Умения на дете на 1 година и 2 месеца

Леща и боб определено са за деца над 3 години. Съвсем нормално е да лапат, в бебешка възраст устата им е много по-сетивна от ръцете и като искат да опознаят по-добре един предмет, е нормално да го лапнат. Пипането с пръсти все още не им дава същата информация, както устата и езика.

В тази връзка се сетих, че за детето може да е забавно опипването на различни текстури - грапаво, гладко, хлъзгаво, меко, боцкащо и т.н. В Монтесори има такъв материал, но сигурно и човек може да си направи сам.

А какво правиш, ако детето просто откаже да играе, щом не може да лапа?

Аз също нямам това предвид,  даже защитавам тезата,  че децата са много по- умни,  отколкото възрастните смятат...
Има такава опасност наистина,  затова беше наистина важно да уточним,  че тези неща се правят под надзор. С възрастта се израства и този навик.
То има опасност навсакъде. Моето бебе също обича да опитва от всичко " заобикалящо" - трева,  листа, цветя,  събира боклуци и т. н.,  както всички останали:)... Не можем да им забраним всичко... Гледам да му измислям други забавления с по- опасните неща. Целта ми е то да си задоволи любопитството относно този предмет,  а моята- да огклоня вниманието от лапането,  доколкото е възможно:)Така и двамата сме доволни.
Не,  че не ми се лучва и да изтръгвам нещо опасно от ръцете му,  но при нас това дава негативен ефект:)

Моята дъщеря много лапа и до днес (почти 3), но това прехвърляне на топчета от купа в чаша или буркан с лъжица, толкова много ѝ допада, че не ги лапа. Ползвали сме боб, нахут, лешници с черупки, кестени.

Показването на колко години е детето, колко голямо ще стане, разни боц-моц и т.н. винаги са ми приличали точно на дресировка за кучета! Дъщеря ми е на 1.4 мес - никога не съм я учила на подобни неща, струват ми се откровено нелепи. Някои неща научи сама (махането напр, защото махаме на баща й като тръгва на работа), без да съм я карала. Други не знае и съм повече от Ок с това

От това, което описваш имаш едно будно, жизнено и игриво дете, точно каквото трябва да бъде на година и 2 мес. Дори според Монтесори до около 1,6 мес най-важното за детето е просто да се движи  - да пълзи, ходи, тича, играе, да прави неща с ръцете и като цяло с тялото си. С движение научават много неща, повече от колкото дори си представяме. Радвай се на детето, играйте си и остави дресировките на другите майки, щом имат интерес

Моят хубавец е на същата възраст, показва неща, но когато си иска. Когато научи нещо го прави в продължение на две седмици и после спира. След това си го ползва когато пожелае, няма сила, която да го накара нарочно да прави неща. Аз (и главно майка ми в редките случаи когато е с него) му показваме разни неща, пък той си решава дали да си ги прави, или не. Обикновено в момента на показването не реагира и не проявява интерес, но когато анй-малко очаквам ме изненадва с някое ново "умение". Веднъж взе да ми прави рибешка муцка с уста и аз се счудих как го е открил. После се оказа, че докато сме пътували, сестра ми му е показала без да видя, а той след една седмица я направи...
Общувайте с него, показвайте му различни неща, пък то ще си прецени.

П.П. Ще го видя аз това Монтесори.

Аз мисля, че не е в интерес на детето да му забраняваш да лапа, когато то е в тази фаза на развитието си.
Можеш да се опиташ да му развиеш тактилното усещане с други игри и когато е готово, тогава да му дадеш малките предмети, но не и да му забраняваш да ги лапа. Ако го прави, значи това е сетивото, с което то опознава предметите и като му забраниш, директно му пресичаш любознателността, а това, че му предлагаш друго сетиво, с което да опознава, не му помага много, ако не е дорасло до него и не може да го използва така пълноценно.

Оставям за по- късен етап,  считам че не му е забавно в момента и го измаквам сам да пожелае.
Не му давам да лапа,  разбипа се,  но крия даденото нещо от ползрението му и го изкарвам след време...
Не казвам, че е правилно,  плосто споделям опит. При нас това действа:)

Дъщеря ми на 4 г. и половина знае всички букви, знае много думи на английски, включително и да брои до  10, знае геометричните форми, кое е ляво и дясно (всичко това е научила сама), но никога не казва, когато я попитат на колко е години, името си, не е давала боц и не е повтаряла след мен. Просто има такива деца, които не обичат да бъдат притискани, да отговарят на очакванията на околните. И не съдействат съвсем целенасочено. Спри да я "учиш" и притискаш и тя сама ще ти покаже, че знае Аз никога не съм харесвала дресивовките и не съм го прилагала на децата си, но гледам бабите много си падат. Повдига ми се като започнат с клишираните си въпроси. Но малката напълно ги игнорира и те скоро се отказват

+ 1
Много се дразня по площадките, когато дъщеря ми отиде при някое дете и веднага „долита“ и маминка и почва да раздава команди - „гушни я“, „покажи ѝ на колко си“, „дай боц“ и всякакви други такива. И съответно ние с дъщеря ми стоим и гледаме цялата тази циркова програма, по някое време тя се изнервя и отива при друго дете и ако имаме късмет, никой с нищо не ги занимава и те си се разбират помежду си. И за мен са излишни и нелепи тези неща, затова и никога не съм я учила целенасочено на тях. Вече е на две и доста неща разбира и умее, така че това още веднъж затвърждава мнението ми, че няма смисъл от такива дресировки.

Разбрах те, eleaa
Към Авторката - дъщеря ми не искаше да маха за "чао", нито да дава целувки, нито да се "научи" да отговаря на каквито и да било въпроси, които масово се задават.
Никога не съм я учила целенасочено, нито ми дремеше, че някое дете давало целувка и маха с ръка, а моето пее на бебешки поредната песен и не обръща внимание на никого. Към каквото показваше интерес, натам се насочваха заниманията ни. Това, което казвате, с пресипването, ние го правехме с малки кубчета и топчета - от едно място на друго. А относно това дали разбира кое е бау-бау, кое па-па - разбира, просто не я вълнува. Аз си мислех, че моето няма интерес към названията на животните, защото само кучета харесваше и ги споменаваше. Ако я питах за пате или коте, не ме отразява. Докато й подариха някаква пееща играчка пиано, която задава въпроси - покажи къде е патето и ако натисне картинка с пате, играчката казва "браво" и пее отделно. Та покрай песните, които си пускаше, видях един ден, че ги натиска правилно и на всичкото отгоре, си пляска сама, когато играчката я хвали.
След като навърши две, почна да общува с хората и да им отговаря, че да се успокоят, че знае на колко е години.

Дъщеря ми (почти на 9 години) е отличничка, много интелигентна, постоянно е по олимпиади и състезания и винаги се класира за следващи етапи. Има лидерски наклонности, сред приятелите си все тя води, много е усмихната, изключително общителна.

На година и 2 месеца за книжки изобщо не можеше да става въпрос. Единственият начин тя да се загледа по книжка за няколко секунди беше, ако аз разглеждам книжката и не обръщам внимание на дъщеря си - тогава тя идваше да види какво толкова правя и аз започвах да й казвам "куче бау бау" и подобните. И като я попитам къде е кучето, тя вече беше тръгнала да прави нещо друго

Махаше с ръка само на непознати. Никога за довиждане. Излизаме в парка, вървим си, нашата решава да седне на пътеката, хората подминавайки я гледат с интерес, и тя с най-лъчезарната си усмивка им махаше, и те й махаха. Или директно си харесва някой непознат, отива при него и му маха. Но никога не е махала в отговор или "когато трябва", винаги по своя инициатива. В това отношение поне в този парк беше единственото бебе, което правеше така и беше толкова общително, но акцентът е върху отказът да маха в ситуации, в които се очаква от нея.

Също мразеше да й хващам ръцете, и май само 2 пъти опитах и се отказах от идеята.

Когато кажех "НЕ" на тази възраст започваше да пищи и да ме гледа. Много добре знаеше какво значи "НЕ", винаги съм си възпитавала децата така, че думата ми да е достатъчна, за да престанат да правят каквото не трябва.

Винаги сме играли на нейните игри. Например много обичаше да си подаваме мека топка. Сяда на дивана, аз сядам от другата страна (диванът ни беше във формата на буква Г и бяхме една срещу друга) и подавам меката топка към нея. Независимо къде пада топката, дали при нея или изобщо под дивана някъде, малката отиваше, взимаше я, носеше ми я и пак сядаше на дивана в трепетно очакване. Това можеше да продължи с часове

Друго любимо занимание - да носи пълни бутилки с вода, да ги слага в коша за боклук или в легена или където намери, после да ги взима оттам, да ги носи другаде... с часове си ги разнасяше. Дай й бутилки и не я търси до следващото хранене

А, да, редовно си пляскаше сама Направи ли нещо както трябва, няма значение има ли възрастен около нея или не, тя си пляскаше на себе си и беше много доволна

Впрягаш се излишно, с две думи. Ако се притесняваш за някакво забавяне в развитието, простичък домашен тест за аутизъм е да извикаш детето по име. Ако се обърне и те погледне или проличи по друг начин, че е разбрало, че го викаш, добре. Ако никога не реагира на името си, може да започнеш да се притесняваш за аутизъм.

На този тест с извикването по име определено не отговаряше едно дете, което сега порасна и определено няма аутизъм.

Това е един от признаците. Разбира се, че никой няма да постави диагнозата само по този признак. Но, ако признакът е налице, може човек да се замисли и да провери за още признаци.

Common sense stuff, не знам защо е нужно да обсъждаме ясни неща.

Когато се изреждат симтомите, на които трябва да се обърне внимание за аутизъм, винаги се казва, че не е нужно детето да проявява всички, а нещо като 6 от 10 и то всяко дете може да проявява различни 6. Така че по един симптом няма как да се определи. Ако има 1 от 10, който и да било от тях, не е проблем, защото всички от симптомите се проявяват и от деца в норма. Въпросът е в натрупването, т.е. да проявява много от тях едновременно.

Но не мисля, че авторката се притеснява точно от аутизъм.