Защо с времето изчезват приятелите?

Разбира се. И това не е клише, а си е точно вярно.

Така е, но мисълта ми беше, че не винаги мълчанието от другата страна е преднамерено, нито значи, че на приятелката иска да се отърве от вас. Много грижи си имат хората...

Да, но в моя случай това си е чисто използване, все пак я познавам и знам колко време има, кога е свободна и т.н. Просто всичко си личи. Иначе знам, че хората са заети, имат свои грижи и неща за вършене, но виждам, че като някой има зор веднага намира свободно време.

Това с ангажиментите въобще не е оправдание. Ако иска ще намери време. Въобще не се занимавайте с такива хора или поне не ги причислявайте към приятелите.

+1

И за мен това не е оправдание. Няма как да не се занимавам, приятелки сме от детството, винаги бих й помогнала, защото съм такава. Влизам в положение на всеки. Просто ще я изключа от списъка с приятели, то почти никой не остана в него...

Момичета, разбирам ви, но не е добре за самите вас да задълбавате толкова
Като по-млада бях същата, преживявах всичко много лично, този защо не се обажда, онзи защо ми отказа да се видим. С течение на времето се научих да приемам хората с всичките им слабости. Има такива, които просто са пасивни в отношенията си с останалите. Имам две подобни приятелки и в момента, винаги аз ги търся. Преди години това ме дразнеше, даже съм ги питала без заобикалки, защо никога не поемат инициативата. Те и двете бяха много изненадани от въпроса ми, явно изобщо не осъзнаваха, че това е проблем. Иначе винаги като се обадя, са супер сърдечни и двете, никога не са ми отказвали да се видим. Не са се цупели, не са били студени, не са показвали, че не съм им приятна. От там си правя извода, че та си такива по характер, не заради друго, инертни и не им се сърдя. Приятно ми е да се виждам с тях, да си общуваме, да се смеем заедно. Леки характери са, не са натоварващи, с тях се общува лесно и човек може да разпусне. Споделяли сме си и неприятни неща, помагали сме си с каквото можем. Да, не е хубаво само едната страна да поддържа огъня, но често се случва.
Преди бях много рязка и безкомпромисна, прекратих отношения с доста хора, поради различни причини.
Днес вече съм по-компромисна към слабите страни на хората. Реално те имат едни недостатъци, аз нероятно имам други, които пък тях дразнят, няма как да съм идеална. Но не можем така, с лека ръка, да късаме връзки без особени поводи за това. Човек не може да живее сам, дори и семество и деца да има, приятелки са нужни.

Така е, трябва човек да има приятели, но какъв е смисъла да има такива,които използат, такива,които не се сещат за теб и мислят само за себе си. Такива,които не се обажда и не пишат, които винаги чакат ти да ги потърси, ти да им помогнеш?! Да се поддържа приятелство само от едната страна е трудна задача.

Така е при отношенията между хората, комуникацията трябва да е двустранна.