Дали след толкова години нещо ще се промени.....?

  • 18 956
  • 276
  •   1
Отговори
# 270
  • Мнения: X
Ами Магдена, ти си злобей, но аз говорех за постановление, което е постнато на предната страница, а ти говориш за постановление от 1969, с което се допълва друго от 1961. Това за което аз говоря е баш свързано с обещание за брак, но въобще не се притеснявам, че не съм информирана за това от 1961. Ако се занимавах  с подобни дела, щях да се информирам. Ето на, сега го направих.  Flutter
http://www.juen.bg/sp-vks/zakzd/40504129.htm

И на теб ти отне два дни да се информираш.  Mr. Green hahaha

# 271
  • Мнения: 1 782
Скрит текст:
Да споделя мнението си относно брака от моя скромен личен опит.
Човек отказва брак само и единствено от страх от сериозно обвързване - по себе си съдя. Laughing
Аз напълно разбирам мъжете, които не искат брак, но деца - искат.
Скрит текст:
Не ме разбирайте погрешно.
Партньорът ми предложи брак - отказах. Пита ме втори път - категорично пак "не" , за дете склоних с 100 мъки, уговорки и условия  Laughing , просто всичко това е доста обвързващо и задушаващо.
Раздавам се доколкото мога във връзката ни, но просто искам, когато ми писне, да мога лесно и безпроблемно да си хвана шапчицата и багажчето.
Според мен всеки, който се дърпа от брака е такъв тип индивид.
Хората, които държат на брака са готови на много повече компромиси, готови са да изтърпят по-големи гадости и следователно са по-лоялни партньори.
На мен това ми е абсолютно непонятно.....    newsm78
Как може да те е страх от брак, от който винаги можеш да си тръгнеш, а не те е страх от дете, което е доживотно сериозно обвързване?
Липсва всякаква логика....."Искам дете, което ще е мое, докато съм жив, ама не искам брак, който по всяко време мога да прекратя/зарежа."    Thinking

Ще се опитам да се обоснова. Може би и мъжете, нежелаещи брак, мислят като мен.
Отказа от брак за мен е предупреждение от типа: "Внимавай, аз се грижа за теб , но ако решиш да ме натискаш - няма да стане, защото бързо мога да избягам. Свободна съм, въпреки че доброволно стоя във връзка с теб. Оценявай това ! " В никакъв случай не искам да държа мъжа ми в напрежение. Просто не искам той да се отпуска във връзката прекалено много до степен да ми дотегне, да се опитва да ме командори, да ме натиска за разни неща и т.н.
Дори второ дете не е проблем за мен (обмислям преди да чукна 30те) , но подписът е проблем. И съм благодарна на моя мъж, че ме търпи такава  Mr. Green За него подписът беше важен.
Има и друго - в държавата, в която съм - при двойка без брак дори децата да са припознати от бащата, правата върху децата се падат на майката и тя се води свободна по паспорт и документи. А при двойка с брак и деца - правата върху децата се разпределят автоматично между двамата и при развод се борят кой да има повече права върху децата и при кого да останат.
Е , евентуално при раздяла , припознатото ми дете остава при мен без право на оспорване освен ако не съм луда, наркоманка, алкохоличка или т.н.
Бащата така или иначе е длъжен да плаща издръжка за детето си без значение с брак или без.

# 272
  • Пловдив
  • Мнения: 14 653
Както е ясно - два дни ми отне да видя темата (и още не съм я прочела цялата), информацията си я имам наизуст.


-----
Цитат
Има и друго - в държавата, в която съм - при двойка без брак дори децата да са припознати от бащата, правата върху децата се падат на майката и тя се води свободна по паспорт и документи. А при двойка с брак и деца - правата върху децата се разпределят автоматично между двамата и при развод се борят кой да има повече права върху децата и при кого да останат.
У нас и в двата случая родителските права се упражняват от двамата, докато не се определи да ги упражнява единият.
Ако в държавата, в която живееш, е наистина така - аз поне не го одобрявам.

Последна редакция: чт, 20 апр 2017, 16:05 от Магдена

# 273
  • Мнения: 2 111
Припомням, че авторката посочи, че и двамата са "за" брака, въпросът тук е дали той желае брак точно с нея и ако да - кога. На този фон, няма какво да пълним темата с юридически и други съждения, отнасящи се за двойките, които живеят без брак.  Peace

# 274
  • Мнения: X
Ами например имало е дни в живота ми без мъж, в които засядам и не час-два, ами 6-7 часа рисувам. Примерно съботен ден. Е няма как да си с мъж/гадже и да отсвириш така човека, ама въобще да не те закача, в смисъл- няма ме, това ми е най-важно. И други такива "изчезвания" в моите си светове. Няма как да посвещаваш същите часове и същата дълбочина на внимание на някои дейности, ако около теб има човек и все пак трябва в някаква степен да си на разположение. А понякога и една реплика може да те извади от "потока".

Добре дошла Simple Smile

Зависи от мъжа. Ако не сте скачени съдове тези неща не биха били проблем.

При нас мм не смяташе, че брака е важен. За мен беше важен и нямаше да имам дете без брак.
Поговорихме за това още първата година в първите месеци връзка за това кой как вижда нещата и картите бяха на масата.  Peace

# 275
  • Мнения: X
Скрит текст:
Скрит текст:
Да споделя мнението си относно брака от моя скромен личен опит.
Човек отказва брак само и единствено от страх от сериозно обвързване - по себе си съдя. Laughing
Аз напълно разбирам мъжете, които не искат брак, но деца - искат.
Скрит текст:
Не ме разбирайте погрешно.
Партньорът ми предложи брак - отказах. Пита ме втори път - категорично пак "не" , за дете склоних с 100 мъки, уговорки и условия  Laughing , просто всичко това е доста обвързващо и задушаващо.
Раздавам се доколкото мога във връзката ни, но просто искам, когато ми писне, да мога лесно и безпроблемно да си хвана шапчицата и багажчето.
Според мен всеки, който се дърпа от брака е такъв тип индивид.
Хората, които държат на брака са готови на много повече компромиси, готови са да изтърпят по-големи гадости и следователно са по-лоялни партньори.
На мен това ми е абсолютно непонятно.....    newsm78
Как може да те е страх от брак, от който винаги можеш да си тръгнеш, а не те е страх от дете, което е доживотно сериозно обвързване?
Липсва всякаква логика....."Искам дете, което ще е мое, докато съм жив, ама не искам брак, който по всяко време мога да прекратя/зарежа."    Thinking

Ще се опитам да се обоснова. Може би и мъжете, нежелаещи брак, мислят като мен.
Отказа от брак за мен е предупреждение от типа: "Внимавай, аз се грижа за теб , но ако решиш да ме натискаш - няма да стане, защото бързо мога да избягам. Свободна съм, въпреки че доброволно стоя във връзка с теб. Оценявай това ! " В никакъв случай не искам да държа мъжа ми в напрежение. Просто не искам той да се отпуска във връзката прекалено много до степен да ми дотегне, да се опитва да ме командори, да ме натиска за разни неща и т.н.
Дори второ дете не е проблем за мен (обмислям преди да чукна 30те) , но подписът е проблем. И съм благодарна на моя мъж, че ме търпи такава  Mr. Green За него подписът беше важен.
Има и друго - в държавата, в която съм - при двойка без брак дори децата да са припознати от бащата, правата върху децата се падат на майката и тя се води свободна по паспорт и документи. А при двойка с брак и деца - правата върху децата се разпределят автоматично между двамата и при развод се борят кой да има повече права върху децата и при кого да останат.
Е , евентуално при раздяла , припознатото ми дете остава при мен без право на оспорване освен ако не съм луда, наркоманка, алкохоличка или т.н.
Бащата така или иначе е длъжен да плаща издръжка за детето си без значение с брак или без.
Не знам, за мен това са прекалено много "сметки".
И определено е ....тъпо като отношение към другия.Един вид "обичам те, ама ако много ти знае устата, искам да мога бързо и лесно да си обера крушите".
Унизително е.И за двамата.За поставящия това условие-че налага един вид психологически тормоз "или ще слушкаш, или те зарязвам".За приемащия-че се съгласява да е във вечно "подчинено" положение, за да не би случайно да ядоса другия и той да си стегне куфара.
Аз не бих си причинила подобни отровни взаимоотношения.

# 276
  • Мнения: 32 005
Скрит текст:
Скрит текст:
Да споделя мнението си относно брака от моя скромен личен опит.
Човек отказва брак само и единствено от страх от сериозно обвързване - по себе си съдя. Laughing
Аз напълно разбирам мъжете, които не искат брак, но деца - искат.
Скрит текст:
Не ме разбирайте погрешно.
Партньорът ми предложи брак - отказах. Пита ме втори път - категорично пак "не" , за дете склоних с 100 мъки, уговорки и условия  Laughing , просто всичко това е доста обвързващо и задушаващо.
Раздавам се доколкото мога във връзката ни, но просто искам, когато ми писне, да мога лесно и безпроблемно да си хвана шапчицата и багажчето.
Според мен всеки, който се дърпа от брака е такъв тип индивид.
Хората, които държат на брака са готови на много повече компромиси, готови са да изтърпят по-големи гадости и следователно са по-лоялни партньори.
На мен това ми е абсолютно непонятно.....    newsm78
Как може да те е страх от брак, от който винаги можеш да си тръгнеш, а не те е страх от дете, което е доживотно сериозно обвързване?
Липсва всякаква логика....."Искам дете, което ще е мое, докато съм жив, ама не искам брак, който по всяко време мога да прекратя/зарежа."    Thinking

Ще се опитам да се обоснова. Може би и мъжете, нежелаещи брак, мислят като мен.
Отказа от брак за мен е предупреждение от типа: "Внимавай, аз се грижа за теб , но ако решиш да ме натискаш - няма да стане, защото бързо мога да избягам. Свободна съм, въпреки че доброволно стоя във връзка с теб. Оценявай това ! " В никакъв случай не искам да държа мъжа ми в напрежение. Просто не искам той да се отпуска във връзката прекалено много до степен да ми дотегне, да се опитва да ме командори, да ме натиска за разни неща и т.н.
Дори второ дете не е проблем за мен (обмислям преди да чукна 30те) , но подписът е проблем. И съм благодарна на моя мъж, че ме търпи такава  Mr. Green За него подписът беше важен.
Има и друго - в държавата, в която съм - при двойка без брак дори децата да са припознати от бащата, правата върху децата се падат на майката и тя се води свободна по паспорт и документи. А при двойка с брак и деца - правата върху децата се разпределят автоматично между двамата и при развод се борят кой да има повече права върху децата и при кого да останат.
Е , евентуално при раздяла , припознатото ми дете остава при мен без право на оспорване освен ако не съм луда, наркоманка, алкохоличка или т.н.
Бащата така или иначе е длъжен да плаща издръжка за детето си без значение с брак или без.
Не знам, за мен това са прекалено много "сметки".
И определено е ....тъпо като отношение към другия.Един вид "обичам те, ама ако много ти знае устата, искам да мога бързо и лесно да си обера крушите".
Унизително е.И за двамата.За поставящия това условие-че налага един вид психологически тормоз "или ще слушкаш, или те зарязвам".За приемащия-че се съгласява да е във вечно "подчинено" положение, за да не би случайно да ядоса другия и той да си стегне куфара.
Аз не бих си причинила подобни отровни взаимоотношения.


Когато няма пълно доверие е така. Разбирам я.
Мъжете идват и си отиват, децата остават.

Общи условия

Активация на акаунт