Детето ми е на 4 години.Защо,когато иска нещо и не му се даде започва да плаче ,крещи и да ме удря.....Не ме слуша докато му обяснявам спокойно ,че не трябва да прави така....не иска да ме чуе и продължава да плаче и крещи ...моля помогнете ми вече съм отчаяна....
- Публикувана: 22 окт. 2016, 18:02 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2016, 11:07 ч.
Детето ми не ме слуша
Детето ми е на 4 години.Защо,когато иска нещо и не му се даде започва да плаче ,крещи и да ме удря.....Не ме слуша докато му обяснявам спокойно ,че не трябва да прави така....не иска да ме чуе и продължава да плаче и крещи ...моля помогнете ми вече съм отчаяна....
Това е нормално поведение за децата. Още не са научили за света достатъчно, не са преживели достатъчно разочарования, че да не се тръшкат за дреболии (не могат да различат кое е дреболия, на момента всичко им изглежда много важно). С времето ще се научи, понеже каквото и да правиш, ще има доста ситуации, в които нещата няма да се подреждат според желанието на детето.
Междувременно не говори, докато се тръшка. Те в този момент нищо не чуват, само повече се дразнят. Остави го да си преживее разочарованието. Има нужда от време да осмисли и осъзнае, че няма да стане на неговото, а после и да го приеме. Но не става от пърия път.
Ако е свикнал да отстъпваш, като се затръшка, тогава може да го прави с цел да получи каквото иска. Това е кофти капан, защото много бързо нещата, които иска, ще излязат от възможностите на родителите и тогава детето няма да е свикнало да приема разочарования.
Така че нищо не прави, това е нужен етап от емоционалното съзряване. Както когато се учи да ходи, понякога пада, но без това няма да стане стабилен. И тук същото.
Междувременно не говори, докато се тръшка. Те в този момент нищо не чуват, само повече се дразнят. Остави го да си преживее разочарованието. Има нужда от време да осмисли и осъзнае, че няма да стане на неговото, а после и да го приеме. Но не става от пърия път.
Ако е свикнал да отстъпваш, като се затръшка, тогава може да го прави с цел да получи каквото иска. Това е кофти капан, защото много бързо нещата, които иска, ще излязат от възможностите на родителите и тогава детето няма да е свикнало да приема разочарования.
Така че нищо не прави, това е нужен етап от емоционалното съзряване. Както когато се учи да ходи, понякога пада, но без това няма да стане стабилен. И тук същото.
Ще ти напиша някои интересни цитати от една книга,свързани с четиригодишните деца:
,,То обича да се противи на нарежданията и заповедите,забраните го дразнят,прави се на интересно,хвали се,ругае.Четиригодишното дете няма друго чувство за собственост,освен убеждението,че всичко наоколо му принадлежи."
,,Поради особеностите на тази възраст към четиригодишните деца трябва да се отнасяме твърдо.Слабите и колебливи родители ще имат много неприятности.Четиригодишното дете харесва разнообразието.Често му е необходимо да сменя ритъма.Опитната майка винаги ще измисли някоя нова дейност,за да го заинтересува и да го отклони от ситуация,която не върви добре"
,,И точно когато родителите започват да се питат струва ли си изобщо да се живее с това малко чудовище,то навършва пет години.Всичко внезапно се променя!Неравновесието на четвъртата година е заменено от равновесието на петата."
,,То обича да се противи на нарежданията и заповедите,забраните го дразнят,прави се на интересно,хвали се,ругае.Четиригодишното дете няма друго чувство за собственост,освен убеждението,че всичко наоколо му принадлежи."
,,Поради особеностите на тази възраст към четиригодишните деца трябва да се отнасяме твърдо.Слабите и колебливи родители ще имат много неприятности.Четиригодишното дете харесва разнообразието.Често му е необходимо да сменя ритъма.Опитната майка винаги ще измисли някоя нова дейност,за да го заинтересува и да го отклони от ситуация,която не върви добре"
,,И точно когато родителите започват да се питат струва ли си изобщо да се живее с това малко чудовище,то навършва пет години.Всичко внезапно се променя!Неравновесието на четвъртата година е заменено от равновесието на петата."
Още един глас от мен, че това е само фаза и ще премине - но какви изводи ще си направи детето, зависи от вас в семейството. И аз мисля, че няма полза да се обясняваш, докато се тръшка и пищи. Когато е спокойно, може и ти спокойно да обясниш кратичко, че когато крещи и пищи, не даваш това, което иска - и толкова. Детето няма да се научи от твоите обяснения, ще се научи от практиката - когато пищи - не даваш. Когато поиска спокойно, има шансове да дадеш, ако прецениш, че е разумно. Когато пищи, виж дали е в безопасност - и го остави да се напищи. Ако е на улицата и се тръшка по платното, разбира се, трябва да го изведеш от опасното място и да го прибереш, да кажем, но вкъщи може да го оставиш, ако няма предмети, с които да се нарани. Най-добре учи действие - последствие. Пищи - остава само. Тръшка се - не получава.
Много е важно всички в семейството да действате еднакво. Ако ти не даваш, а татко или баба дават - тогава детето получава смесено послание и може да стигне до извода, че ако пищи достатъчно дълго, ще получи това, което иска. Успех!
Много е важно всички в семейството да действате еднакво. Ако ти не даваш, а татко или баба дават - тогава детето получава смесено послание и може да стигне до извода, че ако пищи достатъчно дълго, ще получи това, което иска. Успех!
Детето ми е на 4 години.Защо,когато иска нещо и не му се даде започва да плаче ,крещи и да ме удря.....Не ме слуша докато му обяснявам спокойно ,че не трябва да прави така....не иска да ме чуе и продължава да плаче и крещи ...моля помогнете ми вече съм отчаяна....
Сега ли започна да го прави, или винаги така е правило?
Какви са твоите реакции, освен обясненията?
След обясненията и истериите винаги ли получава своето?
Удържала ли си си някога на думата, че дадено нещо не може?
Какви са били последиците за детето, след като те е удряло?
С кого друг освен теб се държи така?
Другите роднини, които пряко участват в гледането на детето как се разбират с него и как преодоляват тези ситуации?
Как се държи в градината?
Според мен ако отговориш на тези въпроси, сама ще стигнеш до отговора, който ти трябва.
И при нас е сходно положението, както и при много други на тази възраст. Мисля, че няма място за притеснение, всичко ще се оправи с времето.
И при нас е сходно положението, както и при много други на тази възраст. Мисля, че няма място за притеснение, всичко ще се оправи с времето.
Има ли деца на тази възраст които никога не ревът за щяло и нещяло според мен няма .И да обясняваш и да не обясняваш разликата не е голяма според мен едва на 5-6 год. Може да се очаква детето вече да те разбира какво му казваш и кое трябва и не трябва .Търпение и търпение нищо друго няма да ти помогне .Остави го да се натръшка сам едва ли цял ден ще прави това или му отвлечи вниманието с нещо любимо .Приказки когато детето е напълно спокойно иначе си губиш времето.Децата не може винаги на 100 процента да получават внимание и за това понякога се тръшкат и ревът .Те си мислят че целия свят им принадлежи ,но не е така
Има ли деца на тази възраст които никога не ревът за щяло и нещяло според мен няма .И да обясняваш и да не обясняваш разликата не е голяма според мен едва на 5-6 год. Може да се очаква детето вече да те разбира какво му казваш и кое трябва и не трябва .Търпение и търпение нищо друго няма да ти помогне .Остави го да се натръшка сам едва ли цял ден ще прави това или му отвлечи вниманието с нещо любимо .Приказки когато детето е напълно спокойно иначе си губиш времето.Децата не може винаги на 100 процента да получават внимание и за това понякога се тръшкат и ревът .Те си мислят че целия свят им принадлежи ,но не е така
Само им търсите оправдания за поведението, вместо да вземете мерки и да го коригирате преди да се научат, че това е работещ начин в живота и да останат психически травмирани, когато разберат в по-късна възраст, че изобщо не е така. Едно е да коригираш нещо в началото, друго е, след като е развито и на негова база е било градено.
!