Детето ми не ме слуша

Ами пробвай, ама упорито. И то с добро. Три пъти няма да стане, на четвъртия ще стане. После още един път и още. Това е възпитанието - с малки стъпки.

Препоръчвам ти една книжка, надявам се да я има още по книжарниците или библиотеките. В нея се обяснява точно това – какви са грешките в комуникацията между родителите и децата.

Или ако намериш нещо друго по въпроса за транзакционния анализ. Ето тук е обяснено, но по-сложно, като за специалисти. А в книжката е по-простичко, като за родители.

Това е една конкретна ситуация, в която аз мия чинии, тя седи и подскача до мен. Отиваме да редим пъзел след това, играем един час, след което трябва примерно да обеля лук или нещо друго и да я оставя да се занимава сама и пак пристига и почва. Истината е , че като е вкъщи почти не моце да се занимава сама , иска ПОСТОЯННО присъствие за всичко. Отново заслугата е на бащата, защото и виси постоянно на главата. С мен някак си е свикнала , че понякога трябва да правя нещо друго, освен да се занимавам с нея, но пак доста често идва и се тръшка или да гледа телевизия или да ходя да я анимирам. Интересното, че навън не е така, в детската градина-също. Като сме сами също доста често се заиграва, ОБАЧЕ дойде ли бащата става страшно, почва да го дърпа и да иска да е постоянно до нея, дори и само като наблюдател.

Относно метода и да поиска нещо, то е този и наистина за всичко, може ли всеки път да отбивам номера, а и не винаги става...-мамо хайде да излизаме на люлката/9 часа вечерта/.Не може сега студено и тъмно е, ще се къпем и лягаме и се почва една полемика- минимум 20 минути , в които или по някакъв начин я убеждавам, че не може точно това сега или почвам да викам и тогава се усеща , че наистина няма да стане на нейното, при което тя вади разстроената физиономия и казва с най-жалостивият глас , който има- Мамооо ще ме гушнеш ли, нали не си сърдита. Уникален манипулатор е и наистина за абсолютно всичко има мнение и то доста често различно от нашето, възможно ли е според вас, постоянно да и отклонявам вниманието или да разрешавам. Отиваме в магазина и се почва- искам кроасан да купим, взимам кроасан минаваме по нанатък и се пъхва някакъв друг боклук, последният път помбер. Казвам и да си избере едно от двете и се почва- Искам и двете, казвам че може само едното- мамо може ли да купим и двете и се мига на парцали. - Не може и двете мамо, тази храна е вредна/или направо и казвам , че си е боклук/ , избери си едно от двете или ако искаш някой плод. Банан искаш ли. -Не искам и двете и междувременно се набутват в количката. Вадя ги аз, казвам ,че не може и двете и съответно се отива при бащата- Татеее може ли и дветеее. и така още 30 минути, стига се до вариант или да съм я убедила да си вземе банан/който също много обича наистина/ или да съм се разкрещяла , че не може и двете

Същите истории са със скачам на леглото, пускам пералнята, не искам да си мия зъбите и вскякви други ежедневни чудесии, който и хрумват ...всичко , ежедневно, за мен вече е рутина да споря с нея за всичко до откат. Или аз съм много строга или тя постоянно е в опозиция и полемика с мен. Понякога имам чувството и само за да ме дразни , а баща и е лесен- той се съгласява за всичко  

Защо не прекъсваш това, а се обясняваш и дискутирате, след като си казала НЕ? А най-големият връх е да кажеш не, и то да се превърне в ДА.  Дотук с всякакви опити за по-нататъшно слушане. Дете, което не е научено да те слуша, не можеш да изведеш безопасно дори до близкия магазин, еле пък да отидеш на ресторант или театър с него.

На втория или третия й пореден въпрос за детското щях да кажа с най-сериозния си тон "Ако още веднъж ме попиташ, няма да има детско до края на седмицата". И се приключва, и детето може да се насочи към по-продуктивни занимания от това да ти се моли.
И не, тя НЕ владее метода успешно, просто ти не си достатъчно решена какво искаш да стане. Детето ще стиген точно дотам, докъдето му позволиш. И моите са много ошлайфани, като искат нещо забранено от баба/дядо или някой, който им се връзва на акъла (макар че се случва рядко - възпитани са и знаят какво може и какво не, а повечето правила не важат само вкъщи), но с мен знаят, че едно НЕ означава НЕ.

Тя е възрастната, тя решава. Детето сега се учи какво е правилно и какво не. Ако майката поддаде, детето няма да научи, че има правила, че гледането на детско не е полезно или каквото там се опитва майката да го научи (аз лично не бих ограничавала, но имаме различни приоритети), а ще научи, че ако се моли и досажда, ще стане ан нейното. Да видиш после какво се случва на 20, като не знае как да получи нещо, което иска - гадже, работа, услуга... дано живее на нисък етаж.
Ако майката не проявяваше "инат" (думата е възпитание, не инат), детето щеше да го е блъснала кола при първото излизане с държане "за ръчичка" или при първото му "нежелание да стои в количката".

Освен това е важно детето да се научи да се забавлява само поне половин-един час. Ако сега не го усвои, няма да му влезе в структурата на мислене и по-нататък няма да се научи.

Детето е на няма и 3 години, не знае какво означава няма да има детско 1 седмица, това е доста абстрактно понятие/1 седмица, за нея на тоя етап всичко е тук и сега.../ и няма да има никакво въздействие за нея. Обяснявам защо не може с прости изрази, които да ме разбере уж- например- не ти пускам детско, защото те боли главичката и очите, нещо което знае какво е пък и не е далеч от истина, за да ме разбере защо точно не може.Естествено се настоява пак и се казва- неее , няма да ме заболят очичките. И се почва- като гледаме дълго време телевизия ни болят очите и глават , ти не искаш да те болят очите и главата , нали? При което евентуално се замисля, пак се потръшва.....след 2 минути обяснения, може би ми вярва, ако ли не аз вече съм изнервен и просто казвам с висок и рязък тон- Ивейн не може толкова много детско и  телевизия, опасно е/тази дума я схваща/ , защото боли глава, при тона вече доста често схваща, обаче почва да вади рев сълзи, рев сополи , че съм се скара и за капак като ми каже- Мамо, ще ме гушнеш ли.....мога ли да не омекна? НО бащата доста често, да не кажа винаги, губи битката още в зародиш.......
 Без аз да и обяснявам а просто да режа ми се струва, че пък съвсем ще я убедя в това, че съм просто една "лоша" мама, която я кефи да реже. Опитвам се да режа обосновано, но пък поне да съм твърда в това, когато реша нещо да е не, да е не до края....макар и да ми е трудно, защото тя набира все повече вербалност и знания и уменя да "дискутира"  

Вкъщи обясняваме, че дори когато се караме на децата, много ги обичаме. Искаме да пораснат добри и възпитани хора, за да не ги отбягват останалите, затова се налага понякога да им се караме. Те са го разбрали, по-малкото повтаря понякога "ти ме обичаш и когато ми се караш, нали?".

AfterShock звучи твърдо и може би назидателно към другите родители, но я разбирам и в последните 2 години виждам, че този метод, съчетан с показването на много любов, върши чудесна работа. Признавам, че аз не умея да съм толкова твърда, колкото искам. Но сегашният ми мъж прилага същите методи като AfterShock и за половин година превърна ужасно врещящо (3-год.) дете, което от време на време си позволяваше и агресия, в адски мило същество. Наложи малко правила, но твърдо не се престъпват. Децата го гледат в очите като бог, много го обичат - противно на очакванията на повечето хора, че като не отстъпваш на децата, ще те мразят.

Освен това е важно и двамата родители да са на едно мнение, да не може детето да хвърчи от единия при другия, когато му е отказано нещо, защото така се подкопава авторитета на по-строгия и колкото и да опитва да наложи някакво възпитание, все едно се бори с вятърни мелници.

Това с двамата родители да са на едно мнение, не знам как да го постигна/освен с крясъци по двамата, естествено като стигна крайната фаза на беснеене, се усещат и двамата, но всяко чудо трае за 3 дни, докато  поомекна и се почва пак  .....все едно си гледам 2 деца вкъщи. Тъкмо "оправя" едното и хоп, появи се другото и с него да се разправям   Уж сме говорили и сме стигнали до идеята, че щом единият каже не, то другият да подкрепя....но в ежедневието и инерцията- не се получава на практика. Накрая се получава така, че мъмря бащата, че прескача границата, естествено детето вижда и става мазало.....

Да не говорим, че плануваме 3то дете.....седя и се чудя понякога, дали и как ще се оправим..... и се надявам и се самоубеждавам, че това е период, ще избутаме детският пубертет и ще мине.....

 а детето е копирало много добре и моят модел на въдворяване на ред или как да му се чуе думата- като нещо много силно иска да стане на нейното- се вика  с все сила....да се смея ли или да си скубя косите 

В петък купих количка на детето - втората за седмицата, с изричното условие, че е последната. Вчера поиска нова - обясних, че Аудито е било последно и ще получи количка на рождения си ден (който е след седмица). После буквално повече от час рева и искаше количка. И това дете, което е почти на 4 години и доскоро много добре знаеше какво и как се купува. Та до тук с милостта на 3 годишните, които уж сме възпитали за момента. Ти си мислиш, че вече детето е разбрано, пък то изведнъж решава, че може да те прави на маймуна и започва всичко наново. После вкъщи се повтори случката с телевизията. Лично аз съм по-склонна да изхвърля телевизора от вкъщи и да прибира всички колички в мазето, отколкото да провеждам безумния разговор отново и отново. Защото съм 100% сигурна ,че днес пак ме чака същото.

И аз не разбрах как да го направя това, докато бях с бившия.. уж говорим, уж се съгласява и после пак на стартова линия.
При всички положения не трябва да стават тези разногласия пред децата, колкото и да е трудно.
Сега също понякога имаме разногласия, но изчакваме сгоден момент, като няма деца наоколо, да обсъдим и всеки да си каже доводите. Пак аз съм по-нетърпеливата и ми идва на момента да изразя несъгласие, но стискам зъби, като видя знак да изчакам.

Разбира се, че те чака същото. А един здрав пердах за едночасовото реване преди още да е станало едночасово? Щеше да приключи на петата минута и нямаше да се повтори в бъдеще и днес нямаше да те чака същото. Но ти избра да оставиш детето да смята, че е ОК да реве за нещо такова, да ти лази по нервите по този начин и да се опитва да те манипулира, и то толкова време. Защо избра това? Не го обмисли ли? Не знаеше какво друго да направиш ли?
На моите деца на тази възраст не им е хрумвало да реват по такива поводи. Първоначално - защото знаеха, че последствията от реването (= дразним мама) са още по-лоши от самия отказ да купя нещо, а впоследствие - нямаха навика да реват и с реване да постигат нещо, та не се сещаха, че това е вариант, а и като се научиш рано да не ревеш за дреболии, самоконтролът ти се покачва и други аналогично дребни неща не те разстройват толкова.
Това е целта на един родител или възпитател - да постигнеш реакция и начин на мислене, каквито са най-добри и за детето, и за теб.

Тъй де, ама децата са различни. Моето реве от крехка възраст, та до ден днешен. И как да му се сърдя като бях същата  . От три деца, само аз ревях и се тръшках постоянно, та сега ми се връща.
Ами всъщност синът ми знае, че подобно поведение не се толерира! Ама характер, по-силно е от него.

EXACTLYou, чудех се откъде ми е познат този модел на поведение, който описваш, и после видях, че децата ни са родени на една и съща дата (само че моето е една година по-голямо) 
Същото уговаряне (не реве, не се тръшка понякога похленчва, но му става ясно, че така нещата не се получават), обсъждане до откат, разсъждения, философстване, преливащо се в "мамо моля те гушни ме, мамо аз те обичам супер много, мамо успокой ме"  До скоро успявах да го разсейвам и да предлагам алтернативи (успешно), чак аз не знаех, че имам такава фантазия, но вече е голям и не се получават по този начин нещата. Буквално с нищо не мога да го изкуша, което да ми спечели примерно час и половина свободно време. Това с изискването на постоянно присъствие ме подлудява мен - направил си кътче от възглавници, уединил се, цъка си с конструктора но НЕ, някой трябва да седи до него и да обсъжда с него всяко закачено блокче. Ако понеча да построя и аз нещо се започва едно дуднене "ама това сега не се слага там, ти защо го правиш така" и на мен ми се прецаква настроението за игра  Доста често и аз се питам - аз ли съм прекалено строга, какво искам от детето толкова (той дори не е тежък случай с поведението, просто е много упорит)...Поне бащата и той е на моята вълна.

Олеле, то си е до характер.
Моят син, примерно, е доста сговорчив и се занимава сам с часове.
Дъщеря ми беше ревлива /все още истерясва понякога/, но и тя е отделен елемент.
Ама и двамата са Козирог.

Олеле пак се започна със зодии. А аз допусках, че говоря с що годе интелигентни хора.

Очевидно знае, че се толерира.

по съм склонна да вярвам, че тепърва се ориентират в социалните норми и поведение и пробват и изпитват граници....кое до къде може и кога, дали винаги или понякога...а и, да , до характер е и до копинг от родителите. Все още много малка, виждам доста от себе си -в нея, но не е случайно, крушата не пада по-далече от дървото, за добро или за лошо.

Доста пъти съм се хващала също как реагирам досущ като моята майка и то за неща, които съм се заричала , че няма да ги правя.....успокоявам се с това, че едва ли ще съм много по-различен родител от майка ми и баща ми, а и от мен и от сестра ми се получиха читави човеци