Цитат
Вече в много по-късна възраст - към 10-11 години и нататък, детето действително започва да оценява и как родителят се отнася към него в критични ситуации, а и по принцип, в спокойни такива
Ок,съгласна съм за 10-11 годишните и тийнейджърските неволи и драми-там е съвсем отделна и различна работата,но да упражняваш силови методи,наказания,дресировка и опити да се наложиш над 3-4-5 г човечета ми се струва най-малкото нечестно
Аз поне не съм в състояние ,преживявам шамара по дупето плеснат като последен опит да противодействаш по няколко дни,жал ми е да гледам как плаче и се моли дете,искам да съм приятел с мъничето,да си играем на неговите игри,искам детето да има детство и ако си бил коректен и не го разочароваш съм сигурна,че ще бъде оценено от него и ще спечелиш ..обич
За едни мечета!
И съм се примирила, че просто трябва да мине бебешкият пубертет, а аз да си настоявам да съм лошото ченге и да въдворявам ред и дисциплина, за сметка на бащата и така....А и за момиченцата е нормално да са лепнати и "влюбени" в бащите си до една възраст и да са конкуренти на майката, та за това предполагам е такова поведението и като сме тримата 
За всичко има мнение и то рядко съвпада с нашето, но пък за сметка на това се отстоява до припадък. 
? 