Какво да правя ..

 Claire75, права си.
Ще гледам в най-скоро време да му споделя ,както ти каза - отдалеч,дано няма проблеми.

Много ви благодаря за отговорите до момента 

Имам и сестра, какво по - хубаво от това. Потърси я, разкажи й, тя ще ти помогне със сигурност.  Можеш да отидеш временно при нея, тъкмо ще си далеч от този мъж. Имаш варинати, помисли и виж кой ще е най - добрия за теб и детето ти.

Благодаря за мнението 

Като за начало започни да действаш.

Преди време получавах листовки по пощата от една асоциация в които се обясняваше как да се действа при домашно насилие. Дано да не забравя нещо.

-кажи на най-близките ти (няма от какво да те е срам, в много подобни случаи точно близки хора си нямат представа какво се случва, а не се знае, но може да ти потрябват и като свидетели като стане време за разпределяне на родителските права)
-ако пак се случи физическо насилие побързай да си изкараш медицинско (пак да се подсигуриш за всеки случай)
-ако можеш се свържи и с някоя организация или асоциация, там много добре знаят какво да те посъветват
-започни да си отделяш пари и да подготвяш изнасяне, без мъжът ти да забележи. Не му казвай, че мислиш да го напуснеш, може да се озлоби, да започне още по-голям тормоз, да направи така, че да прекъснеш контакти с други хора.....
-изнеси се с детето при баща ти, при роднини или при приятелка ( за предпочитане когато бащата не е в къщи). Смени си телефонния номер, по-добре ще е ако той не може да се свърже с теб и не знае къде сте. Ако все пак те намери не допускай да те заплашва и да те манипулира, не го слушай какво ти казва и не се оставяй да ти вменява вина. Ако идва да те търси на работа или там където сте се изнесли с детето, не се колебай да се обаждаш на полицията. Още едни свидетели в твоя полза.
-ако имате брак, пусни дело за развод, добре е ако със заделените пари успееш да наемеш адвокат. Свидетели и медицинско ще са ти от помощ на този етап. Искай пълни права над детето, като докажеш, че бащата е опасен за нея. Не бива да те е страх от делото, там ще се изясни колко издръжка ще плаща бащата, къде ще живеете с детето и тн.

Като се изнесете обясни на детето какво се случва, в началото може да се стресира, но си мисли,че това е за доброто и на двете ви. Докато подготвяш обаче тръгването може и да не ѝ казваш, че си тръгвате защото може да се изпусне пред баща си. Най-вече се опитай да се запазиш психически, контакт с други жени преживели същото ще ти е от голяма полза.

Действай!! Пожелавам ти да стигнеш до последния етап който е спокоен живот за теб и дъщеря ти без насилие и тормоз!

nikaia ,много ,много благодаря за изчерпателният отговор 

ПП - Някой беше попитал , имаме брак.

Разкажи на близките си,винаги има варианти,просто намери най-подходящият за теб и детенцето☺ в никакаъв случей не го търпи  и не позволявай това да продължава. Никой не заслужава такова отношение,особенно ти като майка на неговото дете!!!Успех!!!

Наистина много ви благодаря за окуражителните думи.
 

Не съм чела другите мнения, но не е ли възможно такава видимо безпричинна агресия да е плод на психическо заболяване (или някакво гранично състояние, не съм специалист), което да е развил?

Според мен - не , просто и баща му е същият - изнервени.

Жалба за тормоз в полицията задължително, също и в агенцията за закрила на детето и скоростно изнасяне от този човек. Тормоза няма да спре

Помислих си го и нищо чудно да е така, но той няма да го признае и няма да иска да отидат при специалист.
Освен ако не държи на семейството си дотолкова, че да избере или- или.
Но, не знам как би реагирал в момента на такъв разговор!?

Аз още ТУК бих си тръгнала, на секундата.
Няма никакво извинение за подобни постъпки.
Та, видно съветът ми какъв е.

Последното такова беше на 21.11.2016.
Но нямам медицинско за нито един от случаите.
Родителите му знаят , някои от приятелите ни също , т.е. виждали са ме на следващия ден.
Съседите над нас и те са чули най-вероятно ...

Казвала съм му да вземе хапчета за успокояване на нервите поне ,но реагира кофти.
Ядосва се и започва да крещи,ако и аз отвърна ,става грозна картинка.

Нямах и 20 години тогава , но и това го отчитам за грешка , че не си тръгнах на време.

Не е така, от пряко наблюдение ти го казвам.
Да си изнервен постоянно, не е нормално състояние, колкото и натоварено ежедневие да имаш.
При нормалната изнервеност, когато се прибереш при любимите хора, при детето си, се успокояваш, защото дразнителите ти остават зад гърба.
Обикновено, такива хора и си пийват, а алкохола засилва заядливостта им.
И следващата стъпка е физическия тормоз.

Може би пак с агресия, особено ако разговорът се повдигне в неподходящия час.
Иначе да - ако човекът не осъзнава (в доста такива случаи болният не осъзнава заболяването си, но не във всички) и не се опитва да се промени, пак за нея в момента май няма много варианти, освен първо да си събере багажа. Просто едно заболяване би било обяснение.
Тя впрочем вече е писала, че според нея не е това.