Здравейте ,не знам дори как да озаглавя темата си ,но имам нужда от съвет.
Не страдам от Стокхолмски синдром , просто не мога да преценя трезво ситуацията ,вследствие на което не знам как да постъпя.
На кратко - имаме дете в първи клас.
Мъжът ми започна да посяга малко след като се роди детето , причините бяха различни - от това , че ако го попиташ нещо в неподходящият час ,или примерно дали тази година ще ходим на море ,до ... вече забравих.
Посягането не се изразяваше само в шамар.
То беше ритане , говорене на глупости , обиждане , най-вече удари в главата.
За мое най-голямо съжаление последният пък ,когато това се случи детето беше свидетел.
Родителите му са ставали свидели,защото след побой звънях на тях , за съжаление дори и те да дойдат ,нищо не се променя след това.
Просто животът ми протича с голям страх и не знание какво да направя за мен и дъщеря ми.
Предполагам ще кажете , че съм глупава , защото нямам изкарано медицинско за побоят , да така е , това е една огромна грешка ,която от глупост или от страх - направих.
Храната вкъщи я осигурявам главно аз ,като ми се дават някакви пари и от негова страна.Това е най-малкият проблем разбира се.
Извинявам се предварително ако мислите ми са разпокъсани,просто не знам какво точно да напиша за да мога да представя всичко,както е било.
ПП- Заедно сме от 9 години , като подчертавам,че отначалото нямаше такива проблеми.
Не страдам от Стокхолмски синдром , просто не мога да преценя трезво ситуацията ,вследствие на което не знам как да постъпя.
На кратко - имаме дете в първи клас.
Мъжът ми започна да посяга малко след като се роди детето , причините бяха различни - от това , че ако го попиташ нещо в неподходящият час ,или примерно дали тази година ще ходим на море ,до ... вече забравих.
Посягането не се изразяваше само в шамар.
То беше ритане , говорене на глупости , обиждане , най-вече удари в главата.
За мое най-голямо съжаление последният пък ,когато това се случи детето беше свидетел.
Родителите му са ставали свидели,защото след побой звънях на тях , за съжаление дори и те да дойдат ,нищо не се променя след това.
Просто животът ми протича с голям страх и не знание какво да направя за мен и дъщеря ми.
Предполагам ще кажете , че съм глупава , защото нямам изкарано медицинско за побоят , да така е , това е една огромна грешка ,която от глупост или от страх - направих.
Храната вкъщи я осигурявам главно аз ,като ми се дават някакви пари и от негова страна.Това е най-малкият проблем разбира се.
Извинявам се предварително ако мислите ми са разпокъсани,просто не знам какво точно да напиша за да мога да представя всичко,както е било.
ПП- Заедно сме от 9 години , като подчертавам,че отначалото нямаше такива проблеми.
