка с пате, играчката казва "браво" и пее отделно. Та покрай песните, които си пускаше, видях един ден, че ги натиска правилно и на всичкото отгоре, си пляска сама, когато играчката я хвали.
След като навърши две, почна да общува с хората и да им отговаря, че да се успокоят, че знае на колко е години.

Дъщеря ми (почти на 9 години) е отличничка, много интелигентна, постоянно е по олимпиади и състезания и винаги се класира за следващи етапи. Има лидерски наклонности, сред приятелите си все тя води, много е усмихната, изключително общителна.

На година и 2 месеца за книжки изобщо не можеше да става въпрос. Единственият начин тя да се загледа по книжка за няколко секунди беше, ако аз разглеждам книжката и не обръщам внимание на дъщеря си - тогава тя идваше да види какво толкова правя и аз започвах да й казвам "куче бау бау" и подобните. И като я попитам къде е кучето, тя вече беше тръгнала да прави нещо друго

Махаше с ръка само на непознати. Никога за довиждане. Излизаме в парка, вървим си, нашата решава да седне на пътеката, хората подминавайки я гледат с интерес, и тя с най-лъчезарната си усмивка им махаше, и те й махаха. Или директно си харесва някой непознат, отива при него и му маха. Но никога не е махала в отговор или "когато трябва", винаги по своя инициатива. В това отношение поне в този парк беше единственото бебе, което правеше така и беше толкова общително, но акцентът е върху отказът да маха в ситуации, в които се очаква от нея.

Също мразеше да й хващам ръцете, и май само 2 пъти опитах и се отказах от идеята.

Когато кажех "НЕ" на тази възраст започваше да пищи и да ме гледа. Много добре знаеше какво значи "НЕ", винаги съм си възпитавала децата така, че думата ми да е достатъчна, за да престанат да правят каквото не трябва.

Винаги сме играли на нейните игри. Например много обичаше да си подаваме мека топка. Сяда на дивана, аз сядам от другата страна (диванът ни беше във формата на буква Г и бяхме една срещу друга) и подавам меката топка към нея. Независимо къде пада топката, дали при нея или изобщо под дивана някъде, малката отиваше, взимаше я, носеше ми я и пак сядаше на дивана в трепетно очакване. Това можеше да продължи с часове

Друго любимо занимание - да носи пълни бутилки с вода, да ги слага в коша за боклук или в легена или където намери, после да ги взима оттам, да ги носи другаде... с часове си ги разнасяше. Дай й бутилки и не я търси до следващото хранене

А, да, редовно си пляскаше сама Направи ли нещо както трябва, няма значение има ли възрастен около нея или не, тя си пляскаше на себе си и беше много доволна

Впрягаш се излишно, с две думи. Ако се притесняваш за някакво забавяне в развитието, простичък домашен тест за аутизъм е да извикаш детето по име. Ако се обърне и те погледне или проличи по друг начин, че е разбрало, че го викаш, добре. Ако никога не реагира на името си, може да започнеш да се притесняваш за аутизъм.

На този тест с извикването по име определено не отговаряше едно дете, което сега порасна и определено няма аутизъм.

Това е един от признаците. Разбира се, че никой няма да постави диагнозата само по този признак. Но, ако признакът е налице, може човек да се замисли и да провери за още признаци.

Common sense stuff, не знам защо е нужно да обсъждаме ясни неща.

Когато се изреждат симтомите, на които трябва да се обърне внимание за аутизъм, винаги се казва, че не е нужно детето да проявява всички, а нещо като 6 от 10 и то всяко дете може да проявява различни 6. Така че по един симптом няма как да се определи. Ако има 1 от 10, който и да било от тях, не е проблем, защото всички от симптомите се проявяват и от деца в норма. Въпросът е в натрупването, т.е. да проявява много от тях едновременно.

Но не мисля, че авторката се притеснява точно от аутизъм.

Не се притеснявам,че има аутизъм.Искам да се опитам да я науча на нови неща.Тя самата си играе сама,намира с какво да се заиграе.Аз искам да подпомогна нейното развитие.Тя може да открие сама някои неща,но аз мога да й покажа и да я науча на много повече.Просто не виждам желание от нейна страна да ме слуша.Обръща ми внимание когато я забавлявам (закачам я,правя физиономии или я гоня).Когато показвам различни предмети(чаша,чиния,лъжица и др.),животни или части от тялото (като краче,корем,ръчичка и др.)и назовавам имената им изобщо не ме отразява.Все едно съм невидима.Но пък изляза ли от стаята веднага тръгва след мен с плач,че съм я оставила.

А, като я викнеш по име, какво се случва?

Обръща се когато й извикам.Не винаги от първия път.Ако я извикам със спокоен глас не винаги ме отразява,но извикам ли й по- силно ако прави някоя беля веднага наостря уши и се обръща.

Единствената ти грешка е, че очакваш задължително да повтори. Това, че не повтаря, не значи, че не разбира и не е запомнила. Трупа речников пасив и помни, в един момент, когато е готова, всичко това ще се вербализира.
Моята дъщеря обожаваше книжките, имаме страшно много. Разглеждахме, аз говорех, тя само слушаше и честно казано в много моменти сякаш си говорех сама. Аз обаче не съм искала нещо да повтаря или имитира. Още от бебе много й говоря и обяснявам. На 1г2м освен "тати", май нищо не казваше. На 1г5-6м ни изуми. Започна да казва думи и прави неща, които примерно сме ги говорили преди месеци. Помнеше всички животни, имитираше звуците. Някак си от нищото.
В момента, вкъщи не можеш да й затвориш устата, но навън е предимно мълчалива и само наблюдава. Пред мен пее песнички и танцува, но ако кажа да изпее на баба си, обръща се и дим да я няма.
Остави я да следва своя ритъм. Хубаво е, че й обръщаш внимание и си играете 

Нищо не пречи в процеса на игра да й казвате неща от рода на "сега ще те хвана за крачето", "ще ти джавкам сега като кученце..." и т.н. Така ще се учи кое какво е без да се чувства притисната да повтаря. Някой ден цялата тази информация ще "изригне" ище пада забава.

На нищо не съм ги учила целенасочено, всичко винаги е ставало от само себе си, някак между другото.
Единственото умение, с което изпъкваше големият на тази възраст беше, че се хранеше сам. Искаше и той да държи лъжица и да бърка в купичката. Ставаше голямо мазало, когато го хранех аз, защото ми буташе настрани ръката, въртеше се постоянно. Та така, на година и месец, се оказа сам с лъжица в ръка. В интерес на истината край него беше по-чисто отколкото, когато аз го хранех.
Всички други знания се трупат неусетно в игрите. Например, никога не съм ги учила на цветове, но пък винаги съм споменавала цвета при общуване - "Ето ти червената количката. Сега тук ще слжим синьото кубче" Ей такива прости нещица и децата си научават всичко.

Ами явно много сухо предаваш материала на който искаш да я научиш.
Затова и детето не ще.
Вземи една кукла.Направи я болна.Преслушайте и гърдичките,сложете лепенка на крачето и ръката и.После ти кажи,че си се ударила и да ти сложи лепенка.Кажи,че имаш нещо в окото и го потъркай.Вземи празно флаконче и сложи капки в носа и очите на куклата.
Да готви с теб.Кажи и да ти подаде лъжица,да меси парченце тесто...
Децата запомнят нашето поведение и действия,а не което казваме.
Може и сто пъти да кажеш да си хвърля обелките в коша,ако ти ги хвърляш на земята и то ще ги хвърля на земята.

А защо непременно искаш да го научиш детето на тия неща сега, аз не познавам някой не научил къде му е корема и как казва котенцето. Обаче това целенасочено преподаване лично аз не го харесвам и не го виждам за нужно. За децата светът около тях е най-голям стимул за развитие и нямат нужда чак от преподаване, мисля, че нормална комуникация, песни, книжки и игри е достатъчна за да се развиват. 

Аз водя моето дете на групи за игра (живеем в чужбина) и там час и половина децата си играят в присъствие на майките, има и  маса с боички или други материали. Оня ден една майка ми направи впечатление, каквото и да вземеше детето ѝ (на 2 години и с памперс) и тя: "Какъв вид животно е това?". Ако детето каже, че не знае, тя казва"аа, знаеш, знаеш", "Какъв звук прави това животно" и т.н. Повтаря до безкрай. Седнаха да рисуват, тя обаче му пише букви."Коя буква е това..." Седнаха да закусват, всички деца сядат заедно и им се слагат закуски. Майката: "Колко парчета ябълка имаш в чинията?". "Каква форма имат ябълките?" (те бяха резенчета и чак на мен ми стана каква форма, освен сектор от окръжност друго не се сетих). Тая жена не се спря. Отвратителна беше, горкото ѝ дете, все на изпит  и проверка. Другите деца играят и се забавляват и при това пак учат цветове и животни, защото децата много попиват, ама нейното беше просто за съжаление.

И за това плащате пари? Изкуствено им създавате среда за игра?

В България това е безплатно. Нарича се "излизаме с детето в близката градинка или в парка". И други деца има, и повече от час и половина си играят, само боичките липсват, но мераклиите си носят тебешири.
Започвам да се радвам, че живея в България. Детето ми не трябва да бъде специално записвано някъде, за да играе с деца.

В България хич няма детски парти центрове, детски кътове и подобни места за игри.

Ами не е това темата, но първо тука често вали и не може да се седи всеки ден и по цял ден навънка, второ площадките с деца са си отделно, там висим по всяко възможно време също. На мен ми  харесва да го водя в групите, има всякакви играчки, майки, деца и кътове за игра, неща  дето по площадките и вкъщи нямаме. Има и лелки, които се заиграват с децата, та детето свиква с други хора, говори друг език, подготвя  се малко по малко за детска градина без стрес.

Виждам ,че подходът ми е неправилен.Научи се да ми подава лъжицата когато й кажа,,дай Ам на мама" и й е интересно.Също така ми подава топка когато й кажа ,,дай топката"(не на 100%).От вчера пресипва макарони от една купа в друга,бърка ги с лъжица.Не й харесва,,сухия материал",който се опитвам да й предам.Дразня се,когато ме игнорира при опит да й показвам картинки от книжки и да й казвам кое какво е.Забелязала съм как други деца гледат с интерес майките си,когато им показват нещо.Наша милост не се вълнува от такива неща.Тя си иска движение и игра.Не я свърта на едно място.Май трябва да спра да се опитвам да я ,,дресирам" по мой начин.Изглежда не е правилен,поне на този етап,за нея.Пусанах темата за да споделят и други майки своя опит какво са правили децата  им и дали има други такива опърничави дечица.

моя син е същата работа само че сме на 1г. ако кажа Не прави физиономии че ще ревне. ама хич не се притеснявам да ти кажа.с времето всичко ще стане.той доскоро даже не искаше да държи храна в ръката,сега вече има желание и го прави.просто не и е дошло времето за тия неща.и аз му показвам в книжката ,обаче не я отразява, покажа ли мяу-мяу или бау-бау вън веднага се усмихва и посочва. като види снимката на братовчед си и му кажа името му да го потърси отива и го посочва. за патетата нямаме проблем-те са му слабост спи с едно зелено пате като му кажеш къде е па-па отива и си го взима,а има поне 3 патета вкъщи,но си има 1 определено за спане и винаги търси него.много обича да слуша гласовете на животните има клипчета в ютюб които можеш да и пускаш.само не очаквай,че  ще схване веднага всичко много ще се разочароваш.при мен стават много бавно работите 3 месеца го учих как да пълзи-никакво внимание не ми обръщаше и плачеше по-корем даже.като стана 9 месеца сам си пропълзя ,а аз отдавна бях спряла да му показвам.Здравей-се научи сам да показва не съм му показвала даже.вероятно от децата на площадката е видял.не се тревожи  малко търпение и ще стане

Сега е топло.Напълни един леген или коритото с вода.Направи и лодки.Пусни цветни пластмасови капачки.Дай и парцалче да изкъпе някоя кукла.Прави сапунени мехури.Просто да се забавлява.Така ще те търси.Ако само изискваш от нея ще те игнорира.

Наблюдавай я, бъди наоколо, и докато си работиш/ правиш  нещо подаваш случайни реплики; показваш неща, но не целенасочено. Факта, че вниманието ти е върху нея и очакваш нещо от нея, я кара да ти дава отпор и да ти показва, че нещата стават по нейния начин. Просто не я отпращаш, когато сама довтаса, подаваш по нещичко и наблюдаваш какво ще си хареса. С времето тия интересни неща съвсем случайно ще се оказват наблизо и така ще си създаде любими занимания.

Наскоро пак си припомних една статия, че децата НЕ обичат да са център на вниманието, а да наблюдават отстрани. Ако са в центъра на вниманието, не знаят какво да правят и почват да измислят глупости.

Общо взето с трите деца вече няма как да обръщам специално внимание. Станала съм като ония изследователи, дето стоят в храстите, тайничко гледат стадото шимпанзета и си водят записки за поведението и йерархията.

Да, опитваш се да дресираш. Дано детето не се даде
Не е опърничаво. Спри да го наричаш така!
Умните деца играят сами. Могат да попиват междувременно, но защо да повтарят?

Неестествено е да учиш дете на 1-на да да ти подава лъжицата. Простирайте - ще подава щипки с желание. Лъжицата какъв практически смисъл има?

Нейната лъжичка за хранене в момента е любимата играчка.Разнася я непрекъснато с нея и дори се е случвало да се приспиваме докато я държи.Затова се случи така,че я включихме в играта ,,дай Ам на мама".Честно казано не се бях замисляла,че няма никакъв смисъл.Така ми дойде,може би съм го виждала някъде,не знам...Харесва ми идеята за щипките:)

И моят не обичаше да разглеждаме заедно книжки (големият, за малкия се хващам, че помня много малко неща. Сигурно, ако имах трето дете, първите му години щяха да ми са съвсем бяло петно). Книжки започна да си разглежда с интерес на около година и половина. Обаче сам, разлиства и си бърбори, ако се намесех в заниманието му, го зарязваше.

Моят син също рядко прави тези неща, но и аз вече не го насилвам. В момента е на 1,8 г. и рядко маха за чао, ама много рядко. А детето сочи ли неща, които са му интересни ?

Не сочи с пръст,но разбира когато аз й посочвам нещо.Обръща поглед в посоката,в която съм насочила пръста си.

Моят син е на 3 години. Говори отдавна. Даже се шегувам, че последно му заспива устата и пак тя се събужда първа. Но не обича да му задават въпроси от рода на колко е години, как се казва и всякакви такива. И си е намерил начин- след всеки такъв въпрос отговаря с ,, Няма да кажа!" с една много особена интонация, на която аз едвам се сдържам да не се засмея. И дава гръб на питащия.

Всички умения, които има, са придобити несъзнателно, без натиск от наша страна. И на нищо не съм го учила. Той е попивал от мен и баща му, докато ни е слушал и гледал.

Моята дъщеря е на същата възраст и примерно дори не е проходила още - бабите и дядовците доста са се притеснили, но аз никак, защото иначе е мнго активна, става сама дори и само подпряна на стената, бикаля си така, като се измори сяда. Аз като съм проходила на годинка, нито съм можела да ставам нито после да седна сама и все съм падала по гръб.

Може да дава боц, дай пет, показва колко е голяма, но всичко това го прави по-скоро по своя инициатива - тя започва да сочи с пръстче и аз й правя боц, или пък сама ми хваща ръцете и ги вдига нагоре и аз тогава й казвам "толкоз голяма, голяма ще пораснеш" и тя се радва и пак ги вдига. За чао маха когато си поиска, най често маха с ръчичка ей така безпричинно и се радва като почна и аз да й махам и тя също продължава или пък си маха все едно си прави вятър Научила се е и много смешно да си върти главата. Като я храня, тя си държи една лъжичка и с нея ми дава ам, понякога когато си реши, друг път ако аз й кажа, но не съм я учила специално. Но всички тези неща ги прави докато я храня или докато е в количката, иначе все щъка нанякъде и с нещо се занимава, а книжка да седне да разглежда с мен просто е абсурд.

Много обича примерно да си търкаляме едно празно шишенце от крем (не че няма топчета за търкаляне), напълнила съм й едни кутии с капачки от бурканчета и с тях трака (обожава всичко, което издава шум) или си ги вади, общо взето съм й оставила най-различни безопасни за игра предмети на достъпни за нея места и тя ходи, взема си каквото си хареса, разглежда си, заиграва се и така просто съм я оставила да изследва света почти без да я уча специално на нещо.

Сирен права си. Голямото ми дете беше поставено от нас в центъра на вниманието и само прави глупости, малкото стои от страни и наблюдава.

Децата са различни, общо взето сз не съм учила дъщеря ми на нищо, изключително много гледаше клипчета, защото аз бях сам сама като я гледах и четях за изпити. Клипчетата бяха спасението да сготвя и да изчистя. Сега е на 2г. и 2м. с нея разговаряме като големи хора, брои на английски и бг до 10(знам,че е заучено), пее всички бг песнички вярно, включително Тих бял Дунав някои английски песнички, знае нотите в прав и обратен ред. За мен ключа детето да говори е да му се говори много, аз не спирам да говоря, от бебе и говоря взе едно е голям човек може би, защото си бяхме само двете и съм и говорела, като на голям човек