Какво да правя ..

Работиш ли? Можеш ли да разчиташ на родителите си за помощ?

Работя , да ,мога да разчитам на баща си, майка ми почина преди години от рак.

Какви са пречките ти да го напуснеш? Знаеш, че не е нормално да те бият.

Може би страх.
Имам едно дело зад гърба си , беше заради работата ,но не мина добре.
А и баща ми не знае за побоят ,а и е на години и има проблеми със сърцето ,и не знам как по-леко да му представя нещата.

Най - доброто, което можеш да направиш за теб и детето е да се разкараш от този изрод!!!
Самата ти осъзнаваш сериозността на проблема. Той няма да се промени и това ще продължава с годините. Знаеш, че накрая децата си патят най - много, така, че докато е време се разкарай от този!

Да,точно така е,разбирам,че няма да се промени,той всеки ден се прибира изнервен след работа и си го изкарва на нас , сякаш сме му в тежест.
Това не е хубаво , просто трябва да премисля добре стъпките,които ще направя , защото искам и дъщеря ми при мен.

Страх от какво? От физическо посегателство, че няма да се справиш сама или нещо друго? Имате ли брак с този мъж? Няма значение предишни дела как са минавали, разводът си е сам за себе си. Кажи на баща си истината, евентуално при него можеш ли да се изнесеш с детето? Консултирай се с адвокат и действай, този човек някой следващ път може да те осакати или да те убие. Детето няма как да го загубиш, майка си му, а при излизане наяве за побоите пък съвсем.

Не мога да формулирам от какво точно произлиза страхът.
Просто го има.
Притеснявам се да му кажа истината,макар че той напоследък вижда,че нещата не вървят.
Не знам как ще реагира ,а и е болен, ако вземе,че му стане нещо,после как ще живея с това.
Да,имаме къща , няма проблем с изнасянето.

За адвокат се чудя още при кого ,понеже градът ни е малък и всеки познава всеки ...

И според мен е добре да кажеш на баща си. Ако не искаш да го притесняваш и да ходиш да живееш при него, потърси приятелка като за начало. След това потърси адвокат и се отърви от този тип. Щом те бие и това се докаже би трябвало детето да остане при теб.
Много успех ти желая! Дано скоро време да приключиш с това физическо и психическо мъчение!  

Има в интернет информация за случаи като твоя и центрове за пострадали от домашно насилие. Може би там би могла да получиш помощ. А и наистина е добре да се пренесеш другаде да живееш с това малко момиченце, а пък и ти не е редно да търпиш подобно нещо. Днес ще е изнервен от работа, утре от шофиране, докъде ще се стигне така?
Съветът за консултация с адвокат също е много добър.

Какво искаш да ти кажем, което не знаеш?

Да се обадиш веднага на службите за закрила и да се изнесеш?

Ако не ти пука за себе си и не искаш да поемеш отговорност, то за детето си си длъжна да се погрижиш.
Ако не ти е безразлично и то, разбира се.

Баща ти трябва да знае и ти е опора. Братя, сестри ако имаш - също. Колкото до адвокат - може би от съседен по-голям град някой?

absurT :

Не ми е безразлично нито за дъщеря ми , нито за мен.
Именно за това реших да пусна темата.
Това дете означава всичко за мен , както споделих по-горе аз останах без майка горе долу на нейните години.

Имам сестра по-голяма , живее в София.
Да,ще му кажа,просто не знам с какви думи.

Разбирам притеснението за баща ти, но за теб няма по-близък човек от него. А нима не би се почувствал по-зле, ако един ден дойде на свиждане в болницата.... Никой друг не е заинтересован за твоето душевно и физическо състояние по-силно от него. Не знам дали споделяш с него и ако е да, до каква степен. Но щом като усеща, че имаш проблем, какво ти пречи да започнеш разговор с него на тази тема. Отначало по-отдалеч и ще стигнеш до същността.
Познавах баща, който не знаеше, че дъщеря му е пребивана. Когато разбра, че това положение е било от години, разбира се първоначално изпадна в шок, но бързо се съвзе. А той разбра, като я видя случайно на улицата с насинено око, което тя умело беше прикрила… Помогна и да се измъкне, също не беше добре здравословно, но точно това му даде сили. Помощта за детето, чувството че е полезен за него укрепва родителя.

 Claire75, права си.
Ще гледам в най-скоро време да му споделя ,както ти каза - отдалеч,дано няма проблеми.

Много ви благодаря за отговорите до момента 

Имам и сестра, какво по - хубаво от това. Потърси я, разкажи й, тя ще ти помогне със сигурност.  Можеш да отидеш временно при нея, тъкмо ще си далеч от този мъж. Имаш варинати, помисли и виж кой ще е най - добрия за теб и детето ти.

Благодаря за мнението 

Като за начало започни да действаш.

Преди време получавах листовки по пощата от една асоциация в които се обясняваше как да се действа при домашно насилие. Дано да не забравя нещо.

-кажи на най-близките ти (няма от какво да те е срам, в много подобни случаи точно близки хора си нямат представа какво се случва, а не се знае, но може да ти потрябват и като свидетели като стане време за разпределяне на родителските права)
-ако пак се случи физическо насилие побързай да си изкараш медицинско (пак да се подсигуриш за всеки случай)
-ако можеш се свържи и с някоя организация или асоциация, там много добре знаят какво да те посъветват
-започни да си отделяш пари и да подготвяш изнасяне, без мъжът ти да забележи. Не му казвай, че мислиш да го напуснеш, може да се озлоби, да започне още по-голям тормоз, да направи така, че да прекъснеш контакти с други хора.....
-изнеси се с детето при баща ти, при роднини или при приятелка ( за предпочитане когато бащата не е в къщи). Смени си телефонния номер, по-добре ще е ако той не може да се свърже с теб и не знае къде сте. Ако все пак те намери не допускай да те заплашва и да те манипулира, не го слушай какво ти казва и не се оставяй да ти вменява вина. Ако идва да те търси на работа или там където сте се изнесли с детето, не се колебай да се обаждаш на полицията. Още едни свидетели в твоя полза.
-ако имате брак, пусни дело за развод, добре е ако със заделените пари успееш да наемеш адвокат. Свидетели и медицинско ще са ти от помощ на този етап. Искай пълни права над детето, като докажеш, че бащата е опасен за нея. Не бива да те е страх от делото, там ще се изясни колко издръжка ще плаща бащата, къде ще живеете с детето и тн.

Като се изнесете обясни на детето какво се случва, в началото може да се стресира, но си мисли,че това е за доброто и на двете ви. Докато подготвяш обаче тръгването може и да не ѝ казваш, че си тръгвате защото може да се изпусне пред баща си. Най-вече се опитай да се запазиш психически, контакт с други жени преживели същото ще ти е от голяма полза.

Действай!! Пожелавам ти да стигнеш до последния етап който е спокоен живот за теб и дъщеря ти без насилие и тормоз!

nikaia ,много ,много благодаря за изчерпателният отговор 

ПП - Някой беше попитал , имаме брак.

Разкажи на близките си,винаги има варианти,просто намери най-подходящият за теб и детенцето☺ в никакаъв случей не го търпи  и не позволявай това да продължава. Никой не заслужава такова отношение,особенно ти като майка на неговото дете!!!Успех!!!

Наистина много ви благодаря за окуражителните думи.
 

Не съм чела другите мнения, но не е ли възможно такава видимо безпричинна агресия да е плод на психическо заболяване (или някакво гранично състояние, не съм специалист), което да е развил?

Според мен - не , просто и баща му е същият - изнервени.

Жалба за тормоз в полицията задължително, също и в агенцията за закрила на детето и скоростно изнасяне от този човек. Тормоза няма да спре

Помислих си го и нищо чудно да е така, но той няма да го признае и няма да иска да отидат при специалист.
Освен ако не държи на семейството си дотолкова, че да избере или- или.
Но, не знам как би реагирал в момента на такъв разговор!?

Аз още ТУК бих си тръгнала, на секундата.
Няма никакво извинение за подобни постъпки.
Та, видно съветът ми какъв е.

Последното такова беше на 21.11.2016.
Но нямам медицинско за нито един от случаите.
Родителите му знаят , някои от приятелите ни също , т.е. виждали са ме на следващия ден.
Съседите над нас и те са чули най-вероятно ...

Казвала съм му да вземе хапчета за успокояване на нервите поне ,но реагира кофти.
Ядосва се и започва да крещи,ако и аз отвърна ,става грозна картинка.

Нямах и 20 години тогава , но и това го отчитам за грешка , че не си тръгнах на време.

Не е така, от пряко наблюдение ти го казвам.
Да си изнервен постоянно, не е нормално състояние, колкото и натоварено ежедневие да имаш.
При нормалната изнервеност, когато се прибереш при любимите хора, при детето си, се успокояваш, защото дразнителите ти остават зад гърба.
Обикновено, такива хора и си пийват, а алкохола засилва заядливостта им.
И следващата стъпка е физическия тормоз.

Може би пак с агресия, особено ако разговорът се повдигне в неподходящия час.
Иначе да - ако човекът не осъзнава (в доста такива случаи болният не осъзнава заболяването си, но не във всички) и не се опитва да се промени, пак за нея в момента май няма много варианти, освен първо да си събере багажа. Просто едно заболяване би било обяснение.
Тя впрочем вече е писала, че според нея не е това.

Според нея не е това, защото за тези 9 години е изгубила представата за нормални отношения в семейството.
Вече е свикнала с непрекъснатите изблици на нервност и ги смята за проява на характера му, без да си дава сметка, че ескалирането и прерастването във физическо насилие, не говори за нормалност на психиката.

Гореща телефонна линия за жертви на домашно насилие: 0800 1 86 76, 02/981 7686.
Кризисен център за деца и жени, пострадали от насилие:http://animusassociation.org/centar-za-vazstanoviavane-konsultir … /krizisen-centar/
Детето, багажа и се изнасяй. Не стой нито секунда повече.

Благодаря ви за отговорите.
Ще се действа , то няма как друго яче.

Направи консултация с адвокат. Не е зле да се определят и привременни мерки, за да може докато трае бракоразводното дело правата за детето да са твои. Че току-виж мъжът ти го вземе от у-ще и ти каже да не ги търсиш повече.

Благодаря wild poppy ,в момента разучавам адвокатите в нашият град.
Има един,който е познат на баща ми,мисля първо с него да говоря.

Дожаля ми за детенцето. Не си мисли, че не знае и не страда. Искрено се надявам заради нея да действаш. Много сили ти желая, ще са ти нужни.

И на мен ми е жал ,много.

Каква будала съм , поне медицинско да имах ...

Действай си по задачите, миналото е минало.

Първият пост в тази тема може да ти е от полза:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=566711;topicrefid=19

Може да си приготвиш една чанта с най-важните неща - документи (актове за раждане, дипломи и т.н.), пари, малко дрехи, и да я оставиш на удобно и скрито място, или при баща си. Успех ти пожелавам, ще се справиш.

Благодаря , сега ще прочета 

+100.
И точно заради това, изчакай докато детето излезе във ваканция. До тогава си подготви  всичко и действай.

Благодаря , тя ваканцията се очертава след месец 

Кажи веднага на близките си.Най вече на баща си и се махай.
Имам позната която също беше тормозена само че вербално.Баща и с преживян инфаркт и с доста сърдечни проблеми след това.Тя също се страхуваше за него и не смееше да му каже.На края не издържа и призна всичко.Оказа се , че баща и и майка и през цялото време са подозирали , че брака и не върви и са били много по притеснени от тези подозрения, защото винаги са си задавали въпроса- какво става там?
Много спокойно приеха нещата, подадоха и ръка, подкрепиха я ..и така.Жената е щастливо разведена.

Права сте , ще говоря ,то вече няма накъде,а и той подозира нещо също.

Ако докато се колебаеш и изчакваш ваканцията отново ти посегне - веднага изваждаш медицинско удостоверение. При бракоразводното дело ще свърши работа.
А относно споделянето с баща ти - на първо време може да спестиш детайлите като му кажеш,че не можеш да живееш с този човек защото е агресивен, намръщен, не се грижи за теб и за детето, не те обича...всички причини за развод без да описваш побоя . И без него ще намериш предостатъчно.
Ако мъжът ти се опита да направи нещо и да те върне обратно в семейното жилище - ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 102 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 22.12.2009 Г.) дава възможност да поискаш от районния съд заповед за защита. Просто отиваш в съда, търсиш дежурен съдия , пишеш молба, даже не трябва да доказваш каквото  и да било, и съдът налага със заповед забрана за доближаване примерно.  такава заповед може и да бъде изхвърле насилника от домашното жилище. Не че те подстрекавам, но практически би могла и да го изхвърлиш от вкъщи и то без значени ечия собственост е семейното жилище.

Little Angel, получила си много добри съвети. Искам само да добавя когато си готова да го напуснеш , първо си организираш всичко тайно изнасяш се с детето и тогава му съобщаваш . Най добре да не знае къде сте.
Какво да очакваш.. от молби , обещания и сълзи до заплахи , лъжи и тормоз. Няма да те остави лесно , ще ти трябва морална подкрепа за да минеш през този труден етап , но си силна и ще се справиш. Напуснеш ли го, само по- добър живот ви чака с дъщеря ти. Успех , бъби умна , планувай отдалеч и бъди подготвена .

Не знам дали да чака ваканцията ,до тогава има цял месец.Та той може да я претрепе за това време

Да, така е и дано  не се случи. Обаче...ако се изнесе преди ваканцията, той може  да вземе детето от училище, ей така, дори само да я тормози и никой копче не може да му каже 

Не знаем как се държи с детето той и доколко са близки, но ако тя се стреми да го ограничи откъм контакти, ще му открехне силно вратата за тормоз и изнудване.

Той ако реши да я тормози по този начин ще го направи и през следващата година
Няма ли начин ако се изнесе да говори с учителите да  не дават детето да се взима от друг или нещо ограничителна заповед. Не знам.
Само че 1 месец е много дълго време при такива обстоятелства.тя пише ,че вече не му пука да и посяга и пред детето,а това значи ,че той няма никакви задръжки

Има си ограничителна заповед по Закона за защита от домашното насилие, посочих по-горе. Ако наистина твърдо е решила да се разправи с тоя човек и да му създава административни пречки - законът е толкова едностранчив в полза на жертвата на насилието - че направо ще му вземе здравенцето. Но и за това се иска смелост.

Без медицинско мога ли да докажа нещо?
Ако мои приятели решат да говорят ?
Но не са ставали преки свидетели , виждали са само пораженията на следващия ден ?

С детето се държи добре ,понякога ни се изнервя.
Но с нея се държи добре.
Просто по стечение на обстоятелствата,когато се ядосаме с него и той започва да вика и тя се събужда и идва да види какво става.
Така стана и ноември месец,когато го видя да ме удря.


need_to_vent и на всички останали,много ви благодаря за съветите ,някои от нещата са ми много полезни,тъй като не ги знаех 

Прочети закона, написан е много достъпно. Няма нужда от медицинско. Производството по издаване на заповедта може да се образува по молба на:
1. пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение;
2. брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице;
3. настойника или попечителя на пострадалото лице;
4. директора на дирекция "Социално подпомагане", когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.
Тоест дори без теб твои познати могат да говорят.
http://lex.bg/laws/ldoc/2135501151

Много благодаря 
Олекна ми ,че и без медицинско може да се направи нещо.

За защита от домашно насилие по този закон изобщо не ти трябва медицинско. Защото насилието може и да не е физическо, а психическо или емоционално....

Да,точно така е.
Благодаря още веднъж 

Като човек, който е бил свидетел и обект на насилие от страна на родител, единственото, което мога да ти дам като съвет е- спаси детенцето си от тази отровна среда. Единственото хубаво в цялата история е, че все още мъжът ти не посяга на момиченцето ви, но повярвай- това рано или късно ще се случи. Колко близки сте със сестра ти? На твое място първо бих потърсила помощ и съдействие от нея.

Поздравления мила моя 

Ти си явно си много силен човек, след като сама се подготвяш да се откъснеш от паяжината, в която този отровен човек те е оплел.

Момичетата са ти написали повечето неща. Моето мнение е, че е по-добре да напуснете града. За съжаление това е най-трудния вариант, но ако сестра ти ти помогне дали ще е възможно да намериш работа и да издържаш себе си и детето в София? Дано професията ти го позволява 

Виждам, че се притесняваш, че нямаш медицинско. За съжаление съм убедена, че като започне развода той ще стане още по-агресивен и тогава при всяко избухване, нападение или скандал звъни в полицията. Въобще не се притеснявай да го правиш. Трябва да има черно на бяло, че има сериозен проблем с поведението му.

Успех миличка 

Благодаря ви много за мненията.
Засега вариантът със сестра ми не е опция.
Ще си премеря стъпките и лека-полека започвам да действам.

Директно го зарежи, и си вземи детето.

Щом казваш, че тормозът - и физически, и психически, е практика, то няма какво да му мислиш. Най-важното за теб като жена, и за детето, е да живеете в комфортна и благоприятна обстановка, каквато при вас на този етап няма. Мъжът ти няма да се промени, съдейки по описанието му, така че недей отлага, защото точно в тази детска възраст се създават травми в психиката, които могат да дават отражение цял живот.

7 години... от насилие те е страх, а стоиш при насилието. От смъртта изглежда не те е страх. Колкото повече време, толкова по-голяма е вероятността да бъдеш умъртвена. Когато теб те няма, ще го отнася дъщеря ти.

Много ви благодаря за мненията.

И аз така.
Сега виждам темата, и като дъщеря на такъв насилник, бих посъветвала авторката същото, ако не заради нея самата, то заради детето си. Да не губи време с напразни надежди, почнал ли е веднъж, няма да се спре, по-зле става.
Травмите на психиката, които моят родител ми е нанесъл трудно преодолях. Това са години насилие - психическо и бой. Майка ми днес съжалява, че не се била развела, доста късно.
Успех.

+1 


Емоционалната травма  е по-лоша от физическата. Не причинявай това на детето си момиче. Щом имаш подкрепата на семейството си - бягай докато е време. 

Не забравяй , че преди всичко  си човек и майка ! Ти живееш своя си живот , трябва да си щастлива не само заради себе си , но и заради дъщеря ти . Никой друг не може да е по-важен от детето ти и дори от самата теб . Забрави всякакви предрасъдъци , че си от малък град , че всички се познавали , кой какво щял да си каже или помисли . Събираш си багажа и действаш , не виждам какво има да му се обесняваш на мъжа ти . Хората са ти писали , че детето не могат да ти го вземат (аз не съм наясно ). Кураж 

Малък ангел, в Интернет има телефони и адреси на организации, които подкрепят жени, жертви на насилие. Не всички са в София, виж, коя е най-близката до теб.
Аз също съм на мнение да смениш града, но не може просто така да напуснеш работа, а и детето трябва да завърши училище. По-горе са ти дали много добри съвети, подготви си изнасянето и действай.
Мнението на съгражданите ти въобще не трябва да те интересува.

След като имате вече една ограничителна заповед и тя изтича може адвокат да по иска със искова молба до Прокуратура и  съдията да се удължи ограничителната заповед... моя адвокат направи искова молба до двете инстаници и удължиха заповедта до като преключи всички дела и се реши детето ми при кого да е....

Не можах да прочета всичко ,че много се ядосах.Кой век трябва да стане за да разберат жените,че всяко физическо посегателстно е абсолютно недопустимо!!!При това авторката има дъщеря.Ако не се изнесе незабавно да бъде готова и нея един ден да я среща насинена,защото някой бил"изнервен"

Темата е отпреди година и половина, авторката отдавна трябва да е решила проблема си.
 Към модераторите: Предлагам да се самозаключват темите, в които не е писано повече от година.