Не се притеснявам,че има аутизъм.Искам да се опитам да я науча на нови неща.Тя самата си играе сама,намира с какво да се заиграе.Аз искам да подпомогна нейното развитие.Тя може да открие сама някои неща,но аз мога да й покажа и да я науча на много повече.Просто не виждам желание от нейна страна да ме слуша.Обръща ми внимание когато я забавлявам (закачам я,правя физиономии или я гоня).Когато показвам различни предмети(чаша,чиния,лъжица и др.),животни или части от тялото (като краче,корем,ръчичка и др.)и назовавам имената им изобщо не ме отразява.Все едно съм невидима.Но пък изляза ли от стаята веднага тръгва след мен с плач,че съм я оставила.
- Публикувана: 25 юни 2016, 09:44 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2016, 00:21 ч.
Умения на дете на 1 година и 2 месеца
Единствената ти грешка е, че очакваш задължително да повтори. Това, че не повтаря, не значи, че не разбира и не е запомнила. Трупа речников пасив и помни, в един момент, когато е готова, всичко това ще се вербализира.
Моята дъщеря обожаваше книжките, имаме страшно много. Разглеждахме, аз говорех, тя само слушаше и честно казано в много моменти сякаш си говорех сама. Аз обаче не съм искала нещо да повтаря или имитира. Още от бебе много й говоря и обяснявам. На 1г2м освен "тати", май нищо не казваше. На 1г5-6м ни изуми. Започна да казва думи и прави неща, които примерно сме ги говорили преди месеци. Помнеше всички животни, имитираше звуците. Някак си от нищото.
В момента, вкъщи не можеш да й затвориш устата, но навън е предимно мълчалива и само наблюдава. Пред мен пее песнички и танцува, но ако кажа да изпее на баба си, обръща се и дим да я няма.
Остави я да следва своя ритъм. Хубаво е, че й обръщаш внимание и си играете
Моята дъщеря обожаваше книжките, имаме страшно много. Разглеждахме, аз говорех, тя само слушаше и честно казано в много моменти сякаш си говорех сама. Аз обаче не съм искала нещо да повтаря или имитира. Още от бебе много й говоря и обяснявам. На 1г2м освен "тати", май нищо не казваше. На 1г5-6м ни изуми. Започна да казва думи и прави неща, които примерно сме ги говорили преди месеци. Помнеше всички животни, имитираше звуците. Някак си от нищото.
В момента, вкъщи не можеш да й затвориш устата, но навън е предимно мълчалива и само наблюдава. Пред мен пее песнички и танцува, но ако кажа да изпее на баба си, обръща се и дим да я няма.
Остави я да следва своя ритъм. Хубаво е, че й обръщаш внимание и си играете
Не се притеснявам,че има аутизъм.Искам да се опитам да я науча на нови неща.Тя самата си играе сама,намира с какво да се заиграе.Аз искам да подпомогна нейното развитие.Тя може да открие сама някои неща,но аз мога да й покажа и да я науча на много повече.Просто не виждам желание от нейна страна да ме слуша.Обръща ми внимание когато я забавлявам (закачам я,правя физиономии или я гоня).Когато показвам различни предмети(чаша,чиния,лъжица и др.),животни или части от тялото (като краче,корем,ръчичка и др.)и назовавам имената им изобщо не ме отразява.Все едно съм невидима.Но пък изляза ли от стаята веднага тръгва след мен с плач,че съм я оставила.
На нищо не съм ги учила целенасочено, всичко винаги е ставало от само себе си, някак между другото.
Единственото умение, с което изпъкваше големият на тази възраст беше, че се хранеше сам. Искаше и той да държи лъжица и да бърка в купичката. Ставаше голямо мазало, когато го хранех аз, защото ми буташе настрани ръката, въртеше се постоянно. Та така, на година и месец, се оказа сам с лъжица в ръка. В интерес на истината край него беше по-чисто отколкото, когато аз го хранех.
Всички други знания се трупат неусетно в игрите. Например, никога не съм ги учила на цветове, но пък винаги съм споменавала цвета при общуване - "Ето ти червената количката. Сега тук ще слжим синьото кубче" Ей такива прости нещица и децата си научават всичко.
Единственото умение, с което изпъкваше големият на тази възраст беше, че се хранеше сам. Искаше и той да държи лъжица и да бърка в купичката. Ставаше голямо мазало, когато го хранех аз, защото ми буташе настрани ръката, въртеше се постоянно. Та така, на година и месец, се оказа сам с лъжица в ръка. В интерес на истината край него беше по-чисто отколкото, когато аз го хранех.
Всички други знания се трупат неусетно в игрите. Например, никога не съм ги учила на цветове, но пък винаги съм споменавала цвета при общуване - "Ето ти червената количката. Сега тук ще слжим синьото кубче" Ей такива прости нещица и децата си научават всичко.
Ами явно много сухо предаваш материала на който искаш да я научиш. 
Затова и детето не ще.
Вземи една кукла.Направи я болна.Преслушайте и гърдичките,сложете лепенка на крачето и ръката и.После ти кажи,че си се ударила и да ти сложи лепенка.Кажи,че имаш нещо в окото и го потъркай.Вземи празно флаконче и сложи капки в носа и очите на куклата.
Да готви с теб.Кажи и да ти подаде лъжица,да меси парченце тесто...
Децата запомнят нашето поведение и действия,а не което казваме.
Може и сто пъти да кажеш да си хвърля обелките в коша,ако ти ги хвърляш на земята и то ще ги хвърля на земята.
Затова и детето не ще.
Вземи една кукла.Направи я болна.Преслушайте и гърдичките,сложете лепенка на крачето и ръката и.После ти кажи,че си се ударила и да ти сложи лепенка.Кажи,че имаш нещо в окото и го потъркай.Вземи празно флаконче и сложи капки в носа и очите на куклата.
Да готви с теб.Кажи и да ти подаде лъжица,да меси парченце тесто...
Децата запомнят нашето поведение и действия,а не което казваме.
Може и сто пъти да кажеш да си хвърля обелките в коша,ако ти ги хвърляш на земята и то ще ги хвърля на земята.
А защо непременно искаш да го научиш детето на тия неща сега, аз не познавам някой не научил къде му е корема и как казва котенцето. Обаче това целенасочено преподаване лично аз не го харесвам и не го виждам за нужно. За децата светът около тях е най-голям стимул за развитие и нямат нужда чак от преподаване, мисля, че нормална комуникация, песни, книжки и игри е достатъчна за да се развиват.
Аз водя моето дете на групи за игра (живеем в чужбина) и там час и половина децата си играят в присъствие на майките, има и маса с боички или други материали. Оня ден една майка ми направи впечатление, каквото и да вземеше детето ѝ (на 2 години и с памперс) и тя: "Какъв вид животно е това?". Ако детето каже, че не знае, тя казва"аа, знаеш, знаеш", "Какъв звук прави това животно" и т.н. Повтаря до безкрай. Седнаха да рисуват, тя обаче му пише букви."Коя буква е това..." Седнаха да закусват, всички деца сядат заедно и им се слагат закуски. Майката: "Колко парчета ябълка имаш в чинията?". "Каква форма имат ябълките?" (те бяха резенчета и чак на мен ми стана каква форма, освен сектор от окръжност друго не се сетих). Тая жена не се спря. Отвратителна беше, горкото ѝ дете, все на изпит и проверка. Другите деца играят и се забавляват и при това пак учат цветове и животни, защото децата много попиват, ама нейното беше просто за съжаление.
Аз водя моето дете на групи за игра (живеем в чужбина) и там час и половина децата си играят в присъствие на майките, има и маса с боички или други материали. Оня ден една майка ми направи впечатление, каквото и да вземеше детето ѝ (на 2 години и с памперс) и тя: "Какъв вид животно е това?". Ако детето каже, че не знае, тя казва"аа, знаеш, знаеш", "Какъв звук прави това животно" и т.н. Повтаря до безкрай. Седнаха да рисуват, тя обаче му пише букви."Коя буква е това..." Седнаха да закусват, всички деца сядат заедно и им се слагат закуски. Майката: "Колко парчета ябълка имаш в чинията?". "Каква форма имат ябълките?" (те бяха резенчета и чак на мен ми стана каква форма, освен сектор от окръжност друго не се сетих). Тая жена не се спря. Отвратителна беше, горкото ѝ дете, все на изпит и проверка. Другите деца играят и се забавляват и при това пак учат цветове и животни, защото децата много попиват, ама нейното беше просто за съжаление.
там час и половина децата си играят в присъствие на майките, има и маса с боички или други материали.
В България това е безплатно. Нарича се "излизаме с детето в близката градинка или в парка". И други деца има, и повече от час и половина си играят, само боичките липсват, но мераклиите си носят тебешири.
Започвам да се радвам, че живея в България. Детето ми не трябва да бъде специално записвано някъде, за да играе с деца.
там час и половинав децата си играят в присъствие на майките, има и маса с боички или други материали.
В България това е безплатно. Нарича се "излизаме с детето в близката градинка или в парка". И други деца има, и повече от час и половина си играят, само боичките липсват, но мераклиите си носят тебешири.
Започвам да се радвам, че живея в България. Детето ми не трябва да бъде специално записвано някъде, за да играе с деца.
В България хич няма детски парти центрове, детски кътове и подобни места за игри.
Ами не е това темата, но първо тука често вали и не може да се седи всеки ден и по цял ден навънка, второ площадките с деца са си отделно, там висим по всяко възможно време също. На мен ми харесва да го водя в групите, има всякакви играчки, майки, деца и кътове за игра, неща дето по площадките и вкъщи нямаме. Има и лелки, които се заиграват с децата, та детето свиква с други хора, говори друг език, подготвя се малко по малко за детска градина без стрес.
Виждам ,че подходът ми е неправилен.Научи се да ми подава лъжицата когато й кажа,,дай Ам на мама" и й е интересно.Също така ми подава топка когато й кажа ,,дай топката"(не на 100%).От вчера пресипва макарони от една купа в друга,бърка ги с лъжица.Не й харесва,,сухия материал",който се опитвам да й предам.Дразня се,когато ме игнорира при опит да й показвам картинки от книжки и да й казвам кое какво е.Забелязала съм как други деца гледат с интерес майките си,когато им показват нещо.Наша милост не се вълнува от такива неща.Тя си иска движение и игра.Не я свърта на едно място.Май трябва да спра да се опитвам да я ,,дресирам" по мой начин.Изглежда не е правилен,поне на този етап,за нея.Пусанах темата за да споделят и други майки своя опит какво са правили децата им и дали има други такива опърничави дечица.
моя син е същата работа само че сме на 1г. ако кажа Не прави физиономии че ще ревне. ама хич не се притеснявам да ти кажа.с времето всичко ще стане.той доскоро даже не искаше да държи храна в ръката,сега вече има желание и го прави.просто не и е дошло времето за тия неща.и аз му показвам в книжката ,обаче не я отразява, покажа ли мяу-мяу или бау-бау вън веднага се усмихва и посочва. като види снимката на братовчед си и му кажа името му да го потърси отива и го посочва. за патетата нямаме проблем-те са му слабост спи с едно зелено пате като му кажеш къде е па-па отива и си го взима,а има поне 3 патета вкъщи,но си има 1 определено за спане и винаги търси него.много обича да слуша гласовете на животните има клипчета в ютюб които можеш да и пускаш.само не очаквай,че ще схване веднага всичко много ще се разочароваш.при мен стават много бавно работите 3 месеца го учих как да пълзи-никакво внимание не ми обръщаше и плачеше по-корем даже.като стана 9 месеца сам си пропълзя ,а аз отдавна бях спряла да му показвам.Здравей-се научи сам да показва не съм му показвала даже.вероятно от децата на площадката е видял.не се тревожи малко търпение и ще стане
Наблюдавай я, бъди наоколо, и докато си работиш/ правиш нещо подаваш случайни реплики; показваш неща, но не целенасочено. Факта, че вниманието ти е върху нея и очакваш нещо от нея, я кара да ти дава отпор и да ти показва, че нещата стават по нейния начин. Просто не я отпращаш, когато сама довтаса, подаваш по нещичко и наблюдаваш какво ще си хареса. С времето тия интересни неща съвсем случайно ще се оказват наблизо и така ще си създаде любими занимания.