О, аз пък никога не звъня. 
Мързи ме. Всичко честитя онлайн, на почти всекиго. 
Мързи ме. Всичко честитя онлайн, на почти всекиго. - Публикувана: 1 авг. 2016, 17:19 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2017, 12:20 ч.
Защо с времето изчезват приятелите?
Имах тежко болен човек в болница. Помолих приятелка/мед. сестра, работеща там/ да провери как стоят нещата. Не била в същото отделение. Попитах в друга сграда ли си, не, но била и в отпуск.
Аха, оказа се, че тя е на същия етаж, но в друго отделение. Можеше да се осведоми поне от колегите си, това, което ни интересуваше. Нищо друго не исках от нея. Даже не можах да ѝ го кажа, след като ми заобеснява, че не, не е там.
Днес с най широка усмивка се здравей-ваме!
Аха, оказа се, че тя е на същия етаж, но в друго отделение. Можеше да се осведоми поне от колегите си, това, което ни интересуваше. Нищо друго не исках от нея. Даже не можах да ѝ го кажа, след като ми заобеснява, че не, не е там.
Днес с най широка усмивка се здравей-ваме!
Ето нещо в духа на тази тема.
П.С.
Сега очаквам като роди и тя, отново да ме уведоми чрез ВЕЗДЕСЪЩИЯ ФЕЙСБУК дето стана заместител на човешките взаимоотношения.
Скрит текст:
Моята "най-добра" приятелка от ученическите години е сключила брак тихо мълком тези дни. Остави, че не знам, но ми пише да ме информира за това във Фейсбук, след като ми честити раждането на дъщеря ми/дори не се й обади/.
Само да вметна, че приятелството ни е дългогодишно и сме стояли на един чин, бяхме много близки. След като отидохме да учим в различни градове висше се отдалечихме или по-точно тя се отдръпна от цялата ни компания и постепенно се промени като човек, изгради нови приятелства, попадна в друга компания. Това добре-всички сме така. Там е работата, че липсва всякаква връзка с нея.
Не звъни, не се виждаме, а си идва често. Живеем и на пет минути, почти комшийки сме. Та, така, явно желание за общуване от нейна страна/освен в тъпия ФБ/ вече няма.
И оттук насетне е аут от листата ми с приятели и става автоматично само позната.Тя май отдавна вече е там
Макар и много да съм се чудила на поведението й отдавна я отписах, но ми стана малко неприятно.
Каних я моята сватба, не че нещо, но следва и тя да ме покани/сори ако ви се вижда дребнаво, ама си е така/. Едва ли не, аз я каня на моята сватба, показвам, че държа на нея и искам да присъства, а аз за нея не съм особено важна, че да съм на тържеството й.
Само да вметна, че приятелството ни е дългогодишно и сме стояли на един чин, бяхме много близки. След като отидохме да учим в различни градове висше се отдалечихме или по-точно тя се отдръпна от цялата ни компания и постепенно се промени като човек, изгради нови приятелства, попадна в друга компания. Това добре-всички сме така. Там е работата, че липсва всякаква връзка с нея.
Не звъни, не се виждаме, а си идва често. Живеем и на пет минути, почти комшийки сме. Та, така, явно желание за общуване от нейна страна/освен в тъпия ФБ/ вече няма.
И оттук насетне е аут от листата ми с приятели и става автоматично само позната.Тя май отдавна вече е там
Макар и много да съм се чудила на поведението й отдавна я отписах, но ми стана малко неприятно.
Каних я моята сватба, не че нещо, но следва и тя да ме покани/сори ако ви се вижда дребнаво, ама си е така/. Едва ли не, аз я каня на моята сватба, показвам, че държа на нея и искам да присъства, а аз за нея не съм особено важна, че да съм на тържеството й.
П.С.
Сега очаквам като роди и тя, отново да ме уведоми чрез ВЕЗДЕСЪЩИЯ ФЕЙСБУК дето стана заместител на човешките взаимоотношения.
Скрит текст:
Синът ми имаше РД в неделя. Към 5 часа следобяд, когато партито беше приключило с приятелите му и пътувахме за вкъщи, за да посрещнем баба му и дядо му, ми звъни съседката да ме пита какво правим. Казва ми, че синът й цял дел плачел да види Аслан (синът ми), но на нейните обяснения, че не е удобно да дойде на гости той казвал, че Аслан му бил приятел и трябвало да му подари подарък. Това дете, което за 5-те години, в които се познават със сина ми, веднъж не го покани на неговия РД, сега се сети, че му е приятел. Ние сме го канили три пъти, накрая ми писна и спрях. Та въпросът не е в разбиранията на децата за приятелство, макар че те все от някъде градят мнение, а че майка му нямаше проблем да ми се обади и да ми ги каже тия неща, когато нито веднъж не ни поканиха на техния празник, а помня добре, че веднъж дори дойдоха до нас да се похвалят какви подаръци е получило въпросното дете. Стана ми мъчно от цялата ситуация, най-вече за синът ми. Той все още не е толкова голям, за да си даде сметка за това кога е използван, но се чудя с какви ценности расте другото дете, когато не се свени да вади думата "приятел" само когато има някаква цел, очевидно подкрепян и от родителите си.
Та, Бингли, изобщо не ми се вижда дребнаво, особено когато става дума за зрели хора, а не за подрастващи.
Поздравите аз също ги отправям често чрез ФБ, за мен така е по-лесно да кажа всичко, което искам. При мен главната причина е това, че когато се притесня или въодушева започвам да пелтеча и целия разговор става комичен. Изключения правя на най-близките ми и роднините ми, които ме познават добре.
О, аз пък никога не звъня. Мързи ме. Всичко честитя онлайн, на почти всекиго.
Мързи ме. Всичко честитя онлайн, на почти всекиго. Ако те мързи да се чуеш с приятелите си, значи те мързи да имаш приятели. Имай предвид, че хората не са тъпи и добре разбират, че те мързи. И в един момент насреща си също ще получиш мързел. Мързелът не мори, а мъчи и то в дългосрочен план. Каквото повикало, такова се обадило.
Всъщност, "мързелът" беше по-скоро шега, разбира се. Естествено, че за нещата, които считам за важни, полагам всички възможни усилия и не ме домързява лесно. Просто отношенията с околните във вида, в който някои от вас ги представят в тази тема, не са ми приоритет – да не кажа, че не от едно и две изказвания откровено настръхнах и се кръстя, че нямам приятели, които така да се опитват да ме обсебват. 
Не бих понесла подобен навлек в живота си – с всичките си приятели поддържам неангажиращи, лежерни отношения, които ми носят приятни емоции и забавно прекарано време, вместо допълнително да ме натоварват или да изискват от мен. Никой на никого не си позволява да държи сметка, никой в никого не е вкопчен. Всеки сам си решава житейските проблеми и се старае да не ангажира другия с негативизъм. Това е разбирането ми за зрели, здравословни приятелски отношения. Не бих приела нищо, различно от това. В момента, в който някой се опита да ме "обсеби" и да ми размахва "приятелско" пръстче, ме губи.
Естествено, че за нещата, които считам за важни, полагам всички възможни усилия и не ме домързява лесно. Просто отношенията с околните във вида, в който някои от вас ги представят в тази тема, не са ми приоритет – да не кажа, че не от едно и две изказвания откровено настръхнах и се кръстя, че нямам приятели, които така да се опитват да ме обсебват. Не бих понесла подобен навлек в живота си – с всичките си приятели поддържам неангажиращи, лежерни отношения, които ми носят приятни емоции и забавно прекарано време, вместо допълнително да ме натоварват или да изискват от мен. Никой на никого не си позволява да държи сметка, никой в никого не е вкопчен. Всеки сам си решава житейските проблеми и се старае да не ангажира другия с негативизъм. Това е разбирането ми за зрели, здравословни приятелски отношения. Не бих приела нищо, различно от това. В момента, в който някой се опита да ме "обсеби" и да ми размахва "приятелско" пръстче, ме губи.
Всъщност, "мързелът" беше по-скоро шега, разбира се. Естествено, че за нещата, които считам за важни, полагам всички възможни усилия и не ме домързява лесно. Просто отношенията с околните във вида, в който някои от вас ги представят в тази тема, не са ми приоритет – да не кажа, че не от едно и две изказвания откровено настръхнах и се кръстя, че нямам приятели, които така да се опитват да ме обсебват. Не бих понесла подобен навлек в живота си – с всичките си приятели поддържам неангажиращи, лежерни отношения, които ми носят приятни емоции и забавно прекарано време, вместо допълнително да ме натоварват или да изискват от мен. Никой на никого не си позволява да държи сметка, никой в никого не е вкопчен. Всеки сам си решава житейските проблеми и се старае да не ангажира другия с негативизъм. Това е разбирането ми за зрели, здравословни приятелски отношения. Не бих приела нищо, различно от това. В момента, в който някой се опита да ме "обсеби" и да ми размахва "приятелско" пръстче, ме губи.
Естествено, че за нещата, които считам за важни, полагам всички възможни усилия и не ме домързява лесно. Просто отношенията с околните във вида, в който някои от вас ги представят в тази тема, не са ми приоритет – да не кажа, че не от едно и две изказвания откровено настръхнах и се кръстя, че нямам приятели, които така да се опитват да ме обсебват. Не бих понесла подобен навлек в живота си – с всичките си приятели поддържам неангажиращи, лежерни отношения, които ми носят приятни емоции и забавно прекарано време, вместо допълнително да ме натоварват или да изискват от мен. Никой на никого не си позволява да държи сметка, никой в никого не е вкопчен. Всеки сам си решава житейските проблеми и се старае да не ангажира другия с негативизъм. Това е разбирането ми за зрели, здравословни приятелски отношения. Не бих приела нищо, различно от това. В момента, в който някой се опита да ме "обсеби" и да ми размахва "приятелско" пръстче, ме губи. Така става.
Не съдете толкова бързо хората,защото не знаете какво им е в къщата.Никога не съм се сърдила на приятелки с деца,че не са ни поканили с моя син на РД.Има някаква причина.Ние например живеем в гарсониера и синът ни е роден декември.И да искам няма как да поканим повече от едно дете в апартамента.Едната година каним едно приятелче,на следващата,друго.Пари за детски кът,просто няма!Място в къщи да направим сбирка,също няма.И да ми се сърди,какво мога да променя?Едно е детето да е родено лятото и да покани няколко деца в някой парк на РД,друго е да родено зимата в студа и преспите.Не съдете хората толкова бързо.Не разваляйте приятелства заради това глупости.
В никакъв случай не ги съдя прибързано. Не исках да обяснявам подробности, за да не става прекалено дълъг пост, но сега ще го направя. Въпросното дете всяка година празнува РД в детски кът с поканени минимум 10 деца. Това го зная от родителите му, които после идват да ми покажат снимки и да ми разкажат какво е било менюто. Всъщност не зная защо го правят. Синът ми ги слуша и после ме пита дали съседчето е имало РД и дали съм забравила да му кажа, че и той е бил поканен. Обяснявах му същото-че явно е нямало място за повече деца, иначе сигурно са щели да го поканят. След третата година наистина ми писна и започнах внимателно да обяснявам как нашите очаквания от други хора, уж важни за нас, може да не се покриват с техните. Към тези хора имам безкрайна благодарност, защото една вечер буквално ми спасиха живота, тогава станахме и близки. Отношението им с времето обаче се промени, показността стана прекалено голяма, липсата на такт и чисти топли отношения бяха заменени с нещо пошло и наистина не зная какво се случи. Намеквала съм, че нещо ме притеснява, но никога не получих обяснение. Не страдам за себе си, мъчно ми е за сина ми.
kikamora, мислиш ли, че не съм ходила?
Пожелавам ви на никого да не му се налага!
Аз оставям синът ми да избере кой да покани за РД.След като е негов,той избира.Ако тази година е избрал едно дете а другата друго,то това не означава че вече не му е приятел.Просто моментно му е хубаво да играе с едното дете.Не съм се и замисляла даже защо е така
Аз също, съседчето също винаги е бил избор на сина ми, не мой. Те играеха всеки ден заедно, у дома или в тях. И като кажа всеки ден не преувеличавам. С времето посещенията се разредиха. Но иначе коментарите ти ме карат да се замисля, може би наистина аз съм обидената и затова се впуснах в излияния тук. Синът ми едва ли си го слага на сърце, със сигурност много по-малко, от колкото аз.
Не е искала.
Минава в графата позната.
При мен доста хора отпаднаха.
Било е просто интерес от тяхна страна.
За едните още ми е болно, че позволих да ги допусна толкова близо до себе си.
VSD
Следващият път, като ти показват снимки от техен РД директно ще я попитам защо не сме били поканени Аз такива контакти ги прекратявам веднага. Мразя лицемерието.
Минава в графата позната.
При мен доста хора отпаднаха.
Било е просто интерес от тяхна страна.
За едните още ми е болно, че позволих да ги допусна толкова близо до себе си.
VSD
Следващият път, като ти показват снимки от техен РД директно ще я попитам защо не сме били поканени
Аз такива контакти ги прекратявам веднага. Мразя лицемерието.
За мен също е лицемерие.Ми не може всеки ден да играят заедно и у вас и у тях,да са си приятелчета,а да не го покани на РД.А после нагло да се хвали.Аз тук надушвам някакъв стремеж за изтъкване и показност.Но ме изумява и наглоста на хората.Това не са ти приятели,да знаеш има нещо гнило.Все за още едно дете пък да няма място в детския кът?!
