Умения на дете на 1 година и 2 месеца

Наскоро пак си припомних една статия, че децата НЕ обичат да са център на вниманието, а да наблюдават отстрани. Ако са в центъра на вниманието, не знаят какво да правят и почват да измислят глупости.

Общо взето с трите деца вече няма как да обръщам специално внимание. Станала съм като ония изследователи, дето стоят в храстите, тайничко гледат стадото шимпанзета и си водят записки за поведението и йерархията.

Да, опитваш се да дресираш. Дано детето не се даде
Не е опърничаво. Спри да го наричаш така!
Умните деца играят сами. Могат да попиват междувременно, но защо да повтарят?

Неестествено е да учиш дете на 1-на да да ти подава лъжицата. Простирайте - ще подава щипки с желание. Лъжицата какъв практически смисъл има?

Нейната лъжичка за хранене в момента е любимата играчка.Разнася я непрекъснато с нея и дори се е случвало да се приспиваме докато я държи.Затова се случи така,че я включихме в играта ,,дай Ам на мама".Честно казано не се бях замисляла,че няма никакъв смисъл.Така ми дойде,може би съм го виждала някъде,не знам...Харесва ми идеята за щипките:)

И моят не обичаше да разглеждаме заедно книжки (големият, за малкия се хващам, че помня много малко неща. Сигурно, ако имах трето дете, първите му години щяха да ми са съвсем бяло петно). Книжки започна да си разглежда с интерес на около година и половина. Обаче сам, разлиства и си бърбори, ако се намесех в заниманието му, го зарязваше.

Моят син също рядко прави тези неща, но и аз вече не го насилвам. В момента е на 1,8 г. и рядко маха за чао, ама много рядко. А детето сочи ли неща, които са му интересни ?

Не сочи с пръст,но разбира когато аз й посочвам нещо.Обръща поглед в посоката,в която съм насочила пръста си.

Моят син е на 3 години. Говори отдавна. Даже се шегувам, че последно му заспива устата и пак тя се събужда първа. Но не обича да му задават въпроси от рода на колко е години, как се казва и всякакви такива. И си е намерил начин- след всеки такъв въпрос отговаря с ,, Няма да кажа!" с една много особена интонация, на която аз едвам се сдържам да не се засмея. И дава гръб на питащия.

Всички умения, които има, са придобити несъзнателно, без натиск от наша страна. И на нищо не съм го учила. Той е попивал от мен и баща му, докато ни е слушал и гледал.

Моята дъщеря е на същата възраст и примерно дори не е проходила още - бабите и дядовците доста са се притеснили, но аз никак, защото иначе е мнго активна, става сама дори и само подпряна на стената, бикаля си така, като се измори сяда. Аз като съм проходила на годинка, нито съм можела да ставам нито после да седна сама и все съм падала по гръб.

Може да дава боц, дай пет, показва колко е голяма, но всичко това го прави по-скоро по своя инициатива - тя започва да сочи с пръстче и аз й правя боц, или пък сама ми хваща ръцете и ги вдига нагоре и аз тогава й казвам "толкоз голяма, голяма ще пораснеш" и тя се радва и пак ги вдига. За чао маха когато си поиска, най често маха с ръчичка ей така безпричинно и се радва като почна и аз да й махам и тя също продължава или пък си маха все едно си прави вятър Научила се е и много смешно да си върти главата. Като я храня, тя си държи една лъжичка и с нея ми дава ам, понякога когато си реши, друг път ако аз й кажа, но не съм я учила специално. Но всички тези неща ги прави докато я храня или докато е в количката, иначе все щъка нанякъде и с нещо се занимава, а книжка да седне да разглежда с мен просто е абсурд.

Много обича примерно да си търкаляме едно празно шишенце от крем (не че няма топчета за търкаляне), напълнила съм й едни кутии с капачки от бурканчета и с тях трака (обожава всичко, което издава шум) или си ги вади, общо взето съм й оставила най-различни безопасни за игра предмети на достъпни за нея места и тя ходи, взема си каквото си хареса, разглежда си, заиграва се и така просто съм я оставила да изследва света почти без да я уча специално на нещо.

Сирен права си. Голямото ми дете беше поставено от нас в центъра на вниманието и само прави глупости, малкото стои от страни и наблюдава.

Децата са различни, общо взето сз не съм учила дъщеря ми на нищо, изключително много гледаше клипчета, защото аз бях сам сама като я гледах и четях за изпити. Клипчетата бяха спасението да сготвя и да изчистя. Сега е на 2г. и 2м. с нея разговаряме като големи хора, брои на английски и бг до 10(знам,че е заучено), пее всички бг песнички вярно, включително Тих бял Дунав някои английски песнички, знае нотите в прав и обратен ред. За мен ключа детето да говори е да му се говори много, аз не спирам да говоря, от бебе и говоря взе едно е голям човек може би, защото си бяхме само двете и съм и говорела, като на голям човек