... в момента си има всичко, което може да има и като женен- любовница, приятел и домакиня в едно лице, пък и има много примери около нас за това как хората имат прекрасни отношения и без подобни "формалности"
- Публикувана: 13 апр. 2017, 12:14 ч.
- Последно мнение: 20 апр. 2017, 18:33 ч.
Дали след толкова години нещо ще се промени.....?
Май е от тарикатчетата, които искат да си имат всичко изброено, но не искат да предложат сигурност в замяна. Значи може да иска от теб да забременееш и родиш, тоест, да минеш през бременност и раждане с всички последствия за теб, а не ще да предложи брак, при положение, че не му коства кой знае какво и ти го искаш. Е то не може само да вземаш и получаваш, без да даваш. На твое място бих му казала, че дете раждам само ако имам сключен брак. Ако ще.
Но май вече съм се прецакала като живеем заедно толкова години 
Може и да не е от най-досетливите и има да си чакаш.
Кажи му откровенно, че си от консервативно семейство и не смееш дори и от родителите си да родиш дете без да си омъжена.
Ако ти си мълчиш само ще минава времето и ще си останете съквартиранти.
Недей да правиш компромис за брак. Ако сега не се ожените, после все по-трудно той ще се навива.
Намери начин открито да му кажеш,че държиш на брака. Обсъждайки други двойки, например, за мен би било по -лесно, отколкото конкретно за вас да говорите. Сподели вижданията си по принцип какво е бракът за теб. Иначе изобщо не е задължително да е тарикатче и да не е сериозен. Аз съм 20 г. с мъжа ми и нямаме брак, но за мен това не е било важно. Такива неща е добре да бъдат обсъдени и да се постигне съгласие.
Ще се радвам на обективно мнение дали въобще според вас има подобно намерение или след като толкова години получава всичко, което би получил и от "официалната си жена", просто не вижда смисъл нещо да се променя....
Дано да не съм права, де, но по описаното аз не виждам особена надежда тепърва да ти предложи. Говорила си с него, той знае и не прави нищо. И най-притеснителното в твоя пост е, че като доказателство за любовта ви вадиш мнението на други хора, че и жени, които като ви виждали и това си мислели. Двамата сте свободни, заедно сте, ако се обичате наистина и двамата държите на брака, какво толкова ви разделя.
Здравейте мили дами!
Скрит текст:
Ще се радвам на обективно мнение дали въобще според вас има подобно намерение или след като толкова години получава всичко, което би получил и от "официалната си жена", просто не вижда смисъл нещо да се променя....Това е първата тема, която пускам тук, но ми се иска да чуя наистина обективни мнения, които мога да получа само тук
От 7 години сме заедно с моя приятел, а от около 3 години живеем заедно. Обичаме се безумно много, нещо, което често се отбелязва от общите ни приятели (разбирайте жени, защото нито един мъж не би коментирал подобно нещо).
Нещото, което ме гложди, е че за толкова години така и не ми предложи брак. Искам да уточня, че не държа да подписвам или на сватбата, просто се чувствам "непоискана", сякаш се чуди, а дали аз съм човекът (никога не ми е давал повод да се съмнявам в това, но все пак...), а и нали знаете, че всяко момиче си мечтае за този момент- въпросът, пръстенът, емоцията....
За него бракът е нещо много сериозно, а и доста трудно взема сериозните решения в живота си, което не става от днес за утре и му трябва време да прецени всичките "за" и "против", благодарение, на което мога да кажа, че е най-стабилният човек когото познавам.
През годините, в различна връзка, сме зачеквали темата, дори на шега съм му предлагала, след което последва коментар, че това е работа на мъжа и когато му дойде времето- тогава.
Доста често се случва семейството му да го закача на някое събиране- "хайде, време е", дори в разговор с майка му, стана ясно, че тя не веднъж му го е говорила, че е крайно време поне да ми предложи....
В тази връзка- чудесно се разбирам със семейството му и предполагам, че това не е причината за това негово бездействие.
Странното, е че напоследък доста често говорим за деца и инициативата е негова- вече е готов и иска да имаме (той е на 30 и малко). В разговорите ни става ясно, че ме вижда мен като майка на децата му и т.н. Дори наскоро от тема на тема спомена, че не приема при организирането на една сватба той да не участва, а да е само човекът, от който че очаква едно "да".....
Живеем си отделно (на квартира, но все пак), бих казала, че стандартът ни е приличен и дори по-висок от този на повечето ни приятели, което ме кара да се съмнявам, че го притесняват "отговорностите" и "стабилността" в това отношение.....
Знам, че това моето са бели кахъри и трябва да се радвам, че имам прекрасен човек до себе си, но както казах въпросът по-скоро е принципен.
Много се извинявам ако съм го написала твърде разпокъсано, но се постарах да не е километрично обяснението
От 7 години сме заедно с моя приятел, а от около 3 години живеем заедно. Обичаме се безумно много, нещо, което често се отбелязва от общите ни приятели (разбирайте жени, защото нито един мъж не би коментирал подобно нещо).
Нещото, което ме гложди, е че за толкова години така и не ми предложи брак. Искам да уточня, че не държа да подписвам или на сватбата, просто се чувствам "непоискана", сякаш се чуди, а дали аз съм човекът (никога не ми е давал повод да се съмнявам в това, но все пак...), а и нали знаете, че всяко момиче си мечтае за този момент- въпросът, пръстенът, емоцията....
За него бракът е нещо много сериозно, а и доста трудно взема сериозните решения в живота си, което не става от днес за утре и му трябва време да прецени всичките "за" и "против", благодарение, на което мога да кажа, че е най-стабилният човек когото познавам.
През годините, в различна връзка, сме зачеквали темата, дори на шега съм му предлагала, след което последва коментар, че това е работа на мъжа и когато му дойде времето- тогава.
Доста често се случва семейството му да го закача на някое събиране- "хайде, време е", дори в разговор с майка му, стана ясно, че тя не веднъж му го е говорила, че е крайно време поне да ми предложи....
В тази връзка- чудесно се разбирам със семейството му и предполагам, че това не е причината за това негово бездействие.
Странното, е че напоследък доста често говорим за деца и инициативата е негова- вече е готов и иска да имаме (той е на 30 и малко). В разговорите ни става ясно, че ме вижда мен като майка на децата му и т.н. Дори наскоро от тема на тема спомена, че не приема при организирането на една сватба той да не участва, а да е само човекът, от който че очаква едно "да".....
Живеем си отделно (на квартира, но все пак), бих казала, че стандартът ни е приличен и дори по-висок от този на повечето ни приятели, което ме кара да се съмнявам, че го притесняват "отговорностите" и "стабилността" в това отношение.....
Знам, че това моето са бели кахъри и трябва да се радвам, че имам прекрасен човек до себе си, но както казах въпросът по-скоро е принципен.
Много се извинявам ако съм го написала твърде разпокъсано, но се постарах да не е километрично обяснението
Получава всичко без брак, без "сериозното" обвързване, за какво да се товари....
Един безплатен съвет:не се навивай на дете, докато не се ожените, или поне докато не те "поиска".
Знам, че не е гаранция за "вечно щастие", но така поне ще си наясно.
Писах, без да чета темата, отивам да се "образовам"...
Бояна Именно това ме притеснява....... Съответно поражда и многото въпросителни.... Мнението на приятелите ни го дадох, защото от страничен човек някои неща се виждат по-добре, защото нямат емоции, които да ги заслепят, което пък не значи, че са прави на 100% разбира се.....
Не знам каква е причината да живеете отделно, но след 7 години, това ми се струва като нежелание за обвързване. Дори и без брак след известно време е съвсем нормално да се съберете, да поживеете заедно, след това брак, деца....
Да си гадже с някой и да живеете заедно е доста различно. За мен това е голямото изпитание на връзката и начин да разберете дали сте един за друг. Когато само излизате, дори и с приспиване в жилището на другия, се вижда само лъскавата част на връзката...
Да си гадже с някой и да живеете заедно е доста различно. За мен това е голямото изпитание на връзката и начин да разберете дали сте един за друг. Когато само излизате, дори и с приспиване в жилището на другия, се вижда само лъскавата част на връзката...
Авторката е написала, че живеят заедно. За мен мнението на Бояна е много крайно. Ако мъжът просто не смята брака за задължителен и не е наясно колко е важен за нея, е съвсем възможно да не й предлага по тази причина.Аз не останах с впечатлението, че тя го е заявила категорично.
Бояна Именно това ме притеснява....... Съответно поражда и многото въпросителни.... Мнението на приятелите ни го дадох, защото от страничен човек някои неща се виждат по-добре, защото нямат емоции, които да ги заслепят, което пък не значи, че са прави на 100% разбира се.....
С това за емоциите исках да кажа, че не са от заинтересованата страна, за да се опитват да се хванат за нещо, за да се замозалъгват ако нещата не са ок (а те ако изключим тази "подробност" са си много добре даже)
Дано сега да съм се изразила правилно, че понякога само аз си знам какво си мисля Иначе съм напълно съгласна с теб за това, че само ние си знаем какво е ок за нас и какво не е, независимо от "общоприетите стандарти"....Както и за това, че може да ми се привижда, което е и причината да искам за обективно мнение тук.....
Natali_, Може и да съм пропуснала да спомена още в самото начало или не съм се изразила правилно, но сме заедно от 7 години, от които около 3 години живеем заедно, но отделно от моите и неговите родители.
Авторката е написала, че живеят заедно. За мен мнението на Бояна е много крайно. Ако мъжът просто не смята брака за задължителен и не е наясно колко е важен за нея, е съвсем възможно да не й предлага по тази причина.Аз не останах с впечатлението, че тя го е заявила категорично.
Никога не съм му го казвала в прав текст, което както написах и по-горе явно ми е и грешката, защото както стана ясно мъж от намек не схваща....
Както и за това, че може да ми се привижда, което е и причината да искам за обективно мнение тук.....
Както и за това, че може да ми се привижда, което е и причината да искам за обективно мнение тук.....
Нямам никакво желание или намерение да се разделяме, обичам го и знам, че той е човекът за мен. Причините за темата са ясни- притеснението защо все още сме на този етап, дали има надежда за развитие или просто съм поредният случай, който описа по-рано (да пребори страховете си за месец-два с друга...)
Седем години са доста дълго време, през което вече трябва да си знаете и "кътните зъби", какво остава за такива базисни неща като отношение към брака, брой деца, имотно състояние (общ апартамент, къща, вила, коли, застраховки, спестявания...) и т.н. Обикновено общото планиране се появява на доста по-ранен етап от връзката, и тогава се изясняват и напасват нещата кой какво иска, кога го иска, и защо. Допускането, че мъжът не е наясно с щенията на авторката, са несериозни.
Не виждам за какво "казване в прав текст" се говори, след като разговори са водени, и мъжът недвусмислено е заявил нежеланието си да се обвърже. "Когато му дойде времето" е просто мека форма на "Не искам". Всяко следващо поставяне на темата реално може да доведе до две неща - ако го разпознае като "мрънкане", ще започне да изпитва раздразнение и досада; ако го разпознае като притискане - може да предизвика реакция на отдръпване и инат. При всички случаи не виждам печеливш ход.
Не е невъзможно под натиска на роднини, приятели, авторката и т.н., мъжът да се "пречупи", но би ли била щастлива и спокойна една жена в такъв "изпросен" брак?
Не виждам за какво "казване в прав текст" се говори, след като разговори са водени, и мъжът недвусмислено е заявил нежеланието си да се обвърже. "Когато му дойде времето" е просто мека форма на "Не искам". Всяко следващо поставяне на темата реално може да доведе до две неща - ако го разпознае като "мрънкане", ще започне да изпитва раздразнение и досада; ако го разпознае като притискане - може да предизвика реакция на отдръпване и инат. При всички случаи не виждам печеливш ход.
Не е невъзможно под натиска на роднини, приятели, авторката и т.н., мъжът да се "пречупи", но би ли била щастлива и спокойна една жена в такъв "изпросен" брак?
X
Реклама