Ами млъквам първа, защото съм изказала недоволство и смятам, че той като мъж трябва да застане и да изясни ситуацията а не да млъква в отговор на моето мълчание...
И си си намерила похлупака.
Не можеш ли да разбереш, че никой не е в главата ти, за да знае точно какво и защо не ти харесва , и от какво си се подразнила, или почувствала обидена?
Що за мислене, че като на теб ти се е подвил косъма, мъжът е задължен да ти го търси, за да го оправи?
И казваш, че си минала 30- така?
Е, от мен да го знаеш- ще си седиш сама с този акъл на пубер- инатчия.
Единственото, което ми идва на акъла, е да е ревнива авторката и драмите да са от това, а в този случай и аз бих реагирала като мъжа и щях да си чакам извинението.. 
Аз също, когато се скарам с някого предпочитам да замълча, но час два, максимум ден и след това, на спокойна глава и без много емоции, да си изясним позициите. Така, едностранно представени, нещата звучат недобре, но нека не забравяме, че има и друга гледна точка. 
И определено ще е грешно да се опитваш да го промениш, това си е до характер, а и гледам, че той хич не поддава на сърденките, даже напротив, според мен си го отблъснала така. 
Важно е да се намери правилния път, но когато има различни характери и разбирания, е почти невъзможно. 