Защо с времето изчезват приятелите?

Тинити, трябвало е ти да им се обадиш и да им кажеш...
Първо, някои може и да не знаят за събитието, второ, ако не си ги поканила, може би смятат, че търсиш уединение. В днешни времена, когато погребенията са толкова скъпи, хората се чудят какво да правят...Аз не бих отишла на погребение на някого, ако не са ме поканили (а ако се обадя, може хората да помислят, че трябва да ме поканят, пък те да нямат възможност). Защото хората трябва да са подготвени за бройката посетители, знаеш...

Точно това ходене и канене по сватби и погребения по задължение, не го разбирам.
Колко пъти са ме канили братовчеди, за които не знам нищо. Живеят в отдалечени градове, знам ги само като имена, не съм наясно с нищо от живота им. И изведнъж-заповядайте на сватба. Е, аз отивам на тази сватба като братовчедка, а не познавам младоженците, нито гостите. Защо им е на тях моето присъствие и на мен тяхната сватба? Нито ще ми е весело, нито комфортно, като не познавам никого. Ходила съм така, след сватбата нито си разменихме телефони, нито се чухме повече. И каква беше целта на занятието...
Или пък на погребения. Почина баба ми, роднините се уведомили един друг и като запристигаха едни, дето цял живот не са й вдигнали телефона да я питат как е. И друго, майка ми се обажда на най-близките, да кажем на своя първа братовчедка, тя казва-ще дойдем на потребението, аз и мъжа ми. Децата им чули, че ще идват с колата, ами имало свободни места, хайде и те. Дойдоха пет човека, слязоха от колата и тръгнаха да разглеждат града. На разходка дошли хората, погребални церемонии не можели да понасят, щелии да дойдат направо в ресторанта...Едни други и те така, вместо дава, четирима. Видяхме се в чудо с запазването и отказването на места и плащането. Не ни стигаше другото тичане около погребението, ами и сто пъти ходих да добавям и отказвам места, да плащам, да доплащам...
Така и с приятелката. Не признавам такива, с които се чуваме по Нова година и на рождения ден. Те може да са ми познати, но не и приятели. С приятелите, ако не мога да се видя, се чувам, знам как са, те знаят как съм. Какво е това да се чуем на тази Коледа, а после на другата. Ми то може аз да се обадя след една година и ентусиазирано да редя пожелания, пък човека  да е тежко болен, да се е развел, да е починал някой, да го е сполетяло нещо друго...

Наши семейни приятели им се наложи да напуснат квартирата си.Мъжа не работи от 2 год.и половина,убедих се че е супер мързелив.И понеже нямат добри приходи не могат да наемат през агенция.На няколко пъти мъжът ми му намира работа, той работи една-две седмици и напуска. Като му кажем,че не става така,само да се мотае,се сърди.От известно време живеят при една тяхна позната.И на нас са ни сърдити,понеже не сме ги прибрали да живеят у нас.Жена му ми каза-никой не иска да ни прибере.Ами сори,и аз не искам. Не мога да си позволя да ги издържам незнайно до кога,приберем ли ги, после как ще им кажа да се махат?И така,сега не се обаждат,все едно аз съм им виновна.А вкъщи наистина не мога да ги взема, ако е за няколко дни да,но така при положение че нито търсят нещо,нито работят как да им помогна.Та вече са ни сърдити,и то при положение че им прибрахме и една огромна камара багаж.Всеки ден мъкнеха чанти и куфари, нахвърляха ги,моя няколко пъти им казва да го подредят,понеже там влизат клиенти и се вижда.И сега сърдити,най вече на себе си, но другите им виновни.А пиехме кафе редовно.

Тинити, по принцип подобни моменти са много лични, а и много хора се чувстват неловко.

Може и така да е. Минаха няколко дни, сигурно още им е неловко да попитат как съм...само това.

Имам верни приятелки в други градове. Обичам ги и двете. И при мен има една, с която имаме чисти приятелски отношения. Това са ми най-близките. Дума не издумваме една против друга, пълна подкрепа, любов и хармония.

Опитах да създам съседски, нови приятелства...пиене на кафе в събота или неделя. Не стана. Каквото видят у дома- после разпространяват, правят сплетни, клюки, догадки в околното пространство...Е, не ми трябват.

Семейни приятели от 17 години се запазиха малко...има и нови. Някой се дръпнаха, от други ние се дръпнахме...не става да ти въртят номера за 2 лева. Много дребнаво.

Обади се ти. Ще видиш, че ще стрещнеш утеха. Когато майка ми почина не бях в България и за часове трябваше да организирам пътуването си. Обадих се на приятели, които много ми помогнаха. Ако аз не им се бях обадила, те нямаше и да разберат.

Тъкмо весел повод да се опознаете с родата.

Ето нещо в духа на тази тема.

 П.С.
Сега очаквам като роди и тя, отново да ме уведоми чрез ВЕЗДЕСЪЩИЯ ФЕЙСБУК дето стана заместител на човешките взаимоотношения.

Мен дори и там не ми пишат, какво се случва с тях научавам от други хора.Престанали са да ме търсят, както и аз тях...Видях, че няма смисъл само аз да звъня и пиша.

Да бъдем реалисти 
приятелствата/познанствата  са по общи интереси и полезност 

Така е. Насила не може да се даде и получи приятелство. Трябва взаимно желание.

Намирам за приемливо някой да ми честити нещо във Фейсбук, само ако ми е далечен познат или просто виртуален приятел. Приятелите ми, които са ми такива и в живота, държа да ми се обадят лично. Същото правя и аз. СМС-и също не признавам. Не, че няма да приема и честитка в нета и да благодаря учтиво, но го считам за отбиване на номер.

Много зависи едно приятелство как е започнало и как се е развило във времето.Може да ви е било приятно да сте в една компания,да сте си помагали когато се е налагало и пак накрая приятелските отношения да се прекъснат.Защото хората се променят в годините и интересите започват да се разминават.

И аз така мисля , за това не 'споделям' някои неща на 'всеослушание' и не съм си сложила РД във ФБ 

Ако обявя нещо си 'публично'  е ок да го 'честитят' примерно и непознати