Здравейте мили дами!
Това е първата тема, която пускам тук, но ми се иска да чуя наистина обективни мнения, които мога да получа само тук
От 7 години сме заедно с моя приятел, а от около 3 години живеем заедно. Обичаме се безумно много, нещо, което често се отбелязва от общите ни приятели (разбирайте жени, защото нито един мъж не би коментирал подобно нещо).
Нещото, което ме гложди, е че за толкова години така и не ми предложи брак. Искам да уточня, че не държа да подписвам или на сватбата, просто се чувствам "непоискана", сякаш се чуди, а дали аз съм човекът (никога не ми е давал повод да се съмнявам в това, но все пак...), а и нали знаете, че всяко момиче си мечтае за този момент- въпросът, пръстенът, емоцията....
За него бракът е нещо много сериозно, а и доста трудно взема сериозните решения в живота си, което не става от днес за утре и му трябва време да прецени всичките "за" и "против", благодарение, на което мога да кажа, че е най-стабилният човек когото познавам.
През годините, в различна връзка, сме зачеквали темата, дори на шега съм му предлагала, след което последва коментар, че това е работа на мъжа и когато му дойде времето- тогава.
Доста често се случва семейството му да го закача на някое събиране- "хайде, време е", дори в разговор с майка му, стана ясно, че тя не веднъж му го е говорила, че е крайно време поне да ми предложи....
В тази връзка- чудесно се разбирам със семейството му и предполагам, че това не е причината за това негово бездействие.
Странното, е че напоследък доста често говорим за деца и инициативата е негова- вече е готов и иска да имаме (той е на 30 и малко). В разговорите ни става ясно, че ме вижда мен като майка на децата му и т.н. Дори наскоро от тема на тема спомена, че не приема при организирането на една сватба той да не участва, а да е само човекът, от който че очаква едно "да".....
Живеем си отделно (на квартира, но все пак), бих казала, че стандартът ни е приличен и дори по-висок от този на повечето ни приятели, което ме кара да се съмнявам, че го притесняват "отговорностите" и "стабилността" в това отношение.....
Знам, че това моето са бели кахъри и трябва да се радвам, че имам прекрасен човек до себе си, но както казах въпросът по-скоро е принципен.
Много се извинявам ако съм го написала твърде разпокъсано, но се постарах да не е километрично обяснението
Ще се радвам на обективно мнение дали въобще според вас има подобно намерение или след като толкова години получава всичко, което би получил и от "официалната си жена", просто не вижда смисъл нещо да се променя....
Това е първата тема, която пускам тук, но ми се иска да чуя наистина обективни мнения, които мога да получа само тук
От 7 години сме заедно с моя приятел, а от около 3 години живеем заедно. Обичаме се безумно много, нещо, което често се отбелязва от общите ни приятели (разбирайте жени, защото нито един мъж не би коментирал подобно нещо).
Нещото, което ме гложди, е че за толкова години така и не ми предложи брак. Искам да уточня, че не държа да подписвам или на сватбата, просто се чувствам "непоискана", сякаш се чуди, а дали аз съм човекът (никога не ми е давал повод да се съмнявам в това, но все пак...), а и нали знаете, че всяко момиче си мечтае за този момент- въпросът, пръстенът, емоцията....
За него бракът е нещо много сериозно, а и доста трудно взема сериозните решения в живота си, което не става от днес за утре и му трябва време да прецени всичките "за" и "против", благодарение, на което мога да кажа, че е най-стабилният човек когото познавам.
През годините, в различна връзка, сме зачеквали темата, дори на шега съм му предлагала, след което последва коментар, че това е работа на мъжа и когато му дойде времето- тогава.
Доста често се случва семейството му да го закача на някое събиране- "хайде, време е", дори в разговор с майка му, стана ясно, че тя не веднъж му го е говорила, че е крайно време поне да ми предложи....
В тази връзка- чудесно се разбирам със семейството му и предполагам, че това не е причината за това негово бездействие.
Странното, е че напоследък доста често говорим за деца и инициативата е негова- вече е готов и иска да имаме (той е на 30 и малко). В разговорите ни става ясно, че ме вижда мен като майка на децата му и т.н. Дори наскоро от тема на тема спомена, че не приема при организирането на една сватба той да не участва, а да е само човекът, от който че очаква едно "да".....
Живеем си отделно (на квартира, но все пак), бих казала, че стандартът ни е приличен и дори по-висок от този на повечето ни приятели, което ме кара да се съмнявам, че го притесняват "отговорностите" и "стабилността" в това отношение.....
Знам, че това моето са бели кахъри и трябва да се радвам, че имам прекрасен човек до себе си, но както казах въпросът по-скоро е принципен.
Много се извинявам ако съм го написала твърде разпокъсано, но се постарах да не е километрично обяснението
Ще се радвам на обективно мнение дали въобще според вас има подобно намерение или след като толкова години получава всичко, което би получил и от "официалната си жена", просто не вижда смисъл нещо да се променя....
, но определено мисля да пробвам този "тънък" намек, пък да видим какво ще стане.....
Ще го ошашкаш човека.